Р Е
Ш Е Н
И Е
№
94
гр.Свищов,19.04.2019
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 29.03.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 888/2018 година, за да се
произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "К.с.и п."ЕООД, *****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т., чрез пълномощника
адв. Р.В. твърди, че по силата на Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 12.05.2011г., сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД и Д.П.Й., дружеството е
доставяло питейна вода за битови нужди, както и отвеждане чрез канализационната
система на отпадните води до имот в гр.Свищов, ул.
*******. За периода
от месец януари 2015г. до месец май 2017г. ответникът не е заплащал доставяната
услуга. За това вземане "К.с.и п."ЕООД, *****, като правоприемник на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СВИЩОВ"ЕАД са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.403/2018г. на
СвРС е издадена Заповед за изпълнение №221/27.04.2018г. против ответника за
сумите 484,13 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и 13ст.) - главница, 95,99лв. (деветдесет и пет лева и 99ст.) - лихва от 30.01.2015 г. до 24.04.2018
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2018 г. до изплащане на вземането. Съобщението до длъжника е връчено при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания ищецът
предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено, че
ответникът им дължи гореописаните суми , като се присъдят и направените в
исковото и заповедното производство разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният представител
на ответника- адв.Б.Г. е подал писмен
отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца Оспорва
ответникът Д.П.Й. да е подписвала договора , въз основа на които ищецът черпи
права.Оспорва ищцовото дружество реално да е доставяло услуги, чиято стойност
се претендира.Заявява, че за начислените суми по фактури от 30.01.2015г. , 27.02.2015г. и 31.03.2015г. е изтекла погасителна давност. Моли
искът да бъде отхвърлен. Счита, че не е доказано,че между страните има валидни
договорни отношения, въз основа на които ищеца предявява претенция, че за процесния период до жилището на
ответницата е доставено претендираното количество вода, чието заплащане се иска.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично задължение №221/27.04.2018г. по ч.гр.д.403/2018г. на СвРС - Д.П.Й. следва да заплати на кредитора "К.с.и п." ЕООД сумите 484,13 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и 13ст.) - главница, 95,99лв. (деветдесет и пет лева и 99ст.) - лихва от 30.01.2015 г. до 24.04.2018
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2018 г. до изплащане на вземането.
По делото е представен Договор за доставка и отвеждане на питейна
вода от 12.05.2011г.,
сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД-водоснабдител и Д.П.Й. ***. В отговора , особеният представител на
ответника оспорва подписа на потребител под
приложения договор за доставка
и отвеждане на питейна вода от 2011г. да е положен от
ответницата Д.Й.. В съдебно заседание на 29.03.2019г., съдът извърши сравнение
между подписът под процесния договор и подписът в личната карта на ответницата Д.Й.,
които съществено се разграничават при обикновен преглед. По делото не е
назначаване графологическа експертиза , с оглед писменото становище на ищеца, в
което заявяват че при най- общо сравнение на подписа на ответника с този под
договора,и подпис в карнетни листи оценяват че са положени от различни лица.
Тоест не се оспорва, и съдът го приема за установено, че подписът под Договор за доставка и отвеждане на питейна
вода от 12.05.2011г.,
сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД-водоснабдител и Д.П.Й. , не е положен от ответника Й., а от друго лице.
Съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗД, договорът се смята за сключен в момент , в който
приемането достигне у предложителя. Подписът на съдоговорителя е съставна част
от документа, доказващ сключването на договора и има удостоверително значение
за изразеното волеизявление. Поради горните съображения , съдът приема, че
между страните никога не е имало валидно облигационно правоотношение. Соченият
за ползвател на водоснабдителни услуги Д.П.Й.,
никога не е подписвал , т.е. не е сключвал с
„ВиК-Свищов“ ЕАД Договор за доставка и отвеждане на
питейна вода от 12.05.2011г.
за този имот в гр.Свищов. Същият не е обвързан и от Общите условия, на които се
позовава ищеца.
Възраженията на ищеца в тази
насока са неоснователни-т.е. че имало установена практика, договорите да се
подписват на името на титуляра на правото на собственост , но от друг член на
неговото домакинство. В тази връзка, би следвало да е приложено пълномощно или
друг документ, от които да е видно , че собственикът на имота Д.П.Й. е
делегирала правомощия на друго лице /неустановено кое/ да подпише от нейно име
договора.
Предвид на това, съдът приема , че към процесния период не е
доказано между страните да има валидни договорни отношения, въз основа на които
ищецът да е предоставил водоснабдителни услуги, а ответникът да дължи
заплащането им.
С оглед
разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът следваше да докаже освен
наличието на сключен договор и изпълнение на задълженията си по договора,т.е.
че за периода месец декември 2014г. до месец юни 2017г. е доставил до имота,
ползван от ответника Д.П.Й. *** услуга – да е изконсумирано количеството вода, чието
заплащане се иска, както и да се отвеждани канализационни води , всичко на
стойност 484,13 лева.
Въпреки, че не
се установи наличието на сключен договор, не се оспорва че имотът е водоснабден,
но в случая не се доказа, че в този имот в процесния период е консумирана тази вода,
чието заплащане се претендира. Видно от приложената справка –извлечение № 1744/24.04.2018г. и справка за
консумация на абоната за част от процесния период са начислявани по 5 или 10
куб.м.вода ежемесечно през 2015г., и през 2016г., а по последната фактура ,
обхващаща период от половин година- 20.09.2016г. до 20.03.2017г. са начислени 30
куб.м. вода.Представени са и карнетни листи , по които е отчитана водата в жилището
на ответницата за периода 19.02.2015г. до 20.03.2017г. Видно от тях ежемесечно
инкасаторът от ВиК е вписвал служебно 5 или 10 куб.м. вода, без да има проверка
на показанията на водомер и подпис на потребител.През месеците ноември,
декември 2015г. и януари, февруари 2016г. има вписани различни кубици
-31,7,9,6, но отново без подпис . След 21.10.2016г. не са вписвани служебно кубици консумирана
вода, а на 20.03.2017г. са вписани 30 куб.м. и има подпис. Определено апартаментът е бил необитаем за части от
периодите. Възраженията на ищеца, че липсата на подписи на карнетите
означавало, че до апартамента не бил осигурен достъп, а в случай че ответницата
не живее на адреса е следвало да уведоми ВиК оператора не са основателни. По
тази причина за жилището се начислявала консумирана вода, съгласно определени
правила в Общите условия. Възраженията на представителя на ищцовото дружество
по никакъв начин на кореспондират с представените от него Общи условия. Съгласно
Раздел втори от Общите условия-Отчитане на количеството питейна вода-
отчитането става ежемесечно, с точност до 1 куб.м., в присъствието на
потребителя или негов представител.Датата на отчитане се обявява с писмено
съобщение поне три дни преди отчитането. Съгласно чл.24 ал.4 при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера повече от една година, длъжностното
лице съставя протокол, който се подписва от него и свидетел. След съставяне на
протокола ВиК операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от Общите условия. Чл.49 регламентира методика на изчисляване ,
базирана на предишен реален отчет. В конкретния случая не е налице Протокол ,
че е отказан достъп до водомера, както и не е ясно на какъв принцип ежемесечно
са начислявани по 5 или 10 куб.м. вода в
имот, в който не е правена реална проверка на водомера и то повече от
2 години поред. Едва на 20.03.2017г. има подпис и той е единствения на
приложения карнетен лист. Съгласно чл.32 от общите условия доставянето на
питейна вода и отвеждането на отпадни води се заплащат въз основа на измерено
количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери. В
този случай, видно от карнетните листи
няма реално измерено количество изразходвана вода , за да говорим че в
този имот е потребена вода и в какво количество, чието заплащане се дължи.
Само обстоятелството , че имотът
е водоснабден и ответницата се води титуляр на партида, не е достатъчно
основание за плащане, при положение че не е доказано валидно договорно
отношение, както и точно какво реално потребление на вода е имало в този имот. Освен
това фактурираното задължение в размер на 27,11 лева по фактура от 30.01.2015г.
, в размер на 12,01 лева по фактура от 27.02.2015г. и в размер на 8,58 лева по
фактура от 31.03.2015г. е погасено по давност. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 25.04.2018г., повече от 3 години след
изискуемост на задължението.
Поради гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Претендирана е лихва за забава в размер на 95,99 лева,
която претенция също следва да се отхвърли , предвид акцесорния характер на
задължението за лихви и отхвърляне на основния иск.
При този
изход на делото разноските са за сметка на ищеца. Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "К.с.и п."ЕООД, *****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че
към 25.04.2018 г. (датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Свищовския районен съд) и към настоящия момент в полза на "К.с.и п."ЕООД, *****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.А.Т. съществува вземане против Д.П.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** за сумата
484,13 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и 13ст.) - главница, 95,99лв. (деветдесет и пет лева и 99ст.) - лихва от 30.01.2015 г. до 24.04.2018
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №221/27.04.2018г. по ч.гр.д. № 403/2018 г. на Свищовския районен съд, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: