РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов в качеството им на
изпълнителни директори, чрез пълномощника им адвокат Мариан Илиев Гочев, срещу
Наказателно постановление № Р-10-701/09.09.2021 г., издадено от Владимир Николаев
Савов в качеството му на заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Застрахователен надзор”. С Наказателното постановление на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за
финансов надзор във връзка с чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2, във връзка с ал. 1,
т. 2 от КЗ, във връзка с § 1, т. 51 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ на
дружеството жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса на застраховането (“КЗ“).
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. На първо място, в същата се твърди, че
неправилно било санкционирано дружеството-жалбоподател за нарушение, извършено
в условията на повторност. Повторността за нарушение по чл. 108 от КЗ се отнасяла
единствено за нарушение, извършено в срок от една година от влизане в сила на НП, с
което дружеството е санкционирано за същото такова нарушение, а не за извършено
нарушение по чл. 107 КЗ (отм.). Налагането на санкция по реда на чл. 644, ал.2 КЗ за
нарушение на чл. 108 КЗ, поради наличие на предходно нарушение на чл. 107 КЗ
(отм.), представлявало правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона и
налагане на санкция по аналогия, което според ЗНА било недопустимо.
1
Сочи се още, че фактът на повторността не бил отразен в АУАН, а бил наведен
едва в издаденото НП, което накърнявало правото на защита на санкционираното
дружество. Излагат се и аргументи за неправилна правна квалификация на твърдяното
нарушение и неправилно определена дата на извършване на нарушението.
На следващо място, жалбоподателят счита, че наложената санкция не
съответствала на тежестта и характера на нарушението и целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН. В тази връзка се навеждат доводи за определяне на
нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се отправя искане към съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, или алтернативно
да преквалифицира нарушението и да наложи санкция в законоустановения минимум
по смисъла на чл.644, ал.1, т.1 от КЗ.
В съдебното заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, се представлява от юрк.
Любенова, която в дадения ход по същество пледира атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подробни
съображения развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 18.06.2021 г. в КФН е постъпила жалба с вх. № 91-02-745 от Деян Костадинов
Господинов, с която се възразявало срещу забавено произнасяне от страна на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД по предявена претенция № **********.
На 22.06.2021 г. по повод на горепосочената жалба, от КФН с писмо с изх. № 91-
02-745 били изискани от застрахователя подробни писмени обяснения по случая, както
и заверени преписи от всички документи по предявената пред застрахователя
претенция № **********.
На 28.06.2021 г. е постъпил отговорът на Застрахователното дружество в КФН.
След проверка и анализ на цялата документация по случая, е установено следното:
На 08.03.2021 г. пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* е предявена претенция,
регистрирана с вх. № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/120001578831. Нанесени били увреждания на лек автомобил „Нисан Примера“ с
рег. № ТХ 57 53 ХВ, в резултат на настъпило ПТП на 05.03.2021 г.
На 08.03.2021 г. от ползвателя на застрахователни услуги били представени
документи, необходими за установяване на претенцията по основание и размер.
Удостоверение за банкова сметка също било представено на 08.03.2021 г.
На 08.03.2021 г. бил извършен оглед на увредения лек автомобил, въз основа на
който бил изготвен опис на констатираните увреждания. На 15.03.2021 г. бил извършен
допълнителен оглед на увредения лек автомобил.
След 15.03.2021 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са били изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията, съгласно чл.106, ал.3 от КЗ.
2
На 25.06.2021 г. Застрахователното дружество се произнесло по претенцията, като
изплатило по банковата сметка на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 597,28 лв.
След като извършила проверка по случая СВ. – на длъжност „старши експерт“ в
отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление
„Застрахователен надзор“ при КФН, констатирала, че Застрахователното дружество не
е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по щетата в срок,
по един от двата законоустановени начина.
На 21.07.2021 г. въз основа на горната констатация Александрова съставила
АУАН с номер Р-06-693 в присъствието на упълномощен представител на
Застрахователното дружество. В акта подробно описала времето, мястото и
обстоятелствата относно констатираното нарушение, което било квалифицирано от
актосъставителя като такова по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Препис от АУАН бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството-
жалбоподател на същата дата, който го подписал без да обективира възражения.
Срещу акта в законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН също не е постъпило
писмено възражение.
На 09.09.2021 г., въз основа на така съставения АУАН и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено атакуваното
НП № Р-10-701, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19
от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с §. 1, т. 51 от ДР на КЗ, във вр. с чл. 648,
ал. 1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършено в гр.
София на 06.04.2021 г.
Наказателното постановление било връчено на представител на дружеството -
жалбоподател на 15.09.2021 г.
В издаденото НП нарушението е квалифицирано като "повторно" по смисъла на §
1, т. 51 от ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
НП № Р-10-240/22.05.2020 г. (влязло в сила на 24.03.2021 г.), с което на
Застрахователното дружество е наложено административно наказание за същото по
вид нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН– разменената между
Застрахователното дружество и КФН кореспонденция; жалба от Деян Господинов;
уведомление за щета, двустранен констативен протокол за ПТП, служебна бележка,
уведомление за необходими документи, опис на щета № **********/08.03.2021 г.,
калкулация на щета, доклад по щета, платежно нареждане от 25.06.2021 г.; заповед №
З-2/08.01.2021 г. на Зам.председател на КФН; НП № Р-10-240/22.05.2020 г., влязло в
законна сила на 24.03.2021 г., Решение от 18.11.2020 г. на СРС, НО, 7 състав, с което е
потвърдено обжалваното НП и Решение на АССГ № 1920/24.03.2021 г., с което е
оставено в сила обжалваното решение на СРС, НО, 7 състав.
Съдът кредитира доказателствената съвкупност по делото, доколкото същата е
еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните
факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
3
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на което е наложена
имуществена санкция, и е насочена срещу административно-наказателен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
във вр. с чл. 85 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които
да обосновават отмяната на последното само на това основание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и
т. 23 от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.2.3 от представената
Заповед на Зам. председателя на КФН № З-2/08.01.2021 г. актосъставителят е
разполагал с компетентност да състави процесния АУАН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
оправомощен съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ.
АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването им на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат
описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената му
правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е съответствие между фактическото описание и
правната му квалификация.
Съдът не споделя направеното възражение, че фактът на повторността след като
не е част от съдържанието на АУАН, а е въведен едва при съставянето на НП, води до
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на обжалваното НП. Съображенията за
това са следните:
На първо място, "повторността" не определя дали е осъществен съставът на
нарушението, което в случая безспорно е установено. Обстоятелството дали едно
деяние е повторно или не, е релевантно едва при определяне размера на
административното наказание по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, поради което
не е необходимо да бъде посочвано в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Това, че деянието е извършено повторно не представлява задължителен
реквизит, какъвто са елементите от обективна страна на деянието – дата и място на
нарушението, описанието на начина на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено и елементите от субективна страна – вина, при деянията, извършени от
физически лица, както и законните разпоредби, които са нарушени. В качеството си на
акт, който има "обвинителна функция", АУАН следва да гарантира правото на защита
4
на нарушителя, изразяващо се в това да се запознае с деянието, за което се обвинява и
за което може да бъде санкциониран. Към момента на неговото съставяне обаче, АНО
не винаги разполага с целия необходим доказателствен материал за формиране на
категорични изводи по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване. Поради това, едва с наказателното постановление следва да се приеме, че
контролният орган повдига обвинение и налага съответното наказание, а правото на
защита на наказаното лице се осъществява в своя пълен обем с възможността за
обжалването му, т. е. чрез достъпа му до съд.
На следващо място, съдът не споделя и тезата на жалбоподателя, че не е правилно
да се определи, като извършено при условията на "повторност" нарушение по чл. 108,
ал. 1 от КЗ, извършено в едногодишния срок след влизане в сила на наказателно
постановление за нарушение по чл. 107 КЗ (отм.), тъй като видно от НП № Р-10-
240/22.05.2020 г., влязло в законна сила на 24.03.2021 г., както и Решение от 18.11.2020
г. на СРС, НО, 7 състав, с което е потвърдено обжалваното НП и Решение на АССГ №
1920/24.03.2021 г., с което е оставено в сила предходното посочено решение, в случая
се касае за нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, каквото именно е и настоящото
нарушение.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че
Застрахователното дружество с бездействието си по произнасянето по претенцията
предявена за настъпило застрахователно събитие е извършило нарушение на
императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ, според която "Застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1
или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са
застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането".
Касае се за формално нарушение на цитираната по-горе правна норма, доколкото
срокът от 15 работни дни за произнасяне по претенцията е вменен в задължение на
застрахователя. В случая, основателността на предявената от застрахованото лице
претенция е правноирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния
срок за произнасяне от страна на застрахователя.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, от дата 15.03.2021 г. е възникнало задължението на застрахователя в срока по
ал.1 КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от
посочените в т.1 и т.2 от цитираната разпоредба начини: да определи и изплати размера
на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни до
05.04.2021 г., включително. От приобщеното към материалите на делото писмено
доказателство - платежно нареждане се установява, че застрахователят е изплатил
застрахователната претенция на 25.06.2021 г., т.е. след изтичане на законоустановения
срок, без да са налице обективни причини за това. В този смисъл, изводът на АНО за
осъществено нарушение на 06.04.2021 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ
последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от
начините, визирани в разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. Ето защо, съдът приема, че
правилно е определена дата на извършване на нарушението и правната му
квалификация.
Нарушението е осъществено при условията на "повторност", което се установява
от приложените и коментирани по-горе писмени доказателства, от които е видно, че
5
същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-
240/22.05.2020 г. (на 24.03.2021 г.), с което на Застрахователното дружество е
наложено административно наказание за същото по вид нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната
съставомерност на нарушението не следва да бъде обсъждана.
За извършеното в условията на повторност нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ
санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от КЗ предвижда имуществена
санкция в размер от 2 000 лева до 40 000 лева. Наложеното на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
административното наказание е индивидуализирано правилно в размер над законовия
минимум, а именно в размер на 2 500 лева, доколкото произнасянето по щетата е
значително забавено - за период от три месеца. Ето защо, възраженията в насока
несправедливостта на наказанието са неоснователни и не се споделят от настоящия
съдебен състав, предвид срока на забавяне плащането на обезщетението и липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице, като страна по
застрахователното правоотношение, мотивират настоящия съдебен състав да приеме,
че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, независимо от формалния
характер на нарушението. Липсата на мотивирано произнасяне в срок по предявена
застрахователна претенция винаги застрашава интересите на застрахованото лице, като
лишава потребителя на застрахователни услуги от възможността своевременно да
реализира правата и законните си интереси, в случай на мотивиран отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение или да обжалва размера на определеното от
застрахователя обезщетение. Това не би могло да се осъществи по друг начин освен
чрез спазване на законоустановените срокове, включително когато те са кратки и са
свързани с полагането на по-големи от нормалните усилия от страна на застрахователя.
Допълнителен аргумент за неприемането на настоящия случай за маловажен е и
периодът на забавата при произнасяне по щетата, както и фактът че дружеството-
жалбоподател е било наказвано и преди за подобни нарушения.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Нказателно постановление № Р-10-701/09.09.2021 г., издадено
зам.председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”, с което на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за
финансов надзор във връзка с чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2, във връзка с ал. 1,
т. 2 от КЗ, във връзка с § 1, т. 51 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ на ЗД
6
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* е наложена "имуществена санкция" в размер на 2
500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* да заплати на КФН – София
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7