№ 2017
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Е. Б. С. за сумата от 564,26 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на
адрес : гр. София, ж.к. „С****, аб. № 170458 за периода м.05.2019г. – м.04.2022г., вкл., ведно със
законната лихва от 19.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 68,35 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 20.04.2023г., сумата от 48,69
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2020г.- 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 19.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 8,77 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.06.2020г. – 20.04.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 27321/2023г. на СРС, 64 –
ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот,
защото не притежава нито вещни права върху имота, нито е сключила договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия в процесния имот. Представената молба – декларация не била подписана от
ответницата. Оспорва и дължимостта на претендирното вземане за лихва за забава поради
неиздаване на фактура по чл.32, ал.2 ОУ. Ищецът не бил материалноправно легитимиран да
претендира вземане за услуга дялово разпределение, след като услугата не била предоставена от
1
ищеца. Позовава се на изтекла погасителна давност относно претендираните вземания при
приложение на 3 – годишен давностен срок.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото писмени доказателства - настанителна заповед № 141/03.06.1992г.,
договор за наем по Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища
на територията на Столична община от 21.02.2006г. и писмо от кмета на район „Илинден“,
Столична община, се установява, че през процесния период между ответницата и Столична
община е бил сключен договор за наем на процесния имот – общинска собственост. В качеството си
на наемател ответницата има задължение да заплаща консумативните разходи за имота, в т.ч. и
разходите за доставената топлинна енергия – чл.232, ал.2 ЗЗД, арг. чл.31, ал.1 от Наредбата,
клаузата на т.5.3 от договора за наем. Това задължение поначало е спрямо наемодателя. В
отношенията с топлопреносното предприятие отговорен за цената за ТЕ поначало е собственикът
или титулярът на вещно право на ползване върху имота – чл.153, ал.1 ЗЕ. Ползвателят на имота на
облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е клиент на ТЕ само ако е сключил договор за
продажба на ТЕ с топлопреносното предприятие например чрез подаване на заявление за
откриване на индивидуална партида на имота – в този смисъл са задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото не се
доказва, че ответницата е подала молба – декларация до топлопреносното предприятие за
откриване на партида на имота на нейно име. По делото е приета като доказателство молба –
декларация от 27.09.2001г. (л.27 от делото), попълнена с данните на ответницата за откриване на
партида на имота на нейно име, адресирана до топлопреносното предприятие, но същата не носи
подпис на декларатора. При това съдът намира за недоказано, че ответницата е подала до ищеца
молба – декларация за откриване на партида на имота на нейно име, съответно недоказано е
ответницата да е направила волеизявление с адресат ищеца за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот. При това не е доказано възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до
процесния имот през процесния период. Ответницата не е материалноправно легитимарана да
отговаря по предявените искове, защото не се доказа качеството й на клиент на ТЕ за битови
нужди. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответницата. На адв. В. С., предоставил
безплатна правна помощ на ответницата за настоящото производство, и на адв. Н.И. предоставил
безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство, видно от представените
договори за правна защита и съдействие, се следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА. Размерът на адвокатското възнаграждение в хипотеза на оказана безплатна правна помощ
се определя от съда. В случая размерът на адв. възнаграждение за настоящото и за заповедното
производство следва да се определи съгласно минималните размери на Наредбата за минималните
размери на адвокатското възнаграждение (НМРАВ). Макар съгласно решение на СЕС по дело C –
438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ, да не са обвързващи за съда, те
2
могат да служат за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. В случая съдът не намира основание да се отклони от размерите, посочени в
НМРАВ, защото правната и фактическа сложност на делото не е изключително ниска и е
обичайната за дела със сходен предмет. При това на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. В. С. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ) за
настоящото производство и на адв. Николай Илчев – адв. възнаграждение в размер на 200 лева
(чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НМРАВ) за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу Е. Б. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. В. С., за сумата от 564,26 лева - цена за доставена топлинна
енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „С****, аб. № 170458 за периода м.05.2019г. –
м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от 19.05.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 68,35 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2020г. – 20.04.2023г., за сумата от 48,69 лева – цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.08.2020г.- 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.05.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 8,77 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.06.2020г. – 20.04.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 27321/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, адрес на упражняване
на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева –
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Н.И.И., ЕГН **********, адрес на упражняване
на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 200 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3