Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 53 ………..……..………… 15.03.2012 Година ………...…... Град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд ..…………………………………………………. На шестнадесети февруари ………...…........…....… Година две хиляди и дванадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
Секретар З.Д. ……………………….…..................................……………....
Прокурор Румен Арабаджиков ……………………………......….................................. разгледа докладваното от председателя ………………..… ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ касационно административно наказателно дело номер 42 по описа за две хиляди и дванадесета
година.
Производството е по
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОД на МВР/ Стара Загора, против решение №974/23.12.2011 г., постановено по АНД
N1992/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
наказателно постановление на началник
сектор “ПП” към ОД на МВР Стара Загора.
В касационната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като
постановено при допуснато нарушение на закона, касационно основание по чл.348,
ал.1 т.1 от НПК.
Ответникът по
касация Д. Г. В. - К. взема писмено становище за неоснователност на жалбата и
правилност на обжалваното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура взема становище, че жалбата е основателна, а решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на Д. В. -К. против Наказателно
постановление №5821/04.01.2011 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Стара Загора, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и е наложена глоба в размер на 250лв. и
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от с.з. От фактическа страна наказващият орган е
приел, че на 30.08.2010 г. Д. В. управлява лек автомобил в населено място със
скорост 109 км/ч, при разрешена скорост за движение от 50 км/ч. Скоростта
установена с дигитална стационарна радарна установка, показана на нарушителя
при съставяне на акта.
С обжалваното
решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че
авторството на описаното в наказателното постановление нарушение не е доказано
по несъмнен и безспорен начин.
Така постановеното решение е неправилно.
Наложената от
административнонаказващия орган санкция се основава на разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, редакция ДВ бр.51/2007 г., съгласно която се наказва с глоба
250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС водач на моторно
превозно средство, който превиши максимално разрешената скорост в населено
място над 51 км/ч. Задължението произтича от сочената в наказателното
постановление разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП, въвеждаща забрана за превишаване
на скоростта.
Атакуваното пред въззивния
съд наказателно постановление отговаря на законоустановените изисквания, като
съдържащо в пълнота описанието на извършеното нарушение, датата и мястото,
където е извършено. Административнонаказващият орган е установил осъществяването
на състава на нарушението - движение със скорост от 109 км/ч в населено място, при
установената законова забрана за движение със скорост по висока от 50 км/ч,
като е приложил наказанията определени за него. Доказано е по несъмнен начин
движението с превишена скорост над установената такава, което е станало по
допустим от закона начин, с техническо средство. Административнонаказващият
орган е установил административнонаказателното обвинение с допустимите от
закона доказателства, тези по чл.189, ал.15 ЗДвП, което е негово задължение.
Неправилно е прието
от въззивния съд, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което е
била санкционирана, тъй като авторството на описаното в наказателното
постановление нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Настоящата
инстанция не споделя извода, че е следвало наказващия орган да извърши проверка
на подадената декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, като изиска най-малко такава
декларация и от лицето посочено за нарушител. Установено е по делото, че
собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението е Владимир
Кадийски, от когото е представена декларация по чл.188 ЗДвП, в която е
посочено, че на датата и часа на извършване на нарушението превозното средство
е управлявано от Д. В.-К.. Липсва законово изискване за подаване на декларация
по чл.188 ЗДвП и от лицето, посочено от собственика като извършител на
деянието, като то може да реализира правата си в административнонаказателното
производство, в което участвува. Изрично в разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП е
посочено, че собственика на моторното превозно средство се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение само тогава, когато не посочи
лицето, на което е предоставил превозното средство. С оглед характера на
извършеното нарушение и начина на установяването му – при условията на чл.165,
ал.2, т.6 ЗДвП, при дадената възможност от разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
се явява неправилен направения от въззивния съд извод, че от страна на
наказващия орган се следват и други действия, съгласно разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба задължава административнонаказващия орган
да провери акта за установяване на административно нарушение относно неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства, а тогава, когато е необходимо, да извърши разследване на
спорните обстоятелства. В случая това е сторено. Акта за установяване на
административно нарушение е съставен при установяване на извършеното деяние при
изпълнение на правомощията, дадени с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП,
и спазване на изискванията на чл.188 от с.з. Той е надлежно предявен на
нарушителя и при липса на направени възражения и искане за събиране на доказателства
не може да се приеме, че от страна на наказващия орган е допуснато нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. От момента на предявяване на акта на жалбоподателката за
нея е налице възможност, както в момента на предявяване, така и след това да
изложи своите възражения и да предяви искания относно събирането на нови
доказателства, което видно от данните по делото не е сторено. При това
положение не може да се приеме, че е налице недоказаност на административното
обвинение. Обсъдени са от административнонаказващия орган всички доказателства,
събрани по допустимия от закона начин.
Установените факти не са оборени в хода на съдебното производство, при което
наказателното постановление се явява законосъобразно. Доказано е извършването
на посоченото в наказателното постановление нарушение, към което е приложена
визираната в закона санкция. Като е направил друг извод, въззивния съд е
постановил неправилно решение.
С оглед
гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е основателна,
а решението на районния съд за неправилно, поради което следва същото да бъде отменено,
като се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди Наказателно
постановление №5821/04.01.2011 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Стара Загора, като законосъобразно.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №974/23.12.2011
г., постановено по АНД N1992/2011 г. по описа
на Старозагорския районен съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Потвърждава
Наказателно постановление №5821/04.01.2011 г. на Началник сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Стара Загора, с което Д.Г. В. – К., ЕГН **********,*** са
наложени наказания: глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП..
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.