№ 437
гр. С. , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20211110207137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.-2009” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „Л.”, бл. ***, ет. ***, ап. ***, чрез управителя Б. К. Б., против
наказателно постановление № 542707-F554906/19.10.2020 г., издадено от Заместник-
директора на ТД на НАП С., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2
ЗДДС, за което на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в
размер на 3 165, 94 /три хиляди сто шестдесет и пет лв. и 94 ст./ лв.
В първоначално депозираната пред РС гр. П. жалба, озаглавена „възражение“, като
причини за извършване на нарушението по процесното НП, както и по други, издадени
срещу дружеството-жалбоподател, се посочват лични причини на управителя и
счетоводителката, и допълнително усложняване на ситуацията, предвид пандемията от
ковид-19.
В допълнение към жалбата, депозирано пред РС гр. П., в съответствие с дадени
указания, са изложени конкретни съображения в насока незаконосъобразността на
атакуваното НП и се иска отмяната му. Прави се позоваване на възможността, предвидена в
чл. 126 ЗДДС, за корекции след декларирането, от която се твърди, че дружеството се е
възползвало. Обръща се внимание, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на
дружеството, с което се застъпва, че правото му на защита е нарушено. Твърди се, че при
издаване на НП наказващият орган не е установил твърдяното нарушение и вината относно
извършването му. Изложени са и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл.
28 ЗАНН. В случай, че последните не бъдат възприети, се оспорва приложената санкционна
1
норма, като се твърди, че наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 179, ал.
1 ЗДДС в минимално предвидения размер от 500 лв., предвид липсата на вредоносен
резултат.
За проведеното на 28.06.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „Д.-2009” ЕООД се представлява от адв. СТ., а ТД на НАП С.- от юрк. КР..
Адв. СТ. поддържа съображенията, релевирани в жалбата и допълнението, и моли
наказателното постановление да бъде отменено. В предоставен й от съда срок депозира
писмени бележки, в които доразвива доводите си.
Юрк. КР. оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. Намира нарушението за
доказано, а санкцията - за законосъобразно наложена, предвид липсата на основания за
квалифициране на случая като маловажен. Съобразно изхода от делото, прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
При извършване на насрещна проверка на „Д.-2009“ ЕООД във връзка с извършена на
„КР. 2007“ ЕООД проверка, свид. Д.М., инспектор по приходите в ТД на НАП С. област, гр.
П., установила, че „Д.-2009“ ЕООД било осъществило облагаема доставка на хранителни
стоки на 29.01.2020 г., за която издало фактура № ****** г. Свидетелката констатирала
също, че на 14.02.2020 г. „Д.-2009“ ЕООД подало справка-декларация №
22191392038/14.02.2020 г. за периода месец януари 2020 г. с деклариран резултат за
възстановяване в размер на 1 006, 26 лв. Заедно със справката-декларация били подадени и
отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, но в дневника за продажбите за данъчния период месец
януари 2020 г. издаденият данъчен документ - фактура № ****** г., чиято данъчна основа
била в размер на 15 829, 68 лв., и ДДДС в размер на 3 165, 94 лв., не бил отразен в дневника
за продажби на дружеството.
Предвид това свид. М. изготвила покана изх. № ***** г. за съставяне на АУАН и
предприела действия за връчването й на дружеството по електронен път. Връчена била на
08.06.2020 г., чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес *****.
В рамките на указания в поканата срок законният представител или пълномощник на
„Д.-2009“ ЕООД не се явили в офиса на ТД на НАП С., ИРМ П., при което на 19.06.2020 г.
свид. М. съставила срещу дружеството АУАН № F554906/19.06.2020 г. за нарушение по чл.
124, ал. 2 ЗДДС. Отбелязала, че АУАН се съставя в отсъствието на представляващия
дружеството, както и че към момента на съставянето му процесната фактура № ****** г. все
2
още не била включена в дневник продажби.
На 22.06.2020 г. АУАН бил връчен на пълномощник на „Д.-2009“ ЕООД, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и цитиране разпоредбата на чл. 124, ал. 2
ЗДДС, на 19.10.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 3 165, 94 /три хиляди сто шестдесет и пет лв. и 94 ст./ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката Д.М., и писмени - копие от фактура № ******
г.; пълномощно; извлечение от дневник продажби на „Д.-2009“ ЕООД за период януари
2020 г.; покана изх. № ***** г. за съставяне на АУАН; удостоверение за извършено
връчване на покана по електронен път; заповед № ***** г.; заповед № ****.; заповед № ***
г.
Обстоятелствата по извършената проверка и установеното в хода й, че „Д.-2009“
ЕООД не било отразило издадената фактура № ****** г. в дневника за продажби за данъчен
период януари 2020 г., нито в дневника за следващия данъчен период, се изясняват
посредством депозираните от свид. М. показания. Съответният факт не се оспорва и от
жалбоподателя, предвид което съдът го прие за безспорно доказан.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление, следват по силата на заеманите длъжностни качества /изводими от заповед
№ ****. и заповед № *** г./, и правомощията, делегирани им със заповед № ***** г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН и са връчени надлежно на санкционираното лице. И двата акта съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Налице е
идентитет между фактическото му описание и посочената като нарушена правна норма,
като НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Възраженията за допуснато при издаването на АУАН нарушение, а именно, че
поканата за съставянето му не била надлежно връчена, са неоснователни, доколкото
разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. 2 ЗАНН не въвежда изисквания относно формата и
начина на връчване на показана за съставяне на АУАН. Освен това, макар законният
представител на дружеството или негов пълномощник да се са присъствали при съставянето
на АУАН, същият впоследствие е бил връчен на надлежно упълномощено лице /видно от
приложеното към преписката пълномощно/, при което дружеството е имало възможност да
се запознае със съдържанието му и да направи съответните възражения. С това правото му
3
на защита в началния етап на производството е било в пълна степен гарантирано.
Предвид горното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице
и да представляват формални основания за отмяната на НП.
Материалният закон също е приложен правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените
продажби по чл. 119 ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени.
„Д.-2009“ ЕООД има качеството на регистрирано по ЗДДС лице. Същото е
осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 29.01.2020 г., с което е настъпило
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка от страна на „Д.-2009“ ЕОД е
издаден данъчен документ по чл. 112 ЗДДС - фактура № ****** г. с данъчна основа в
размер на 15 829, 68 лв. и ДДС в размер на 3 165, 94 лв., който обаче не е бил отразен в
дневника за продажбите за данъчния период 01-31.01.2020 г. Неотразяването на издадената
фактура е довело до определянето на данъка в по-малък размер. Нарушението е извършено в
гр. С., където се намира седалището и адрес на управление на дружеството, респективно
където съответното действие е било дължимо.
Що се отнася до времето на извършването му, следва да се отчете, че в случая
нарушението е реализирано чрез бездействие - неотразяване на фактурата в дневника за
продажби за данъчния период 01-31 януари 2020 г. В този смисъл, бездействието на
задълженото по ЗДДС лице представлява трайно състояние, което е било налично от деня, в
който е изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка следваща дата, до момента, в който
лицето е извършило дължимото по закон отразяване на фактурите - в случая това е станало
едва след съставянето на АУАН. В този смисъл, се касае за „продължено“ нарушение, което
е било осъществявано от субекта непрекъснато, до осъществяване на дължимото действие.
Предвид това и липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършването му,
не представлява процесуално нарушение, което да рефлектира върху законосъобразността
им и да препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето
/в аналогична насока Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд - С. град, ХІV
касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на Административен съд - С. град, VIII
касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016 г. на Административен съд - С. град, VIII
касационен състав; Решение № 880/15.02.2016 г. на Административен съд - С. град, IV
касационен състав; Решение № 7237/23.11.2015 г. на Административен съд - С. град, VI
касационен състав/.
С оглед обстоятелството, че императивното изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС не е било
изпълнено, следва недвусмисленият извод, че „Д.-2009” ЕООД е осъществило от обективна
страна състава на вмененото административно нарушение. Отговорността му e правилно и
4
обосновано ангажирана. Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на
изследване, предвид обективния характер на отговорността на юридическите лица. С оглед
на това и наведените в жалбата доводи за лични причини и затруднения, свързани с
пандемията от ковид-19, не следва да бъдат възприети.
В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е изпълнена
нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС: т. 1 - лицето да е извършило
необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и да е
включило неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период -
при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС документи; 2 - лицето писмено да е
уведомило компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на
задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в
отчетните регистри документи.
Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики не разкрива по-занижена степен на
обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения от същия вид. Напротив,
стойността на данъчната основа, респективно размерът на ДДС, са значителни, като следва
да се подчертае, че в случая се касае за засягане на обществените отношения, свързани с
фискалната сигурност и отчитането на приходи, довело до определяне на дължимия данък в
по-малък от действителния размер, при което случаят не е маловажен. Възраженията в
съответната насока са неоснователни.
Разпоредбата на на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда регистрирано лице, което не издаде
данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, да се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-
малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. В случая определеният в по-малък размер
данък възлиза на 3 165, 94 лв., в какъвто размер е индивидуализирана и наложената на
дружеството имуществена санкция. Предвид това съдът прецени, че същата е
законосъобразно определена. Основания за изменението й не се констатират. Неоснователно
е възражението, че наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл. 179, ал. 1
ЗДДС, доколкото последната санкционна разпоредба е неприложима към процесното
нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или
изменението му не се констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата -
оставена без уважение.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП,
5
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 542707-F554906/19.10.2020 г.,
издадено от Заместник-директора на ТД на НАП С. срещу „Д.-2009“ ЕООД за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3 165, 94 /три хиляди сто шестдесет
и пет лв. и 94 ст./ лв.
ОСЪЖДА „Д.-2009” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „Л.”, бл. ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Б. К. Б., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Националната агенция по приходите сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6