ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
гр. Перник, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500343 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е признато за установено по отношение на Б. Р. С., че В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М. са собственици на ***, с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с
площ 615 кв.м., в квартал *** по плана на село Кошарево, общ. Брезник, заедно с
построената в имота: къща – паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от
160 кв.м., като е отхвърлен искът за осъждане на ответника Б. Р. С. да предаде владението на
горепосочения имот. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М. за признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са
изключителни собственици на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа,
изграден в съсобствения им УПИ ***, в квартал *** по плана на село Кошарево, общ.
Брезник, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху хамбара и са осъдени
да му заплатят направените по делото разноски.
С въззивна жалба с вх.№ 260350/24.02.2022г. В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез
адв. Г. са обжалвали решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за
признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици
на хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, изграден в съсобствения им
***, в квартал *** по плана на село Кошарево, общ. Брезник, като ответникът бъде осъден
да им предаде владението върху хамбара и са осъдени да му заплатят направените по делото
разноски. Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
В срок е постъпила и самостоятелна жалба с вх.№ 958/02.03.2021г. от В. Л. М.
срещу постановеното решение, в която се поддържа, че изложените в него доводи са
несъстоятелни, противоречащи на истината и без правно основание.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
С решение № 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкия районен съд е отхвърлена молбата на В. Л. М., В. А. М. и И. А. М. за допълване
на решение № 121/29.12.2020г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на Брезнишкия
районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу допълнителното решение от В. Л. М., В.
А. М. и И. А. М., в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. Р. С., в който се твърди, че
въззивната жалба срещу допълнителното решение е неоснователна.
С Решение № 402/22.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 395/2021г. Пернишки
окръжен съд е отменено Решение 56/22.03.2021г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по
описа на Брезнишкия районен съд по реда на чл. 250 ГПК и делото е върнато на Районен съд
– Брезник за произнасяне по направеното искане от ищците по делото, с правно основание
чл.250 ГПК,
С Решение № 260132/04.03.2022г., постановено по гр.д. № 337/2019г. по описа на
Брезнишкият районен съд е отхвърлил предявените от В. М., В. А. М. и И. А. М. искове за
признаване за установено по отношение на Б. Р. С., че ищците са изключителни собственици
на имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото
лице, заключен между точките *** и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м.,
разположен между точките ***, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, както и ответника да бъде
осъден да им предаде владението върху имот с площ от 68 кв.м., съгласно скица № 1
приложена към заключението на вещото лице, заключен между точките *** и хамбар на два
етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките AKNXA.
В срок е постъпила въззивна жалба с вх.№ 260074/11.04.2022г., против Решение
№ 260132 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 337 по описа на Районен съд Брезник за
2019 г. депозирана от В. Л. М., В. А. М. и И. А. М., чрез адвокат Г..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло
претенцията на ищците и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху
процесните имоти. Твърди се, че при разглеждане на фактическата страна на спора съдът не
е отчел, че от****. и удостоверение за наследници на Антон М. се установявало, че
жалбоподателите са собственици по наследство и по давностно владение от м. май 1975
година на дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 кв. метра,
представляващо ***, в квартал *** по плана на с. Кошарево, заедно с построените в
мястото: къща -наследствена -паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгъната
площ от 160 кв.м., заедно с хамбар -наследствен -паянтов - застроен на 12 кв.м. на два
етажа. Правото на собственост на жалбоподателите върху хамбара се установявало от
представеното по делото удостоверение № ****, издадено от селски общински народен
съвет при с. Кошарево, Пернишка област. Жалбоподателите заплащали и дължимия данък за
хамбара, видно от представената по делото данъчна оценка изх. №**********/13.11.2019г.,
издадена от Община Брезник. Според посоченото в жалбата, правото на собственост въз
основа на давностно владение върху **** по плана на с. Кошарево на И. М. и Й. М., било
признато с ****., издаден от И.И.- нотариус при ПРС. Посоченият в нотариалния акт имот с
площ от 550 кв.м. бил с неуредени регулационни сметки за 68 кв.м., заедно със застроена в
мястото паянтова жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м., като с нотариалния акт не
се признавало право на собственост върху хамбар- второстепенна постройка на 2 етажа с
площ от *** кв.метра. По-малко от месец след издаване на констативния акт за собственост
И. М. и Й. М. продали на сина си К. М. и съпругата му- И. М., с нотариален акт **** при
2
нотариус Н.З., УПИ ***, като в нотариалния акт нямало данни за уреждане на сметки по
регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху хамбар-
второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. На 11.11.2011г. с нот.акт за
покупко-продажба **** К. М. и И. М. прехвърлили собствеността върху УПИ*** по плана
на с. Кошарево на Б. С., като в нотариалния акт отново нямало данни за уреждане на сметки
по регулация за 68 кв.м., както и прехвърляне на право на собственост върху хамбар-
второстепенна постройка на 2 етажа с площ от 24 кв.метра. Жалбоподателите смятат, че
съдът не е обсъдил в решението си писмо вх. № 260111 от 30.09.2020г. от Кмета на Община
Брезник. Според тях регулацията от 1968 година не била влязла в сила. Това установил и
нотариусът при издаване на нотариалния акт на Илия Митов. Към 1996 година било
безспорно, че нямало уреждане на сметки по регулация. Такова уреждане нямало и по-
късно, който факт се потвърждавал и от Решение № 330 от 01.07.2010г. на Общинския
съвет Брезник, с което бил изменен регулационният план на с. Кошарево, като се образувал
УПИ Х-310 в кв. 24 за собствениците на имот пл. № 310 и се придавала площ от 12 кв.м.
заедно със сграда хамбар от имот 310 към съседния УПИ ***, като отново нямало данни
за уреждане на сметки по регулация. Посочват, че без никакви мотиви в решението си
съдът е игнорирал приетото заключение на вещото лице, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели. Именно въз основа на приетото заключение, сочат,
че е допуснато уточнение на иска, а именно: „ответникът Б. С. да бъде осъден да предаде
владението върху имот с площ от 68 кв.м. разположени на скица № 1 в заключението на
вещото лице между точките *** и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв.м.,
разположен между точки ***.“ В жалбата е посочено още, че решението било постановено
при грубо нарушаване на материалния закон, тъй като със Заповед № **** била одобрена
улична и дворищна регулация на село Кошарево, въз основа на която през 1975 година бил
издаден нотариалният акт ****, с който наследодателят на жалбоподателите А. М. М. бил
признат за собственик по наследство и давностно владение на имот с пл. № 310 с площ от
640 км. м., заедно с построената в него паянтова сграда. През 1996 година И. М. и Й. М. се
снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот *** с площ от 550
кв.м. със записване в нотариалният акт за неуредени сметки по регулация за 68 кв.м. На
06.12.1996г. И. М. и Й. М. продали имота на К. М. и И. М., в чийто нотариален акт
нотариусът не обсъждал регулация.
Според жалбоподателите от така изложената фактическа обстановка, основана на събраните
доказателства по делото, безспорно се установявало, че в периода от 27.11.1996г. до
06.12.1996г. нямало проведени процедури по уреждане на сметки по регулация, каквито
действащият тогава ЗТСУ изисквал. Съдът не бил отчел, че липсват заповед на общината за
назначаване на комисия по реда на чл. 265 от ППЗТСУ, дейност на комисията по чл.265
ППЗСТУ, оценка на придаваемо място по регулация, протокол за уведомяване на
собствениците, заплащане на суми с надлежен документ установяващ уреждане на сметки
по регулация, нотариален акт, с който собственика на имот *** да е признат за собственик
по регулация на 68 кв.м., който се придава от имот пл. № 310. Липсвало основание съдът да
приеме разсъжденията на общината, че с молба вх. № V-122/02.08.2000г. И. М. бил
установил извършено плащане на придаваеми части към имота му през 1973 година, защото
през тази година Митов не бил собственик на имот ***, а същият придобил право на
собственост по давносно владение през 1996 година, като в неговия нотариален акт
нотариусът бил отбелязал, че имало неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., т.е.
безспорно било, че към 27.11.1996 година по отношение на имот *** имало неуредени
сметки по регулация за 68 кв.м., че в периода от 27.11.1996 година до 06.12.1996г. нямало
проведена процедура по заплащане на 68 кв.м. и че нямало назначена комисия по чл. 265 от
ППЗТСУ, нямало оценителен протокол и нямало извършено плащане, както и нямало
издаден нотариален акт за придобиване право на собственост по регулация след заплащане
на 68 кв.м. Със Заповед 290 от 06.11.2000г. на Кмета на община Брезник, паятновата сграда
3
хамбар останала в имот 310, което било поредното писмено доказателство, че към 2000
година нямало влязъл в сила административен акт или приключени облигационни
отношения между жалбоподателите и тогавашните собственици на имот ***. С цитираната
заповед се правел опит от имот пл. № 310 да бъдат придадени по регулация към ***., а 12
кв.м., върху които бил хамбарът били със знак „зет”, т.е. и към 2000 година за общината
било безспорно, че 68 кв.м. били собственост на жалбоподателите. Това безспорно се
установявало, както от представената по делото заповед, така и от приетото по делото
заключение на вещото лице, както и се потвърждавало от представената от общината
кореспонденцията с филиал „Просветни заведения” от която било видно, че част от имота на
жалбоподателите към онзи момент бил предназначен за училище, като не бил отчуждаван и
не бил заплащан, както и че имотът се владеел от жалбоподателите. Жалбоподателите
твърдят, че съгласно действащият към 2000 година ЗТСУ, дворищнорегулационият план
имал непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един
имот към съседен парцел, като собствеността се придобивала под условие, а между страните
възниквали облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация. С приемането
на ЗУТ отпаднало отчуждителното действие на регулацията, като законодателят
предоставил възможност в случай на неприложена дворищна регулация, в 6 месечен срок от
приемане на закона да бъде приложена. Съгласно § 8 от ПР на ЗУТ след този срок,
отчуждителното действие на регулацията отпадало автоматично, в резултат на което
придадените части се връщали в патримониума на собственика на имота, от когото били
отчуждени. Неприлагането в срок на § 8, ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ в нотариална форма водело
автоматично до отпадане на дворищната регулация. В посоченият смисъл жалбоподателите
посочват и ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Считат, че по настоящото дело следвало да се
приеме по безспорен начин, че част от имот 310 се връща в патримониума на
жалбоподателите, тъй като регулацията не е била приложена в законния срок, нито
придадената част е изкупена по реда на § 8 ал.2 т.1 от ПР на ЗУТ. С Решение № 330 от
01.07.2010г. на Общинския съвет на град Брезник бил одобрен проект за ПУП, като се
образувал нов *** за собствениците на имот № 310 и се изменяла регулационната граница
със съседния УПИ VIIIa-315 в кв. 24 по зелени линии, щрихи и цифри, като с това
изменение на регулацията общината се опитала да придаде към съседния УПИ VIIIa-315 в
кв. 24 площ от 12 кв.м., заедно със сграда хамбар от имот пл. № 310. Сочат, че съгласно
действащият през 2010 година ЗУТ, следвало да бъде извършена цялостната процедура по
изменение на регулацията, включваща и уреждане на облигационни отношения между
собствениците на парцелите, каквато не била извършена. С нотариален акт № 198 том I peг.
№ 3801 по нот. Дело № 191 от 2011 година праводателите на ответника не му прехвърлили
право на собственост върху 68 кв.м., придадени по регулация, както и върху хамбар с площ
от 12 кв.м., тъй като не са били собственици на същите. Липсвало каквото и да било правно
основание въз основа на което да се приеме, че ответникът е станал собственик на хамбара
по приращение, тъй като такъв можел да стане единствено собственикът на дворното място,
каквито претендират, че са жалбоподателите. С оглед изложеното молят обжалваното
пърмоинстанционно Решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да
бъде постановено решение, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, както и
ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имот с площ от 68кв.м., съгласно
скица № 1, приложена към заключението на вещото лице между точките *** и хамбар на два
етажа със застроена площ от 12 кв.м., разположен между точките ***.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Поддържа, че във връзка с предявения петитум и основание на исковата претенция на
ищците, първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест върху
страните и е постановил диспозитива на обжалваното решение, поради което счита за
напълно неоснователни оплакванията в жалбата. Според въззиваемия тези 68 кв.м. били част
4
от неговия имот, като изобщо не са били включени в исковата претенция, поради което и
разсъжденията на жалбоподателите относно регулационни планове, наличие или липса на
отчуждителни мероприятия и др.под., били напълно неотносими към спора, тъй като такива
твърдения не били въведени нито с основания петитум в исковата молба, нито на по-късен
етап при условията на чл. 214 ГПК. С исковата молба не било заявено оспорване на
собствеността му върху придобития чрез покупка имот ***, не били оспорени границите и
площта му, не бил оспорен и съставеният в тази връзка нотариален акт № ***. В исковата
претенция единствено било заявено твърдение, че ответникът „преди около шест месеца“
бил навлязъл около 100 кв.м. в дворното място на ищците, което твърдение било останало
голословно и недоказано, тъй като по делото се установило, че същият владеел и ползвал
имота си при границите и в състоянието, при които го е закупил, така както са описани в
нотариалния акт за собственост и както е отразено в представените по делото скици, както и
че оградата между двата процесни имота била същата, която съществувала при закупуването
на имота от ответника и той нито бил предприемал действия по преместването й, нито
нарушавал по какъвто и да било начин имотните граници на съседите. На следващо място
поддържа, че е неоснователно оплакването на жалбоподателите за неправилно отхвърляне
на искането им да бъдат признати за собственици на хамбар - наследствен -паянтов -
застроен на 12 кв.м. на два етажа, описан в удостоверение № 1-16-188 от 24.06.1970 година,
издадено от селски общински народен съвет при с. Кошарево, Пернишка област. Посочва, че
от съдържанието на този документ изобщо не ставало ясно нито къде се намират (с точно
местонахождение по землище, парцел, граници и др.под.) упоменатите къща и хамбар, нито
каква е връзката на тези обекти с процесните УПИ Х-310 и УПИ VIIIa-315 от землището на
с. Кошарево. Допълва, че ако този документ бил относим към правата на собственост на
жалбоподателите, то същият щял да послужи при вписване на тези обстоятелства в
представения с исковата молба нотариален акт от 29.01.1975г., с който наследодателят им се
легитимирал като собственик на УПИ Х-310. Въззиваемият посочва, че от скици №
169/17.05.2011г. и №322/13.09.2017г., издадени от отдел ТСУС – Община Брезник, било
видно, че към момента на придобиване на собствеността върху посочения имот от
него, както и към настоящия момент, в имота се намират паянтови постройки, които
макар и неописани в посочения нотариален акт, са негова собственост по приращение.
Твърди, че със закупуването на ***, въззиваемият е станал собственик и на всички
постройки и насаждения в имота, които са били налични към момента на покупката,
обективирана в нотариалния акт от 11.11.2011г., като при това, към тази дата всички
налични в имота постройки били надлежно отразени в представената по сделката и
отразена в нотариалния акт скица № 169/17.05.2011г., издадена от Община Брезник.
Разпитаните по делото свидетели също заявили, че този хамбар принадлежал и се ползвал от
праводателите на въззиваемия, а след покупката на имота, същият го ремонтирал и
използвал.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите /въззивна жалба с вх.№ 260350/24.02.2022г. и въззивна жалба с
вх.№ 260074/11.04.2022г./ са допустими (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Предмет на защита с предявения ревандикационен иск е реална част от
недвижим имот, при възникнал спор между страните за правото на собственост върху
конкретно посочена реална част от 68 кв.м. съгласно скица № 1, приложена към
заключението на вещото лице, заключен между точките *** и хамбар на два етажа със
застроена площ от 12 кв. м., разположен между точките***. Целта на предявения иск за
ревандикация е да се върне владението върху частта от собствения на ищците имот,
която се владее от ответника без основание. За да се установи дали ответникът владее
5
без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространствения
обхват на правото на собственост.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, придружена със скици. От
заключението обаче не може да бъде направен извод за положението на процесните
придаваеми части по всеки от регулационните планове и предвижданията спрямо спорната
граница. С оглед на това за пълно изясняване на спора от фактическа страна е необходимо
да се назначи допълнителна експертиза. Тя следва да посочи дали към момента на първия
регулационен план от 1968г. се съдържа придаваема част между ** по регулационния план
на село Кошарево, обш. Брезник и УПИ *** по регулационния план на село Кошарево, обш.
Брезник; В кой от тях попада спорната по делото площ; налице ли е промяна на
регулационната граница на имотите по следващи планове и от коя/кои години; има ли
придаване на площи между двата имота по регулация и ако има по какъв повод и в резултат
на кое изменение на дворищно – регулационния план; в какви граници са заснети имотите
при одобряването на кадастралната карта, съществуващата на място трайна ограда между
имотите съвпада ли с границата по някой от кадастралните и регулационни планове; Дали и
кой дворищно регулационен план е бил приложен; За констатациите си вещото лице да
изготви скица/скици, на която/които следва и буквено да означи спорната по делото площ.
Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение от 11.10.2022г., с което е даден ход по същество.
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 20.12.2022 г. от 11.15 часа, за която дата и
час да се призоват страните и вещото лице.
ДОПУСКА изготвянето на допълнителна съдебно - техническа експертиза, като
вещото лице след като се запознае с материалите по делото, направи и оглед на място да
даде заключение дали към момента на първия регулационен план от 1968г. съдържа
придаваема част между УПИ *** по регулационния план на село Кошарево, обш. Брезник и
УПИ *** по регулационния план на село Кошарево, обш. Брезник; В кой от тях попада
спорната по делото площ; налице ли е промяна на регулационната граница на имотите по
следващи планове и от коя/кои години; има ли придаване на площи между двата имота по
регулация и ако има по какъв повод и в резултат на кое изменение на дворищно –
регулационния план; в какви граници са заснети имотите при одобряването на
кадастралната карта, съществуващата на място трайна ограда между имотите съвпада ли с
границата по някой от кадастралните и регулационни планове; Дали и кой дворищно
регулационен план е бил приложен; За констатациите си вещото лице да изготви скица, на
която следва и буквено да означи спорната по делото площ.
За изготвяне на заключението НАЗНАЧАВА вещото лице – Р. М. Г..
Определя възнаграждение за експертизата в размер на 400 лева, вносимо от
жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит за
изготвяне на заключението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7