№ 19606
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110168330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..” ЕАД срещу Н. Б. П. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43315/2024г. на СРС, 169 състав, както следва:
сумата от 635,06 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за забава от 17.07.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 112,48 лева – мораторна лихва за забава от
15.08.2022г. до 03.07.2024г., както и суми за дялово разпределение в размер на
25,07 лева – главница за периода 30.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната
лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,16 лева –
лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
Излага доводи, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и разпоредбите на
ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди, че ответника в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот е станала клиент на
топлоенергия по смисъла на ЗЕ.
Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в
1
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с която оспорва предявените искове. Счита исковата
молба за нередовна. Намира, че исковата претенция не е основателна и доказана по
размер. Оспорва начина на изчисление на доставената топлинна енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Възразява, че в сградата не се
извършва дялово разпределение. Оспорва да има качеството „потребител на
топлинна енергия“. Сочи, че не е получавала фактури.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№43315/2024г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
2
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия
за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая от
приетите като доказателства по делото доказателства се установява следното: С
нотариален акт за собственост на недвижим имот №.. г., том V, н.д. №.. г. на І
нотариус при СНС, вх.рег.№1702/17.02.1966 г., .. (.), .. продали на ... първи
надпартерен етаж в сградата на ул..., заедно с мазе и таванско помещение и заедно
с ¼ ид.част от сградата и от мястото-парцел VІ, кв.13, местност „Трета
извънградска част“ с площ 329,40 кв.м. С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност №0.. г., том І, рег.№.. г. на нотариус №0..
ответницата е призната за собственик по давностно владение на ¼ ид.част от
апартамент с площ 110,00 км., заемащ целия ет.2 (І надпартерен) в жилищната
сграда на ул...-гр.София, заедно с ¼ ид.част от общите части на сградата и ¼
ид.част от УПИ ХІІ-4, кв.13 по плана на гр.София, местност „ІІІ извънградска
част“ с площ 329,40 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 07.04.2009 г. по описа на нотариус Иван Дехтеров с район на действие СРС
3
се установява, че .. е продала притежаваната от нея ½ част от процесния имот на
ответницата Н. П.. От представените по делото преписи от решения по гр. дело №
14034/2017 г. по описа на СРС и по гр. дело № 325/2020 г. по описа на ВКС се
установява, че съгласно удостоверение за наследници № 582/20.07.2000 г.,
издадено от район Средец-Столична община, .. е починал на 30.12.1983 г. и е
оставил като свои наследници по закон: съпруга - .., ответницата и наследниците
по закон на друго дете - .. (починал през 2000 г.). По делото е представено и
удостоверение за наследници на .. № 314/28.02.1984 г., в което като наследници
фигурират съпруга - .., ответницата и нейния брат ... Същевременно от цитираното
в съдебните актове удостоверение за наследници изх. №РСЦ16-УГ01-
3949/28.07.2016 г., издадено от район Средец-Столична община, се установява, че
.. е починала на 21.07.2016 г. и е оставила като свои наследници по закон 2 деца:
ищцата и 2 внуци-деца на починал преди нея син-.. (починал на 10.07.2000 г.). Ето
защо може да се направи извод, че ответницата е собственик на процесния имот в
процесния период /½ част придобита чрез покупко-продажба, ¼ част придобита
чрез давностно владение и ¼ част придобита по наследство/, респ. е потребител на
топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението сградата, в която се
намира процесният обект, има техническа възможност да премине към дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите, но те не са сключили
договор за топлинно счетоводство и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № Е-РД-
04-1 разпределението на ТЕ в сградата се извършвало само от топлопреносното
предприятие. Посочено е, че в имота не е имало узаконен водомер за топла вода.
Посочено е, че не е начислявана ТЕ за отопление, а единствено за топла вода.
Топлата вода през процесния период била начислявана на база брой потребители /1
лице/ съобразно нормата на разход на гореща вода на денонощие на едно лице,
предвидена в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, уреждаща хипотезата на лиса на узаконен водомер за топла
вода. В заключението вещото лице е отразило, че последният протокол за
метрологична проверка на топломера е от 2018 г., като е отразено, че по
информация на ищцовото дружество ответницата П. не допуска служителите на
„..“ ЕАД до абонатната станция, с което се възпрепятствала възможността
топломерът да бъде изпратен на нова метрологична проверка. По делото не са
оспорени констатациите на вещото лице, че в топлоснабдения имот за процесния
период не е узаконен водомер за топла вода, респ. са били налице предпоставките
4
на чл. 69, ал.2, т. 2 от Наредба № Е[1]РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че непогасеното задължение за главница за
топлинна енергия в процесния период е в размер на сумата от 635,06 лева и 25,07
лева за цена на доставена услуга дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в суми за доплащане и суми за връщане
в отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при
определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в
процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата от 112,53 лева върху непогасената топлинна
енергия и 6,16 лева върху непогасената сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса,
какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За
отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на
вземането по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите
за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.07.2024г., от която дата
установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б"
ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.07.2021 г., са
погасени по давност. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза и приложение № 1 към обща фактура №../30.06.2022г.
единствената сума, чиито падеж е настъпил преди 17.07.2021г. е задължението за
м. май 2021г. в размер на 21.15 лева, по отношение на което искът следва да бъде
5
отхвърлен.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за
който се отнасят. Следователно при действието на горепосочените Общи условия
задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно кредиторът да 8 отправя
покана за изпълнение до длъжника). Лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения общ размер от 613,92 лв., възлиза в размер на
109,23 лв. за периода 16.07.2022г. до 03.07.2024г., като същият е погасен по давност
за сумата от 3,30 лева.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на
въпроса дължи ли ответницата същите. Не се установи от приетите по делото
доказателства в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която
се намира процесният имот, да е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. По делото не е представен договор, сключен между лице от публичния
регистър и етажната собственост. Ищцовото дружество не доказа по време на
процесния период да е имало сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с дружество. При тези данни, не може да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за заплащане на услуга, за която не е проведено
доказване, че е предоставена въз основа на същестуващо облигационно
правоотношение. Предявеният иск за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, в размер на 812,51 лева за исковото производство и в
размер на 69,64 лева за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
6
на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, но същият не е представил доказателства за сторени такива.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ,
предявени от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .,
срещу Н. Б. П., ЕГН: **********, с адрес гр. София, .., втори етаж /.., че Н. Б. П.
дължи на „..“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43315/2024г. на СРС, 169 състав,
както следва: 613,92 лв., главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес гр. София, .. .. за периода от 17.07.2021г. до 30. 04.2023г., ведно със
законната лихва за забава от 17.07.2024г. до изплащане на вземането, и 109,23 лева
– мораторна лихва за забава от 16.07.2022г. до 03.07.2024г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за начислена ТЕ за м.05.2021г. в
общ размер от 21,14 лева и мораторна лихва върху нея в размер на 3,30 лева като
погасени по давност, както и искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за суми за дялово разпределение в
размер на 25,07 лева – главница за периода 30.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,16
лева – лихва за периода от 15.08.2021г. до 03.07.2024г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Б. П., ЕГН: **********, да
заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .,
разноски по делото в размер на 812,51 лева, както и разноски за заповедното
производство в размер на 69,64 лева.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №43315/2024г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7