Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. *****, 14.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
****** ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.СЛ.
при участието на секретаря Д. Г., сложи за разглеждане
гр. дело № 1261 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове от С.А.Г.
против Л.И.М., А.Б.Ч., В.Б.Т., В.Х.Т.,
В.И.К., К.Г.И., М.Г.К., последните
три заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., бивш жител ***, починал на 29.11.2020 г., Е.Х.Ф., К.Х.М., Б.И.М., Н.А.Ч., с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 124, ал. 1 от ГПК, и
чл. 59 от ЗЗД, както следва:
за приемане
за установено, че ищцата е собственик и за предаване от ответниците на
владението върху апартамент № 36, находящ се в в гр. *****,
ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. ***** и върху 13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор №
10135.1506.310.1.59 по КК на гр. ***** с площ от 146.90 кв.м., при граници:
обекти с идентификатори с № № 10135.1506.310.1.48, 10135.1506.310.1.47,
10135.1506.310.1.50, 10135.1506.310.1.49, 10135.1506.310.1.53,
10135.1506.310.1.54, 10135.1506.310.1.56, 10135.1506.310.1.55,
10135.1506.310.1.39, 10135.1506.310.1.38, 10135.1506.310.1.42, обособени като
паркомясто № 5, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата
на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на
11.08.2018 г.;
за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ПИ №
10135.2510.2014 по КК на гр. *****, с.о. „*****с площ от 777 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2510.545, 10135.2510.2015, 10135.2510.385,
10135.2510.384, 10135.2510.378, 10135.2510.9027 по силата на саморъчно
завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г.;
за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ПИ №
10135.2510.2015 по КК на гр. *****, с.о. „*****с площ от 661 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2510.548, 10135.2510.385, 10135.2510.9114,
10135.2510.2014, 10135.2510.545 по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018
г., съставено от ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г.;
за осъждане
на ответниците /първоначалните/ да заплатят всеки по 1/9 от сумата в общ размер
на 11050 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. ***** за периода от 04.12.2018
г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване
на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й
заплащане.
Претендират
се направените по делото разноски.
Ответницата Л.И.М.
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва се автентичността на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. досежно изписването
на текста му от завещателя и положения подпис. Оспорва се датата на съставянето
му. Оспорва се съставянето на завещанието на Д. да е в резултат на свободно
формирана и свободно изразена воля. Оспорва се завещанието да е породило
действие, поради изпълнение на неговото условие. Твърди, че не дължи
претендираното обезщетение за ползване на имотите, тъй като не е осъществявала
такова върху процесния апартамент и гараж и не е ограничавала ищцата да ги
ползва.
Ответникът А.Б.Ч.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва се автентичността на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. досежно
изписването на текста му от завещателя и положения подпис. Оспорва се датата на
съставянето му. Оспорва се съставянето на завещанието на Д. да е в резултат на
свободно формирана и свободно изразена воля. Оспорва се завещанието да е
породило действие, поради изпълнение на неговото условие. Твърди, че не дължи
претендираното обезщетение за ползване на имотите, тъй като не е осъществявал
такова върху процесния апартамент и гараж и не е ограничавал ищцата да ги
ползва.
Ответницата В.Б.Т.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва се автентичността на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. досежно
изписването на текста му от завещателя и положения подпис. Оспорва се датата на
съставянето му. Оспорва се съставянето на завещанието на Д. да е в резултат на
свободно формирана и свободно изразена воля. Оспорва се завещанието да е
породило действие, поради изпълнение на неговото условие. Твърди, че не дължи
претендираното обезщетение за ползване на имотите, тъй като не е осъществявала
такова върху процесния апартамент и гараж и не е ограничавала ищцата да ги
ползва.
Ответниците Г.Х.К.,
заместен по реда на чл. 227 от ГПК от В.И.К., К.Г.И.,
М.Г.К. и Е.Х.Ф. депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
с който, с който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват автентичността
на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на
11.08.2018 г. досежно положения подпис на завещателя. Оспорва се качеството на
наследник на ищцата.
Ответниците В.Х.Т.
и К.Х. ***** депозират отговор на исковата молба след срока по чл. 131 от ГПК.
Същият не следва да бъде обсъждан в настоящото производство.
Ответникът Н.А.Ч.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва се автентичността на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. досежно
изписването на текста му от завещателя и положения подпис. Оспорва се датата на
съставянето му. Оспорва се съставянето на завещанието на Д. да е в резултат на
свободно формирана и свободно изразена воля. Оспорва се завещанието да е
породило действие, поради изпълнение на неговото условие. Твърди, че не дължи
претендираното обезщетение за ползване на имотите, тъй като не е осъществявал
такова върху процесния апартамент и гараж и не е ограничавал ищцата да ги
ползва.
Ответникът Б.И.М.,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва се автентичността на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. досежно
изписването на текста му от завещателя и положения подпис. Оспорва се датата на
съставянето му. Оспорва се съставянето на завещанието на Д. да е в резултат на
свободно формирана и свободно изразена воля. Оспорва се завещанието да е
породило действие, поради изпълнение на неговото условие. Твърди, че не дължи
претендираното обезщетение за ползване на имотите, тъй като не е осъществявал
такова върху процесния апартамент и гараж и не е ограничавал ищцата да ги
ползва.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответниците
оспорват същите и молят за отхвърлянето им, като двете страни претендират и
разноски.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС /по отношение
на апартамент № 36, находящ се в гр. *****, ет. 5 с идентификатор №
10135.1506.310.1.36 по КК на гр. ***** и 13.80 ид.ч.
от подземен гараж с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по КК на гр. ***** с
площ от 146.90 кв.м./, ищецът следва да установи правото си на собственост на
твърдяното от него правно основание - наследяване по силата на саморъчно
завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г. и факта, че
ответникът осъществява фактическа власт върху имота. В тежест на ответниците е
да установят, че се намират в имота на годно правно основание, а именно
наследствено правоприемство от техния наследодател ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г., възникнало по
силата на закона.
Придобивното основание на ищеца е оспорено от ответниците, поради
което същото подлежи на пълно и главно доказване в настоящия процес.
Саморъчното завещание на ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****,
поч. на 11.08.2018 г. е оспорено досежно неговата
автентичност /че не е написано и подписано от завещателя/, поради което се
твърди неговата нищожност поради липса на форма, на основание чл. 25 ал. 1 от ЗН.
От събраните по делото доказателства – изготвената по
делото съдебно - графологична експертиза, се доказва безспорно, че ръкописният
текст и подпис за завещател на приложеното по делото саморъчно завещание от
19.06.2018 г. на л.9 от гр.д. № 4267/2020 г. по описа на ВРС XIX - ти състав са
изпълнени от лицето ***** Д.Д., ЕГН **********. Не се
установяват признаци на имитация, корекции, дописвания или използване на
техническо средство за възпроизвеждане и пренасяне на ръкописния текст и
подписът. Поради това съдът приема, че саморъчното завещание на ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на
11.08.2018 г. е автентичен документ и валидно завещателно разпореждане поради
изпълнение на предписаната от закона форма.
Съгласно саморъчното завещание от 19.06.2018 г. на *****
Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч.
на 11.08.2018 г. същият завещава на С.А.Г. цялото си движимо и недвижимо
имущество, както и спестяванията си в Пиреос Банк и Инвестбанк. По силата на универсалното завещателно
разпореждане, след смъртта на завещателя ***** Д.Д.,
на 11.08.2018 г., собствеността върху имота е преминала в патримониума на
ищцата С.А.Г., доколкото няма спор, че
приживе имотът е принадлежал на завещателя. Валидното завещателно разпореждане
с цялото имущество на завещателя, извършено чрез саморъчното завещание,
препятства наследяването по закон от наследниците по закон на ***** Д.Д., поради липса на имущество, останало в патримониума на
наследодателя след смъртта му. Поради това ответниците по делото не придобиват
собственост след смъртта на техния родственик ***** Д.Д..
С оглед на изложеното процесния имот е собственост на ищеца С.А.Г., а ответниците го владеят без правно основание.
Не се оспорва от ответниците, че същите осъществяват
фактическа власт върху имота в гр. *****,
доколкото съгласно техните твърдения са посетили апартамента, заедно с
домоуправителя и ключар и са влезли в имота, като са съставили протокол,
направили са снимки и видеофилм. След това са
сключили договор за охрана със СОТ ЕООД. Не се навеждат твърдения да са
предавали фактическата власт върху имота в последствие на ищеца.
От
представените по делото писмени доказателства се доказва установяването на
фактическата власт върху имота от наследниците по закон на Д. Д.Д. на датата 28.11.2018г., на която дата е съставен
протокола. Въпреки отправените от ищцата до Л.И.М., А.Б.Ч., В.Б.Т., В.Х.Т. и Е.Х.Ф.
покани за предаване на владението върху имота, получени от тях за периода
31.01.-05.02.2020г., не се установява от доказателствата по делото фактическата
власт върху имота да е била предадена на ищцата.
С
оглед доказването на всички предпоставки по чл. 108 от ЗС, исковете се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
По
исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК:
Спорът
за собственост се свежда в конкретния случай до оспорване на саморъчното
завещание на ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г., с което същият завещава на С.А.Г.
цялото си движимо и недвижимо имущество.
Видно
от изготвената и коментирана по–горе СГЕ, ръкописният текст и подпис за
завещател на приложеното по делото саморъчно завещание от 19.06.2018 г. на л.9
от гр.д. № 4267/2020 г. по описа на ВРС XIX - ти състав са изпълнени от лицето *****
Д.Д., ЕГН **********., поради което завещанието му
представлява валидно завещателно разпореждане, което прехвърля валидно вещните
права върху имотите, които са се намирали в патримониума на наследодателя, в
патримониума на наследника по завещание. Няма спор, че имотите, предмет на
установителния иск, а именно ПИ № 10135.2510.2014 по КК на гр. *****, с.о. „*****с
площ от 777 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2510.545, 10135.2510.2015,
10135.2510.385, 10135.2510.384, 10135.2510.378, 10135.2510.9027 и ПИ №
10135.2510.2015 по КК на гр. *****, с.о. „*****с площ от 661 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2510.548, 10135.2510.385, 10135.2510.9114,
10135.2510.2014, 10135.2510.545, са били собственост ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на
11.08.2018 г., поради което по силата на саморъчното завещание от 19.06.2018 г., същите са станали
собственост на ищцата. С оглед изложеното исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По
исковете в правно основание чл. 59 от ЗС:
За да бъде уважен искът по чл. 59 от ЗЗД, следва да
бъде доказан следният фактически състав: обогатяване на ответника, обедняване
на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването, доколкото и двете следва
да бъдат породени от един и същи фактически състав.
В конкретния случай общият фактически състав е една от
най-често срещаните хипотези на неоснователното обогатяване, а именно когато са
налице владение и ползване на една вещ от несобственик и лишаване от владение и
ползване на действителния собственик на вещта, т.е. неоснователно разместване
на част от правомощията, формиращи правото на собственост, а именно
правомощието владение и правомощието ползване се осъществяват от лице, което не
е собственик.
В съдебната практика се приема, че ако се установи, че
ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да обезщети
собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на
същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем
за процесния имот, който последният би получил за спорния период.
Приема се още, че когато едно лице ползва чужд имот,
без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича
доходи от него. / Решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 2968 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /. За успешното реализиране на иска
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването
на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател,
а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт,
с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал
за нейното ползване /Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение./. Ако
ответникът не е реализирал приходи, това е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от
които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на лицето,
което държи без основание негова вещ, дали да реализира, или не доходи от нея.
/Решение № 204 от 05.09.2013 г. по търг. д. № 1158 / 2010 г. на Върховен
касационен съд и Определение № 232 от
07.03.2016 г. по гр. д. № 454 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
Следвайки установената съдебна практика, съдът намира,
че възраженията на ответниците, че не са ползвали имота за посочения период е
без правно значение, доколкото същите са осъществявали фактическа власт върху недвижимия
имот и са имали възможността да го ползват и да извличат доход от него или да
спестят разходи за наем, в случай, че са желали това. От друга страна ищцата не
е имала фактическа власт върху имота, поради което не е имала възможността да
го ползва, както е поискала с поканите от 31.01.-05.02.2020г., т.е. да
реализира доход от него или да спести разход за наем, каквито правомощия има
като собственик на имота.
При общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на получаване на престацията,
защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице
в патримониума на друго съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент. Следователно, за да стане изискуемо вземането за обезщетение
за ползване на недвижимия имот по чл. 59 от ЗЗД, не следва да бъде отправена писмена покана до длъжника. /Решение № 298 от 14.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1502/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.
Поканата има значение само за поставяне на длъжника в забава, т.е. по отношение
на иска по чл. 86 от ЗЗД.
В конкретния случай се претендира сумата от 11050
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36,
находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор №
10135.1506.310.1.36 по КК на гр. ***** за периода от 04.12.2018 г. до датата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда
– 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане.
Доколкото
се доказа от представените по делото писмени доказателства, че фактическата
власт върху имота е установена от ответниците на датата 28.11.2018г. /преди
началната дата на иска/ и не е предавана на ищеца, то искът се явява доказан по
основание за посочения в исковата молба период.
От
изготвените по делото СОЕ и ДСОЕ се установява, че средният пазарен наем за
процесния имот - апартамент № 36, находящ се в гр. *****, ет. 5, за процесния
период 04.12.2018 г. – 05.05.2020 г. е в размер на
10203лв., а в случай, че имотът се е отдавал под наем за нощувки – 14619лв. По
делото не се навеждат твърдения, нито са събрани доказателства имотът да е бил
отдаван под наем за нощувки, поради което съдът приема, че обезщетението за
посочения период възлиза на сумата от 10 203лв. Първоначалните ответници дължат
всеки по 1/9 част от сумата, т.е. по 1133.67лв., съгласно наследствените си
права, доколкото същите са племенници на
наследодателя /синове и дъщери на братята и сестрите му, съгласно
удостоверението за наследници/. Ответниците
В.И.К., К.Г.И. и М.Г.К., дължат суми от по
377,89лв., доколкото същите са заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., т.е.
дължат съобразно собствените си наследствени права частта на наследодателя си.
За
разликата до 11050лв. исковете следва да бъдат отхвърлени или за сумата от по
94,11лв., за всеки от първоначалните ответници и за сумата от по 31,37лв. за
В.И.К.,
К.Г.И. и М.Г.К..
С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищеца се
следват разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а на ответниците
спрямо отхвърлената част.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК от ищеца
/л.595/, съдът намира, че дължимите разноски за държавни такси по т. 1 са в
размер на 1491+450+62лв., или общо 2003лв., разноските по т.2 не представляват
съдебно-деловодни такива, доколкото не са заплатени в полза на съда, и не
следва да се включват към разноските по делото, дължимите и заплатени депозити
за експертизи по т. 3 са в размер на 250лв. по СОЕ, 200лв. за ДСОЕ и 300лв. за
СГЕ или общо 750лв.
За претендирания размер на адвокатското възнаграждение
от 6300лв. е направено възражение за прекомерност от насрещната страна, по
което съдът намира следното:
Адвокатското възнаграждение, съгласно представените
към списъка договори за правна защита и съдействие, е уговорено в размер на
5000лв. за вещните искове и 900лв. по исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както и 400лв., за допълнително проведените съдебни заседания на
10.02.2022, 17.03.2022, 19.05.2022 и 29.09.2022г.
Изчислен съгласно чл. 7 ал. 5 във вр.
с ал. 2 т. 5 от Наредба 1/2004г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по вещните искове е в размер
на 4512лв. съобразно интереса /ДО на имотите/, поради което възнаграждение в
размер на 5000лв. не се явява прекомерно. Изчислен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба 1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по
облигационните искове е 861.50лв., -поради което възнаграждение в размер на 900лв. не се явява прекомерно. Съдът намира
обаче, че за първи път е даден ход на делото едва на 17.03.2022г., поради което
същото се явява първото по делото редовно с.з. В този случай основание има за
начисляване на допълнително възнаграждение само за с.з. от 29.09.2022г., което
се явява трето по ред по смисъла на чл. 7 ал. 8 от Наредбата, т.е. само на сто
лева, а не на 400лв., както е уговорено между адвоката и неговия доверител. Поради
това съдът намира, че дължимото в полза на ищеца възнаграждение е в размер на
6000лв.
По въпроса за съразмерността съдът намира следното:
В производството са изцяло уважени три вещни иска –
един по чл. 108 от ЗС и два по чл. 124 ал. 1 от ГПК, и частично са уважени
облигационните искове по чл. 59 от ЗЗД. Доколкото са налице разноски отделно за
вещните искове и отделно за облигационните, те следва да бъдат присъдени в
съответствие с исковете, за доказването на които са направени. В този случай
изцяло се дължат държавните такси по вещните искове - 1491лв., разноските за
издаване на преписи за вписване /доколкото вписването е установено само за
вещните искове/ – 62лв., депозитът за СГЕ – 300лв. и възнаграждението на
адвоката в размер на 5000лв. Частично в съотношение 10203/11050 се дължат
разноските за д.т. по исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД /но след
приспадане на частта, относима към прекратената част на производството – т.е.
450лв./, както и депозитите за изготвените СОЕ и ДСОЕ, доколкото същите са допуснати
за доказване на посочените облигационни искове/ - 450лв. и адвокатското
възнаграждение в размер на сумата от 900лв. Общ разход за всички искове остава
сумата от 100лв. за допълнителното с.з., която съдът намира, че следва да
присъди в съотношение ¾ и 10203/11050 от ¼. Общо дължимите в
полза на ищеца разноски са в размер на 8613.11лв.
Ответниците не са представили списък по чл. 80 от ГПК,
нито доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Х.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.М., ЕГН **********,***,
Н.А.Ч. ЕГН ********** *** и В.И.К., ЕГН **********,***; К.Г.И., ЕГН **********,***
и М.Г.К., ЕГН **********,***, последните
три заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., бивш жител ***, починал на 29.11.2020 г., че ищцата С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. ***** и върху 13.80 ид.ч. от подземен гараж
с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по КК на гр. ***** с площ от 146.90
кв.м., при граници: обекти с идентификатори с № № 10135.1506.310.1.48,
10135.1506.310.1.47, 10135.1506.310.1.50, 10135.1506.310.1.49,
10135.1506.310.1.53, 10135.1506.310.1.54, 10135.1506.310.1.56,
10135.1506.310.1.55, 10135.1506.310.1.39, 10135.1506.310.1.38,
10135.1506.310.1.42, обособени като паркомясто № 5, придобит по силата на
саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г.; И ОСЪЖДА Л.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Х.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.М., ЕГН **********,***,
Н.А.Ч. ЕГН ********** *** и В.И.К., ЕГН **********,***; К.Г.И., ЕГН **********,***
и М.Г.К., ЕГН **********,*** ДА
ПРЕДАДАТ на С.А.Г.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, ВЛАДЕНИЕТО
върху горепосочения недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Х.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.М., ЕГН **********,***,
Н.А.Ч. ЕГН ********** *** и В.И.К., ЕГН **********,***; К.Г.И., ЕГН **********,***
и М.Г.К., ЕГН **********,***, последните
три заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., бивш жител ***, починал на 29.11.2020 г., че ищцата С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ №
10135.2510.2014 по КК на гр. *****, с.о. „*****с площ от 777 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2510.545, 10135.2510.2015, 10135.2510.385,
10135.2510.384, 10135.2510.378, 10135.2510.9027 по силата на саморъчно
завещание от 19.06.2018 г., съставено от ***** Д.Д.,
б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г.; на основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Х.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.М., ЕГН **********,***,
Н.А.Ч. ЕГН ********** *** и В.И.К., ЕГН **********,***; К.Г.И., ЕГН **********,***
и М.Г.К., ЕГН **********,***, последните
три заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., бивш жител ***, починал на 29.11.2020 г., че ищцата С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ №
10135.2510.2015 по КК на гр. *****, с.о. „*****с площ от 661 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 10135.2510.548, 10135.2510.385, 10135.2510.9114,
10135.2510.2014, 10135.2510.545 по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018
г., съставено от ***** Д.Д., б.ж. на гр. *****, поч. на 11.08.2018 г., на основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Б.Ч.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Б.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Х.Т.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Х.Ф.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Х.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.И.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.А.Ч. ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 94.11лв. /деветдесет и четири лева и 11
ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 377.89лв. / триста седемдесет и седем лева и 89ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 31.37лв. /тридесет и един лева и 37 ст./, представляваща
разликата между предявената претенция и присъдена сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.И.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 377.89лв. / триста седемдесет и седем лева и 89ст./, представляваща
обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по
КК на гр. *****, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 31.37лв. /тридесет и един лева и 37 ст./, представляваща
разликата между предявената претенция и присъдена сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА С.А.Г., с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***5, сумата от 377.89лв. / триста седемдесет
и седем лева и 89ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание
на апартамент № 36, находящ се в в гр. *****, ет. 5 с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. *****, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване
на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й
заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 31.37лв. /тридесет и един лева
и 37 ст./, представляваща разликата между предявената претенция и присъдена
сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.И.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, А.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, В.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.Х.Ф. с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Б.И.М., ЕГН **********,***,
Н.А.Ч. ЕГН ********** *** и В.И.К., ЕГН **********,***; К.Г.И., ЕГН **********,***
и М.Г.К., ЕГН **********,***, последните
три заместили по реда на чл. 227 от ГПК Г.Х.К., бивш жител ***, починал на 29.11.2020 г., ДА
ЗАПЛАТЯТ НА С.А.Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***5, сумата
от 8613.11лв.. /осем хиляди шестстотин и
тринадесет лева и 11ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ във ВОС: