№ 44
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно
гражданско дело № 20232000500055 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За въззивника М. Р. К., както и за третите лица помагачи Р. К. К. и И.
Р. К., редовно призовани, се явява адв. Д.. Въззивникът М. Р. К. се явява
лично.
Въззиваемите К. К. К., А. К. К., както и К. К. – родител и законен
представител, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.
За въззивника „ЗД Бул Инс“ АД, редовно призован, се явява адв. Д..
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
1
№ 72 от 16.02.2023 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на
третото лице помагач М. Р. К. против Решение № 32 от 05.12.2022 г. по т.д.№
156/2019 г. на Окръжен съд – Сливен, с което ответникът „ЗД Бул Инс” АД е
осъден на основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищците
К. К. К. и А. К. К. обезщетения за претърпени от сочения като техен
наследодател З. И. Б. (починал в хода на процеса) неимуществени вреди –
вследствие на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 29.07.2018 г. в гр. Сливен, при което лицето Е. М. К. с ЕГН
********** от гр. Сливен при управление на лек автомобил „Фиат Скудо“, с
рег. № ******** (застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“) причинила на З. Б. телесни
увреждания, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2018 г. до
окончателно изплащане.
С Определение № 108 от 10.03.2023 г. е допуснато присъединяване на
„ЗД Бул Инс” АД (ответник по иска) към въззивната жалба на третото лице
помагач М. Р. К..
Застрахователното дружество е конституирано като въззивник.
Определението е постановено по молба, постъпила на 09.03.2023г.
Преписи от молбата са връчени на останалите страни (видно от справка в
деловодната програма).
На 21.03.2023 г. е постъпила молба от третите лица помагачи Р. К. К. и
И. Р. К. за присъединяването им към въззивната жалба на М. Р. К..
Със становище от 22.03.2023 г. процесуалният представител на
въззиваемите К. К. К. и А. К. К. е изразил съгласие делото да се гледа в
негово отсъствие.
В становището се настоява за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
Препис от постъпилата на 21.03.2023 г. молба на третите лица
помагачи Р. К. К. и И. Р. К. е връчен на 22.03.2023 г. на електронната поща на
процесуалния представител на въззивавемите К. К. К. и А. К. К..
Съдът ВРЪЧВА препис от същата молба на въззивника „ЗД Бул Инс”
2
АД.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
считам, че искането е своевременно направено и следва да бъдат
присъединени Р. К. К. и И. Р. К. на страната на въззивниците.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
считам, че искането направено с молбата от 21.03.2023 г. от страна на Р. К. и
И. К. е основателно и направено своевременно и същите следва да бъдат
конституирани на страната на жалбоподателя.
По молбата и след изслушване становищата на страните, съдът
констатира, че молбата на третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р. К. за
присъединяване към жалбата на третото лице помагач М. Р. К. по реда на чл.
265, ал. 1 ГПК е основателна. Всички подпомагащи страни са наследници на
сочената като пряк причинител на увреждането Е. К., починала в хода на
процеса. Те се намират един спрямо друг в процесуалното положение на
обикновени другари.
Предвид изложеното и на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК Бургаският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА присъединяване на третите лица помагачи Р. К. К. и И. Р.
К. към въззивната жалба на М. Р. К. (трето лице помагач на ответника по
иска) против Решение № 32 от 05.12.2022 г. по търговско дело № 156/2019 г.
на Окръжен съд – Сливен.
КОНСТИТУИРА Р. К. К. и И. Р. К. като въззивници.
КОНСТАТИРА, че адв. Д. разполага с пълномощно от
новоконституираните страни, с оглед на което процесуалните права на
същите в настоящото съдебно заседание ще бъдат охранени.
3
АДВ. Д.: Поддържаме жалбата. Представям банково извлечение за
разноските. Други искания по доказателствата нямаме.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. Р. К.: Поддържам жалбата. Нямам какво да
допълня. Нямам искания.
АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
поддържам жалбата, подадена от М. Р. К., към която сме се присъединили.
Нямам възражения и искания за допълване на доклада Ви. Нямам искане за
събиране на други доказателства, освен тези, които вече са събрани. Да се
приключи събирането на доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените към молбата на „ЗД Бул Инс“ АД списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие, удостоверение за
регистрация по ЗДДС, приложеното към молбата на Р. К. и И. К. от
21.03.2023 г. пълномощно, списък на разноските, приложен към становището
на К. Д. К., както и днес представеното извлечение от банкова сметка.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и дава ход на устните
състезания.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, молим да уважите жалбата,
като отмените решението на Сливенски окръжен съд като неправилно и
необосновано и ни присъдите направените разноски. Всъщност ние сега за
първи път искаме разноски, с жалбата не сме ги поискали.
Намираме, че и в двете посоки, изразени от апелаторите, решението е
неправилно. Един път по отношение на неустановеното авторство на вече
4
покойницата Е. М. К. и на второ място, поведението на пострадалия, което
сочи на единствено негова вина за настъпилото ПТП.
Поначало Сливенският окръжен съд се е позовал, макар и не изрично,
имплицитно, това се извлича от текста на самото решение, на отменената вече
присъда от наказателния съд. Но макар това да е неприложимо позоваване, в
смисъл да е неотносимо към доказателствената част на спора, ние намираме,
че дори внимателният прочит на присъдата не сочи Е. М. като извършител на
ПТП, като водач на автомобила, който е причинил процесното ПТП. Обратно,
в наказателния процес всички – и свидетели, и длъжностни лица, които са
били натоварени с откриването на извършителя сочат, че не е възможно той
да бъде установен. Обясненията на пострадалия са крайно противоречиви. Те
изобщо не кореспондират с фактическите обстоятелства.
Не намираме, че отмяната на присъдата е достатъчно солиден
аргумент да не се използват събраните в наказателния процес доказателства,
които не са пресъздадени от гражданския съд. Ние сме релевирали пред
Окръжен съд – Сливен, че има друг процесуален ред за установяване на
нарушителя и това е по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК, но този ред не е
използван. Това всъщност, няма да кажа нещо ново, е един наказателен
процес, воден със способите на ГПК. Този ред не е използван, поради което
намираме, че не е установено авторството на Е. М. К.. Казахме, че има само
едно и единствено доказателство, което евентуално я уличава като
извършител, това е подписаният от нея акт за нарушение. Обяснили сме
причините, те са логични, доколко им е дадена вяра, доколко не, това е вече
въпрос на наказателния съд, а не на гражданския, че ако Е. М. К. не е била
подписала този акт за извършено нарушение, същият щял да бъде съставен на
съпруга й Р. К. К.. Така че във всички случаи единият от двамата съпрузи е
щял да бъде санкциониран по ЗАНН и съответно по ЗДвП. Дали е
извършител, дали не е извършител, този акт не може да бъде опора на такъв
извод. Отделно от това, този акт и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са отменени в хода на възобновеното административно
наказателно производство. Така че и те дори не могат да бъдат опора за
изграждане на извод за авторството на Е. М. К. досежно настъпилото ПТП.
По отношение на втория аргумент, също поддържаме становището си,
че който и да е водачът, поведението на пострадалия е било такова, че
5
единствено негова е вината за възникналото произшествие.
В доказателствения материал, представен пред гражданския процес,
вещото лице, което е обследвало обстоятелствата на възникването и
осъществяването на процесното ПТП сочи, че единственото нарушение на
водача на автомобила, причинил травмите на пострадалия, е неспазване на
странична дистанция. Обяснили сме, че тази дистанция в момента, в който
водачът е възприел велосипедиста и в момента, в който е осъзнал неговото
поведение е имало достатъчно странична дистанция. Така че намираме, че и
от тази гледна точка няма аргумент, няма обосновка издаденият съдебен акт.
Поради това, Ви молим да го отмените като неправилен и необоснован и да
ни присъдите разноските.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М. К.: Нямам какво да добавя. Присъединявам се към
казаното от адв. Д..
АДВ. Д.: Госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, моля да
отмените решението на Сливенския окръжен съд в обжалваната му част като
необосновано и незаконосъобразно по съображенията, които са изложени във
въззивната жалба и тези, които изложи колегата в днешното съдебно
заседание, към които се присъединявам, като отхвърлите иска и присъдите на
представляваното от мен дружество направените по делото разноски пред
настоящата инстанция, съгласно представената Ви молба със списък за
разноските и доказателства за реалното им плащане.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението
си в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.00 ч.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7