РЕШЕНИЕ
№ 1934
Град Пловдив 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1969/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите – Пловдив чрез юрисконсулт К. против Решение № 1054
от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 20225330206983 по описа за
2022 г. на Районен съд – Пловдив, VII н. с., с което е отменено наказателно постановление № 676141-F667562/15.11.2022
г. на директор на дирекция "Обслужване" в Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите – Пловдив, с което на "Заложна къща ММ 1
Финанс" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал.
1 ЗДДС.
Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода
на административното производство е допуснато нарушение на материалния закон и
че са налице основания по чл.28 ЗАНН. Твърди се, че нарушителят законосъобразно
е санкциониран за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал
съставите на чл. 125
и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на наказанието не
надхвърля необходимото за постигане на целите на административното наказване.
Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да имат
отношение към наложената санкция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
Ответникът по касационната жалба – "Заложна къща ММ 1
финанс" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема
становище по основателността жалбата. Не
претендира разноски.
Контролиращата страна- прокурор при Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив намира обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява допустима.
За да отмени издаденото наказателно постановление, районният
съд е приел, че е изпълнението на законовото задължение за подаване на справка
декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно
неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на
едно противоправно бездействие. подаването на отчетни регистри без
справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в
законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение
на една материално правна норма - чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ противоправен
резултат - недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Съдът
е приел също, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН с оглед тежестта
на нарушението.
Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно,
като споделя част от изложените съображения.
На
първо място следва да се отбележи, че по
отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.179 ЗДДС първоинстанционният
съд е съобразил част от актуалната съдебна практика, която се поддържа в редица
касационни решения на Административен съд-Пловдив, като
решение №1772/20.10.2023г по КАНД №1483/20223г на Адм.съд-Пловдив-24 състав,
решение №1195/22.6.2023г., по КАНД № 1226/2023г.
на Адм. съд- Пловдив-22състав, решение № 875/12.05.2023 г.
по КАНД №673/2023г на Адм.съд-Пловдив- 19 с. и други.
От съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал.
1 от ЗДДС относно отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект, следва да се направи извод, че както неподаването на справка -
декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от
които е приложима санкцията по чл. 179, ал.
1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка -
декларация по чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която ясно прави разграничение на две отделни изпълнителни
деяния – неподаване на справка -декларация по чл. 125, ал.
1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, съответно неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от
които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да се подават
заедно, предвидено в нормата на чл. 125, ал.
3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл. 125, ал.
1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради това и съдът
намира, че санкционирането на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата
на чл. 179, ал.
1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но
е изцяло в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН. Отделно от това, не се установява и нарушение на правилото
"не два пъти за едно и също нещо", още повече, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за наличие на друго наказателно постановление за същото
нарушение да е влязло в законна сила. Позоваването от районния съд на нормата
на чл. 125, ал.
7 от ЗДДС, предвиждаща депозиране на справката-декларация и
отчетните регистри по електронен път и правените в тази връзка изводи, не държи
сметка за това, че същата тази разпоредба съдържа и конкретно посочени
изключения, при наличието на които изключени от приложението на разпоредбата
случаи, посочени в закона, за въпросните документи не се следва задължителното
електронно подаване. Ето защо в тази част съдът не споделя изложените от
първоинстанционният съд мотиви.
Съдът споделя изложените съображения за наличие на основания
за приложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Установява
се по делото, че справка - декларация за данъчен период м. 05. 2022 г.-
31.05.2022г е била подадена след 14.06.2022г., а именно на 21.06.2022г. по
електронен път с вх.№16005096067, т. е. със седем дни закъснение. На практика,
с подаване на справка- декларация за съответният данъчен период, макар и със
закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си
с бюджета. Предвид на това изложените от районен съд обстоятелства, преценени в
своята съвкупност, е обоснован извод, че в случая е налице маловажен случай на
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. ал. 1 от ЗДДС.
В този смисъл при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Ето защо законосъобразно районният съд е направил
преценка, че са налице обстоятелства, които водят до отпадане на
административно – наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до
тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
От
ответника по касацията не се претендират разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXIII състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1054 от 27.06.2023 г., постановено по АНД №
20225330206983 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив 7 н.с.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.