Присъда по дело №442/2023 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 104/16.08.2023 година по НОХД № 442/2023 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Е.Х. /Е.Х./, роден на ******** в гр. К., Афганистан, гражданин на
Афганистан, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК,
за това, че на 23.07.2023 година, в района на гранична пирамида №159, в землището на село
Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.3, т. 3 от НПК, съдът приемайки, че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в производството е надлежно
обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и
участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Е.Х. /Е.Х./ обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на минимално предвидените за престъплението
кумулативни наказания - лишаване от свобода и глоба, като изпълнението на наказанието
лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М.Д. от АК – Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира при определяне на
наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид като смекчаващи вината на
подзащитния му обстоятелства чисто му съдебно минало и направените от подсъдимия в
хода на досъдебното производство самопризнания и наложи на последния наказание в
размер на минимума предвиден от закона.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Е.Х. /Е.Х./, роден на ******** в гр. К., Афганистан, гражданин
на Афганистан.
Подсъдимият Е.Х. /Е.Х./ напуснал държавата си по произход Ислямска република
Афганистан през 2022 година и влязъл на територията на република Турция. По време на
престоя си в република Турция подсъдимият взел решение да напусне република Турция и
влезе на територията на трета държава на територията на Европа, влизайки и преминавайки
през република България, не по установения от закона ред, без съответното изискуемо се по
закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си
подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорили, че това
неустановено по делото лице ще организира влизането му в страната ни не по установения
от закона ред срещу парично възнаграждение. На 23.07.2023 година с помощта на това
неустановено по делото лице подсъдимия, заедно с още 48 негови сънародници, на
23.07.2023 година, достигнал границата на република България с република Турция. На
същата дата подсъдимия заедно с останалите лица от групата преодолял възпрепятстващото
съоръжение на границата на страната ни в района на гранична пирамида №159, в землището
на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, като преминал над възпрепятстващото
1

съоръжение на границата с помощта на стълба и заедно с останалите 48 лица продължил
движението си към вътрешността на страната. Около 10.00 часа на 23.07.2023 година преди
обяд св. Х.Г.Н. – полицейски служител в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово констатирал
влизането на групата чужди граждани, в която се намирал и подсъдимия през границата на
страната ни и след проследяване на оставените от групата чужди граждани следи около
15.00 часа на 24.07.2023 година свидетелят Н. установил подсъдимия и другите 48 лица
чужди граждани на път II-79 в района на село Голямо Крушево, община Болярово,
обл.Ямбол. След това подсъдимия и останалите били задържани и отведени в ГПУ –
Елхово.
При влизането си в страната ни подсъдимия Е.Х. /Е.Х./ не е притежавал никакъв
изискуем се от закона документ, даващ му право на влизане в република България, вкл. и
документ за самоличност.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Е.Х. /Е.Х./ се
установява, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Х. Н., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и
доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с
доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени от лице
незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние,
както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Е.Х. /Е.Х./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 23.07.2023 година, в района на
гранична пирамида №159, в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Е.Х. /Е.Х./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното,
от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и
ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
2

на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е
налице към момента на извършване на деянието, а в случая не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Е.Х. /Е.Х./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
Относно наказанието: В разпоредбата на нормата на чл.279, ал.1 от НК е настъпила
законова промяна след извършване на деянието. Съобразно редакцията на ДВ, бр. 103 от
2004 г., в сила към момента на извършване на деянието, за престъплението по чл.279, ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до
триста лева. С изменението на чл.279, ал.1 от НК, публикувано в ДВ, бр. 67 от 2023 г. за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК е предвидено по - тежко наказание - лишаване от
свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. С оглед разпоредбата
на чл. 2, ал.1 от НК, предвиждаща, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е
бил в сила по време на извършването му и съобразявайки, че наказанието предвидено за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК в редакцията на ДВ, бр. 67 от 2023 г. е по - тежко, т.е.
изменението в закона се явява по - неблагоприятно за дееца съдът определя наказанието в
параметрите предвидени от действащия към момента на извършване на деянието закон, а
именно в редакцията на ДВ, бр. 103 от 2004 г.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало, младата му възраст и направените самопризнания в хода на
досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по
делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени като
многобройни или изключителни, поради което липсват основания за определяне на
наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 във вр. чл.2,
ал.1 от НК, в размер на минимума предвиден в нормата на чл.279, ал.1 от НК, а именно три
3

месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв., в редакцията
на нормата на ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила към момента на извършване на деянието.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават
за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	104
Дата:	16 август 2023 г. (в сила от 1 септември 2023 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20232310200442
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 август 2023 г.

Присъда по дело №442/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите