№ 3503
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110137993 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу ПЛ. Ц. П. и Н.К.
Сиамес, осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях
сумата в размер на по 143,09 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., доставена в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 817П, ет. 6, ап. 16, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.06.2021 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на по 25,24 лева – законна лихва за
забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 28.05.2021 г., сумата в размер на по 12 лева - цена
на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 30.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на
по 2,38 лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.05.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като дължимите от
ответника суми за исковия период не били заплатени, а съгласно общите
условия от 2014 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на купувача на съответните месечни фактури.
Ответникът Н.К. Сиамес е подала отговор на исковата молба, в който
излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че не е легитимирана да участва в производството, тъй като не е
собственик или ползвател на процесния имот, който е предоставен в
изключителна собственост на другия ответник по делото съобразно решение
от 01.09.1993 г. на Софийски районен съд, 85 състав, с което бракът между
ответниците бил прекратен. Оспорва да е страна по договор за доставка на
топлинна енергия по отношение на процесния имот. Излага твърдения, че
освен че не е собственик на имота, не е пребивавала в страната нито през
процесния период, нито към настоящия момент, респ. не е ползвала и не
ползва топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване по давност на
част от претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ПЛ. Ц. П. не е представил отговор на
исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД изразява
становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на
топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в
редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
2
В разглеждания случай от представения по делото препис на решение от
09.11.1993 г., постановено по гр. д. № 1091/1992 г. по описа на СРС, се
установява, че процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
817П, вх. А, ет. 6, ап. 16, е бил придобит по време на брака между двамата
ответници, като с посоченото решение бракът е прекратен, а имотът е
възложен в дял и изключителна собственост на ответника ПЛ. Ц. П.. При това
положение се налага извод, че през процесния период 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г. ответникът П.П. е бил изключителен собственик на процесния
имот, поради което следва да се приеме, че съобразно действащата
нормативна уредба същият е клиент на топлинна енергия в качеството му на
собственик на имота. Това от своя страна налага извод, че по делото се
установява наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца
по договор за доставка на топлоенергия за исковия период, по силата на който
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е
възникнало задължение да плати дължимата цена. Извод в този смисъл обаче
не може да се наложи по отношение на ответника Н.К. Сиамес, доколкото с
оглед събраните по делото доказателства не се установява при дължимото от
ищеца главно и пълно доказване същата да притежава право на собственост
върху процесния имот, респ. да се намира в облигационно правоотношение с
ищеца по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и
период. При това положение предявените срещу нея искове се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенциите спрямо ищеца П.П. съдът намира за
безспорни всички елементи от фактическия състав на процесните вземания,
който извод се обуславя от една страна от липсата на оспорване на същите от
страна на ответника П.П., а от друга страна от извършеното от същия
плащане в хода на процеса, което по същество представлява конклудентно
признание. В тази връзка по делото е прието представено от ищеца преводно
нареждане от 27.09.2021 г., съгласно което ответникът П.П. е заплатил на
ищеца сумата в размер на 365,43 лева за погасяване на претендираните
вземания. Съдът намира, че доколкото заплатената сума е в по-голям размер
от сбора на претендираните спрямо ответника П. вземания в общ размер на
186,59 лева, от които 155,09 лева – главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, 27,62 лева – мораторна лихва и 3,88 лева – законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до датата на плащане, то предявените
спрямо него искове също се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат направените
по делото разноски съразмерно на тази част от исковете, които са отхвърлени
поради плащане в хода на процеса. Ищецът претендира такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съразмерно на частта от исковете
спрямо ответника П.П. възлиза на сумата от 50 лева. Съдът намира, че с
извършеното плащане от ответника П. на сумата в общ размер на 365,43 лева
са погасени и дължимите от същия разноски в полза на ищеца, доколкото
както бе отбелязано същата надхвърля размера на претендираните спрямо
3
ответника П.П. суми. При това положение разноски в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Надка Сиамес следва
да бъдат присъдени претендираните и направени от нея разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу ПЛ. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
817П, ет. 6, ап. 16 и Н.К. Сиамес, с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ул.
„Майстор Манол“ № 8, осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
всеки от тях сумата в размер на по 143,09 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 817П, ет. 6, ап.
16, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на по 25,24 лева – законна лихва за забава върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
28.05.2021 г., сумата в размер на по 12 лева - цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на по 2,38 лева - лихва за забава върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
28.05.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на
Н.К. Сиамес, с ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ул. „Майстор Манол“ № 8,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Нелбо“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4