Решение по дело №581/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт П. срещу Решение № 234/12.05.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 697/2023 г. по описа на съда, с което е отменен ЕФ № ********** на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв. на „Роко Транс“ ЕООД – Асеновград на осн. чл. 187а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б ЗДвП за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП – незаплатена пътна такса от тежкотоварен автомобил по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че нарушението е ясно и конкретно описано с всички негови съставомерни признаци, регистрирано е и доказано чрез електронната система на АПИ за събиране на пътни такси, наложено е предвиденото в закона наказание. По делото не са представени никакви доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт К. пледира за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед факта, че е приключило в едно съдебно заседание, без да е осъществено лично процесуално представителство.

Ответникът по касация – „Роко Транс“ ЕООД – Асеновград, представляван от управителя Е. Р. Я., чрез адв. У. от АК - Пловдив изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно районният съд е отменил ЕФ, тъй като не е извършено нарушението. Констатациите на административно-наказващия орган, че няма валидно заплатена пътна такса за конкретни пътен участък и за конкретния часови период не отговарят на истината и се оборват от представените по делото писмени доказателства за извършено плащане на дължимата пътна такса чрез маршрутна карта. Счита, че дължимата тол такса следва да бъде конкретно посочена в ЕФ, а не размерът й да подлежи на допълнителни изчисления и тълкувания. Затова подкрепя решаващия извод на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяната на ЕФ. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд е установил недостатъчно ясно описание на извършеното нарушение. В ЕФ се сочи, че не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. С оглед установеното нарушение от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, че не е заплатена дължимата пътна такса и непосочването в ЕФ на конкретно дължимата за съответния участък от пътя такса при съпоставка с представената маршрутна карта за заплатена пътна такса в размер на 22,19 лв. съдът е счел, че не може да се направи категоричен извод дали е била заплатена изцяло дължимата такса, респективно извършено ли е соченото нарушение, поради което го е отменил.

Настоящият касационен състав, счита, че от представеното с жалбата писмено доказателство - издадена маршрутна карта, се установява по несъмнен начин, че за процесното тежкотоварно МПС е била заплатена дължимата тол такса в размер на 22,19 лв. за преминаването по маршрут ГКПП- Русе (І-2,ІІ-21)– Ботевград (І-1, І-3). Маршрутната карта е издадена на 04.02.2021г. в 12:14:23, валидна до 05.02.2021г. 11:59:59 и таксата е заплатена с дебитна карта. Маршрута включва и участъка от пътя в Община Долни Дъбник път І-3 км 100+ 471, посочен в ЕФ, където е регистрирано движението на автомобила на 04.02.2021г. в 15:53ч. от автоматизираната информационна система на АПИ и обхваща периода, за който е била заплатена такса за движението на посочения тежкотоварен автомобил с въведен регистрационен номер и технически характеристики, които също съвпадат с посочените. В ЕФ е посочена дължимата тол такса, определена съгласно чл. 10б ал.5 от Закона за пътищата, обхващаща целия тол сегмент, но не е посочена конкретната дължима такса, която не е била заплатена за преминаването на превозното средство по съответния участък от пътя. Горното дава основание да се направи извод, че дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е била заплатена чрез валидна маршрутна карта, респективно, че не е извършено соченото нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството.

 

Предвид изложеното решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

 

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за касационната инстанция, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и упражненото процесуално представителство чрез депозирано писмено становище като е определено под минимума съгласно с чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл. 18 ал.2 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според размера на санкцията.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/12.05.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 697/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Роко Транс“ ЕООД – Асеновград, представляван от управителя Е. Р. Я., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.