№ 4158
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Т. Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110147273 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „Армеец“ АД твърди, че във връзка с щети на застрахованото МПС БМВ
Х 6 с рег. № ., резултат от ПТП на 20.05.2016 г., заплатил обезщетение в размер на 1462. 33
лв. /от които 1102.33 лв. за ремонт на автомобила и 360 лв. за репатрирането му/. Щетите
били получени при ПТП, настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно – дупка, пълна с вода, на околовръстен път – гр. София, в
посока с. Лозен на 200 метра преди с. Казичене. Тъй като на ответника – Агенция пътна
инфраструктура е възложено поддържането на републиканските пътища, ищецът поканил
ответника да му възстанови платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 28356/21 г.,
съдът уважил заявлението на ищеца, но длъжникът възразил срещу заповедта, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1472.33 лв. регресна претенция за платеното
от него застрахователно обезщетение, заедно с 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, и
мораторна лихва за периода 14.05.2018 г. – 14.05.2021 г., в размер на 448.69 лв. Претендира
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва протокола за ПТП и твърди, че не са
установени причини и механизъм на ПТП и че липсват основания за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит риск. Оспорва и наличието на
предпоставките по чл. 49 ЗЗД, тъй като не е налице бездействие на ответника, което да е
довело до наличието на препятствие на пътното платно. Твърди съпричиняване от страна на
водача на автомобила поради нарушаване на чл. 20 ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410,
1
ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
Не е спорно по делото и се установява от представената двустранно подписана полица
наличието на валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ с предмет МПС БМВ Х 6 с рег. № .. Обектът на застрахователно
покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която съгласно Общите условия включва като
покрит риск и щети на МПС от препятствия на пътното платно и нарушена цялост на
пътното покритие. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор /29.1.2016-
28.1.2017 г./ е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е увреден автомобилът, предмет на застраховката – на 20.05.2016 г. при
движение по околовръстен път – гр. София, в посока с. Лозен на 200 метра преди с.
Казичене, при преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно пълна с вода, били увредени предни и задни десни гуми и джанти на
автомобила. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени доказателства,
заключението на САТЕ и гласните такива. На първо място, съдът може да основе своите
изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на констатацията за наличието на
препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства лично възприети от
длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и материалната доказателствена
сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола за ПТП е отразено наличието
на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно пълна с вода. В показанията
си свидетелят С., водач на увредения автомобил, сочи, че пътувал през нощта по
околовръстния път, нямало некаква сигнализация, валял дъжд и автомобилът попаднал в
дупки пълни с вода, които не се виждали. Обадил се на застрахователя, който извършил
2
оглед, и на пътна помощ, която репатрирала автомобила до Пловдив за ремонтирането му. В
заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описания в протокола и уведомлението
за щета механизъм, при който е възможно да се получат уврежданията на автомобила.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета
10016030116113. При извършения от застрахователя оглед са констатирани увредени десни
предни и задни джанти и гуми.
Според заключението на автотехническата експертиза и уточненията в съдебно
заседание, описаните щети са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите
рискове, за застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната вреда. По делото е
безспорно, а и се установява от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той
като застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в рамките на
застрахователната сума – в размер на 1102.33лв. за ремонт на автомобила и 360 лв. за
репатрирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск
- ПТП, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна
мрежа и се поддържа от АПИ. Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е
настъпило ПТП, се носи от ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е
дефинирано "Поддържането на пътищата" като дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за
движение по пътищата, която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона задвижение по пътищата, е
посочено, че «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В този смисъл намираща се на пътното платно неравност - дупка представлява
препятствие по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че
за поддържането на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът,
който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно. Наличието на
неравности по пътя води до извода за неизпълнение от страна на ответника на вменените
му от закона задължения, а именно осъществяването на правно регламентирана дейност чрез
негови или наети от него работници и служители по поддържане в изправност на пътното
платно и отстраняване на съществуващите опасности, в причинна връзка с което са
настъпили вреди. Осъществен е съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице
предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на
3
пострадалия срещу причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно
право е равен на по-малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил /за щетите поописа на застрахователя/ изчислена на
база средни пазарни цени е 1335.72 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от
застрахователната сума, която от своя страна не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието, тъй като в нейните
предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и
качество. Ето защо с установената от вещото лице стойност на вредите и цената за
репатриране се съизмерява регресното право на ищеца. Тъй като посочената сума надвишава
размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, който определя обема на
регресното му право, отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца
плащане от 1462.33 лв. и направените ликвидационни разноски от 10 лв., общо 1472.33 лв.
/обемът на вземането на застрахователя е нормативно определен – на възстановяване
подлежи платеното обезщетение и разноските за определянето му/.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост. Напротив, от гласните доказателства се установи, че водачът се е движел с ниска
скорост, а дупките на пътното платно не се виждали, тъй като били пълни с вода. По тези
съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и претенцията за
лихва. Ищецът е уведомил ответника за събитието с предявяване на регресна покана
връчена на 27.3.2017 г. Приложение следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който
забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от отправяне на претенцията. В случая
срокът е изтекъл на 27.4.2017 г. Лихвата се претендира от 14.5.2018 г., когато ответникът
вече е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, което до 14.5.2021 г.
възлиза на 448.69 лв. Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна и направените разноски за държавна такса 38.42 лв.,
депозит вещо лице 260 лв., депозит свидетел 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100
лв., подлежат на присъждане. Относно заповедното производство, дължими са присъдените
със заповедта разноски в общ размер на 88.42 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ., седалище
и адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1,
т.2 КЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК .,
седалище и адрес на управление гр. София, ., дължи сумата от 1472.33 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС БМВ Х 6 с рег. № .
от ПТП настъпило на 20.05.2016 г. на околовръстен път София, ведно със законната лихва
считано от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 448.69 лв.
лихва за забава от 14.05.2018 г. до 14.05.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 28356/21 г. по описа на СРС, 72-
ри състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление
гр. София, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 423.42 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 88.42 лв. разноски в заповедното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5