Р Е Ш Е Н И Е
№262283/15.7.2021г.
гр. Варна,15.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено
на девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 551 по
описа на РС Варна за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следно:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата 15.01.2021
г. от ищцовото дружество „В. И. К.” Варна - ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт В.Я.
против ответницата С.А.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Предявеният
с исковата молба иск е специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
заведен в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по
реда на чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 13095/2020
год. по описа на ВРС ХLІІ –ри
състав, като исковата молба е уточнена с допълнителна писмена молба от дата
27.01.2021 г. (с представени доказателства за доплатена държавна такса).
Ищцовото дружество основава исковата си
молба на следните твърдени факти и обстоятелства: „В.и
к.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от
2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на С.А.Х., ЕГН ********** за
имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала
на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида абонатен номер *, чийто титуляр бил
отв. С.Х.. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите на В и К
услуги, сочи ищцовото дружество били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги
в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпадал в забава.
На
14.10.2020г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до Варненски районен съд срещу Х., въз основа на
което било образувано частно гр. дело №
13095/2020г. по описа на ВРС, ГК, 42 състав. На 16.10.2020г. съдът издал
Заповед № 260940 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
разпоредил на Х. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1493,61лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 26.10.2017г. до 26.08.2020г.; сумата от 285,99лв., представляваща лихва
за забава върху тази главница за периода от 28.12.2017г. до 07.10.2020г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-14.10.2020г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се
в заплатена по делото държавна такса в размер на 35,59 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. На 16.12.2020г. заявителят (сега ищец) бил
уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Конкретните твърдения на ищцовото
дружество са, че претендираните суми от ответника за главници и лихви са
вписаните в таблица 1 от исковата молба – задължения по
партида с абонатен номер * (с графи: фактура, дата, главница, отчетен период,
лихва, период на забава): № **********/28.11.17 г., главница 155,06 лв.,
отчетен период 26.10.17 -27.11.17 г., лихва 41,00 лв., период на забава
28.12.17 -7.10.20 г., № **********/21.12.17, главница 58,61 лв., отчетен период
27.1.17 – 21.12.17, лихва 15,10 лв., период на забава 20.01.18 – 07.10.20 г., №
**********/25.01.18 г., главница 59,16 лв., отчетен период 21.12.17 – 25.1.18
г., лихва 14,69 лв., период на забава 24.2.18 – 7.10.20 г., № *********/27.2.18
г., главница 59,47 лв., отчетен период 25.1.18 -26.2.18 г., лихва 14,22 лв.,
отчетен период 29.03.18 -7.10.20 г. № **********/29.3.18 г., главница 133,81
лв., отчетен период 26.2.18 – 28.3.18 г., лихва 30,89 лв., период на забава
28.4.18 – 7.10.20г., № **********/24.4.18 г., главница 59,47 лв., отчетен
период 28.3.18 – 24.4.18 г., лихва 13,30 лв., период на забава 24.5.18 –
7.10.20 г., № **********/29.5.18 г., главница 148,68 лв., отчетен период
24.4.18 – 28.5.18 г., лихва 31,80 лв., период на забава 28.6.18 – 7.10.20 г. ,
№**********/28.6.18 г., главница 118,94 лв., отчетен период 28.5.18 – 25.6.18
г., лихва 24,45 лв., период на забава 28.7.18 – 7.10.20 г., №
**********/27.7.18 г., главница 101, 10 лв., отчетен период 25.6.18 – 25.7.18
г., лихва 19,97 лв., период на забава 26.8.18 – 7.10.20 г., №
**********/28.9.18 г., главница 35,69 лв., отчетен период 25.7.18 – 26.9.18 г.,
лихва 6,42 лв., период на забава 28.10.18 – 7.10.20г., № **********/30.10.18
г., главница 151,66 лв., отчетен период 26.9.18 – 29.10.18 г., лихва 25,95 лв.,
период на забава 29.11.18 – 7.10.20 г., № **********/30.11.18 г., главница
89,21 лв., отчетен период 29.10.18 – 28.11.18 г., лихва 14,50 лв. ,период на
забава 30.12.18 – 7.10.20г., № **********/18.12.18 г., главница 89,21 лв.,
отчетен период 28.11.18 – 18.12.18 г., лихва 14,05 лв., период на забава
17.1.19 – 7.10.20 г.,№ **********/30.1.19 г., главница 61,06 лв., отчетен период
18.12.18 -28.1.19 г., лихва 8,89 лв., период на забава 1.3.19 – 7.10.20 г., №
**********/28.3.19 г., главница 15,48 лв., отчетен период 26.2.19- 27.3.19 г.,
лихва 2,01 лв., период на забава 27.4.19 – 7.10.20 г., № **********/28.8.19 г.,
главница 46,43 лв., отчетен период 29.7.19 – 28.8.19 г., лихва 4,05 лв., период
на забава 27.9.19 – 7.10.20г., № **********/26.9.19 г. , главница 46,43 лв. ,
отчетен период 28.8.19 – 25.9.19 г. ,лихва 3,68 лв., период на забава 26.10.19
– 7.10.20 г., №**********/28.5.20 г., главница 32,12 лв., отчетен период
29.4.20 -27.5.20 г., лихва 0,92 лв., период на забава 27.6.20 – 7.10.20 г. и
фактура № **********/26.8.20г., главница 32,12 лв., отчетен период 29.7.20 –
26.8.20 г., лихва 0,11 лв., период на забава 25.9.20 – 7.10.20 г.
Или
общ сбор на главници съгласно таблица 1 – 1493,61 лв. и 285,99 лв. лихви за забава.Претендираната
сума за главници за абонатен номер *, сочи ищцовата страна, че представлява цена на реално доставени и отчетени В и К
услуги за имот в *
чрез използването на електронен карнет (таблет).Предвид гореизложеното и на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „ В. И. К. – Варна “ ООД се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова е
отправено и следното искане до съда по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:
Да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че С.А.Х.,
ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат
по партида с абонатен номер *, дължи на „ В.и к. “ ООД сума в общ размер на 1493,61 лв. (хиляда четиристотин
деветдесет и три лева и 61ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 26.10.2017г. до 26.08.2020г. на адрес **** сума в общ размер на 285,99 лв. (двеста осемдесет и пет лева и 99ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 28.12.2017г. до
07.10.2020г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.10.2020г. до окончателното им
плащане, за които суми е издадена
Заповед от 16.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
13095/2020г. по описа на ВРС.Обективирано е искането съда да се произнесе с
решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в
заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 35,59 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Всички
суми-предмет на настоящото производство,съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, сочи
ищцовата страна, че могат да бъдат платени по сметка на „В.и к.“ ООД в
„Централна кооперативна банка“ АД, IB AN BG24CECB97901006124200; BIC ***.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 ГПК отв. С.Х., чрез надлежно назначения й особен представител -
адвокат Б.Г.Б. ***, със съдебен адрес ***, офис 8, е изразено следното становище
по исковата молба:
Предявените
искове, с оглед посочените в исковата молба основания, според адв. Б. се
явявали принципно допустими, но
особеният представител на отв.Х. счита, че фактическите отношения между
страните били различни от тези, описани от ищеца в исковата молба, поради което
правните изводи, които следвало да бъдат направени били за неоснователност,
необоснованост и недоказаност на претенциите по исковете. В срока по чл.
131 ГПК адв. Б. е оспорил изцяло обстоятелствата, на които
се основават предявените искове, както и фактическите твърдения на ищеца, които
не отговаряли на обективната истина, включително:
Оспорва
качеството на потребител на ответника за посочения в исковата молба
период, както и възникването на надлежно облигационно правоотношение между
страните. Съгласно чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, което било залегнало
и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия /ОУ/ на ВиК оператора, сочи адв. Б.,
че потребители на „В и К“ услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентирала
няколко основни групи потребители -
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ -
наематели.
Възникването
на договорната връзка, подчертава особения представител на ответницата, че се
установявало с писмен договор по
Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с
публично обявените общи условия.За да възникнело задължението за заплащане на
„В и К“ услуги, за който и да е субект, пояснява адв. Б., че то той на първо
място следвало да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички
случаи потребители на „В и К“ услуги щели да бъдат физически лица или
юридически лица, които са били собственици, ползватели (за ползвател на имота
се визирало вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота -
чл.57 и чл.58 от ОУ), съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3
от ОУ, като това им качество съобразно чл. 57, ал. 4, т. 2 от ОУ се
удостоверявало с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно
писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от ОУ.
В
настоящия случай от представените с исковата молба писмени доказателства сочи
адв. Б., че липсвали такива, които да установяват, че ответникът е собственик
на водоснабдения имот за процесния период. Ищецът не бил представил документ,
сочещ придобиване правото на собственост или вещно право на ползване върху
имота на адрес * от
страна на ответника, липсвало представено споразумение, уреждащо валидни
договорни отношения помежду йм, както и доказателства, сочещи, че ответникът е
страна по договор за наем. Представената „Справка за недобора на частен
абонат“, от която да е видно, че титуляр на сочената партида е ищецът, не
можело да послужи като доказателство, формиращо извод за основателност или
доказаност на претенцията по иска.
На
следващо място адв. Б. е оспорил твърдените
обстоятелства от ищеца за реално предоставяне и потребяване от ответника на
услуги по „В и К“ в процесния период. За доказване на това твърдение ищецът
представил единствено „Справка за недобора на частен абонат“ от 11.01.2021г. за
абонат * С.А.Х. за периода от 28.11.2018г. до 26.08.2020г. Тази справка за
недобор не носела подпис на потребителя С.А.Х. и на практика представлявала
издаден от ищеца частен документ, съдържащ изгодни за него факти за извършена
реална престация по облигационната връзка, поради което не можело да бъде
противопоставен на ответника, оспорващ реалното потребление на В и К услуги.
Особеният представител на ответницата е
оспорил акцесорните претенции за лихва за забава,
т.к. при недължимост на претендираната главница, ответникът не дължал и
начислената върху нея законна лихва.
И
на последно място в срока по чл.131 ГПК отв.С.Х., чрез особения й представител
е заявила, че възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства
и допусната исканата ССчЕ.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 09.07.2021 г. страните редовно уведомени не изпращат
представители.От страна на ищеца,чрез юрисконсулт В.Я. е била депозирана
писмена молба от дата 09.07.2021 г. в която се поддържа иска, желае се
уважаване на същия ведно с присъждане на разноските по делото като са ангажирани и допълнителни писмени
доказателства .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място
съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения специален положителен
установителен иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си
ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщено е частно
гражданско дело № 13095/ 2020 г.по описа на Районен съд – Варна,
по описа на ХLII – ри състав, инициирало настоящия
исков процес, проведена е и необходима съдебно - счетоводна експертиза, като в
последното открито съдебно заседание ищцовото дружество е ангажирало и допълнителни
писмени доказателства .
В тази връзка, по делото като писмен
доказателствен материал са приобщени представените с исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия на : Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И. К. – Варна” ООД; Решение №
БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение № Ц –
34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц –
20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц –
37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; пълномощно; справка
за недобора на частен абонат за периода от 28.11.2017 г. до 26.08.2020 г., за
абонатен № *.
Допълнително в
проведеното открито съдебно заседание ищцовата страна е представила и по делото
са приети като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала
копия на : протокол от 28.10.2020 г. ведно с
уведомително писмо , известия за доставяне, уведимително писмо , копие от
пощенски плик , 1 брой карнетен лист, справка от АВ СВ Варна по персонална
партида № * ( л.67 – 80
– неоспорени от ответната страна)
В същото
открито съдебно заседание е било приобщено и заключението от дата 1.7.2021 г. на вещото лице Д.П. по допуснатата ССчЕ ,
неоспорено от страните.
При така събрания писмен
доказателствен материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от дата 14.10.2020 г. ищцовото дружество „ В и
К - Варна „ ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника С.А.Х. *** . Размерите
и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението като изрично
е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и
неплатени В и К услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които
претендира и лихвите, периодите за които се претендират, при яснота че се
претендират главни и акцесорни вземания от длъжника за потребени В и К услуги .
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на
Разпореждане № 267105/16.10.2020г. по ч.
гр.д. № 13095/2020. Председателят на ХLII – ри състав при ВРС е приел, че заявлението отговоря на изискванията
за редовност /л.8 от заповедното дело/, поради
което е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение. От
оригинала на Заповед №260940/16.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, издадена от Председателят на ХLII– ри състав (л.9 – ти по частното дело ) е видно, че е било разпоредено : Длъжникът С.А.Х., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „В. И. К. - Варна” ООД, ЕИК *, със
седалище и управление:***, представлявано
от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.Я., СУМАТА от общо 1 779,60 лева ( хиляда
седемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки ) в това число: сумата от 1 493,61 лева представляваща главница, дължима
за периода от 26.10.2017 г.до 26.08.2020 г.и лихва 285,99 лева – представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.12.2017 г. до
07.10.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,дължими суми да фактурирани ВиК услуги по
партида с абонатен номер *, за които има издадени фактури за периода от 28.11.2017 г. до 26.08.2020 г., за обект –
имот, находящ се в *, на основание чл. 410 от ГПК.С цитираната заповед за изпълнение на парично задължение заповедният съд е
присъдил в полза на заявителя си направените съдебно-деловодни разноски в размер на 35,59 лв. (тридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), за
заплатена държавна такса и 50,00 лв.
(петдесет лева), за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП .
От всички останали писмени доказателства по частното дело се
установява,че заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК, че заповедният съд е дал указания на заявителя по реда на чл.
415 ГПК и че специалният положителен установителен иск е предявен в рамките на
преклузивния срок .
При така изложеното
по-горе исковият съд приема, че искът е допустим, поради което следва да даде
отговор по същество на спора, дали искът е доказан по основание и размери.
На първо място следва да бъде посочено, че обективно съединените
специални положителни установителни искове са предявени от „ В и К Варна „ ООД
против ответника С.Х., длъжник в заповедното производство. Факт е, че отв.Х. в исковото производство, така както и в
заповедното, не е получила лично препис от книжата, поради което и при
констатиране на предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК, исковият съд е пристъпил
към назначаване на особен процесуален представител при условията на чл. 47,
ал.6 ГПК и като такъв е назначен по надлежния ред адвокат Б.Г.Б. от ВАК. При така изложеното по-горе
исковият съд следва да даде отговор на въпроса
дали възраженията на особения представител залегнало в отговора на искова молба
е основателно. В срока по чл.131 ГПК са въведени две основни групи възражения
за липса на качество „потребител „ у ответницата и за недоказаност не само на
основанието на иска, но и на твърденията
за реално доставени и потребени от ответницата на адреса В и К услуги.
Приобщените по делото писмени доказателства представени от
ищцовата страна с исковата молба и в първото открито съдебно заседание доказват
по несъмнен начин наличието на вещно право на собственост на ответницата върху
недвижимия имот находящ се в *,считано
още от 2004 г., вкл. и наложени възбрани върху същия имот за обезпечаване на
парични вземания на други кредитори . Установява се от приложената на л.23 от
делото справка за недобора на частен абонат, че ответницата е титулар на
партида с абонатен номер * , кл.номер *, за потребявани ВиК услуги на адреса
във *.Така цитираните писмени
доказателства – справката за недобра и справката от АВ СВ напълно кореспонидрат
и с данните за абоната и адреса на потребление на ВиК услуги в карнетния лист
приложен на л. 71 ви от делото.От последния се установявава,че в периода от
25.9.2017 – 28.1.2019 г. абонатът е положил общо четири подписа , като срещу месеците 10 и 11.2017 г.е вписан отказ от полагане на подпис. Срещу
дата 25.7.2018 г.е записано „ заминали за Полша „ . Приложения на л. 67
протокол от 28.10.2020 г. съставен от служители на В и К Варна отразява факта, че потребителят нарушава
разпоредбите на чл.24 от ОУ , за което са били изпратени уведомителни писма до
потребителя.
Дори само
при тези доказателства,се налага еднозначния извод, С.Х. е имала за исковия период време
качеството потребител на ВиК услуги като „* 4 ООД й е доставяло услугите на
адреса в гр.Варна,ул.Петко Напетов № 34 , а потребяваните от абоната ВиК услуги
са били отчитани по партида на името на Х., като отчитането е извършвано
редовно , в два от случаите при отказ на потребителя да се подпише на
протокола. В подкрепа на извода че страните по спора са страни по договорно
правоотношение са и всички останали приложени към исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на документи . С оглед горното съдът намира,че
оспорването на качеството „ потребител „ релевирано в срока по чл.131 ГПК е
останало напълно недоказано.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса
доставяни ли са на отв.С.Х. ВиК услуги
за исковия период , потребени ли са и заплатени ли са . Отговорът на този
въпрос съдът намира,че се съдържа при сравнение на писмените доказателства по
делото и приобщената по делото и неоспорена от страните Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Д.П.. От приобщеното
на листи 81 - 83 заключение на в.л.П. кредитирано
напълно от съда като обективно, подробно и безпристрастно се установява по
несъмнен начин, че ответницата С.А.Х., ЕГН **********, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *,
дължи на „ В.и к. “ ООД следните парични
вземания : 1493,61 лв. (хиляда
четиристотин деветдесет и три лева и 61ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 26.10.2017г. до 26.08.2020г.
на адрес *; 285,99 лв. (двеста осемдесет и пет лева и 99ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 28.12.2017г. до
07.10.2020г.Видно от л. 82 – ри вещото лице П. в табличен вид е изброило всички
първични счетоводни документи, посочвайки номер на фактура, дата на издаване ,
отчетен период , показания , сума с ДДС и период на забава , лихва начиная от първия отчетен период 26.10.2017
-27.11.2017 г, с падеж на първото главно задължение 28.12.2017 до последния
отчетен период 29.07.2020 – 26.08.2020 г. и падеж 25.09.2020 г.Категорично е
заключението на вещото лице, вписано в т.4 ,на л. 83 – ти, че към датата на
изготвяне на ССчЕ плащане на дължимите суми няма.Нещо повече в т. 3 вещото лице
установява, че достъпа до сградата е
невъзможен.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е
заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД
против отв.С.Х. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на паричните вземания за които в полза на заявителя е била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното производство
против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен ,
съдът е разпределил доказателствената
тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и ответната
страна,че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които
основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи
положителни за себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК ). По предявения специален положителен
установителен иск съдът е възложил в
тежест на ищеца по делото да установи и докаже, че между * ООД и ответницата С.Х. е имало валиден договор за ползване на В И
К услуги за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението по
което е извършено пълно и точно от * ООД за
релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това облигационно
правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
кредитора – ищец, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на
същата страна е било да установи и докаже, че в качеството си на
доставчик на В и К услуги е изпълнила точно задълженията си като е доставила на
адреса на потребление на отв. Х. незаплатените от последната количества
потребена вода, респективно услуги. В тежест на ищеца е да установи и докаже,
че е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да установи и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо
вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и основание,периоди.
Във връзка с релевираните от ответника възражения, в тежест на ищцовата страна
съдът е възложил и да установи и докаже, че е доставила точно количествата вода
описани и в справката за недобора и петитума на иска и че отв. Х. е била абонат
на ищцовото дружество за исковия период вкл., че отв. Х. е изпаднала в забава и
че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и
инициирано производството по чл. 410 ГПК. В тежест на ответната страна в
случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства съдът е възложил да
установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и докаже основанието на иска
си) че са заплатени претендираните суми при настъпване на падежите. В тежест на
отв. Х. е било да установи и докаже, че не е налице облигационна връзка между
нея и * ООД за исковия период и за посочения
абонатен номер и адрес на потребление, като за целта се позове само на
положителни факти и обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и
поотделен анализ на събраните по делото доказателства, исковият съд достига до
извода от правна страна, че предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр.
чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са изцяло и напълно доказани по основание
и по размери. За да мотивира този правен
извод по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:Общите
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В.
И. К. - Варна ” ЕООД, са одобрени с Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР,надлежно
публикувани .Същите са приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11,
ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните
по спора.Наличието на договорна връзка между страните се доказва от всички
ангажирани от „* „ ООД писмени
доказателства от справките за недобора на частен абонат представени още с
исковата молба до последния представен в открито заседание картен лист.На това
основание съдът прави извод, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди до потребителя собственик на обекта находящ се в гр.Варна,ул.Петко
Напетов № 34 .Ответника С.Х. по иска има
качеството потребител по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това
си качество дължи заплащане на предоставените й В и К услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР / КЕВР и въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по
реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ и чл. 31 от Общите условия/.
Приемайки , на база доказателствата събрани по делото и ангажирани
от иищцовата страна, че страните по спора са страни по облигационно
правоотношение, анализирайки данните събрани посредством ССчЕ , съдът следва да
даде отговор на въпроса вземанията за потребени ВиК услуги дали са ликвидни и
изискуеми . Съгласно действащите между страните общи условия приложими в
конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „/
л. 7 от делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е
уредено отчитането на водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата
норма повелява отчитането на водомерите да не се извършва в присъствието на в
присъствието на потребителя или на негов представител, в случаи като настоящия
в случаите на дистанционно отчитане при ползване на електронен таблет . Задължението
за заплащане на потребените ВиК услуги е разписано в чл. 31 от ОУ.При така
действалите за исковия период от време общи условия между страните, съдът
приема на база писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното
като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ , че е установено и
доказано по категоричен начин твърдението на ищцовата страна, че вземанията на
ищцовото дружество заявени още в заповедното производство, надлежно
индивидуализирани и по основания и периоди не са платени. В този смисъл от
заключението на в. л. П. се установява, че задълженията на отв.С.Х. по фактури издадени
от ВиК Варна към Х. за исковия период за незаплатени ВиК услуги, а размерите йм
съвпадат напълно със заявените в заповедното производство както досежно
главниците, така и досежно законните лихви за забава. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни и
акцесорни искове се явяват доказани и по основание и по размер.В подкрепа на
извода,че ВиК Варна ООД е доставяло на ответницата ВиК услуги са записванията в
карнетния лист, справката за недобора, фактурирането на услугите и заключението
на в.л.П. по ССчЕ.
С оглед изложено и по-горе
, съдът приема, че действително абоната е потребявал ВиК услуги така както са
били фактурирани, но не е заплатил задълженията си към ищцовото дружество – ВиК
оператор. Ето защо и исковата претенция следва да се уважи като основателна и
доказана, а с оглед изхода на спора и съгласно трайната съдебна практика в
полза на ищцовата страна съдът следва да присъди и законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на сезиране на заповедния съд и до
окончателното изплащане на вземането съгл. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска налага
присъждане в полза на ищцовата страна съгласно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК на сторените и по исковото и по заповедното дело съдебно – деловодни
разноски .
Разноските вписани в
Списъка по чл. 80 ГПК , приобщен на л.
66 – ти по делото са установени и по основание и по размери, поради което
исковият съд ги присъжда в полза на ищцовата страна така както са били
установени в заповедното производство.
По отношение на исковото
производство съдът е този, който следва да определи размера на дъжимото се
юрисконсултско възнаграждение, като счита че то не може да бъде равно на
дължимото се заповедното от 50 лв.Минимума на юрисконсултското възнаграждение
от 100 лв. съдът присъжда в полза на ищцовата страна по исковото производство .
В обобщение размера на
разноските дължими от ответницата по заповедното дело възлиза на 85,59 лева а в
исковото на 594,15 лв. съгл.чл.78, ал.1
и ал. 8 ГПК.
И на последно място съдът
следва да разпореди издаване на РКО в полза на адвокат Б.Г.Б. за внесения от
ищцовата страна депозит от 300,00 лв. за осъщественото от адв.Б. процесуално представителство на ответника по
реда на чл. 47, ал.6 ГПК пред настоящата инстанция, а и възнаграждението на
особения представител е винаги дължимо.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано
от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.Я. против ответника С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,че ответникът С.А.Х., ЕГН **********, в качеството си на потребител на
В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ДЪЛЖИ на „В.и к.“
ООД следните парични вземания : СУМА в общ размер на 1493,61 лв. (хиляда четиристотин
деветдесет и три лева и 61ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 26.10.2017г. до 26.08.2020г. на адрес *; СУМА в общ размер на 285,99
лв. (двеста осемдесет и пет лева и 99ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 28.12.2017г. до
07.10.2020г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.10.2020г. до окончателното им
плащане, за които суми е издадена Заповед
от 16.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 13095/2020г.
по описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК ,вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА С.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. К. - Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и управление:***, представлявано
от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.Я. СУМАТА от общо 594,15 лева (петстотин деветдесет и
четири лева и петнадесет стотинки )- представляваща
сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, пред настоящата
инстанция, както и СУМАТА от общо 85,59 лева (осемдесет
и пет лева и петдесет и девет стотинки)
- сторените от ищцовата
страна в качеството й на заявител в заповедното производство по частно
гр.дело № 13095/2020г. по описа на ВРС ХLII-ри състав съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78
, ал.1 и ал. 8 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Б.Б. от ВАК, на основание чл. 47, ал.6 ГПК за СУМАТА от общо 300,00 лева (триста лева)-внесения от ищцовата
страна депозит за назначаване на особен представител на ответника С.Х. за
осъщественото процесуално представителство от адв.Б. в качеството му на особен
процесуален представител на ответника, пред настоящата инстанция.
РКО да се връчи на адв.Б.
при поискване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: