Решение по дело №362/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. §8 от АПК.

Образувано е по жалба на Б. Д. С. и П. И. С. и двамата от гр.Варна срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по заявление № АУ002413ВН/08.01.25г. за заверка на молба декларация относно имот, находящ се в гр. Варна с ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, селищно образувание „Горна Трака“, местност „Коджа Тепе“. Заявлението е подадено във връзка със започнала процедура пред нотариус да бъде признато правото им на собственост върху недвижим имот с площ от 9кв.м. ид.ч. , целият с площ от 766кв.м. С жалбата се иска съдът да отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна и да задължи административния орган да издаде искания акт.

Претендират се разноските, за които е представен списък, съгласно чл.80 от ГПК.

Ответникът – Кметът на Община Варна не изразява становище по жалбата.

Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата

Пред настоящата съдебна инстанция е оспорен мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да извърши административна услуга във връзка със Заявление № АУ002413ВН/08.01.25г. Липсата на произнасяне не е спорна между страните.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите от извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Чл.21 ал.3 от АПК регламентира, че индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, т.е. отказът да се уважи искането за заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка /чл.587 от ГПК/ за недвижим имот, представлява индивидуален административен акт по смисъла на цитираната разпоредба.

От фактическа страна се установява следното:

Жалбоподателката С., с вх. № АУ002413ВН/08.01.25г. е подала в Община Варна заявление по образец, за изпълнение на административна услуга, съставляваща заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост относно ПИ 10135.2623.1003 по плана на гр.Варна, местност „Коджа Тепе“, Г. Т..

Според жалбоподателите изпълнението на административната услуга не е извършено, което им дава повод да подадат жалба до съда срещу формиран отказ за изпълнение на административната услуга.

Към заявлението са приложени: нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ от 18.09.24г. ; експертна оценка за определяне стойност на обект; Протокол №7-ГТ/18.05.2010г. за въвод във владение на наследници на Н. Г. Н.; Заповед № 410/05.04.2007г. за възстановяване право на собственост по §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. на Н. Г.; скица към протокол за трасиране; Удостоверение от община Варна, дирекция „Местни данъци“ за открита данъчна партида за имот с площ от 9кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.2623.1003, целият с площ от 766кв.м.; открита данъчна партида за ПИ 10135.2623.1003, целият с площ от 754кв.м; Молба-декларация до нотариус; Скица на поземлен имот- ПИ 10135.2623.1003, целият с площ от 754кв.м.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е следва да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

С подаденото заявление вх. № АУ002413ВН/08.01.25г жалбоподателят е поискал изпълнение на административна услуга, съставляваща заверка на молба –декларация за снабдяване с документ за собственост - ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна , находящ се в гр.Варна, местност „Коджа Тепе“, Горна Трака.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Според § 1, т. 2 б. "а" от ДР на Закона за администрацията вр. чл. 21, ал. 3 АПК административна услуга е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в случая правнорелевантни факти, т. е. да завери заявление по образец, за изпълнение на административна услуга, съставляваща заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост относно ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна , находящ се в гр.Варна, местност „Коджа Тепе“, Горна Трака, съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно чл. 25, ал. 1 АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, до който то е подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл. 57 АПК, а непроизнасянето в срок, съгласно чл. 58, ал. 1 АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Заявлението е подадено на 08.01.25г. При липса на произнасяне по искането, за жалбоподателя в срока по чл. 57 АПК или в хипотезата на чл. 56, ал. 2 АПК, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Жалбата против мълчаливия отказ на ответната страна да извърши исканата услуга е подадена чрез административния орган на 11.02.25г., т.е. в срок.

Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК, а именно да издаде административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени такива и да постанови акта в предвидените от законодателя срокове.

В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост относно ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна , находящ се в гр.Варна, местност „Коджа Тепе“, Горна Трака - административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК. При подадено заявление за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. В удостоверението административният орган вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши.

При установяване, че имотът е записан на името на други лица или ако имотът е в процедура по издаване на АОС, кметът на община Варна, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши исканата услуга като отбележи констатираните обстоятелства. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т. к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В случая, от доказателствата по делото, не се установява в срока по чл.57, ал. 2 от АПК да е извършвана исканата услуга по заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост относно ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна , находящ се в гр.Варна, местност „Коджа Тепе“, Горна Трака. Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, Кметът на Община Варна, е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ , който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя с вх. № вх. № АУ002413ВН/08.01.25г.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1020лв., от които 20 лв. -за ДТ и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Д. С. и П. И. С. и двамата от гр.Варна, мълчалив отказ на Кмета на община Варна да се произнесе по заявление № АУ002413ВН/08.01.25г. за заверка на молба декларация относно имот, находящ се в гр. Варна с ПИ с идентификатор 10135.2623.1003 по КК на гр.Варна , находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, селищно образувание „Горна Трака“, местност „Коджа Тепе“.

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на община Варна за произнасяне.

ОПРЕДЕЛЯ на Кмета на община Варна 14-дневен срок за произнасяне от съобщението.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Б. Д. С. с [ЕГН] от гр.Варна, сумата от 1020лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.