Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260094 25.07.2022 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
четвърти юли Година
2022
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7735 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „ФИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД против Н.Г.К. и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде разпределено между
страните ползването на свободната част от съсобственото им дворно място,
находящо се в ...................., представляващо поземлен имот с
идентификатор ....................по КККР на гр. С., идентичен с УПИ ............в кв. …. по плана на гр. С., целият с
площ от 158,44 кв.м., да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от
900 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствената
му идеална част от имота през периода 18.06.2019 г. – 13.09.2019 г. (по 300 лв.
месечно), ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени на ищеца
направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че всяка от
страните е собственик на по ½ ид.ч. от процесното дворно място, като
всеки от тях притежава и построени в имота сгради. Твърди се също така, че
страните не могат да постигнат съгласие относно ползването на дворното място,
като ответницата е заградила и ползва цялата южна част от него и не допуска
ищцовото дружество там, поради което му дължи и обезщетение за лишаването му от
ползване на собствената му част от имота в размер на 300 лв. месечно. Заявено
е, че с връчена на 18.06.2019 г. нотариална покана ответницата е била поканена
да освободи неправомерно държания от нея терен, но въпреки това тя не го е освободила.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
исковете, а в писмената защита се моли разпределението на ползването да бъде
извършено съгласно изготвеното от вещото лице Приложение 3 към заключението,
евентуално по Приложение 4. Ангажирани са доказателства.
Така
предявените искове са с правни основания чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от
ЗС, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответницата, в който е заявено, че не се възразява по
искането за разпределяне ползването на дворното място, като тя също желае това.
Заявено е също така, че нотариалната покана е останала без отговор по обективни
причини, тъй като ответницата е в чужбина от 2 години, а пълномощникът й К.В.
към момента на получаване на поканата е била в болнично заведение в гр. С. и не
е могла да реагира в предоставения едноседмичен срок. Оспорен е искът за
присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като се твърди, че
ответницата не е ограничила достъпа на ищеца до част от процесния имот, тъй
като макар дворът да е ограден и да е поставена врата с ключалка, тази врата
никога не се заключва и ищецът по никакъв начин не е възпрепятстван да ползва
двора и подобренията в него. При условие, че съдът приеме този иск за
основателен, е оспорен неговия размер като прекомерен. С оглед на
гореизложеното ответницата моли съдът да разпредели реалното ползване на
процесното дворно място, както и да отхвърли предявения иск по чл. 31, ал. 2 от
ЗС и да й присъди съответна част от направените от нея разноски по делото.
В хода на делото ответницата Н.Г.К. е
починала и на нейно място в производството са конституирани наследниците й Н.Б.К. и Т.Н.К., като с молба от
31.01.2022 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че обезщетението по
чл. 31, ал. 2 от ЗС се претендира от всеки от новоконституираните ответници по
равно, т.е. по 450 лв. от всеки от ответниците. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответниците, който поддържа отговора и моли
ползването на дворното място да бъде разпределено съгласно Приложение 5 към
заключението на вещото лице, както и искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС да бъде
отхвърлен като неоснователен, алтернативно същият да бъде уважен в по-нисък от
предявения размер, съобразно заключението на вещото лице. Представени са
доказателства.
След преценка на представените по
делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
19.03.2007 г., съгласно който в общ дял на Н.К. и на К.К., при равни квоти, е
поставен следният недвижим имот: дворно място с площ от 158,44 кв.м.,
съставляващо УПИ ............в
кв. ……….. по плана на гр. С..
По
делото е представено удостоверение за наследници на Н.К., от което е видно, че същата
е починала на ………….. г. и нейни наследници по закон са ответниците Н.К. и Т.К.,
при равни квоти.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2017 г., издадено по
изп.д. № 122/2014 г. по описа на ЧСИ С.Н., ищцовото дружество „ФИНТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е придобило чрез публична продан собствени на К.К. недвижими
имоти, находящи се в ...................., а именно: втори жилищен етаж (трети
с приземния), ведно с помещение-пристройка към втори жилищен етаж, четвърти
(трети жилищен) етаж и тавански етаж от построената в имота жилищна сграда, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, помещение-пристройка с площ от 14 кв.м., изградена в
западната част на сградата, както и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с
площ от 158,44 кв.м., представляващо УПИ ............в кв. … по плана на гр. С., което дворно място
представлява поземлен имот с идентификатор ....................по КККР на гр. С.,
ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения по гореописаните
имоти.
Видно от представената скица на процесния
поземлен имот с идентификатор ....................по
КККР на гр. С., понастоящем същият е с площ от 154 кв.м.
С оглед на горното съдът намира за
установено, че ищцовото дружество притежава ½ ид.ч. от процесното дворно
място, а двамата ответници (в качеството им на наследници на Н.К.) притежават в
съсобственост при равни квоти останалата ½ ид.ч. от имота.
По
делото са разпитани свидетелите В.Д. (съпруга на управителя на ищцовото
дружество и служител на същото) и М.Я. (без родство със страните).
Св.
Д. твърди, че е ходила в процесния имот няколко
пъти, но е нямала достъп до част от двора. Заявява, че в имота е
построена семейна къща на няколко етажа, с два входа, а дворът е с преден и
заден вход, като тя е влизала само през задния вход, а до предния вход ищецът
няма достъп. Заявява също така, че задният вход представлява малко дворче с две
стъпала и входна врата, а отпред има Г-образен двор, но тя го е виждала само
през оградата. Твърди също така, че в предния двор има разположени различни
вещи на живущите там - маси, лятна кухня, простори, диван и други вещи, но
вратата на двора винаги е заключена. Заявява, че ищцовото дружество няма ключ
от предната врата на двора, както и че то няма свои вещи там. Свидетелката също
така твърди, че съпругът й е разговарял с бащата на г-жа К. и е поискал достъп
до двора, но не е чула какво е отговорил той.
Св.
Я. заявява, че е съседка на процесния имот и познава първоначалната ответница Н.К.
от 30 години, както и че е ходила на гости там. Твърди, че в имота се влиза от
два входа, като единият е към голям двор, а другият е отзад и води към малко
дворче. Според свидетелката, при посещенията й в имота вратата към големия двор
винаги е била отключена. Заявява, че в големия двор има маса и столове, както и
навес, който обхваща около 1/3 от двора. Заявява също така, че не знае кой
ползва масата и столовете в тази част от двора, като тя е виждала там да седят
и непознати за нея хора, както и че тя също сяда там, когато ходи при майката и
бащата на Н.К..
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че средната наемна цена за ½ част от незастроеното дворно
място за периода 18.06.2019 г. – 13.09.2019 г. е в размер на 68 лв., изчислена
на базата на средна наемна цена за 1 кв.м. в размер на 2 лв. Видно е от
експертизата, че при даване на заключението си вещото лице е приело, че цялата незастроената
част от дворното място е в размер на 24 кв.м., т.е. по 12 кв.м. за всяка от
страните. Страните не са оспорили така даденото от вещото лице заключение.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която да даде варианти за
разпределяне ползването на свободната част от процесния имот, като
първоначалното заключение на вещото лице, депозирано по делото на 05.05.2021
г., не е прието от съда и е допусната повторна експертиза.
В
повторното заключение на вещото лице Д. С., депозирано по делото на 15.06.2022
г., е посочено, че в кадастралната карта на гр. С. не е нанесен вярно контурът
на жилищната сграда в процесния имот, поради което се получават 61,37 кв.м. свободна
площ от дворното място, които вещото лице е разделил в Приложение 3 към
заключението. Според вещото лице обаче действително свободната площ е в размер
на 36,17 кв.м., от които вещото лице е предвидило 2,57 кв.м. пред входа на
сградата за общо ползване и в Приложение 4 и Приложение 5 е разделило на два
дяла останалата площ от 33,60 кв.м. (дял I
- за ищците и дял II
- за ответниците), като и в двата
варианта е осигурен достъп на ищците до техния дял през собствения им имот с
идентификатор 67800.502.214.2.7 или от улицата.
При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че застроената площ
на сградата е оградената от външните стени или от проекцията на първия надземен
етаж, който стъпва върху колони, означени на скицата. Вещото лице също така е
обяснило в съдебно заседание, че пространството от 19,11 кв.м., което във варианти
4 и 5 не е поставено в дял на страните и което е означено в скиците с
кръстосани пунктири, е пространство под терасата, което се ползва от
ответниците, като част от него е остъклена, но то няма височината на етаж.
При
така събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, ако не може да се образува мнозинство
относно управлението и ползването на общата вещ, въпросът се решава от районния
съд по искане на който и да е от съсобствениците.
В
случая между страните не се спори, че те не могат да постигнат съгласие относно
ползването на свободната част от общия им поземлен имот, поради което съдът намира,
че са налице основанията за съдебно произнасяне по въпроса кой от
съсобствениците коя част от дворното място да ползва.
Видно
от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е
дало три варианта за разпределяне на ползването, описани в приложения 3, 4 и 5,
като и в трите варианта вещото лице е предвидило 2,57 кв.м. пред входа на
сградата за общо ползване. Във варианта по приложение 3 вещото лице е приело,
че незастроената площ от дворното място е в размер на 61,37 кв.м., базирайки се
на кадастралната карта на гр. С., поради което е разпределило между страните 58,80
кв.м. от дворното място - на два дяла по 29,40 кв.м. В другите два варианта
вещото лице е приело, че между страните следва да бъдат разпределени само 33,60
кв.м., като е изключило от разпределението площ от 19,11 кв.м. в южната част на
дворното място, попадаща в пространството под терасата на първия жилищен етаж
на сградата, което се ползва от ответниците.
Съдът
намира, че в случая разпределянето на реалното ползване следва да се извърши
съобразно предложения от вещото лице вариант 3, тъй като площта от 19,11 кв.м.,
която вещото лице е изключило от разпределянето в останалите два варианта, не
представлява застроена част от дворното място. Видно е от дадените от вещото
лице обяснения в съдебно заседание, че тази част от дворното място попада под
тераса на горния етаж на сградата и е частично остъклена, но според съда това
не я характеризира като застроена част от дворното място. Освен това вещото
лице е посочило, че тази площ от 19,11 кв.м. се ползва от ответниците, т.е.
същата реално е използваема. Поради това и тъй като по делото липсват твърдения
и доказателства площта от 19,11 кв.м. да е индивидуална собственост на някоя от
страните по делото, съдът намира, че и тази част от дворното място следва да
бъде включена в разпределянето на ползването.
Предвид
горното и тъй като само във вариант 3 е извършено разпределяне ползването на
цялата свободна част от дворното място, като вещото лице е съобразило начина на
реално ползване и е поставило горепосочената площ от 19,11 кв.м. в дела на
ответниците (страните не спорят, че тя се ползва именно от тях), съдът намира,
че единствено този вариант отговаря на правното и на фактическото положение,
поради което следва да бъде възприет именно той и разпределянето на ползването
да бъде извършено съобразно него.
По
отношение на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, т.е. за да бъде
уважен предявеният иск, следва да бъде доказано от ищеца, че
страните са съсобственици, че целият имот се ползва само от ответниците, както
и че ищецът е поканил писмено ответниците да му заплащат обезщетение за
ползата, от която е лишен, като обезщетението се дължи от датата на получаване
на писмената покана.
По
делото се доказа, че страните са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор ....................по КККР на гр. С.,
като ищцовото дружество притежава ½ ид.ч. от имота, а ответниците
притежават по ¼ ид.ч. от него като наследници на първоначалната
ответница Н.К., която до смъртта си на …………. г. е била собственик на ½ ид.ч. от
имота.
С
нотариална покана от 12.06.2019 г., връчена на адресатите Н.К., К.К. и Г.К. на
18.06.2019 г., последните са били поканени от ищеца „ФИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в
7-дневен срок от получаване на поканата да му предоставят достъп до процесния
имот и ключ от оградната врата, като в случай, че не сторят това следва да му заплатят
обезщетение на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС. Видно е, че поканата е връчена на Н.К.
чрез пълномощника й К.К.. Въпреки това от показанията на св. Д. се установява,
че ищцовото дружество няма достъп до предната част от дворното място, тъй като
предната врата на двора е заключена, а ищецът няма ключ за нея. Св. Я. е
заявила, че често е посещавала процесния имот и при посещенията й там вратата
на предната част от двора винаги е била отключена, но тези свидетелски показания
не касаят конкретно периода, за който ищецът претендира обезщетение, и не
доказват, че първоначалната ответница, която е била съсобственик на имота през
процесния период, е осигурила достъп на ищеца до имота през този период. С
оглед на това и тъй като се установи, че ищцовото дружество има достъп до
задната част от двора, която съгласно заключението на вещото лице по СТЕ е с
площ от 2,57 кв.м., а цялата свободна площ на имота е в размер на 61,37 кв.м.,
от които ищецът притежава ½ част, съдът намира, че са налице условията
за присъждане в полза на ищеца на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
лишаването му от ползване на 28,12 кв.м. от дворното място през процесния
период (от получаването от ответницата К. на писмената покана за заплащане на
обезщетение до предявяването на иска). Видно от заключението на вещото лице по
СИЕ, средна наемна цена за 1 кв.м. от процесното дворно място е в размер на 2
лв., т.е. на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 56,24 лв.,
като всеки от ответниците следва да му заплати по ½ част от тази сума
или по 28,12 лв. С оглед на това предявените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС
против всеки от ответниците следва да бъдат уважени до този размер, а в
останалите им части следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид особения характер на производството
по чл. 32, ал 2 от ЗС, както и с оглед частичното уважаване на иска по чл. 31,
ал. 1 от ЗС, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните, така както са направени.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
реалното ползване на свободната част от
дворно място, находящо се в ...................., представляващо поземлен имот
с идентификатор ....................(………….) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., целият с площ от 154 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), между „ФИНТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: ……………, със седалище и адрес на
управление ………….., Н.Б.К., ЕГН **********,*** и Т.Н.К., ЕГН **********,***, съобразно Вариант 3 (Приложение 3) от заключението на
в.л. Д. С. от 15.06.2022 г., като Дял I се предоставя
за ползване на „ФИНТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, а Дял II
се предоставя за общо ползване на Н.Б.К. и Т.Н.К..
ОБЯВЯВА
изготвената от в.л. Д С. скица – Вариант 3
(Приложение 3) за разпределяне на реалното ползване на поземлен имот с
идентификатор ....................по КККР на гр. С., за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********,***, да заплати
на „ФИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: …………,
със седалище и адрес на управление …………., представлявано от Д.Щ.Д., сумата от
28,12 лв. (двадесет и осем лв. и дванадесет ст.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствената му идеална част от поземлен имот с
идентификатор ....................по КККР на гр. С. през периода 18.06.2019 г.
– 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част над уважения до
предявения размер от 450,00 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,***,
да заплати на „ФИНТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:
…………, със седалище и адрес на управление …………., представлявано от Д.Щ.Д.,
сумата от 28,12 лв. (двадесет и осем лв. и дванадесет ст.), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствената му идеална част от поземлен
имот с идентификатор ....................по КККР на гр. С. през периода
18.06.2019 г. – 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част над уважения до
предявения размер от 450,00 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /