№ 279
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря М.. Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. В., ЕГН **********, срещу
Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.
Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно
и поетапно в обжалваното решение;
2/ е отхвърлен искът за осъждане на бащата И. В. Д., ЕГН**********,
да заплаща издръжка на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и
законен представител Н. Ж. В., ЕГН **********, с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване
или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, за разликата
над 300.00 лв. до пълния претендиран размер от 500.00лв.;
3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В.,
ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува,
придружавано от своя баща И. В. Д., ЕГН **********, до страни - членки на
Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания,
Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години
1
от влизане на решението в сила.
Решението не е обжалвано в останалите му части – родителските права,
местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец.
Подадена е и въззивна жалба от И. В. Д., ЕГН**********, срещу срещу
Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.
Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно
и поетапно в обжалваното решение;
2/ е осъден И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я.
И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В.,
ЕГН**********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, по
сметка с IBAN ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до изплащането й, в размер на 300.00лв., конкретно за периода 03.11.2022г. до
05.12.2023г.;
3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д.,
ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува,
придружавано от своята майка Н. Ж. В., ЕГН**********, до страни - членки
на Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания,
Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години
от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен
паспорт за целта.
Решението не е обжалвано в останалите му части – родителските права,
местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.
Във въззивната жалба на Н. В. се твърди, че решението, в обжалваните
му части, е неправилно, необосновано, постановено при много и съществени
процесуални нарушения и в протИ.речие с интересите на детето.
Оплакванията обобщено се свеждат до непълнo, немотивиранo и избирателнo
обсъждане и анализ на събраните доказателства, довели до необоснованост на
решаващите изводи в оспорените части, до накърняване правата на ищцата по
делото и до нарушаване на най-добрия интерес на детето в смисъла, посочен
от въззивницата. Относно режима на лични отношения(РЛО) на детето с баща
му се поддържа обобщено, че последният никога не е отглеждал дъщеря си
самостоятелно, не познава непосредствените й навици, режим и потребности,
поради което оставането за дълго с преспиване само с него ще стресира силно
момичето. Не са били взети предвид от ВРС и очевидната липса на родителски
качества у бащата и липсата на опит в отглеждане на малко дете.
Пренебрегнати са били също конфликтното, провокативното и неморалното
поведение на бащата към майката, към трети лица и към институции, вредни
за детето. Не са били отчетени и проблемите, създавани от бащата по повод
привременните мерки. С оглед на тези обобщени и на останалите посочени
съображения се моли да бъде отменено решението относно РЛО и да бъде
предоставен ограничен такъв, посочен от въззивницата. Относно издръжката
2
ВРС необосновано е приел за достатъчна обща такава от само 450лв. за дете
на 3 години, както и не е отчел възможностите на бащата да плаща повече от
300лв. на месец. По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с
бащата е относимо изложеното във връзка с РЛО, още повече при напускане
на пределите на страната само с детето, поради което се моли разрешението да
бъде едва за след 7 г. възраст на момичето. Моли се за отмЯ. на решението в
обжалваните му части и за уважаване на исканията на майката. В о.с.з. всички
доводи, оплаквания и твърдения се поддържат и доразвиват чрез последващи
примери в подкрепа на тезата на въззивницата за липсата на родителски и на
личностни качества в бащата, протИ.речие на РЛО с интересите на детето и
недостатъчна издръжка; поддържат се и исканията по същество до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните
въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния
съд относно родителските си качества, връзката между него и детето;
трудностите да пътува два пъти месечно от София до Варна и да наема
квартири и хотели, за да може да вижда дъщеря си; въпреки това активността
си и желанието си да се грижи и да общува с дъщеря си; недобросъвестното
поведение, в това число и пречките, създавани от майката, както при
осъществяване на РЛО от бащата, така и в цялото производство;
законосъобразното образуване на изп. дело от бащата с оглед последното; и
други. Относно издръжката акцентира на възрастта на детето и пълната му
обезпеченост при майката нейните близки. Относно разрешението за пътуване
в чужбина се позовава на равенството на двамата родители в тази принципно
подходяща за детето възможност. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му от другия родител части, а в о.с.з. поддържа становището си
по първоначалната жалба.
Във въззивната жалба на И. Д. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Оплакванията обобщено
се свеждат до непълно обсъждане и анализ на събраните доказателства по
делото, довело до накърняване правата на бащата и интересите на детето. В
приетата СПсЕ не е посочен конкретен адаптационен период преди по-дългото
оставане на детето с баща му, нито конкретни условия за това. Ограниченият
РЛО дори ще забави този процес и няма да допринесе за нужния баланс в
отношенията с детето. Бащата има нужните качества и условия да се грижи за
дъщеря си, а между тях има силна привързаност. Поради това предложеният
от бащата РЛО е по-подходящият и се моли за одобряването му. По издръжата
за периода от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. счита, че предвид привременните
мерки пред ВРС бащата не следва да дължи 300лв. на месец за този период.
По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с майката е
относимо изложеното във връзка с РЛО, с акцент върху необоснованост на
извода, че е неподходящо детето да пътува до София за РЛО с бащата, но в
същото време е допустимо да пътува в чужбина с майка си, както и че с оглед
3
възрастта му последното няма да доведе до неговото обогатяване. Моли се за
отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на
бащата. . В о.с.з. всички доводи, оплаквания и твърдения се поддържат и
доразвиват чрез последващи примери в подкрепа на тезата на И. Д. за
необосноватното ограничаване на РЛО с дъщеря му (от съда и от майката),
въпреки наличието на привързаност между бащата и момичето, както и за
необоснована забрана за осъществяване на РЛО при бащата в гр. София;
поддържат се и исканията по съществото на спора пред въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните
въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния
съд относно родителските и личностните слабости на бащата; липсата на опит
и на способности да отглежда с преспиване дъщеря си; силно стресиращото за
нея положение, ако бъде принудена да пътува до София два път месечно за
РЛО с бащата; данните от СПсЕ в тази връзка;нуждата от дълъг адаптационен
период преди по-разширен РЛО и други. Изтъква и още примери за
неморалните лични качества на другия родител. Обобщено счита
предлаганият от бащата РЛО за неподходящ за детето. По издръжата от
03.11.2022г. до 05.12.2023г. поддържа, че платеното по привременните мерки
следва само да бъде приспаднато при принудително изпълнение. Твърди и да
са налице предпоставките за пътуване на детето в чужбина с майка си. Моли
за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните му от другия родител
части, а в о.с.з. поддържа становището си по жалбата на И. Д..
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по съществото на въззивните жалби.
Производството по подадената частна жалба срещу Определение №3646
от 27.03.2024г. на ВРС по чл.248 от ГПК е прекратено с нарочен акт на съда
след оттеглянето й, а по другите две частни жалби по реда на чл.244 от ГПК –
е приключило с определение №2903/12.07.2024г. по същество по делото.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК и чл.127а, ал.2 от СК на Н. Ж. В.,
ЕГН**********, срещу отв. И. В. Д.,ЕГН**********, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, на майката Н. Ж. В.; за определяне
при нея на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за
определяне на посочен режим на лични отношения на детето Я. Д.а с бащата
4
И. Д.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето Я. Д.а
чрез майката и законен представител Н. Ж. В., в размер на 500.00лв. на месец,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на
исковата молба в съда – 03.11.2022г. до настъпване на законово основание за
нейното прекратяване или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN
***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането
й;
- за издаване на съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата
И. В. Д., за пътуване на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, придружавано
от майката Н. Ж. В., в чужбина, без ограничения на броя пътуванията и на
тяхната дестинация, за срок от пет години от влизане на решението в сила, в
т.ч. за издаване на международен паспорт за целта.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от И. В.
Д.,ЕГН**********, срещу Н. Ж. В., ЕГН**********, с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК и следните искания:
- за определяне на посочен разширен режим на лични отношения на
детето Я. Д.а с бащата И. В. Д.;
- за издаване на съдебно разрешение, заместващо съгласието на майката
Н. Ж. В., за пътуване на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, придружавано
от бащата И. В. Д., за срока и в обема, предоставени на майката, в т.ч. за
издаване на международен паспорт за целта.
Ищцата твърди,че с ответника са родители на детето Я. И.ва Д.а, родено
на 25.02.2021г. от съвместното им съжителство без брак. Родителите са във
фактическа раздяла към датата на исковата молба.
Твърди още, че още преди раждането на детето между партньорите вече
започнали проблеми, които продължили. Поради тях през м.03.2021г. майката
и детето се върнали да живеят в гр. Варна, а бащата останал в гр. София., като
от този момент настъпила и фактическата раздяла. След ряздялата основните
лични и финансови грижи за детето се полагат от майката, а ответникът само
спорадично изпращал недостатъчни за детето суми, въпреки че работел като
мениджър във фирми в IT-сектора и полуавал високи възнаграждение. Освен
това ответникът не приемал раздялата с ищцата; започнал да я засипва със
заплашителни, неуместни и ултимативни съобщения по Вайбър, имейл и
други, вкл. през нощта; злоупотребявал с правото си на лични контакти с
детето. Към това ответникът отказвал да предаде паспорта на Я. Д.а на
майката и не давал съгласие детето да пътува в чужбина с нея. Като родител
бащата нямал опит и качества за отглеждане на дете на ниска възраст, а като
личност Д. имал агресивно и неуважително поведение към трети лица и
институции.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето ищцата поддържа, че тя следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
5
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да заплаща.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски. В
о.с.з. поддържа и доразвива твърденията си, поддържа исковете си, оспорва и
насрещните искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не
оспорва, че с ищцата са родители на детето Я. и че към момента на делото
родителите са във фактическа раздяла. Не оспорва още родителските качества
на майката и привързаността на момичето към нея, поради което не възразява
ищцата да упражнява родителските права върху дъщерята на страните.
В отговора си и в насрещната си искова молба обаче оспорва останалите
твърдения на ищцата и обвиненията й към него. Поддържа, че след като през
м.03.2021г. ищцата е останала с детето във Варна, партньорите са имало обща
почивка с детето, като едва през м.08.2021г. Н. В. е заявила на И. Д., че няма
да се върне при него в гр. София. Последният продължава и до настоящия
момент да обича ищцата и да страда от раздялата между тях, която счита, че
може да бъде преодолЯ.. Поддържа, че като родител винаги се е грижел за
дъщеря си в ежедневието с помощта на майката, интересувал се е от дъщеря
си и е помагал финансово за нея и след раздялата. Но към момента е
безработен и може да заплаща издръжка само в минимален размер. Твърди и
че между Я. и него има силна привързаност, която налага достатъчно време за
лични контакти между тях, на каквито бащата има и право, защото двамата
родители са с равни права. Предлага споделено родителство, като важните за
детето решения се вземат от двамата родители. Желае широк режим на лични
отношения с детето. Претендира и възможност за пътуване с детето в чужбина
за срока и в обема, предоставени на майката.
По същество моли за уважаване на насрещните искове; в о.с.з. поддържа
и доразвива твърденията си (в т.ч. за създавани пречки от ищцата да се вижда
с дъщеря си); оспорва и продължаващите обвинения срещу него.
В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове майката
оспорва обвиненията към нея, доразвива твърденията относно родителските и
личните слабости на бащата и ултимативното му поведение спрямо нея,
поддържа позицията си по съществото на спора, обобщена по-горе.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по предмета на спора; поддържа своите препоръки в изготвените
по делото социалните доклади.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
6
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Я.
И.ва Д.а е родено на 25.02.2021г., като негови родители са страните по делото
Н. В. и И. Д..
Няма спор още и се потвърждава от приобщените доказателства, че към
момента на делото родителите са във фактическа раздяла, като ищцата живее
заедно с детето в гр. Варна, а ответникът – в гр. София.
От приетия пред ВРС договор за обучение в ЧДГ „Аз съм българче“
става ясно, че към 2023г. детето Я. Д.а е посещавала детската градина срещу
такса от 600лв. месечно.
Видно от ситуираните на л.389-402 от делото на ВРС и на л.82-87 от
делото на ВОС, както и от находящите се по изп. дело №816/2023г. на ЧСИ
И.С. (лл.352-739 от делото на ВОС), амбулаторни листи, листи за преглед,
резултати от изследвания и рецепти, детето Я. боледува често и редовно от
вирусни и/или респираторни заболявания, за лечението на които са й били
предписвани лекарства, добавки и медицински изделия.
От приетите на л.20 л.33 от делото на ВРС преписи на банкови преводи е
видно, че отв. И. Д. е превел на Н. В. суми в общ размер от 3 405.00лв. за
периода 23.03.2021г. – 05.12.2022г.
От приетите на л.122-123 от делото на ВРС преписи на банкови преводи
е видно, че отв. И. Д. е превел на Н. В. няколко суми от 250лв. до 1000лв. в
периода м.02.-м.05.2023г.
С приета заповед от 10.10.2022г. е било прекратено ТПО на И. Д. с „Реве
дигитал България“ ЕООД преди образуване на делото.
Видно от приетите трудов договор и справка от ТД на НАП – София,
към 17.05.2023г. И. Д. е работел при работодател „Пърформ И.Т. Солюшънс“
ЕООД срещу БТВ в диапазона от 11 579.63лв. до 13 246.30лв. На 20.09.2023г.
(в хода на делото и около девет месеца след отговора на исковата молба) ТПО
е било прекратено.
От приобщеното пред ВОС удостоверение от НОИ от 20.08.2024г. става
ясно, че в края на 2023г. и в първите месеци на 2024г. на И. Д. са били
изплатени обезщетения за безработица от 1 290лв. до 2 436лв. на месец.
От приетата пред ВОС справка от ТД на НАП се изяснява, че през 2024г.
И. Д. е полагал труд при работодателя „Ол ин моушън“ ЕООД срещу БТВ в
размер 9 500лв. – 10 360лв.
От приложените (пред ВРС и пред ВОС) справки от АВп на РБ и
няколко НА за сделки е видно, че през 2022г. е продал няколко собствени и
съсобствени имота срещу посочени суми.
По твърдения на самия Д., потвърдени и от материалите по делото, той е
закупил и притежава в собственост къща в гр. Троян, отделно от собствения
му апартамент в гр. София.
Пред ВРС и пред ВОС са приложени и годишните данъчни декларации
на И. Д. за изясняване на имуществения му статут в хода на делото. Така
например за 2023г. доходите на г-н Д. само от труд възлизат на над 70 000
лева, или близо по 5 900лв. на месец на годишна база.
7
По делото са приложени поредица съдебни актове по дела, по които
страна е само И. Д. (не и ищцата и/или детето), които поради това са без пряко
отношение към делото, особено към спорните въпроси пред ВОС.
Видно от приетите постановления от ПРБ срещу И. Д. няма нито
висящо, нито образувано ДП за деяните по НК срещу ищцата или детето Я..
От приетия пред ВОС препис на решение по гр.д. №6330/2024г. на ВРС е
видно, че молбата на Н. В. по ЗЗДН за защита на нея и дъщеря й от извършено
от И. Д. домашно насилие е отхвърлена.
Представените след постановяване решението на ВРС материали не са
замолени за приемане пред въззивния съд, поради което са относими само към
поредицата от молби за изменение на привременните мерки по делото на ВРС,
но не съставляват приети по надлежен ред доказателства по исковия спор.
По делото са приложени стотици страници с разпечатки от съобщения,
от писма и от разговори по различни мобилни приложения и електронни
пощи (л.81 – 109 от делото на ВРС, л.282-355 от делото на ВРС, л.403-495 и
др. от делото на ВРС; респ. л.112-184 от делото на ВОС и др.; отделно не са
приети още такива и са приложени към кориците на въззивното дело). Всички
те нямат никакво доказателствено значение за спорните пред въззивния съд
въпроси, тъй като решението на ВРС, в частта относно родителските права, е
влязло в сила, а и тъй като делото не е за развод при бачни провинения.
Всъщност цялата изобилна кореспонденция между страните (по-голямата част
изходяща от Д.) свидетелства едиствено за трайно и крайно влошените
отношения между родителите до степен на пълен антагонизъм, за
непрекъснатите обвинения между тях от всякакъв характер, за непреодолЯ.та
все още от г-н Д. раздяла с г-жа В. (така и двете СПсЕ по делото) и за липсата
на какъвто и да било конструктивен диалог между двамата във връзка с
детето. Всичко това е в явен дисонанс с едно от изискванията за добро
родителстване, видно от заключенията и на двете СПсЕ, но от него не се
извежда решаваща информация за производството пред ВОС предвид обхвата
на дължимата от въззивния съд проверка в случая.
На л.352-739 от делото на ВОС, по настояване и на двете страни, е приет
заверен препис от цялото изп. дело №816/2023г. на ЧСИ И.С. при ВОС.
Същото е образувано по изпълнителен лист на И. Д. за неговия РЛО с дъщеря
му Я. по действащите привременни мерки на ВРС. От него се потвърждават
тежките конфликтни отношения между родителите, взаимните им обвинения в
т.ч. за правомерното или не поведение на родителите по повод на режима на
бащата с детето. Изяснява се, че през втората половина на 2024г. г-н Д. не е
упражнявал редовно предвидения от съда РЛО с дъщеря си, като причината за
това са множеството медицински документи за заболявания на Я., които от
своя страна са залегнали в определения от ВРС режим като основание същият
да не бъде упражняван в съответния момент.
В приобщения социален доклад от 06.03.2023г. от ДСП-Лозенец (София)
са застъпени констатациите на служителите на органа по закрила на детето, че
жилището, в което И. Д. живее в гр. София, е негова собственост и в него има
обособен детски кът с играчки. Пред служителите г-н Д. е декларирал, че
8
получава трудово възнаграждение над максималния осигурителен праг в
страната. По данни на бащата той оказва родителско сътрудничество и иска да
има активна родителска роля за дъщеря си. В заключение се препоръчва от
ДСП-Лозенец детето Я. да поддържа отношения и с двамата родили, като при
всички случаи да не бъде въвличано в конфликт на лоялност на възрастните.
В приетия социален доклад от 28.03.2023г. от ДСП-Варна са застъпени
констатациите на служителите на органа по закрила на детето, че основните
грижи за детето Я. се полагат от майката. Жилището, което обитават детето и
майка му представлява къща в широкия център на гр. Варна, собственост на
бабата по майчина линия. Майката Н. В. е служител на НАП и към момента
вече работи в гр. Варна. По данни от майката момичето познава баща си и
редовно общува по него по интернтет и телефон. В заключение се препоръчва
от ДСП-Варна, ако родителите не постигнат споразумение относно режима на
лични отношения на бащата, същият да включва и преспиване след
навършване на две години и половина от детето.
От приобщения пред ВОС доклад-оценка от 17.01.2024г., изготвен на
осн. чл.38, ал.1 от ПП ЗСУ от Фондация „Владиславово“ се изясняват
ползваните в периода м.08 – м.11 2023г. от майката Н. В. и детето Я. социални
услуги в комплекс „Аспарухово“ към фондацията. Обобщеното становище
след тях е, че г-жа В. се съобразява с дадените й съвети от специалистите и се
старае да ги прилага. Г-жа В. стимулира детето да поддържа контакт с баща
си, но в същото време споделя притеснения от емоционалното състояние на Я.
докато е при баща си, тъй като по нейни думи се е случвало момичето да е
разстроено, когато се прибере. При работата е констатирано, че момичето е
спокойно и усмихнато.
В приетия доклад от ДСП-Варна по повод подаден сигнал от И. Д. за
поставяне на детето Я. в риск от майка му не е установен конкретен такъв, но
поради повторяемост на сходни по проблематика сигнали спрямо детето е
предприета мярка за подпомагане в семейна среда, г-жа В. е насочена към
ползване на социална услуга в гр. Варна, а бащата – в гр. София. Посочено е,
че ситуацията ще продължи да бъде проследявана.
Приетата пред ВОС „психологичска оценка“ от „СОС детски селища“ не
съставлява експерно психологическо заключение по реда и смисъла на чл.195
и сл. от ГПК, поради което е недопустимо да се цени като такова. От същото
се изясняват ползваните от г-н Д. социални услуги в края на 2024г. и началото
на 2025г., в т.ч. работа с психолог, като същият е консултиран и за нуждата от
невъвличане на детето в конфликта на лоялност и конфликта на родителите.
Показанията на св. М.. В. пред ВРС съдът цени по реда на чл.172 от ГПК
(баба на детето по майчина линия), но и като базирани на лични впечатления.
От тях се установява, че откакто Я. се е родила тя и майка й живеят при
свидетелката. В първите месеци след раждането майка и дъщеря са пътували
няколко пъти до София и обратно, но след като Н. и И. са се разделили това е
било преустановено. Я. е нормално развито дете, силно е привързана към
майка си, а Н. е винаги до нея и полага всички грижи за нея. Свидетелката им
помага при нужда. Отскоро Я. ходи на детска градина и там се социализира
9
добре. Свидетелката е виждала бащата И. да се грижи за дъщеря си, показвал е
желание и активност в обгрижването, както и любов към дъщеря си, но той не
е оставал сам с Я. през нощта.
Показанията на св. Г.А. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК (роднина
по майчина линия) и като базирани на лични впечатления, но за част от
обстоятелствата. От тях се изяснява, че Я. е силно привързана към майка си Н.
и постоянно я търси; майката полага основните грижи за нея. Н. не е
ограничавала И. да се вижда с Я., дори са отменяли уговорки със свидетелката
и нейното дете за да се види бащата с дъщеря си. Н. и И. имат сериозни
проблеми и не могат да се разберат за детето.
Показанията на св. Н.Х. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления, но за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че за
последната една година се е виждал два пъти с И. и дъщеря му. Последният
път е бил преди месец (от разпита) в гр. Варна, като г-н Д. и Я. са прекарали
цял ден със свидетеля. И. се грижел за детето си, играли си заедно, завел я на
батут, после обядвали, бащата сменил памперса на Я.; следобед отишли в
наетата от И. квартира, където Я. спала следобедния си сън, а вечерта И.
върнал детето на Н.. Не е имало никакви проблеми в този ден, включително с
преспиването по обяд; Я. не е плакала за майка си. В посочения период И.
доста тежко изживявал раздялата си с Н., не можел да я приеме, трудно я
превъзмогвал.
Показанията на св. М.. В. пред ВОС съдът цени по реда на чл.172 от
ГПК (баба на детето по майчина линия), при отчитане на повторния характер
на разпита (свидетелката е разпитана и пред ВРС, но пред ВОС на са
обосновани от процесуалния представител на майката на основанията по чл.
171, ал.2 от ГПК), но и като базирани на лични впечатления. От тях се
изяснява, че често при вземане или връщане на детето И. Д. провокира
скандали с Н. В. и близките й. Бащата се държи добре с Я., но скандалите се
случват пред нея. Д. има постоянни претенции към семейството на Н., в т.ч.
относно детето (за дрехи, за време на контакти и други). На предаването на
детето бащата идва винаги със свидетел, който снима самото предаване; по
същата причина семейството на Н. е сложило камери пред къщата им. Св. В.
не е виждала г-н Д. да се държи зле с дъщеря си и не предполага, че това е
възможно. Но след връщане връщане в дома на майката момичето има
„притеснително поведение“, вероятно защото И. не позволява Я. да се чува с
майка си докато е при него. Бащата се ползва от правото си два пъти в
седмицата да се обажда на Я., но момичето е малко и не може 20 минути да
води разговор с баща си. Затова майката и бабата се опитвали да му измислят
занимания (в т.ч. песнички на телефона), но бащата изразявал несъгласие, тъй
като му се отнемало време с дъщеря му. Няколко пъти бащата е връщал Я.
болна и с температура, като единият път била много висока, но бащата не взел
мерки. По-късно станало ясно, че Я. е със салмонела и се наложил прием в
болница. Вече три месеца (от деня на разпита) момичето не може да се оправи
напълно от салмонелата.
Показанията на св. Н.Н. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления, но за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че св. Н.
10
е присъствал неколкократно при вземането на детето от И. Д. и е правил
звукозаписи на разговорите с близките на майката в тези случаи. Преди месец
август 2024г. е нямало проблемни ситуаци – Н. и майка й изплизали и водели
Я., а момичето винаги се радвало на срещите с баща си. И. често водел Я. в
хотел в близост до „Аквахаус“, в който имало всичко необходимо за момичето.
Свидетелят понякога водел и сина си там, тъй като двете деца обичали да си
играят заедно. И. бил много грижовен баща и дъщеря му била сред най-
важните неща в жИ.та му. През лятото на 2024г. обаче И. имал доста проблеми
с режима си на срещи с Я., защото по негови думи майката така си била
разпределила отпуските, че да не може бащата да се вижда с дъщеря си. Освен
това имало един случай, при който майката не дала детето – И. получил
съобщение, че детето е в болница; тогава заедно със свидетеля и още един
такъв посетили Терапията, намерили стаята и И. влязъл да види дъщеря си, а
двамата свидетели останали отвън; „госпожата“ (т.е. майката на детето) ги
обвинила, че тримата мъже я заплашват и извикала охраната; след това
началника на отделението потвърдил пред И. Д., че Я. е приета в болницата и
ще й правят изследвания. Свидетелят не е влизал в стаята при детето и не знае
подробности за състоянието на момичето тогава, но счита, че „не изглеждаше
да е някакъв сериозен случай“. Свидетелят сочи да е присъствал и на случаи,
при които, докато Я. е с баща си, тя е водела разговори с майка си по
телефона, но без да посочва конкретика.
Заключението по приетата пред ВРС КСПсЕ съдът цени като обективно,
мотивирано и неоспорено от страните. От него се установява, че между Я. и
майка й Н. В. има изградена топла емоционална връзка, от която детето има
приоритетна нужда към настоящия етап от развитието си. Връзката на Я. с
баща й И. Д. е също пълноценна и позитивна, като тя има важно значение за
развитието на момичето и за утвърждаване на разбирането му за
протИ.положния пол в жИ.та. Поради последното е в интерес на детето да има
редовно общуване с баща му, в това число с преспиване при него. Предвид
възрастта на момичето обаче (около две години и половина към обследването
пред ВРС) е явно непрепоръчително и би се отразило крайно неблагоприятно
на детето редовно пътуване на дълги разстояния (Варна – София), и то за
период от около 48 часа всеки път, за провеждане на срещите с бащата. Всяка
смЯ. на средата към момента изисква голям психичен ресурс и активиране на
адапционните възможности в детето, които за дете на 2 години и половина са
силно ограничени. Ето защо е необходим и дори е задължителен адаптационен
период, през който връзката между бащата и момичето да бъде доизградена и
утвърдена. Точно времево изражение на адаптационния период не може да
бъде посочен, тъй като зависи от динамиките на отношенията в семейството и
от индивидуалното израстване на детето. Трябва да се има предвид и че
докато детето е при баща си е възможно то да изпитва нужда от своята майка,
като е удачно в състояние на тревожност детето да се чува и вижда с майка си;
също така е възможно когато детето е при майка си, да има нужда да се вижда
и чува с баща си. И двамата родители трябва да се съобразяват както с
физическото и емоционалното състояние на детето си и с възможностите му
за адаптация, така и с посочените потребности за контакт с другия родител.
11
Непознаването на бащиния дом от детето няма да окаже вредно въздействие
върху момичето, за разлика от липсата на контакти между тях. И двамата
родители имат сходен профил и родителски подход.
Заключението по приетата пред въззивния съд СПсЕ съдът кредитира
изцяло като обективно, обосновано, кореспондиращо в основните си части със
заключението по първата КСПсЕ, отчитащо актуалните към момента
(началото на 2025г.) възраст (почти 4г.) и особености на детето и отношенията
между родителите, както и неоспорено от страните. От него се установява, че
Я. е с нормално за възрастта й развитие;има нормални развити двигателни и
моторни умения, но е необходимо целенасочено развитие на фината моторика;
бързо адаптивна е, установява лесно контакт, не е конфликтна; видимо
спокойна е, с вербален и невербален контакт, съответни на възрастта; има
артикулационен дефицит. Я. има разностранни интереси и е препоръчително
да контактува с по-широк круг деца, а в обучението й да се включват повече
четене на приказки и моделиране. Правят впечатление желанието й все още да
бъде хранена от възрастен, както и нежеланието й да ходи на гърне, които
могат да ориентират към забавяне в самостоятелността на детето. За
развитието и спокойствието на детето са от ключово значение наличието на
благоприятна среда с подкрепа от двамата родители и уважителна
комуникация на последните. Между Я. и баща й г-н Д. са налице добри
взаимоотношения; момичето демонстрира удовлетворение вкомпанията на
баща си и изразява открито топли чувства към него. В компанията на баща си
Я. е с живи и пластични емоции, на моменти с потребност от допълнителни
стимули, каквито бащата осигурява веднага. Той е с готовност да задоволи
всяко желание на детето, дори да е каприз, като видно от обясненията на
експерта в о.с.з. това най-вероятно се дължи на желание за компенсиране на
недостатъчното време на общуване с дъщеря си. Общуването на Я. с г-н Д.
има огромно значение за правилното развитие на детето, за оформяне на
самочувствието му и на способността за справяне с трудностите и
предизвикателствата в жИ.та. В този смисъл отхвърлянето на фигурата на
който и да било от родителите без основателна причина протИ.речи на
потребностите на детето, тъй като присъствие на двамата родители в жИ.та на
всяко дете е гаранция за правилното им физическо и психическо развитие. В
случая при г-н Д. не се отчитат ясни индикации за личностови отклонения, но
се наблюдават някои личностови акцентуации (намалена емпатия, възможна
(но ненаблюдавана) склонност към манипулативно поведение, склонност към
драматизиране, тенденция към импулсивно реагиране в напрегнати ситуации).
Касае се до засилено изразяване на някои черти от характера, което може да
повлияе на поведението на човека, но без същинско проявление на агресия
или тревожност. Личностовата акцентуация по принцип се овладява чрез по-
добър контрол над емоциите. Когато Я. е в период на РЛО с баща си,
редовното общуване с майката може да има и позитивно, и негативно
влияние, като последното се засилва на фона на сериозния конфликт между
родителите, защото ако детето усеща напрежение между тях може да започне
да изпитва вина или тревожност. Препоръката на съдебния психолог по този
въпрос е през РЛО с бащата да има кратки, но подчертано позитивни
12
разговори с майката, от които да се утвърди позитивната обратна връзка от
майката за общуването на Я. с бащата, което да бъде уважавано. Понастоящем
отношенията между родителите продължават да са силно конфликтни. Пълен
превес в тях са взели обидата и взаимните обвинения, всеки родител живее в
собствения си свят изключвайки гледната точка на другия; непрекъснато се
добавят нови и нови проблеми и прехвърляне на отговорности на фона на
задълбочаваща се липса на доверие, които влошават още повече ситуацията.
Такива отношения между родителите са крайно неблагоприятни за дъщеря им
и без тяхното оптимизиране всякакъв режим на общуване на детето с бащата
няма да бъде достатъчно пълноценен. Все пак пряко отчуждаващо поведение
не е установено и от двамата родители. По отношение на провеждането на
РЛО на територията на гр. София вещото лице е категорично, че редовните
контакти с пътуване Варна-София и обратно е неподходящо за Я. към
момента, с оглед възрастта на момичето и личните му ресурси понастоящем, а
също и с оглед на напрежението и конфликтите на родителите, в т.ч. по повод
потенциалната организация на пътуванията. Ниската възраст на Я. и липсата
на навик в редовните пътувания могат да предизвикат в нея чувство за
несигурност и за тревога, както и да бъдат изтощителни за нея (така
обясненията и в о.с.з.). Ето защо към предприемане на такъв РЛО следва да се
подходни внимателно, с добра комуникация и организация. В този смисъл към
момента е подходящо планирането на престои при бащата в гр. София през
лятото и през коледните и новогодишните празници, който са по-
продължителни като време (на провеждане и на подготовка преди тях).
Редовното провеждане на РЛО с пътуване Варна-София-Варна би могло да се
обсъжда поне след навършване на шест годишна възраст на Я., доколкото
децата на 6-7 години обикновено се справят по-добре с пътуванията и могат
по-успешно да се адаптират към променните. В последния случай следва да се
вземат предвид и задълженията на детето да посещава детска градина,респ.
училище, като се избере въздушен или с личен автомобил транспорт (така
обясненията в о.с.з.). Препоръките на съдебния психолог към РЛО на бащата
могат да бъдат обобщени така: удобен, редовен и предвидим график;
провеждане на познато за детето място; базисно сътрудничество между
родителите вместо перманентни критика и обвинения; стремеж към
стабилност и безопасност за детето. Относно възможностите за пътуване на Я.
в чужбина с всеки от родителите й е относимо изложеното, че предвид
ниската й възраст и липсата на достатъчен адаптационен ресурс и на подобен
опит, честите пътувания на далчени разстояние могат да предизвикат
физическа умора и емоционална такава, обърканост, несигурност и тревога. С
оглед на това се препоръчват непродължителни по период пътувания, за които
другият родител да бъде информиран, в т.ч. за начина на общуване с детето,
като при всички случаи не трябва да се нарушвава РЛО с бащата. За всичките
дадени препоръки съдебният психолог подчертава, че те биха останали само
теоретични, т.е. без практически резултат, ако няма поне конструктивен
диалог между родителите по повод детето. Родителите са длъжни да намерят
модел на взаимодействие, при който фокусът следва да бъде върху
действителните и разяснени от вещото лице потребности на дъщеря им, а не
13
върху личностните конфликти между възрастните.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си. Допълва. че при г-н Д. е
налице акцентуация на личността, тоест по-ярко изразени личностови черти и
по-ярък начин на реагиране в напрегнати ситуации, но не и личностово
отклонение, т.е. отклонение от нормата. Общуването му с Я. е пълноценно, но
със склонност да удовлетворява желанията й без да се протИ.поставя,
вероятно дължащо се на недостатъчното им време на общуване. Съдебният
експерт не е констатирал нищо притеснително и необичайно в облеклото и
външния вид на детето когато е било с бащата. В момента Я. има по-близка
връзка с майката, поради което тя следва да бъде по-активна по въпроса с
пътуванията на момичето. Честите такива към момента (до София и в
чужбина) са неподходящи и изтощително за момичето.При продължаващата
липса на всякакъв конструктивен диалог между родителите проблемите на
детето се увеличават занапред във времето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
С необжалваните и влезли в законна сила части от решението на ВРС по
делото родителските права върху детето са предоставени на майката, при
която е определено местоживеенето му, както и е осъден бащата за издръжка в
полза на детето от 300лв. на месец. При това положение единствените спорни
пред ВОС въпроси са следните: 1/ кой е възможно най-подходящият за детето
режим, при който то да се вижда с баща си; 2/ в какъв размер да е неговата
издръжка; 3/ дали и при какви условия детето може да пътува в чужбина с
всеки от родителите си. По тези въпроси в конкретиката на случая съдът
приема следното:
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт
с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, при липса на доказано вредоносно
спрямо детето поведение, както в случая. От съвкупния анализ на гласните и
експертните доказателства по делото съдът не поставя под съмение желанието
и ангажираността на бащата към отглеждането на детето му и привързаността
и топлата връзка между тях. От заключението по първата КСПсЕ се установи,
че връзката на Я. с баща й И. Д. е пълноценна и позитивна, тя има важно
значение за развитието на момичето и за утвърждаване на разбирането му за
протИ.положния пол в жИ.та, поради което е в интерес на детето да има
редовно общуване с бащата, в това число с преспиване при него. В пълно
съответствие с това е и заключението по СПсЕ пред ВОС, от което се
установи, че между Я. и баща й г-н Д. има добри взаимоотношения; момичето
демонстрира удовлетворение в компанията на баща си и изразява открито
топлите си чувства към него; с него Я. проявява живи и пластични емоции, на
моменти с потребност от допълнителни стимули, каквито бащата осигурява.
Общуването на Я. с г-н Д. има огромно значение за правилното развитие на
детето, за оформянето на самочувствието му и на способността за справяне с
трудностите и предизвикателствата в жИ.та. В този смисъл отхвърлянето на
14
фигурата на който и да било от родителите, в това число на бащата, няма да е в
интерес на детето, доколкото присъствието и на двамата родители в жИ.та му,
дори с оглед техните индивидуални особености, е гаранция за правилното
физическо и психическо развитие на момичето. При тези еднозначни
експертни данни няма как да бъдат споделени доводите на майката за
„очевидна липса на родителски качества в бащата“ и липса на способност за
задоволяване дори на основни нужди на детето, така че оставането с него с
преспиване да стресира и да бъде против интересите на момичето. Не са
изведени и от двете групи вещи лица конкретни родителски дефицити на
бащата, а анализа на личността му от експерта пред ВОС не води до извод за
отклонение от нормата. Наистина в показанията на св. М.. В. пред ВОС се
съдържат данни за неуважително и неподходящо отношение на г-н Д. към
майката на детето и бабата по майчина линия – от които бащата е необходимо
да се въздържа, особено пред детето. От показанията се изяснява и случай,
при който бащата не е обърнал достатъчно внимание на влошаващото се
състояние на детето и бързо повишаващата се температура – което следва да
се вземе предвид при по-нататъшното самостоятелно отглеждане на Я.. Вярно
е на последно място, че вещото лице пред ВОС констатира личностова
акцентуация в бащата, която се проявява в намалена емпатия, възможна
(ненаблюдавана) склонност към манипулативно поведение, както и към
драматизиране и импулсивно реагиране в моменти на напрежение. Тези
особености следва да бъдат съобразени като основание да не се предостави
максимално разширен режим на бащата, което е неговото искане до съда. От
друга страна обаче вещото лице разяснява, че акцентуацията на личността на
бащата не води до отклонение от нормата, не обуславя проявления на аграсия
и подлежи на овладяване чрез по-добър контрол над емоциите, като няма
експертни данни личността на ответника по делото да е рефлектирала пряко
негативно върху детето. В същия смисъл и св. В. посочва пред ВОС, че бащата
винаги се е държал добре с дъщеря си; че свидетелката не е виждала г-н Д. да
се държи зле с дъщеря си и не предполага, че това е възможно); в аналогичен
смисъл са и показанията на св. Х. и св. Н. за нормално протичащо общуване
на Я. с баща й. При тезни данни и препоръките на всички вещи лица за
редовно общуване на Я. с баща и няма как да бъде постановен и ограничен
РЛО, което е сред исканията на майката. По изложените съображения
режимът на общуване на детето с неотглеждащия родител следва да бъде
определен като леко разширен спрямо обичайния в съдебната практика при
сходни особености на случая и възраст на детето.
Тезата на бащата за еквивалентно време на детето с всеки от двамата му
родител е житейски обяснима, но не намира никаква опора нито в закона, нито
в трайната дългогодишна и актуална съдебна практика. Изключението е само
в случаите на споделено родителство, което обаче съобразно ТР на ВКС се
допуска единствено при споразумение между родителите. Отделно от това в
производства за родителски права определяща е не конкуренцията на правата
на двамата родители, а нуждата от оптимална защита интересите на детето.
Настоящият случай разкрива още две особености, които са определящи
за диаметрално протИ.положните позици на двамата родители. Първата от тях
15
е, че майката и бащата са в тежък, задълбочаващ се и разрастващ се личен
конфликт. Приложените по делото стотици страници с изобилни разпечатки от
писма, съобщения и разговори по различни мобилни приложения и
електронни пощи свидетелстват едиствено за трайно и крайно влошените
отношения между родителите до степен на пълен антагонизъм, за
непрекъснатите обвинения между тях от всякакъв характер, за непреодолЯ.та
все още от г-н Д. раздяла с г-жа В. (така и двете СПсЕ по делото) и за липсата
на какъвто и да било конструктивен диалог между двамата във връзка с
детето. Всичко това е в явен дисонанс с едно от изискванията за добро
родителстване, видно от заключенията и на двете СПсЕ, но от него не могат да
се направят решаващи изводи относно подходящия за детето режим с баща му,
защото Я. не е и не трябва да бъде участник в проблемите между родителите
й. Въпреки усилията на двете съдебни инстанции, на трите вещи лица по
делото и на множеството консултиращи родителите специалисти да не се
въвлича по никакъв начин Я. в конфликтите на родителите, ситуацията не
само не се нормализира, но дори градира в негативен план. Правилен при това
положение е изводът на ВРС, че на фона на подобни отношения няма как да се
изисква или очаква от съда да обхване всички възможни обстоятелства и
хипотези, при които да се осъществява общуването на неотглеждащия родител
с детето, нито може да се очаква съдът да разреши проблемите между
родителите, всъщност които са в основата на най-важните спорни въпроси по
делото. Ето защо съдът следва да определи РЛО, воден от основополагащите
принципи за осигуряване на защита, стабилност и спокойствие на детето и
предвидимост и яснота в общуването с всеки от родителите му. Изцяло в този
смисъл са и препоръките на съдебния психолог пред ВОС – за редовен и
предвидим график на режима; за провеждане на познато за детето място (по
правило); за осигуряване на стабилност и безопасност за детето.
Втората основна специфика на настоящия случай се свърза с факта на
местоживеене на бащата в гр.София, а на детето – в гр. Варна, от който следва
един от най-спорните въпроси в производството – за мястото на провеждане
на режима на бащата. По правило РЛО на неотглеждащия родител се
провежда по негова преценка, но само когато важни причини не налагат друго
в интерес на детето. В случая такива причини, поне към момента, се извеждат
от заключенията и по двете СПсЕ. Съдебните психолог и психиатър пред ВРС
са кегогорични, че към момента на обследването (преди малко над една
година) е непрепоръчително и би се отразило крайно неблагоприятно на
детето редовно пътуване на дълги разстояния (Варна – София), и то за период
от около 48 часа всеки път, за провеждане на срещите с бащата. Всяка смЯ. на
средата към момента изисква голям психичен ресурс и активиране на
адапционните възможности в детето, които за Я. са силно ограничени. Ето
защо е нужен и дори е задължителен адаптационен период, през който
връзката между бащата и момичето да бъде доизградена и утвърдена, точното
времево изражение на който зависи от много обстоятелства. От заключението
по СПсЕ пред ВОС се потвърдиха изцяло тези констатации. Вещото лице е
категорично, че редовните контакти с пътуване Варна-София-Варна в рамките
48-72 часа е неподходящо за Я. и към момента, с оглед възрастта на момичето
16
и личните му ресурси понастоящем, а също и с оглед на напрежението и
конфликтите на родителите, в т.ч. по повод потенциалната организация на
пътуванията. Ниската възраст на Я. и липсата на навик за редовни пътувания
могат да предизвикат в детето чувство за несигурност и за тревога, както и да
бъдат изтощителни за Я.. Ето защо към предприемане на такъв РЛО следва да
се подходни внимателно, с добра комуникация и организация. Към момента е
подходящо планирането на престои при бащата в гр. София през лятото и през
коледните и новогодишните празници, които са по-продължителни като време
(на провеждане и подготовка за тях). Редовен РЛО с пътуване Варна-София-
Варна би могъл да се обсъжда поне след навършване на шестгодишна възраст
на Я., доколкото децата на 6-7 години обикновено се справят по-добре с
пътуванията и могат по-успешно да се адаптират към променните. В
последния случай обаче следва да се вземат предвид и задълженията на детето
да посещава учебно заведение, като се избере въздушен или с личен
автомобил транспорт. При тези еднозначни и категорични експертни данни и
препоръки редовният месечен режим на бащата до навършване на шест
години следва да бъде на територията на община Варна. В този смисъл
въззивните оплаквания на г-жа В. са основателни, а доводите на г-н Д. за
корелацията на редовния месечен РЛО с правото на инцидентно и
кратковременно пътуване с родител на екскурзия или почивка не могат да се
споделят. В същото време следва да се съобрази и препоръката на вещото
лице за изключение от правилото, като през лятото и по време на коледните и
новогодишните празници се планират предварително престои на детето при
бащата в гр. София. След навършване на поне шест години, отново съобразно
СПсЕ, може да се обсъждат варианти за провеждане на част от редовния РЛО
с пътуване до София, но при спазване на определените от съда условия и
параметри на последното. По арг. от чл.16, ал.1 от Наредбата за детските и
ученическите пътувания и с цел спазване на биологичния ритъм на детето,
пътуване извън Варна следва да бъде забранено от 22.00часа вечерта до
8.00часа сутринта.
По друг от основните спорни въпроси – забрана за РЛО, когато детето е
„болно“ – приетото от ВРС не се споделя от въззивния съд като целесъобразно
на фона на тежките конфликтни отношения между родителите. Тълкуването
на разбирането за „болно“ дете е твърде житейски широко и предполага
поредица от условни допускания, които при липса на родителско
разбирателство водят единствено до нови съмнения и обвинения. От друга
страна не винаги, когато е установено дори от лекар отклонение от здравето
на дете, това е причина то да не се среща с някой от родителите си. В
съдебната практика трайно се приема, че основание за непровеждане на РЛО е
сериозно заболяване на детето, при което дори временната промЯ. на
местоживеенето му може да бъде опасна за него. Но също трайно е и
разбирането на съдебната практика, че при липсата на диалог между
родителите и висящо изпълнително дело за режима, органът с право на
преценка на правомерността на отказ за предаване на дете за всеки отделен
случай, е съдебният изпълнител по реда на чл.526-529 от ГПК. Няма как
гражданският съд, разглеждащ спор за родителски права, нито да определи
17
видове болести, при които РЛО да не се осъществява, както беше поискано в
о.с.з. по делото, нито да обхване всички степени и особености на разболяване
при малките деца. Общоизвестно е, че всички малки деца боледуват редовно
от вирусни и/или респираторни заболявания, често поне веднъж месечно, а
дори през седмица в някои периоди, поради което ако във всеки такъв случай
генерално се забрани РЛО би означавало малки деца почти да нямат реален
режим на общуване с неотглеждащия родител, което е изключено. Тук следва
да се отбележи и че при малки деца вирусните симптоми се проявяват няколко
дни след самото разболяване, поради което и обвиненията кой родител е бил
причина за разболяването на детето допълнително усложняват ситуацията. Не
работят очевидно и предвидените от ВРС компенсаторни механизми. Ето
защо в обобщение по този въпрос съдът намира, че принципна забраната за
РЛО в случаи, когато „детето е болно“ не следва да бъде постановявана.
Разбира се съобразяването на здравословното състояние на детето при
съответен момент на личен контакт е както несъмнено задължение, така и
проява на подходящо родителстване за всеки от родителите, в това число за
бащата.
По спорния въпрос относно момента на връщане на детето то РЛО - дали
в неделя вечер на майката или в понеделник сутрин директно в детска градина
или учлилище - настоящият състав споделя първото разрешение, въз основава
на заключението по СПсЕ пред ВОС. В него се акцентира на необходимостта
да се спазва учебния режим на детето, а е ноторно известно, че именно в
неделя привечер се подготвят, разбираемо от отглеждащия родител, дрехите,
обувките, пособията и учебниците на детето за предстоящата седмица, като
част от тях остават и в детската градина или училището. Известно е още, че
режимът на малките деца не е устойчив и лесно може да бъде променен чрез
„по-интересни“ занимания за сметка на задълженията към хигиената, към
дома, към личните вещи, към навременното лягане преди учебна седмица и
т.н. Ето защо допреди да се установи пълната подготвеност на бащата към
този процес (доказателства за която не са ангажирани, а е ясно, че през
свободното време на децата не се очаква такава степен на стриктност и
организираност, както за периода на активната учебна седмица), следва Я. да
бъде връщана в неделя привечер на г-жа В.. За сметка на това след навършване
на шест години и без това да засяга редовните часове на момичето в училище
(втора смЯ.), началото на седмичния режим следва да започне от петък в 13.00
часа, което да съответства и на възможността понякога РЛО да се съчетава с
пътуване до София, при спазване на условията, предвидени в настоящото
решение. Не са достатъчен аргумент срещу последното опасенията за
недостатъчно доброто подготвяне на домашните, доколкото от една страна и
бащата има задължение да помага на детето в обучението, а от друга се касае
до възможност веднъж месечно, и то след навършване на шест години на
детето.
Следва да бъде запазен принципът на общуване на бащата с детето през
седмиците, през които няма право на личен контакт, чрез модерните интернет
средства за комуникация. Наистина по естеството си тези средства не са
пълноценни като непосредственото общуване между хората, поради което те
18
не са аналог, а алтернатива на последните в моментите и при обстоятелствата,
при които прекият контакт не е възможен. Затова те допълват, а не заменят
основния начин на общуване. Ясно е също, че децата на възраст между 3
години и 7 години имат ниска устойчИ.ст на вниманието, лесно и бързо
сменят заниманията си и от тях не може да се очаква да водят активен
разговор в продължение на 20 минути. Ето защо това общуване следва да бъде
разбирано като допълнителен начин неотглеждащият родител да бъде част от
жИ.та на детето му, при който да добие впечатления от неговото ежедневие.
Разбираемо е в тази връзка ако детето рисува, моделира, пее и/или танцува в
част от предоставените минути видеовръзка, а възприемането на последното
би съставлявало радост за всеки родител, който не е в момента с детето си. От
тази гледна точка съдът не споделя нито оплакванията за недостатъчност на
посоченото време (предвид ниската възраст на дете), нито за прекомерност на
продължителността (предвид че не се изисква постоянно активно общуване от
страна на детето). Обсъжданата възможност следва да се изпълнява в сходно
на досегашното времетраене, при известно увеличаване на времето след шест
години на детето.
На следващо място съобразно препоръката на вещото лице следва да се
даде възможност на майката да провежда един път на ден кратък разговор с
дъщеря си в случаите на по-продължителен режим на бащата и в случаите на
пътуване извън Варна. За редовния седмичен режим във Варна съдът намира,
че последното не е необходимо да бъде изрично регламентирано, с оглед на
лимитирания териториално и времево характер на редовният РЛО в града.
На последно място настоящият състав преценява, че в изпълнение на
задълженията си да внесе яснота и предвидимост в отношенията на двамата
силно конфронтиращи се помежду си родители по повод детето, е необходимо
въвеждането на допълнителна регламентация на някои параметри на РЛО, за
да се намалят (доколкото е възможно) вариациите в тълкуването на режима.
В заключение по разглеждания въпрос решението на ВРС относно РЛО
на неотглеждащия родител следва да бъде изменено, което процесуално бъде
постигнато чрез отмЯ.та му и определянето на пълен режим от въззивния съд
в съответствие с гореизложените съображения, принципи и цели за случая.
Определеният от ВОС режим подлежи на изпълнение от момента на
постановяване на съдебното решение, поради което следва да се третира като
актуално приложимият между страните, вместо този по привмрененните
мерки.
За пълнота да се отбележи отново становището на съдебния психолог
пред ВОС, кореспондиращо с мнението и на вещите лица пред ВРС, че всички
дадени препоръки и насоки на РЛО, поставени в основата и на определените
от ВОС параметри и условия на режима, биха останали само теоретични и без
практически резултат, ако няма поне базисен конструктивен диалог между
родителите по повод детето. Родителите следва да намерят такъв модел на
взаимодействие, при който фокусът да бъде върху разяснените от вещите лица
нужди и потребности на детето им, а не върху личностните конфликти между
възрастните. Ако не се постигне поне донякъде положителна промЯ. в тази
19
насока, проблемите на детето неминуемо ще се увеличават с напредване на
времето и на възрастта му.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера
й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При
присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер,
съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите
според техните възможности, според упражняването на родителските права и
други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е задължителната
и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;
Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава се присъжда за деца в най-рА. възраст и без никакви особени
нужди, с оглед на което същата е явно недостатъчна за дете във възрастта на
задължително по закон посещаване на учебно заведение (детска градина или
училище).
В настоящия случай се изясни, че само седмица след устните състезания
пред ВОС детето Я. ще навърши 4 години, с което от началото на 2025г. то
подлежи на задължително предучилищно образование на осн. чл.8, ал.1
ЗПУО. Обичайна е за децата на подобна възраст нуждата от редовно
закупуване и актуализиране на подходящите за всеки сезон дрехи, обувки и
някои пособия за оптимизиране на обучителния процес, които изискват
средства (временното спиране на детето от детска градина по медицински
причини не е аргумент за обратното). Видно от ситуираните на л.389-402 от
делото на ВРС, на л.82-87 от делото на ВОС и от находящите се по изп. дело
№816/2023г. на ЧСИ И.С. (лл.352-739 от делото на ВОС), амбулаторни листи,
листи за преглед, резултати от изследвания и рецепти, Я. боледува редовно от
вирусни и/или респираторни заболявания, за лечението на които са й били
предписвани лекарства, добавки и медицински изделия. За последните са
нужни регулярно (всеки месец) парични средства, при това в немалък размер
(обичайно между 10лв. и 30лв. за всеки отделен продукт, при показна
комбинация от тях). Освен това с порастването на детето е вероятно да
възникнат и нови потребности от допълнителни спортни или творчески
мероприятия, които са полезни за децата, но също изискват финансов ресурс,
и които следва да бъдат съобразени.
20
Отделно е от значение за случая периодът от над една година от устните
състезания пред ВРС до тези пред ВОС, обусловен от множеството по вид и
обем процесуални действия на страните пред въззивния съд,през който период
както цените на стоките и услугите, така и МРЗ в РБ, са се увеличили.
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от домакинство
за третото тримесечие на 2024г., от който след изключване на разходи, които
обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и тютюневи изделия,
жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци, социални осигуровки,
изплщане парични задължения към трети лица и други) размерът на средния
месечен разход за едно дете надвишава 600лв. (но без отчитане на възрастта на
детето, което е необходимо и което беше обсъдено по-горе).
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни) на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващата поне година, съдът
намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето, осреднено
от около 550.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата ще има по-малкото
време на лични контакти с детето си, последният следва да заплаща частта от
паричната издръжка до сумата 400лв. на месец, а останалата част следва да
посреща майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура, дължими
от всеки родители във времето му с детето.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от материалите по
делото, че към момента на устните състезания г-н Д. формално не работи по
ТПО. Видно обаче от приетите справки от НОИ и НАП: през 2023г. (при
висящо дело) той е полагал труд срещу БТВ в диапазона 11 579.63лв. -
13 246.30лв. на месец; през 2024г. (при висящо дело) е полагал труд при друг
работодател в диапазона 9 500лв. – 10 360лв.; в началото на 2024г. е получавал
и обезщетения за безработица до 2 436лв. на месец; самият той посочва по
делото, че притежава собствена къща в гр. Троян, отделно от собствения му
апартамент в гр. София; а по свидетелски данни има и лек автомобил. Няма
спор също, че г-н Д. е добре образован и че е декларирал пред ДСП, че е
реализирал доходи от труд в размер над максималния осигурителен праг в
страната; като само за защита пред въззивния съд е заплатил хонорар само на
единия от двамата ангажирани адвокати в размер на 2 000лв. При обсъдените
данни не възниква съмнение, че бащата може да реализира доходи от труд в
размер над средната работна заплата в РБ, при това в София, където
заплащането на труда е най-високото за страната. Ето защо определената от
съда издръжка не може да се приеме да съставлява непреодолим разход за
него, при отчитане и на липсата на други алиментни задължения.
В заключение по издръжката, поради частично несъвпадане на изводите
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изменено, като
дължимата издръжка бъде увеличена до мотивирания от ВОС размер.
Възраженията за недължимост на издръжката за периода от 03.11.2022г.
21
до 05.12.2023г. поради извършени плащания с оглед привременните мерки по
делото не се споделят. В т.22 от ППВС №5/1970г. е прието, че изплащането
на определената сума като привременна издръжка „погасява“ задължението за
времето, за което се отнася, което означава, че се взема предвид (приспада се)
при изпълнение на задължението по принудителен ред, в който смисъл е и
актуалната и трайна съдебна практика. Освен това привременният характер на
осъждането се свързва с обезпечаване базисните нужди на детето по време на
делото, но не почива на цялостен анализ на предпоставките по чл. 143 от СК и
доказателствата в конкретния случай, за да дерогира правото на детето от
издръжка в пълния дължим за случая размер, което е водещ негов интерес в
производството. Ето защо правилно е била присъдена издръжката по чл.143 от
СК от предявения момент – от подаването на исковата молба.
Решението за пътуване на малолнолетно дете извън България, което по
необходимост включва и издаването на задграничен паспорт за целта, се взема
винаги заедно от двамата родители, независимо дали родителските права се
упражняват съвместно или те са предоставени за упражняване само на един
тях (чл.127а, ал.1 СК). Като средство за преодоляване на разногласието между
родителите или невъзможността да бъде постигнато съгласие по този въпрос е
предвидена разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, с която се делегира на съда
правомощието за заместващо съгласие. Касае се за производство по спорна
администрация от съд на неуредени по доброволен път, но значими за детето
обстоятелства. Поради това в тези производства съдът има служебното право
и задължение да се произнесе по основателността и по точните параметри на
администрираното правоотношение, съобразно висшия интерес на детето.
При това произнасяне следва да се зачете и изискуемото според ТР №1/2017г.
по т.д. №1/2016г. на ВКС териториално и времево лимитиране на
разрешението, предвидено с цел превенция на потенциални рискове от
липсата на контрол на задграничните пътувания на деца.
В настоящия случай даденото от ВРС разрешение е ограничено по време
до срока на действие на международния паспорт, в съответствие с актуалната
съдебна практика, а териториално – до държави (от ЕС, Великобритания,
Швейцария и държави от Балканския полуостров) с демократични принципи
на управление и дефинитивно спазване на гражданските права, които са и
традиционно посещавани дестинации в Европа, поради което няма причина да
бъдат забранени за посещение. Така приетото е законосъобразно,а оплаквания
срещу него въщност няма във въззивните жалби.
От събраните по делото доказателства не се обосновават и конкретни
основания да се забрани на някой от родителите да пътува извън РБ с детето.
Относно оплакванията на майката за липста на опит и родителски качества в
бащата е относимо изложеното по-горе по повод РЛО: От заключението по
първата КСПсЕ пред ВРС се установи, че връзката на Я. с баща й И. Д. е
пълноценна и позитивна, като тя има важно значение за развитието на
момичето. От заключението по приетата пред ВОС СПсЕ отново се
потвърдиха топлите чувства и взаимоотношения между момичето и баща му,
в компаниятана когото Я. демонстрира удовлетворение и изразява чувствата
си към него, а той е в готовност да задоволи потребностите й. Не са изведени
22
от двете групи вещи лица значими родителски дефицити на бащата, а анализа
на личността му от експерта пред ВОС е в насока на известна акцентуация, но
не и отклонение от нормата. Наистина в повторните показания на св. М.. В.
пред ВОС има данни за неуважително и неподходящо отношение на г-н Д. към
майката на детето и бабата по майчина линия – от които бащата е длъжен да се
въздържа, особено пред детето; има данни и за случай, при който бащата не е
обърнал достатъчно внимание на влошаващото се състояние на детето и бързо
повишаващата се температура – което също е задължително да се вземе
предвид при по-нататъшното самостоятелно отглеждане на Я.. Но в същото
време св. В. подчертава, че бащата винаги се е държал добре с дъщеря си;
бабата по майчина линия не е виждала г-н Д. да се държи зле с дъщеря си и не
предполага, че това е възможно. Показанията на св. Х. и св. Н. също са в
насока на нормално протичащо лично общуване на Я. с баща й. Няма на
последно място и препоръки от вещите лица да се забрани на бащата
възможността за по-продължителен контакт на бащата с дъщеря му, в т.ч. с
преспиване (препоръките са за кратки контакти с майката през тези периоди).
Поради изложеното няма как да се споделят въззивните доводи, че бащата е с
тежки родителски дефицити и с липса на базисен родителски опит, така че Я.
би била в ситуация на очевиден риск при баща си, с оглед на който генерално
да се забрани на последния кратковременното пътуване с дъщеря му извън РБ
за екскурзия или почивка. От друга страна всички доказателства по делото
онагледяват полаганите от г-жа В. трайни, пълноценни и подходящи грижи
към дъщеря й дълбоката и незаменима към момента потребност на момичето
от майка му в жИ.та, поради което е изключено да се споделят възраженията
на бащата срещу правото на майката да пътува в чужбина с дъщеря им. По
тези причини исканията и на двете страни по чл.127а от СК съдът намира за
принципно основателни, предвид че е номинално в интерес на всяко дете да
може да се среща и да опознава нови и различни култури и традиции, които да
обогатяват представите му за света.
Въпросът при кой от родителите да се съхранява паспортът на детето не
попада в рамките на дължимото от съда произнасяне с диспозитива по
молбата на чл.127а от СК. За яснота - обичайно личните документи на дете
следва да се съхраняват при титуляря на родителските права, като съответно
необходимите от тях се предоставят на другия родител през време на РЛО; или
въпросът се разреши по уговорка между родителите.
В конкретиката на случая и в изпълнение на задължението си да защити
по оптимален начин интереса на детето на фона на тежко конфликтни
отношения между родителите, настоящият състав намира за нужно да въведе
определени параметри и условия при упражняване на правата по чл.127а СК.
И по този въпрос са относими обсъдените по-горе принципи на
предвидимостта в отношенията, възможно по-ясната конкретизация на
правомощията и нуждата от осигуряване на спокойствие и стабилност на
детето (доколкото това може да бъде постигнато от съда). Условията в тази
връзка са следните:
- не повече от по един път годишно с всеки от двамата родители (до
шест години на детето) и не повече от по два пъти годишно с всеки от двамата
23
родители (след навършване на шест години на детето);
- с продължителност на всяко пътуване до не повече от 10 календарни
дни (девет нощувки извън България) последователно, изчислявани считано от
деня на заминаване до деня на връщане в България включително;
- предварително уведомяване на другия родител от планиращия
пътуване родител най-малко две седмици преди началната дата на съответно
пътуване;
- осъществяване на всяко пътуване с майката, така че да не се нарушава
режима на лични отношения на бащата с детето във всичките му форми,
определен с настоящото съдебно решение;
- при осъществяване на всяко пътуване се спазва правото на майката на
общуване с детето по телефон и/или чрез видеовръзка (по Вайбър, Месинджър
и други сходни платформи), определено с настоящото решение.
Така дефинираните от съда параметри и условия на правото на свободно
придвижване извън страната се обосновават и с конкретните препоръки в
СПсЕ пред ВОС за: непродължителни по брой и период пътувания предвид
малките възраст и адаптационни възможности на детето; които да бъдат
внимателно и предварително планирани; за които другият родител да бъде
информиран, в т.ч. за начина на общуване с детето; като при всички случаи не
се нарушвава РЛО с бащата, който е важен.
В заключение по разглеждания въпрос решението на ВРС по чл.127а СК
следва да бъде потвърдено и допълнено с посочените параметри на даденото
разрешение, в интерес на сигурността и спокойствието на детето.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Настоящият случай е такъв с оглед на естеството на произнасянето на
първоинстанционния съд и резултата от въззивното обжалване. Разноски пред
ВРС не се следват.
Следва да бъде събрана допълнителна държавна такса само по иска за
издръжка, съобразно увеличения от ВОС размер на самото задължение.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ.
напълно неоснователна жалба, а в останалите случаи разноските остават в
тежест на страните, както са направени. Такъв е и настоящият случай, с оглед
частичното изменение на решението на ВРС и частичната не/основателност на
всяка от подадените въззивни жалби. Разноски пред ВОС не се дължат.
Воден от горното съдът
24
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3954/05.12.2023г. по гр. д. №14620/2022г. на ВРС,
10-ти състав, в частта с която е определен режим на лични отношения на
бащата И. В. Д., ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, като
вместо него ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
1/ до навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка четна календарна седмица от годината, от 17:00часа в петък до
19:00часа в неделя с преспиване, като режимът се изпълнява само на
територията на община Варна, в т.ч. курортните комплекси към общината;
- всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по
интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и други сходни, в
дните вторник и четвъртък от 18.30часа до 18.50часа на съответния ден, за
което майката г-жа В. се задължава да съдейства чрез осигуряване на
технически средства и условия за провеждане;
- за рождения ден на детето (25.02.) – всяка четна година, от 16:00часа
до 20:00 часа на същия ден; а всяка нечетна година – на следващия ден след
рождения ден на детето, също за времето от 16:00часа до 20:00часа на деня;
като режимът се изпълнява на само територията на община Варна, в т.ч.
курортните комплекси към общината;
- по Коледните празници/ваканции – всяка четна календарна година, от
10:00часа на 24-ти декември до 18:00часа на 28-ми декември, без ограничение
на мястото на провеждане на режима;
- по Новогодишните празници/ваканции – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на 29-ми декември до 18:00часа на 2-ри януари, без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
- през лятната ваканция – 10 дни през 2025г. и 14 дни през 2026г. , които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; при липса на постигната
договореност между родителите за конкретния период на летния режим,
същят да се провежда от 10.00часа в понеделника на предпоследната седмица
на месец юли до 19.00часа в последния ден от периода; и в двата случая без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
2/ след навършване на 6-годишна възраст на детето:
- всяка четна календарна седмица от годината, от 13:00часа в петък, но
не по-рано от края на редовните учебни занятия на детето в училище (не в ДГ;
занималнята не се включва в тях), до 19:00часа в неделя, с преспиване, като
режимът се изпълнява на територията на община Варна, в т.ч. курортните
комплекси към общината, но веднъж месечно, за всеки последен полагаем се
период (уикенд) за съответния месец, режимът може да се провежда и в
град София, при спазване на условията на пътуване и на всички други условия
на режима, определени с настоящото решение;
- всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по
интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и други сходни, в
25
дните вторник и четвъртък, от 18.30часа до 19.00часа на съответния ден, за
което майката г-жа В. се задължава да съдейства чрез осигуряване на
технически средства и условия за провеждане;
- за рождения ден на детето (25.02.) – всяка четна година, от 10:00часа
до 20:00 часа на същия ден; а всяка нечетна година – на следващия ден след
рождения ден на детето, също за времето от 10.00часа до 20:00часа на деня;
ако денят е учебен на детето в училище режимът се изпълява в съботата след
него; като режимът се изпълнява на само територията на община Варна, в
т.ч. курортните комплекси към общината;
- по Коледните празници/ваканции – всяка четна календарна година, от
10:00часа на 23-ти декември до 18:00часа на 28-ми декември, без ограничение
на мястото на провеждане на режима;
- по Новогодишните празници/ваканции – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на 28-ми декември до 18:00часа на 2-ри януари, без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
- през пролетната учебна ваканция на детето – всяка нечетна календарна
година, от 10:00часа на първия ден до 13.00часа на последния ден, без
ограничение на мястото на провеждане на режима;
- през лятната ваканция – три седмици, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката; при липса на постигната договореност между
родителите за конкретния период на летния режим, същят да се провежда от
10.00часа в понеделника на предпоследната седмица на месец юли до
19.00часа в последния ден от периода; и в двата случая без ограничение на
мястото на провеждане на режима;
като при осъществяването на този режим и за двата периода:
- бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща
там, освен при конкретна уговорка между майката и бащата предаването
да бъде на друго конкретно удобно за родителите място;
- предаването на детето се извършва от майката и/или от бабата по
майчина линия, лично на бащата; по аналогичен начин се връща детето;
- режимът в празничните дни и през ваканциите е с предимство пред
ежемесечния режим (тоест двата не се кумулират в рамките на календарна
седмица);
- изключение от последното е режимът по повод рождения ден на
детето, който се кумулира с всички други режими;
- при изпълнение на режима с пътуване на детето извън територията
на община Варна се забранява пътуване в диапазона от 22.00часа вечерта до
8.00часа сутринта;
- при режим за повече от 72 часа, както и при изпълнение на режим с
пътуване на детето извън територията на община Варна, майката има
право на общуване с детето по телефон или с видеовръзка (по Вайбър,
Месинджър и други сходни онлайн платформи), най-малко веднъж на ден за
не по-малко от 5 минути, за което бащата г-н Д. се задължава да съдейства
с осигуряване на технически средства и условия за провеждане;
26
- определеният редовен месечен режим на бащата не се изпълява със
сигурност: 1/ когато детето е хоспитализирано в лечебно заведение,
удостоверено с медицински документ за приемане в болница с посочени
диагноза и период на лечение в болницата; 2/ на рождения ден на майката;
- така определеният режим е минимално задължителният и може да
бъде разширяван свободно при обща уговорка между родителите.
ОТМЕНЯ Решение №3954/05.12.2023г. по гр. д. №14620/2022г. на ВРС,
10-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът за осъждане на бащата И.
В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я. И.ва Д.а,
ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН
**********, за разликата над 300.00 лв. до 400.00лв., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване
или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето
Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В.,
ЕГН**********, в размер и на разликата над присъдените от ВРС 300.00лв. до
дължимите 400.00лв. на месец, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022г. до
настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение, по
банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до пълното й изплащане, на осн. чл.143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3954/05.12.2023г. по гр. д. №14620/2022г.
на ВРС, 10-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът за осъждане на
бащата И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я. И.ва Д.а,
ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН
**********, за разликата над 400.00 лв. до 500.00лв., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда –
03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване
или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3954/05.12.2023г. по гр. д. №14620/2022г.
на ВРС, 10-ти състав, в частта с което издръжката на детето по чл.143 от СК
е присъдена включително и за периода от 03.11.2022г. до 05.12.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3954/05.12.2023г. по гр. д. №14620/2022г.
на ВРС, 10-ти състав, в частите с които:
- е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д.,
27
ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, да пътува,
придружавано от майка си Н. Ж. В., ЕГН**********, до страни - членки на
Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания,
Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години
от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен
паспорт за целта;
- е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В.,
ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува,
придружавано от своя баща И. В. Д., ЕГН **********, до страни - членки на
Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания,
Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години
от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен
паспорт за целта,
като ОПРЕДЕЛЯ следните ограничения и условия на същото:
- не повече от по един път годишно с всеки от двамата родители (до
шест години на детето) и не повече от по два пъти годишно с всеки от двамата
родители (след навършване на шест години на детето);
- с продължителност на всяко пътуване до не повече от 10 календарни
дни (девет нощувки извън България) последователно, изчислявани считано
от деня на заминаване до деня на връщане в България включително;
-предварително уведомяване на другия родител от планиращия пътуване
родител най-малко две седмици преди началната дата на съответно пътуване;
- осъществяване на всяко пътуване с майката, така че да не се нарушава
режима на лични отношения на бащата с детето във всичките му форми,
определен с настоящото съдебно решение;
- при осъществяване на всяко пътуване се спазва правото на майката на
общуване с детето по телефон и/или чрез видеовръзка (по Вайбър, Месинджър
и други сходни платформи), определено с настоящото решение;
като всички посочени ограничения не се прилагат при изричното общо
съгласие на двамата родители за всеки конкретен случай.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от още 144.00лв. – държавна такса
по увеличения от ВОС размер на издръжката, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и
чл.1 от ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта му относно режима на лични отношения с
детето, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в частите относно издръжката
28
на детето и относно въпросите по чл.127а от СК, на осн. чл.280, ал.3, т.2, пр.1
и пр.5 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29