Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., че К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14, не му дължи сумата 1344.48 лв. (хиляда триста четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г., като неоснователен. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А да заплати на К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 сумата 231.69 лв.(двеста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски по делото. С решението е осъдена К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 да заплати на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Оборище, 13, А, ЕИК ................., сумата 262.50 лв. (двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направени разноски по делото. В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Х. П. от гр. В. Т. против Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, в частта с която е отхвърлен предявения иск за установяване, че не се дължи на ответника сумата от 960.34 лв. Същото било постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че корекционната сума била начислена по методика регламентирана в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ, но при действащия Закон за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В последните два нормативни акта не била предвидена възможност за извършване на корекции на подадената електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие. Такава възможност била предвидена в чл. 49, ал. 3 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и еразпределителните електрически мрежи на производители и потребители (отм. Д.в. бр. 34/19.04.2005 г., която, на основание § 34, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, е запазила своето действие до приемането на новата Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, поради което установената в ОУ корекция на сметките била нищожна и не можела да създаде задължение за абоната да заплати ел. енергия извън установената със средството за търговско измерване. Направено е искане да се отмени съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от К. Х. П. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 2 304.82 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г. В исковата молба се излага следното: Ищцата била потребител на електрическа енергия на адрес гр. В. Т., ул. „М.” № 10, с клиентски номер *. През м. юли 2010 г. същата била уведомена от ответното дружество за извършена корекция на сметката й по партидата за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., по която следвало да заплати сумата от 2 304.82 лв. не била съгласна с твърдяното в справката, поради което депозирала жалба до ответника на 30.07.2010 г., но в отговора от 13.09.2010 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не била потребила посоченото количество електроенергия. Твърди, че от представената справка не ставало ясно по каква методика била начислено корегиращото количество ел. енергия. В отÒовора се твърдяло, че справката за корекция на сумите била изготвена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. Б.”, но тази клауза, както и останалите клаузи в ОУ регламантиращи начисляването на корекционните суми били нищожни, тъй като поставяли неравнопоставеност в отношенията между потребителите и доставчика на ел. енергия. Оспорва констатациите в съставения от служители на „Е. Б. – М.” констативен протокол № 012967/02.07.2010 г., тъй като за извършената проверка не бил уведомен потребителя. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 2 304.82 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., както и да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищцата била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването им имали силата на закон във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищцата К. П. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „М.” № 10. От представения по делото копие от констативен протокол № 012967/02.07.2010 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 39001674 и етажното електромерно табло. При същата, е констатирано, че „на дисплея липсвал символът „L 2” при наличие на напрежение в трите фази на главния предпазител. След снемане на капачката на клеменния блок се установило, че мостта между токовата и напреженовата бобини на втора система е в горно положение, поради което няма измерване на консумираната електроенергия по тази фаза”. Св. Л. Ш., служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., ул. „М.”, заедно с Д. И.в от гр. Г. О.. На един от абонатите отрили нередности, за което съставили протокол. Преди да отворят таблото видял, че на електромера няма един символ, което наложило да отворят таблото, като установили, че една фаза не се отчита на дисплея. Проверили предпазителите, по които имало напрежение. Потърсили съсед и пред нея (св. Е. Й.), разпломбирали електромера, която била пломбирана с пломба на фирмата – изпълнител, поставяла електромерите, свалили капачката и установили, че има развит мост между токова и напреженова бобина. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката се извършила в присъствието на св. Е. Й., съседка. От показанията на св. Е. Й. се установява, че живее на ул. „М.” № 10, в гр. В. Т.. Не познавала ищцата. Заявява, че през м. август миналата година служители на „Е. Б. Мрежи” я извикали да подпише един протокол, тъй като нямало кой да го подпише. Присъствала на проверката, но не могла да разбере нищо. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г., общо 180 дни, за обекта на ищцата. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */30.07.2010 г. за сумата от 2 304.82 лв. с ДДС. По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрÞческа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Мрежи” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, влиянието на вдигнатото мостче на една от системите върху отчитането на консумираната ел. енергия – изключва се напрежението на измервателната система, като по този начин консумираната електроенергия от електроуредите, включени в токовите кръгове, получаващи захранване чрез съответната система (фаза) не се отчита от електромера. Вещото лице посочва, че повдигнатите мостове не могат да бъдат вследствие на производствен дефект. Вещото лице дава заключение, че корекциите на сметки се извършват като се имат предвид присъединителните съоръжения, включващи проводници, предпазители и електромер. В такъв случай, като се прави изчисление следвало да се вземе предвид елемента от присъединителното съоръжение с най-ниската пропусквателна способност, който в процесния случай бил 50 ампера. Изчислената корекция на тази база за същия период възлизала на сумата 960.34 лв. Вещото лице дава заключение, че електромерът Iskra тип МТ372 позволявал извличане на данни от паметта за настъпили събития в минал период, поради което било възможно да се определи периода на корекция. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищцата за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищцата (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от показанията на св. Л. Ш. се установява, че електромерът е бил пломбиран с пломба на фирмата – изпълнител и пломбата е премахната от проверяващите. Съставеният констативен протокол от 02.07.2010 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 02.07.2010 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 02.07.2010 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. При положение, че протоколът за проверката не е подписан от ищцата или неин пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищцата и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел – съсед на потребителя, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Св. Е. Й., заявяла, че е присъствала при извършване на проверката, но не разбрала нищо. Св. Л. Ш. – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищцата, поради което същата да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новÞте материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Нещо повече от заключението на вещото лице се установява, че електромерът Iskra тип МТ372 позволявал извличане на данни от паметта за настъпили събития в минал период, поради което било възможно да се определи периода на корекция. Но това не е направено от ответното дружество. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. От друга страна следва да се съобразят и заключението на вещото лице, съобразно което не е приложена точно разпоредба за изчисляване на корекцията, тъй като за база била използвана пропускателната способност на СТИ, която била 120 А, а пропускателната способност на захранващите проводници тип ПВ, които били част от присъединителните съоръжения били 50 А. Следва да се приеме, че извършената корекция не съответства на действителното фактическо състояние и е в противоречие с договорените Общи условия. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният иск от К. Х. П., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК ................., да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско изýерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г., като неоснователен е неправилно, както и в частта за присъдените резноски, поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ следва да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и за сумата 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г. или, че не дължи цялата сума в общ рамер на 2 304.82 лв. В останалата си част Решение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което предявеният от К. Х. П. от гр. В. Т. отричателен установителен иск е уважен за сумата от 1 344.48 лв., като необжалвано е влязло в сила. Съобразно изхода на спора пред второинстанционния съд “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК .................,следва да заплати на ищцата К. Х. П. от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 422.19 лв. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯРешение № 299/23.03.2011 г. по гр. д. № 4323/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от К. Х. П. от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. №6, ЕИК ................., да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 02.07.2010 г., като неоснователен, както и в частта за присъдените резноски, вместо което ПОСТАНОВИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК ................., че К. Х. П. от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14, не му дължи сумата 960.34 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.01.2010 г. – 30.06.2010 г. или, че не дължи цялата сума в общ рамер на 2 304.82 лв. ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК ................. да заплати на К. Х. П. от гр. В. Т., ул. „М.” № 10, . 5, А. 14 сумата от 422.19 (четиристотин двадесет и два лв. и деветнадесет ст.) лева – направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |