Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.11.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.10. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: СТОЙКА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1082 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 12/04.02.2020г., постановено
по гр.д. № 450/2019г. по описа на Районен съд – гр.Гълъбово, в частта с която предявените искове по
чл.422, ал.1 от ГПК от „П.И.Б.“ АД против Д.М.К. са отхвърлени относно
главницата - за разликата от 561,33 евро до пълния предявен размер от 874,24
евро и относно обезщетението за забава - за разликата от 171,71 евро до пълния
предявен размер от 1097,66 евро.
Въззивникът
„П.И.Б.“ АД излага съображения за неправилност на решението във връзка с
погасителната давност, във връзка с уговорката в т.10 от договора за банков
кредит. Моли въззивния съд да отмени решението в тази част и да уважи в пълен
размер исковете, като се прави искане за назначаване на съдебно – икономическа
експертиза с поставени задачи, което искане въззивникът посочва, че произтича
от служебно обявената от първоинстанционния съд нищожност поради противоречие с
чл.33, ал.2 ЗПК на уговорка в т.10 от договора за банков кредит за обезщетение
за забава. Посочва се, че съдът не е уведомил страните, че ще се произнася по
неравноправния характер на клаузата, като по този начин ищецът е бил лишен от
възможност да вземе становище и да се ангажират доказателства. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от Д.М.К. в законоустановения срок, с който моли да се потвърди решението.
Оспорва направените във въззивната жалба оплаквания и се противопоставя на
направеното искане за допускане на съдебно – икономическа експертиза. Претендира
разноски.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „П.И.Б.“ АД моли
съда да признае за установено, че Д.М.К. му дължи като кредитополучател по
договор № 013LD-R-001196/21.01.2011г. за банков кредит за следните суми: 874,24
евро /осемстотин седемдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента/ -
главница, 133,90 евро /сто тридесет и три евро и деветдесет евроцента/ -
договорна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за банков кредит за
периода от 21.02.2013г. до 21.01.2015г., и 1097,66 евро /хиляда деветдесет и
седем евро и шестдесет и шест евроцента/ - обезщетение за забава, начислено
съгласно т. 10 от Договора за банков кредит за периода от 21.09.2012г. до
11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2018г. до
изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 345/18.09.2018г. по
ч.гр.д. № 550/2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово, претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата като е заета позиция, че искът е допустим, но неоснователен.
Безспорно е, че страните по
делото са сключили договор № 013LD-R-001196/21.01.2011г. за банков кредит за
сумата от 1 300 евро, която е била предоставена на ответницата на същата дата
/това се установява и от представените по делото писмени доказателства -
договор за банков кредит № 013LD-R-001196/21.01.2011г. и Общи условия към него,
погасителен план, извлечение от счетоводните книги на ищеца/.
Безспорно е, че ответницата е в
забава от дата 21.09.2012 г., като това се признава и от ответницата в
подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК, в което се сочи, че е спряла да
плаща от края на 2011 г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК непогасената главница възлиза на 874,24 евро,
непогасената договорна лихва за периода 21.02.2013 г. – 21.01.2015 г. възлиза
на 133,90 евро, и непогасеното обезщетение за забава за периода 21.09.2012 г. –
11.09.2018 г. възлиза на 1097,66 евро.
Видно от приложеното ч.гр.д. №
550/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, в полза на „П.И.Б.“ АД срещу Д.М.К.
е издадена заповед № 345/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите: 874,24 евро, представляваща
неплатена главница по договор за банков кредит № 013LD-R001196/21.01.2011 г.,
за сумата от 133,90 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода
21.02.2013 г. – 21.01.2015 г., за сумата от 1 097, 66 евро лихвена наказателна
надбавка/обезщетение за забава за периода 21.09.2012 г. – 11.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 12.09.2018 г.
В законоустановения срок е
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от Д.М.К.
против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът е предявил
настоящите искове за установяване на вземането по заповедта.
Във въззивното производство е
назначена съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява
следното:
Брой, падежи и размери на
неиздължените погасителни вноски :
- 29 броя погасителни неиздължени
вноски за главница в размер на 874.24 евро
Размер на разрешения и усвоен
кредит 1300,00 евро - погасени суми по главницата 425.76 евро , остатък за
погасяване 874.24 евро, към 21.01.2015г.
-24 броя погасителни неиздължени
вноски за договорна лихва в размер на 133.90 евро: Дължима договорна лихва
491.71 евро - погасена сума до 21.01.201 Зг.- 357.81 евро. остатък за
погасяване 133.90 евро, към 21.01.2015г.
-начислено
обезщетение/наказателна лихва/ за забава по т. 10 от Договора за банков кредит
в общ размер на 900.74 евро за периода от 21.02.2011 г. до 21.01.2015 г.
изплатени 30.87 евро до 21.03.201 Зг. остатък за изплащане 869.87 евро.
Наказателната надбавка за забава
по т. 10 от Договора за Банков кредит е в размер на Базовия лихвен процент на
Банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Базовият лихвен
процент на Банката за евро е в размер на 7.99 % годишно. Базовият лихвен
процент на Банката за евро и наказателната надбавка за забава не са променяни.
Наказателната надбавка за забава
= Базовия лихвен процент на Банката за евро + надбавка от 8.51 пункта +
наказателна надбавка /законна лихва/
Наказателна лихва изчислена
съгласно договора за банков кредит 560.06 евро
при еднакви месечни вноски главница.
Общо начислени наказателни лихви
- 869.87 евро, изчислени от ПИБ съгласно предварително подписания погасителен
план. Погасителните вноски за главница се увеличават, в резултат на което и
наказателната надбавка е по -висока, а договорената лихва намалява.
Съгласно чл.
10 от договор за банков кредит просрочената главница следва да се олихвява с договорен
лихвен процент /БЛП + 8.51 чл. 4 от договора /плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва./7,99+8,51= 16%+Законна лихва.
В таблицата е изчислена дължимата
лихва съгласно, чл. 10 от договор за банков кредит Общият лихвен процент е
изчислен като сбор от договорен лихвен процент и закон на лихва
Законната лихва е изчислена като
сбор на ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно 01 юли на текущата година +
10 процентни пункта, съгласно ПМС №
100/29.05.2012 г.
Годишният процент на
обезщетението за забава (наказателната надбавка за забава) по т. 10 от договора
за банков кредит е по-нисък, сравнен с годишния процент на законната лихва,
определен с постановление № 72/08.04.1994 г. на Министерския съвет за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (в
сила до 30.06.2012 г.). е постановление № 100/29.05.2012 г. на Министерския
съвет за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута (в сила до 31.12.2014 г.) и с постановление №
426/18.12.2014 г. на Министерския съвет за определяне на размера на законната
лихва по просрочени парични задължения (в сила от 01.01.2015 г.),.
С постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута. Определя годишния размер на ЗЛ за просрочени задължения
в размер на ОЛП на БНБ, както следва:
01.01.2015 г. - 31.05.2015 г. =
0,01 % + 10 процентни пункта
01.06.2016 г. - 31.07.2015 г. =
0,02 % + 10 процентни пункта
01.08.2015 г. - 31.01.2016 г. =
0,01 % + 10 процентни пункта
01.02.2016 г. =0,00 %+ 10
процентни пункта
Обезщетението за забава в размер
на законната лихва, върху неизплатената главница в размер на 874.24 евро за
периода от 21.09.2012 г. до 11.09.2018 г. е лихва в размер на 530.89 евро
Обезщетението за забава в размер
на законната лихва, върху неизплатената главница в размер на 874.24 евро за
периода от 12.09.2015 г. до 12.09.2018 г. е лихва в размер на 266.24 евро
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивният съд намира за
безспорно установено, че между страните по делото е сключен договор №
013LD-R-001196/21.01.2011г. за банков кредит, като банката е предоставила
сумата от 1 300 евро, която ответницата не е погасила.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното
във въззивната жалба оплакване за неправилност на решението относно момента на
настъпила изискуемост на вземането за главницата и момента от който тече погасителната
давност. Действително при договора за банков кредит, връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части, но не е налице
периодично плащане. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява само
частични плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. / Поради това за нея е приложима общата петгодишна
давност по смисъла на чл. 110
от ЗЗД.
Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като е
поето задължение за погасяване на задължението по договора на вноски, то всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, и именно
от този момент започва да тече погасителна давност за всяка вноска / в този
смисъл са Решение № 90/31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС, Решение №
161/08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС /. В подкрепа на това, че
вземането на банката за всяка неплатена вноска е изискуемо на падежа й, е и
предвидената в чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ възможност банката да се снабди с изпълнителен лист за просрочените по
договора вноски. Ето защо погасени по давност са вземанията за падежиралите
вноски за главница, които попадат извън петгодишния период, предхождащ
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК /в
случая 12.09.2018 г./. Следователно ответницата дължи погасителни вноски по
процесния договор за кредит след 21.09.2013 г., като видно от представения
погасителния план това са вноски от № 33 до вноска № 48 вкл., което са в общ
размер на 561,33 евро. Поради това искът за главница е основателен за сумата от
561,33 евро, а за сумата от 312,91 евро следва да бъде отхвърлен.
До същия краен извод е стигнал и първоинстационният
съд, като е отхвърлил предявеният иск за главница за разликата, формирана от
погасените по давност вноски, поради което и решението в тази част следва да се
потвърди.
По предявения иск за обезщетение
за забава/лихвена надбавка за забава:
В настоящия случай между страните
е сключен договор за потребителски кредит, поради което приложение следва да
намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл. 4 от
същия закон. Съгласно чл. 10 от договора страните са се съгласили, че при просрочие от
страна на кредитополучателя на изплащането на погасителни вноски в предвидените
срокове, банката начислява и събира лихва в размер на договорения лихвен
процент / който към момента на сключване е 7, 99 % годишно / плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, която от своя страна възлиза на 10 пункта
над ОЛП. Разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 от ЗПК, която е императивна по своя характер, ограничава размера на дължимото
обезщетение за забава при забавени плащания по потребителски кредити до размера
на законната лихва. Доколкото уговорката в чл. 10 от процесния договор
противоречи на горепосочената императивна правна норма, то това обуславя
нейната нищожност, поради което и тя следва да бъде заместена по право от
императивната норма на чл. 33,
ал. 2 ЗПК, съгласно която при забава на длъжника обезщетението не следва да
надвишава законната лихва.
При вземане за лихва за забава приложение
намира кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В настоящия
случай обезщетение за забава в размер на 1 097,66 евро се претендира за периода
21.09.2012 г. до 11.09.2018 г. Искът
е предявен на 12.09.2018 г. - денят, в който е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с оглед фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК. Следователно претенциите за обезщетение
за забава, чийто падеж е настъпил три години преди предявяване на иска, тоест преди
12.09.2015 г. са погасени по давност. Така за периода от 21.09.2012 г. до 11.09.2015
г. вземането на банката за заплащане на лихва за забава е погасено по давност и
искът следва да бъде отхвърлен. Поради това ищецът има право на вземане за законна лихва, което
след изчисление с лихвен калкулатор е в размер на 171,11 евро за периода от
12.09.2015 г. до 11.09.2018 г. върху уважената част от главницата от 561, 33 евро,
а в останалата част над сумата от 171,
11 евро до претендирания размер от 1 097, 66 евро и за периода от 21.09.2012 г. до 11.09.2015 г. искът
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на „П.И.Б.“ АД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата Д.М.К. в размер на 400
лв.
В настоящия случай интересът е в размер на 1 248, 46 евро или
2 441, 77 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с бр. 45
от 15.05.2020 г./, възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5000
лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Ето защо размера на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено при
спазването на горепосочените правила е в размер на 343, 25 лв. В настоящия
случай въззиваемата Д.М.К. е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., но с оглед правната и фактическа сложност
на делото на въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
С оглед изложеното въззивникът “П.И.Б.“ АД следва да
заплати на Д.М.К. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
12/04.02.2020г., постановено по гр.д. №
450/2019г. по описа на Районен съд – гр.Гълъбово в обжалваната част.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***да заплати на Д.М.К. с ЕГН ********** с адрес: *** направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.