Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 06.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на шести април
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 3058 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 2224 от 14.02.2020
г., подадена от Г. Ф., чрез юрисконсулт – длъжник по изпълнително
дело № 20207840400294 по описа на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 при
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ Ц. да
намали разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение до 200.00
лева, и за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в Разпореждане от
06.02.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ Ц. неправилно е намалил
адвокатското възнаграждение от 600.00 лева на 420.00 лева, при положение, че по
изпълнителното дело не били извършвани от процесуалния представител на
взискателя никакви действия, извън подаването на самата молба за образуване на
изпълнителното дело. Сочи се в тази връзка, че приложение следвало да намери
чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) и адвокатското възнаграждение да се определи в
минималния размер от 200.00 лева. Поддържа, че пропорционалната такса
също била неправилно определена и следвало да се изчисли до законово
определения размер. Жалбоподателят моли разноските по изпълнителното дело
за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат
намалени. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят В.К.Л.не е взел в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК становище по така
подадената от длъжника жалба.
ЧСИ Й.Ц. е
изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският
градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението; насочена е срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 20207840400294 по описа на ЧСИ Й.Ц. е било образувано по молба от
03.02.2020 г. на взискателя В.К.Л., чрез
пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 46210/2019
г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 140-ти състав, срещу
длъжника Г. Ф., ЕИК ********, за следните суми: сумата от 4 148.25 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 07.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба,
до окончателното плащане; сумата от 161.67 лева, представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода 03.01.2018 г. – 06.08.2019 г., както и
съдебно деловодни разноски в исковото производство в размер на 940.00 лева. Към
молбата за образуване на изпълнителното дело са били представени договор за
правна защита и съдействие и пълномощно (л. 3 и л. 4 от изп. дело). В договора
е отразено, че сумата за процесуално представителство по изпълнителното дело от
600.00 лева, с ДДС, е платена в брой. В поканата за доброволно изпълнение на
длъжника (л. 8 от изп. дело), освен сумите по изпълнителния лист, общо
възлизащи на 5 453.49 лева, е указано, че следва да заплати и 600.00 лева
разноски по изпълнителното дело, а също и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 615.44
лева. Настоящият жалбоподател е подал възражение срещу така приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса (л. 9 от
изп. дело), като ЧСИ е постановил обжалваното Разпореждане, с което е намалил
размера на адвокатското възнаграждение от 600.00 лева на 420.00 лева по чл. 10,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като не е уважил искането за
намаляване за останалата част до 200.00 лева за адвокатски хонорар, както и
относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Следователно,
обжалваният акт е такъв по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на
длъжника за разноски по изпълнението. В процесния случай в Разпореждането от
06.02.2020 г. имплицитно се съдържа отказ за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200.00 лева и отказ да
редуцира пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, предвид изрично наведените с
възражението искания на длъжника в тази посока.
При тези данни
може да се обоснове с категоричност, че единствените усилия на представляващият
взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява
отделно действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение,
в случая запор на банковите сметки на длъжника. Не съставлява отделно действие
по защита и възлагането по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо настоящият състав на
съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г..
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., в размер на 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. Сумата
от 200.00 лева е без включен ДДС, тъй като няма представени доказателства
по делото за регистриране на адвокат И.Ц.по ЗДДС.
Неправилно е
изчислен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, което според
настоящия състав на съда се дължи на погрешни аритметични действия, а не на
незаконосъобразност на действията на ЧСИ Ц.. Независимо от което, и с оглед
правомощията на настоящата инстанция да действа като пълен въззив и предвид
релевираното с жалбата искане за редуциране на пропорционалната такса,
последната следва да бъде ревизирана до правилния й размер. ЧСИ е начислил
такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на сумата от 615.44 лева, от която сума 66.00
лева са такси по т. 1, т. 2 и т. 3 ТТРЗЧСИ, съгласно сметка и фактура по чл. 79 ЗЧСИ (намиращи се на л. 5 и л. 6 от изп. дело). Остатъкът от сумата следва да съставлява
пропорционална такса в размер на 549.44 лева. Следва да се обоснове в тази
връзка, че пропорционалната такса се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по
самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране
адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по изпълнителен
лист, към датата на поканата за доброволно изпълнение, възлизат на общата сума
от 5 453.49 лева. Съгласно т. 26, б.“в“
ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 лева до 10 000.00 лева -
размерът на пропорционалната такса е 100.00 лева + 8 на сто за горницата над
1 000.00 лева. В конкретния случай размерът на пропорционалната такса,
изчислен по реда на т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 456.28 лева,
върху която следва да се начисли 20% ДДС и като краен размер дължимата
пропорционална такса по изпълнителното дело възлиза на сумата от 547.53 с ДДС,
а не в размер на 549.44 лева, както е изчислено от ЧСИ.
По изложените
съображения обжалваният отказ от 06.02.2020 г. да се намалят
разноските по изпълнително дело № 20207840400294 по описа на ЧСИ Й.Ц. - за
адвокатски хонорар до 200.00 лева и пропорционалната такса, е неправилен
и следва да се отмени.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на
жалбоподателя – длъжник Г. Ф. за присъждане на разноски за настоящото
производство е неоснователна, независимо от изхода на делото. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо
която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая, производството е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят
(ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Й.Ц., обективиран в Разпореждане от
06.02.2020 г., постановен по изпълнително дело № 20207840400294 по негов
опис, за намаляване на разноските за адвокатски хонорар и такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
разноските и таксите по изпълнително дело № 20207840400294
по описа на ЧСИ Й.Ц., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя В.К.Л., ЕГН ********** – до размера на сумата от
200.00 лева, и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до размера на сумата от
547. 53 лева, с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
претенцията на Г. Ф., ЕИК ********, за присъждане на разноски за настоящото
производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.