№ 888
гр. Варна , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100500522 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Явор Златни пясъци“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.“Златни
пясъци“, Ап.х-л “Голдън Лайн“, представлявано от Е.Т., действаща чрез
юрисконсулт А.Б., против Решение №261466 от 30.11.2020г. постановено по
гр.д.№6700/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от
“Тони ИГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Княз Дондуков“ №20а, иск с правно основание чл.422 от ГПК
вр. с чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължение на ответникът-жалбоподател в размер на
1872лв., представляващо договорна неустойка за неизпълнение на
задължението за плащане на възнаграждение по Договор за СМР от
22.02.2018г., равняваща се на 20% от стойността на договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
1
заявлението в съда-04.11.2019г. до окончателното му изплащане, за която
сума е издадена Заповед № 8779/19.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18199/2019г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се поддържа, че неправилно в полза на ищцовото
дружество е присъден пълният размер на неустойката по чл.11 от процесния
договор. Сочи се, че предвид липсата на конкретни договорки, клаузата на
чл.11 следва да се тълкува, че договорената неустойка е за обезпечение на
изпълнението на целия договор и в същата е определен нейният таван, но не
точният начин за изчислението . Ето защо се поддържа, е че за всеки
отделен случай страните, следва да направят преценка за начина на
формиране на размера на дължимата неустойка. Сочи се, че според
представените от ищцовото дружество доказателства, ответното дружество е
заплатило по-голямата част или по-точно 80% от задължението си по
договора. В този смисъл следва да бъде съобразено, че настъпилите вреди за
ищцовото дружество, не са в размер, предполагащ ангажирането на ответното
дружество за заплащане на пълния размер на неустойка. С оглед изложеното,
се моли за редуциране на размера на дължимата неустойка.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор
на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез подадена от пълномощникът му
писмена молба, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с
присъждане на разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на
разноски.
Настоящият състав на Окръжен съд Варна, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
2
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани
изводи от съдът. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимата от
страната неустойка, с доводи за неправилност на извършеният с решението
правен анализ на обвързващата страните облигационна връзка. Така
направените оспорвания не съставлява новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от “Тони ИГ“ ООД, с иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване на съществуването на задължение на “Явор Златни
пясъци“ ЕАД, в размер на 1872лв., представляващо договорна неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по Договор за
СМР от 22.02.2018г., равняваща се на 20% от стойността на договора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-04.11.2019г. до окончателното му изплащане, за която
сума е издадена Заповед № 8779/19.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№18199/2019г. на РС Варна.
Твърди се в исковата молба, че на 22.02.2018г. между търговските
дружества, е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на
ищеца извършването на СМР, срещу възнаграждение в размер на цена от
9360лв. с ДДС. Сочи се, че с протокол от 16.04.2018г. работата е приета без
забележки от възложителя-ответник, като от този момент е станала изискуема
3
последната част от уговореното възнаграждение в размер на 1872лв. Твърди
се, че поради неплащането , ищецът е завел гр.д.№18099/2018г. на РС Варна,
като на 12.08.2019г. по същото е постановено решение, с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца въпросното възнаграждение. Поддържа се, че
ответникът е заплатил на възнаграждението на 13.09.2019г., поради което
съгласно чл.11 от договора за СМР дължи неустойка за неизпълнение на
поетите задължения в размер на 1% на ден, но не повече от 20% от стойността
на договора, т.е. върху цялата сума, а не само върху непогасения остатък.
Моли се съдът да постанови решение, с което да уважи предявеният иск,
който представлява максималният предвиден от страните размер на
неустойката и да присъди и сторените съдебно-деловодни разноски.
С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Не оспорва наличието на сключен между
страните договор, но се твърди се, че ответникът е изпълнил всички
задължения, произтичащи от него, включително и последното частично
плащане, след влизане в сила на решението по гр.д.№18099/2018г. на РС
Варна. Поддържа се, че тълкуването на чл.11 от договора, съгласно правилото
на чл. 20 от ЗЗД, сочи, че смисълът на уговорената неустойка, е да обезпечи
изпълнението на цялото задължение, а не частичното. Ето защо определянето
на неустойка в пълният размер от 20%, е неоправдано с оглед на
обстоятелството, че ответното дружество е платило по-голяма част от
уговореното възнаграждение, още преди завеждане на исковото производство
касателно непогасената трета част от вземането, т.е. не е налице пълно
неизпълнение, за да се претендира пълният размер на неустойката. Поддържа
се още, че присъждането на претендираният от ищеца размер на неустойката,
ще доведе до неоснователното му обогатяване. Моли се за отхвърляне на иска
и за присъждане на разноски.
По делото не е налице спор, а от събраните доказателства, се
установява, че страните се обвързани от облигационна връзка, носеща
основните характеристики на договор за изработка, неизпълнението на
задълженията, по която от страна на възложителят-ответник, е установена със
сила на пресъдено нещо, предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение, с което последният е осъден да заплати остатък от дължимото
възнаграждение в размер на 1872лв. Не е спорно и че плащането на
4
въпросната сума е станало на 13.09.2019г.
Спора се концентрира около начина за определяне на дължимата
неустойка, която е предвидена в чл.11 от договора като санкция за
неизпълнение на поетите с него задължения. Съгласно посочената клауза при
неизпълнение на поетите договорни задължения всяка от страните дължи
неустойката в размер на 1 % за всеки ден забава, но не повече от 20% от
стойността на договора. Въпросната формулировка е пределно ясна и не се
нуждае от тълкуване при условията на чл.20 от ЗЗД, но дори да се приеме, че
е налице неяснота, то смисълът на уговорената неустойка е, да санкционира
всяко неизпълнение от страните в качествено или количествено отношение,
като не държи сметка за неговия размер или съотношение. С процесната
клауза, страните са дали превес на санкционната и на обезпечителната
функция на неустойката, пред обезщетителната и такава. Ето защо не може да
бъде споделено оплакването на жалбоподателя, за неправилно приложение на
разпоредбата на чл.11 от процесния договор, при определяне на размера на
дължимата неустойка.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото оплакванията на
жалбоподателя сочат на прекомерност на претендираната неустойка, то
същите са и неоснователни предвид разпоредбата на чл.309 от ТЗ, съдържаща
забрана за намаляване, поради прекомерност на неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци, каквато е настоящата сделка. Не
е налице и основание за определяне на клаузата на чл.11 от договора за
нищожна, доколкото целеният с нея резултат не влиза в колизия с
повелителни норми на закона или с добрите нрави.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че
първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от въззиваемият искане,
в негова полза, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300лв.
за заплатен от адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261466 от 30.11.2020г. постановено по
гр.д.№6700/2020г. на Районен съд Варна
ОСЪЖДА “Явор Златни пясъци“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“, Ап.х-л
“Голдън Лайн“, представлявано от Е.Т., да заплати на ”Тони ИГ“ ООД , с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Княз
Дондуков“ №20а, сумата от 300лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6