Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………..2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на шести юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 699 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.197 ал.2 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Елит строй 6“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление –гр.
Варна****, представлявано от управителя Е.М.Б. против Решение № 257/19.11.21г.
на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено Постановление изх.№
С210003-023-0002916/27.10.21г. за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение, както и постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки са издадени в противоречие със закона.
Твърди, че публичният изпълнител не е посочил в постановлението си мотиви, от
които да е видно с какво ще се затрудни събирането на публично вземане в
предполагаем размер на 251 200лв. /в т.ч. главница и лихва/. Твърди, че за дружеството
не са налице някакви обстоятелства, от които да се направи обосновано
заключение, че е възможно да се затрудни събирането на евентуалните публични
задължения, като в случая няма данни дружеството да е уведомило НАП за
обстоятелства по реда на чл.77 или 78 ДОПК, не са посочени данни да е започнало
да се разпорежда и да отчуждава имущество, нито че е преустановило трайно
стопанската си дейност, въпреки влошената икономическа обстановка. Почти изцяло
дейността му е насочена в областта на строителството и основно включва сделки
по реда на ЗОП, като няма данни и за други обстоятелства, които биха могли да
доведат до иницииране на подобен запор по време на текущо ревизионно
производство. Твърди и че така определен по размер, но наложен върху сметки в
три банкови институции, запорът се явява несъразмерен с предполагаемото
публично задължение, в действителност дори не може да се установи доколко е
налице съразмерност между обезпечението и предполагаемото публично задължение,
тъй като липсва информация за наличните или постъпили и предстоящи да постъпят
парични средства, като това е нарушение на чл.195, ал.7 от ДОПК. Твърди и съществено
нарушение на правилата за налагане на предварително обезпечение, тъй като липсва
какъвто и да е анализ, доколко така наложеното обезпечение няма да
възпрепятства дейността на фирмата или още повече - тази дейност да спре, в
който смисъл е и текста на чл.121, ал.3 от ДОПК. Нормата е императивна, а с
предварителните обезпечителни мерки се засяга правната и имуществена сфера на
ревизираното лице. Забраната за разпореждане с запорираните средства в случая
неминуемо ще доведе до спиране на дейността, предвид невъзможността да се
извършват разплащания с доставчици, трудови възнаграждения и т.н. Твърди и че необосновано
е приетото в решението, че дружеството може да се ползва от правото да иска
замяна на обезпечението по смисъла на чл.199, ал.1 от ДОПК, както и да иска
приложението на чл.229 от ДОПК, който се отнася до разрешение за неотложни
плащания, тъй като тези норми не дерогират
текста на чл.121, ал.3 от ДОПК. Твърди, че липсата на възможност да се
използват банковите сметки на дружеството, съответно постъпващите в тях суми, и
към настоящия момент възпрепятства дейността, което е видно при справка с
декларираните дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС, подавани за всеки
данъчен период. От периода на налагане на предварителните обезпечителни мерки
именно започва да се ограничава стопанската дейност. Твърди и че издаденото
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е
незаконосъобразно и защото е издадено в процес на спряно ревизионно
производство. Правният ефект от спирането на ревизията е свързан с липсата на
всякаква законова възможност, от датата на спиране, субектите да извършват по
повод ревизията каквито и да е процесуални действия. При това е без всякакво
значение по чия инициатива и по какви причини е спряно производството.
Действията по налагане на предварително обезпечение не правят изключение от
тази забрана. След като заповедта за спиране на ревизията е от 18.10.2021г., а
постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е от
27.10.2021г., то очевидно последното, като извършено след издаване на заповедта
за спиране, е в нарушение на нормата на чл.34 ДОПК. Спирането на ревизията не означава
за фирмата спиране на каквато и да е стопанска дейност. Напротив, тя трябва да
продължи да работи. С продължителния период на спиране на ревизията и
едновременно с налагането на предварителните обезпечителни мерки на практика се
постига именно това - невъзможност да се извършва стопанска дейност. Моли да
бъде отменено обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление.
Ответникът по жалбата-
директор на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ф., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли
в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
доказателствата по делото решението е връчено на 09.03.2022г., а жалбата е
подадена чрез куриер на 16.03.2022г. Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице-адресат на акта и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалва
се Решение № 257/19.11.21г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е
потвърдено Постановление изх.№ С210003-023-0002916/27.10.21г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП- Варна, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик
на платежни услуги Обединена Българска банка за сумата от 251 200лв.,
ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата от 251200лв.,
ТБ/доставчик на платежни услуги Изипей АД за сумата от 251200лв.
От
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С210003-023-0002916/27.10.21г.
на публичен изпълнител в ТД на НАП- Варна се установява, че след като е взел
предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер
251 200лв., в т.ч. главница 212500лв. и лихва 38700 лв. и на основание чл.121,
ал.1 ДОПК публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Обединена Българска банка за сумата от
251 200лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата
от 251200лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Изипей АД за сумата от 251200лв. Изпратени
са запорни съобщения до банките и Изипей АД.
Представено
е искането за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на
ПОМ № Р-03000321005438-039-001/18.10.21г., направено от ръководителя на
ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000321005438-020-001/27.07.21г., в което са посочени установените факти,
свързани с ревизираното лице, при планиране и извършване на ревизията, както и
данни и доказателства за установяване имущественото състояние на ревизираното
лице. Посочено е, че по данни на ПП на НАП дружеството притежава транспортни
средства и активни банкови сметки, по данни на СУП има задължения общо в размер
на 51180.17лв., като в хода на извършваната ревизия е подало молба за спиране
на ревизията за срок от три месеца, а очакваният размер на задълженията, които
ще бъдат допълнително установени с ревизионният акт са 212500лв.-главница и
лихви- 38700лв. Към искането са приложени справка за банкови и платежни сметки,
декларация предходно производство, справка предходно производство. Съгласно
справки дружеството не притежава недвижими имоти, няма дългосрочни и
краткосрочни инвестиции, има налични моторни превозни средства. Приложена е и
справка за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар. Съгласно
определение на Административен съд-Варна по адм.д. №1360/2021г. съдът е спрял
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000320005213-091-001824.03.21г., потвърден
с решение № 81/10.06.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна, с който на
дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 50893.84лв.-главница и
4205.16лв.-лихви до приключване на обжалването му по съдебен ред. Приложенено е
искането за спиране с приложени доказателства за направено обезпечение-
наложени обезпечителни мерки – запор върху МПС и движими вещи, както и че
запорите са наложени-потвърждение за вписване в ЦРОЗ и от сектор „ПП“ при ОД на
МВР –Варна.
От жалба с вх.№ 50961/15.11.2021г.
се установява, че недоволен от издадения акт, жалбоподателят го е обжалвал пред
Директора на ТД на НАП-Варна, като твърди, че постановлението е издадено в
противоречие със закона, като в него липсват мотиви относно това с какво ще се
затрудни събирането на публичното вземане в предполагаем размер от
251 200лв., като така определен по размер, но наложен върху сметки в три
банкови институции, запорът се явява несъразмерен с предполагаемото публично
задължение, като не е налице какъвто и да е анализ доколко наложеното
обезпечение няма да възпрепятства дейността на фирмата, предвид разпоредбата на
чл.121 ал.3 ДОПК. Твърди и че постановлението е незаконосъобразно, доколкото е
издадено в процес на спряно ревизионно производство.
От решение № 257/19.11.21г.
се установява, че директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С210003-023-0002916/27.10.21г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, като е приел, че същото е издадено от
компетентен орган, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите в хода
на ревизионно производство, в предписаната форма и спазване на процесуалните
правила и изискванията на приложимия закон. Приел е в мотивите си, че необходимостта
от издаване на обжалваното постановление е обоснована с очаквания размер на
публичните задължения и липсата на друго имущество, което да послужи за
обезпечение. Приел е за неоснователни възраженията на дружеството, че
наложеното обезпечение възпрепятства дейността му, като е посочил възможността
длъжникът да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна
банкова гаранция или държавни ценни книжа, както и възможността по чл.229 ал.1
и ал.2 ДОПК да иска да бъде разрешено от публичния изпълнител част от
постъпващите средства да остава на негово разположение за да извършва неотложни
плащания. За неоснователно е приел и възражението, че постановлението е
незаконосъобразно доколкото е издадено при спряно ревизионно производство.
От
представената заповед №Р-03000321005438-023-001/18.10.21г. се установява, че
производството по извършване на ревизия, възложена със ЗВР №
Р-03000321005438-020-001/27.07.21г. е спряно по молба на дружеството за срок до
18.01.22г., а от заповед № Р-03000321005438-143-001/19.01.22г.- че
производството е възобновено, като срокът на ревизията след възобновяването е
до 07.04.22г.
С
определение № 729/10.03.22г. по ч.адм.д.№ 553/22г. на Административен съд-Варна
е продължен срокът на наложените предварителни обезпечителни мерки с
Постановление изх.№ С210003-023-0002916/27.10.21г. на публичен изпълнител в ТД
на НАП- Варна до издаване на РА.
От
представените в с.з. справки за актуалното състояние на трудовите договори към
31.10.21г. и 23.05.22г. се установява, че към 23.05.22г. е намалял броя на
работниците и служителите на дружеството. Представени са и СД по ЗДДС, ведно с
дневници за покупки и продажби за м.10.21г. и м.04.22г.
При
така установената фактическа обстановка, Варненският административен съд приема
за установено от правна страна следното:
Жалба
е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
В
случая с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С210003-023-0002916/27.10.21г. публичният изпълнител
при ТД на НАП-Варна като е взел предвид, че ще се
затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 251 200лв., в
това число главница от 212500лв. и лихви в размер на 38700лв., на основание чл.121
ал.1 ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги Обединена Българска банка за сумата от
251 200лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата
от 251200лв., ТБ/доставчик на платежни услуги Изипей АД за сумата от 251200лв.
Съгласно чл. 121, ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния
акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197, а съгласно ал.3 предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното
лице дейност. Съгласно чл. 195, ал.7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват
на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на
ал.5.
Съдът с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността
на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка
дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава
наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при
ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в
същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на
НАП - Варна е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган -
директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5. Законът поставя отмяната на наложена
обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл.
197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК обаче поставя
изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на
вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се
вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност
по чл.6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на
ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава
административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от
преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на
публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е
мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка
следва да отговаря на изискванията визирани в чл.196, ал.1 ДОПК . Съгласно
разпоредбата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат
посочени фактическите и правните основания за издаването му. Налагане на
мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.
Както бе посочено, предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и
обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде
сериозно затруднено или осуетено. Размерът на очакваното задължение може да
бъде такава индиция за затруднено събиране на задължението, но в конкретния
случай очаквания размер не е обоснован. В постановлението е посочено, че
публичното вземане е в предполагаем размер на 251200лв., който съответства на
този, посочен в искането, но в последното не са посочени мотиви, а и към него
не са приложени такива относно това защо посоченият размер на данъчното
задължение е очакван. Към искането са приложени справки за имотното състояние
на дружеството, но не са изложени съображения как тези документи кореспондират
с очакваните данъчни задължения. С оглед липсата на мотиви към момента на
налагане на обезпечителните мерки съдът намира, че искането за налагане на
обезпечителна мярка е необосновано. За да се наложат обезпечителни мерки следва
да са налице данни за факти, обосноваващи извод за наличие на публично вземане,
което условие в случая не е доказано от органите по приходите.
С оглед разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК следва да се извърши и
преценка и на имущественото състояние на ревизираното лице. Обезпечителната
нужда не може да се определи само от очаквания размер на задълженията, а следва
да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се
изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл.121,
ал.3 от ДОПК. По делото липсват данни да е извършена и такава преценка.
В случая е наложена обезпечителна мярка- запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в три ТБ/доставчици на платежни услуги, като не е обоснована
необходимостта за налагане на обезпечителна мярка върху сметките и в трите ТБ/доставчика.
Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката и относно
размера на обезпеченото вземане съставлява нарушение на изискването на чл. 195,
ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с
целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание
постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и
противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да
се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или
значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на обезпечение върху имущество на длъжника.
С
оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в
случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи както
на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, така и с преследваната от закона цел.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че Решение №257/19.11.21г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С210003-023-0002916/27.10.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна
следва да се отмени, като на основание чл.197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и
наложената обезпечителна мярка.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 257/19.11.21г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено
Постановление изх.№ С210003-023-0002916/27.10.21г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наложените с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ С210003-023-0002916/27.10.21г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна на „Елит строй 6“ЕООД
обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик
на платежни услуги Обединена Българска банка за сумата от 251 200лв.,
ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД за сумата от 251200лв.,
ТБ/доставчик на платежни услуги Изипей АД за сумата от 251200лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: