№ 224
гр. Перник, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106854 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2960/2024 г. по описа на
Районен съд Перник срещу ответниците.
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: ***************
Подчертава, че претенцията, предмет на настоящото производство е за част от
тази, предмет на ч.гр.д. № 2960/2024 г. по описа на Районен съд Перник, тъй като
ответниците са подали възражение по чл. 414 ГПК и още с него са възразили
вземането да е погасено по давност. Поради това в настоящото се претендира сума в
общ размер от 247,08 лева за главница за периода от 30.03.2021 г. до 30.01.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното плащане и 12,24 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 11.06.2021 г. до 19.04.2022 г. като тази претенция е насочена срещу Д. Р. Й.,
К. Р. Й. и Е. Р. Й., от които се претендира разделно по 82,36 лева главница и 4,08 лева
лихва в посочените периоди, в качеството им на наследници на Р. Й. М.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу ответниците за посочените суми.
Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор като признават исковете. Твърдят, че са
погасили задълженията, предмет на настоящото производство. Молят съда да приложи
чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за разноските.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молба, с която
признава, че процесното задължение е погасено. Не било изпълнено обаче
задължението по искането за присъждане на обезщетение за забава от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.06.2024 г. до
1
14.01.2025 г. – датата, когато задължението е погасено чрез плащане, което било в общ
размер на 21,09 лева – дължимо разделно от ответниците – по 7,03 лева всеки един от
тях.
Ответниците не се явяват и не се предствляват
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство чатично съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално
допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необхоД. да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
2
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необхоД. изрично волеизявление на ищеца в този
смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава –
30 дни след издаването .
В конкретната хипотеза не се спори както по правото, така и по фактите.
Претенцията е заявена и погасена чрез плащане в рамките на процеса, поради което на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК исковете следва да бъдат отхвърлени поради плащане в
рамките на процеса.
Ищецът е заявил, че не е погасено искането му (то не представлява отделен
иск) за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ответниците не са и твърдели да са го погасили, поради което
то следва да бъде уважено, като всеки един от тях бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 82,36 лева за
периода от 04.06.2024 г. до 14.01.2025 г. Ищецът е посочил конкретни суми на това
обезщетение в посочения период, но съдът не може да се произнася по тях , тъй като
това представлява предявяване на три нови иска. Така формулирана тази претенция
не попада в хипотезата на чл. 214, ал. 2 ГПК. На ищеца следва да бъдат дадени
указания изрично да заяви дали ги поддържа, след което производството по тях ще
бъде отделено в ново, в което да бъдат разгледани претенциите по основание и размер,
тъй като в настоящото производство, това искане не може нито да се уважи, нито
отхвърли, доколкото предметът на делото е очертан с депозиране на исковата молба и
не е приложен никой способ за последващо съединяване на искове, допустимо само в
изрично предвидени от процесуалния закон случаи.
По разноските:
При този изход от спора, принципно ищецът няма право на разноски. Съгласно
чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. В настоящата хипотеза е налице исково
производство, чийто развой следва да бъде съобразен, както и причината за това. В
конкретния случай ответникът е станал причина за образуване на настоящото
производство с извънпроцесуалното си поведение изпадайки в забава. Погасяване на
процесните задължения (срочни такива) е направено едва след като на ответниците е
връчен препис от исковата молба, поради което те следва да понесат разноските по
делото. Такива са доказани в общ размер на 555,00 лева в исковото производство и
следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
3
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. В
рамките на заповедното са доказани разноски в размер на 378,75 лева като ищецът ги
претендира изцяло. Съдът намира молбата за неоснователна. Производството по ч.гр.д.
№ 2960/2024 г. е било срещу четирима ответника като претенцията е била разделна –
всеки един от тях по ¼ идеална част. По отношение на Д. Р. заявлението е отхвърлено,
поради което сумата от 284,06 лева са разноските в заповедното производство по
отношение на другите три лица – ответници настоящото производство. Съдът
съобрази също, че исковете срещу ответниците са на значително по - нисък размер
(259,32 лева) от претенцията в заповедното производство (694,43 лева), поради което
дължимите се разноски са общ размер на 106,13 лева, които следва да се присъдят.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че всеки един от ответниците - Д. Р. Й., ЕГН **********, К. Р. Й., ЕГН ********** и Е.
Р. Й., ЕГН ********** му дължи сума в размер на 82,36 лева – главница за доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ***************за периода от
30.03.2021 г. до 30.01.2022 г. и 4,08 лева - лихва за забава, начислена за периода от
11.06.2021 г. до 19.04.2022 г., които суми представляват по ¼ от общото задължение за
посочените периоди, поради плащане в рамките на процеса и за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. №
2960/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ съществува изискуемо вземане срещу всеки един от
ответниците - Д. Р. Й., ЕГН **********, К. Р. Й., ЕГН ********** и Е. Р. Й., ЕГН
********** за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
82,36 лева за периода от 04.06.2024 г. до 14.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4