№ 5354
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212078 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К. Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдията АХ № 12078 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б. Ч. Ш. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-
959/30. 07. 2024 г., издадена от В. ***к.о 01 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е задържан Б. Ч. Ш., ЕГН-********** за срок от 24 часа за извършено
престъпление по чл. 354а от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. *** от САК, който пледира за отмяна на процесната Заповед по изложените в жалбата
съображения. Моли за присъждане на направени от жалбоподателя разноски за процесуално
представителство. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, поради което се иска отмяната му. Наведени са аргументи за липса на
фактически основания за издаване на заповедта.
Ответникът – редовно призован, не се явява, не изпраща процесулен
представител.Приложено е писмено становище от гл. ***, в които е изложено становище за
потвърждаване на оспорената Заповед за задържане на лице. Претендира присъждане на
направените разноски. Направено е възражение за прекомерност.
1
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-959/30. 07. 2024 г., издадена от В. *** к.о
01 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Б. Ч. Ш. за срок от
24 часа за извършено престъпление по чл. 354а от НК в помещение за временно задържане
на 01 РУ-СДВР.
Като фактическо основание за задържането му е посочено "проверка за извършено
престъпление, държане на наркотични вещества-***“-чл. 354а от НК.
При извършения обиск на лице по реда на чл. 80 от ЗМВР в задържания не са били
намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление.
Жалбоподателят бил освободен на 30.07.2024 г. в 16: 38 ч., видно от отбелязването на
заповедта. Заповедта за задържане му е била връчена, за което свидетелства разписката към
заповедта. С разписка от същата дата му били върнати иззетите вещи и пари при обиска.
По делото няма данни да е образувано наказателно производство.
Като част от административната преписка са приложени писмени доказателства от 01 РУ
СДВР - Протокол за обиск на лице, Разписка, Удостоверение за заемана длъжност от отдел
"Човешки ресурси" при СДВР, Заповед;.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените доказателства по делото
спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът
ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл.
72 от ЗМВР. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК е спазена писмената форма с посоченото в
разпоредбата като съдържание на акта индивидуализиращи данни за издателя на акта и
задържаното лице, данни за времето на задържането отразено фактическо и правно
основание, редът и срокът за обжалване на акта.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която
има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването
на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление.
При служебната проверка за законосъобразност съдът установи, че при издаване на
административния акт е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В този смисъл съдът приема като основателни
доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, за допуснати процесуални съествени
2
пропуски при издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е
посочена като правно основание за издаване на оспорваната Заповед, овластява
полицейските органи „да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление“.
Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 354а от НК, свързна с
престъпното държане на наркотици. Според приложимата норма на чл. 74 задържането на
лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието минимално
задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са посочени
задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В случая, в
нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени конкретни
фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна
мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на правната
квалификация на престъпление по чл. 354а от НК не съставлява изпълнение на
задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи
задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища,
както и на ЕСПЧ. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на
заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се
задържа е извършило конкретно престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната
Заповед не са изложени специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
свързващи го с извършването на престъпно деяние, във връзка с което е обосновано, че се
извършва проверката за държане на наркотични вещества“ и послужили за фактическото му
задържане. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото
на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива
задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване
на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение №
16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка,
издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице.
Следва да се отбележи, че именно фактическите и правни основания определят предмета
на доказване и само тези основания могат да бъдат доказвани от въззиваемата страна с
допустимите доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. В случая
не бе установена съпричастност на ж-ля Б. Ч. Ш. към осъществено престъпно деяние,
включително и към такова по чл. 354а от НК, съобразно което да се изведе обоснованост на
задържането му по ЗМВР. Това не може да бъде изведено и от документите по преписката. В
случая се установи, че не е образувано наказателно производство спрямо лицето, нито са
приложени доказдателства, съобразно които да се приеме, че при издаването на процесната
заповед полицейският орган е разполагал с конкретни данни, обосноваващи основателно
предположение, че жалбоподателят е извършил престъпление по чл. 354а от НК. Поради
изложеното задържането, разпоредено с оспорения акт, не е обосновано със законови
основания. Доказателствена тежест за установяване на материалноправните предпоставки за
приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е предоставена на ответника и същият не е ангажирал
доказателства, които да обосноват сигурно убеждение у съда за съществуването на
правнорелевантните факти съобразно изискванията на необходимото главно и пълно
доказване. Поради това съдът не прие за настъпили релевантните факти, послужили като
основание за приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на гореизложеното, съдът
приема, че постановеното задържане на Б. Ш. не е фактически обосновано и обжалваната
заповед за задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в противоречие
с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите
обстоятелства, на които се основава задържането.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН жалбоподателят има
право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за
съдебното производство. В случая, ж-лят е представляван от един адвокат и е приложил
3
дововор за правна защита и съдействие като в хода на съдебното следствние е обективирана
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя претенция, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер
на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, в т. ч. заплатена държавна такса в размер на 10 лева
и адвокатски хонорар в минимален размер от 750 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-959/30. 07. 2024 г., издадена от
*** с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан Б. Ч. Ш., ЕГН-********** за
срок от 24 часа за извършено престъпление по чл. 354а от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Столичната дирекция на вътрешните
работи да заплати на Б. Ч. Ш., ЕГН-********** сумата от 760 (седемстотин и шестдесет)
лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4