№ 38138
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110164776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 149911/29.04.2025 г., подадена от В. М.А М., чрез адв.
Н., с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Насрещната страна по молбата е депозирала писмен отговор по искането за
изменение на решението.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуален представител на ищеца и в
срока за обжалване на решението, съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните
съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е посочил какви суми и защо се
присъждат на ответника, като не намира основание да ги промени. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По делото няма ангажирани
доказателства ответника да е предприел каквито и да действия за принудително изпълнение
срещу длъжника. Съществуването на вземането в ЦКР към БНБ, само по дебе си не е
основание за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото вземането към
длъжника съществува, незвисимо, че същото е погасено по давност, още повече, че съгласно
чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и длъжника може да извърши плащане по
всяко време. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на
длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда, както под формата
на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез
завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането. Изтичането на
погасителната давност и позоваването от страна на нея на длъжника погасяват правото на
кредитора на принудително осъществяване на притезателното право, но естественото право
продължава да съществува и платеното след изтичане на давностния срок не е недължимо
платено и не подлежи на връщане (арг. Чл. 118 ЗЗД). Съгласно чл. 120 ЗЗД давността, като
правен институт, не се прилага служебно, а само при позоваване от страна на длъжника. В
този смисъл, право на кредитора е да претендира погасените си по давност вземания,
доколкото от една страна, задължението продължава да съществува, а от друга,
възражението за изтекла погасителна давност е право на длъжника, което същият може да не
упражни и да предпочете да изпълни. Доколкото кредиторът има право да иска плащане на
задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на
1
длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не могат да обосноват
отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за недължимост на вземането.
Отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски ще
възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си,
като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна
давност или пък оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради
изтекла погасителна давност /в този см. Определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК/. определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г., І г. о.,
определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение №
318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о.
В настоящия случай това не е сторено, няма данни ответника да е предприел каквито и да е
действия за събиране на процесните суми. поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 149911/29.04.2025 г., подадена от В. М.А
М., чрез адв. Н., за изменение на постановеното по делото Решение №6801/15.04.2025г. в
частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2