Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 18.04.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ А.

 

при съдебния – секретар М.Г., като разгледа докладваното от съдия А. гражданско дело № 538 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.  

         Ищците Е.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.Ц., ЕГН ********** ***, Е.М.Х., ЕГН ********** ***, В.Я.Т., ЕГН ********** ***, Р.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. , В.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. , Р.М.В., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап.  и Д.Н.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. , чрез адв. Н. – САК са предявили против ответниците С. С.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „В.”, бл. *, вх. „*“,  ет. *, ап. * и Г.К.С., ЕГН ********** *** иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.  

         В исковата молба ищците сочат, че са съсобственици, тъй като наследяват баща си М. Г.Т., ЕГН ********** и чичо си Т. Г.Т., ЕГН ********** и съгласно документ за собственост – нотариален акт за собственост на недвижими имот възстановени по ЗСПЗЗ № 80, том I, рег. № 1928, н. д. № 242 / 2000 г. на нотариус Ч. на следните недвижими имоти, а именно :

-         595 кв.м. попадащи в парцел ХХIV – 3318 от кв. 76 по плана на гр. К., попадащ в ПИ № 3553 и ПИ № 3774 описание по скица № 1935 / 27.10.2008 г. на ПИ № 3553 и № 3554, кв. 76, идентификатор по кадастрална карта 38978.3318 и

-         310 кв.м. попадащи в парцел ХХIV – 3318 от кв. 76 по плана на гр. К., попадащ в ПИ № 3553 и ПИ № 3774 описание по скица № 1935 / 27.10.2008 г. на ПИ № 3553 и № 3554, кв. 76, идентификатор по кадастрална карта 38978.900.3318.

         Ищците твърдят още, че след направена справка в община К. единият от ищците – Р.Т. установил, че за описаните по – горе процесни имоти е направено искане за корекция на правото на собственост в кадастралната карта. Същите сочат още, че като собственик на имотите е вписано трето лице, а именно С. С., съгласно постановено решение за делба от 05.04.2011 г. постановено по гр. д. № 633 / 2007 г. по описа на КРС. Ищците твърдят, че по делото е била представена издадена от община К. скица, в която били включени посочените по – горе имоти, които не били собственост на съделителите. Същите твърдят още, че С. С. е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на Г.К.С..

         Ищците молят съдът да постанови решение, с което да установи, че ответниците не са били собственици на процесния имот УПИ  ХХIV – 3318 от кв. 76, находящ се в землището на гр. К..

Направено е и искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищците редовно призовани не се явяват, явява се само ищецът Р.М.Т., за всички тях се явява адв. С.Н. – САК, който поддържа исковата молба, като излага подробно доводите си в депозираната писмена защита.

Ответниците редовно призовани не се явяват, вместо тях се явява упълномощеният им защитник адв.  А.Ч. – САК, която оспорва така предявения иск и излага доводи в депозирания в едномесечния срок писмен отговор и в приложената в срок писмена защита.  

                    Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди във връзка с доводите изложени от ищците и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

От приложеният като доказателство към делото заверен препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановени по ЗСПЗЗ № 80, том I, рег. № 1928, дело 242 / 2000 г. на нотариус Ч. е видно, че В. Я.Т., ЕГН **********, С.Г.Ц., ЕГН **********, Е.Г.М., ЕГН **********, Е.М.Х., ЕГН **********, М. Г.Т., ЕГН ********** и Т.  Г.Т., ЕГН ********** са признати за собственици на подробно описаните в акта недвижими имоти, между които и имот с площ 595 кв.м., които попадат в парцел ХХIV – 3318 по плана на гр. К., целият парцел с площ 880 кв. м. и имот с площ 310 кв. м., които попадат в парцел ХХIII - 3318 по плана на гр. К., целият парцел с площ 1 570 кв. м.

Като доказателство по делото е приложено заверено копие от Удостоверение изх. № АБ – У – 3122 / 18.11.2008 г. издадено от Община К. по искане на ищците, за да им послужи пред Нотариус. В същото е отразено допълване на кадастъра на действащия план на гр. К.. Но с него не се доказва собственост върху определени имоти, а се констатират промени в регулацията на определени имоти. Процесният имот УПИ ХХIV – 3318 не е включен като самостоятелно обособен имот, а че в същият се съдържат части от определени имоти. Съдът счита, че не е изяснено обстоятелството, че ако тези части както е посочено в удостоверението са вследствие от промени в регулацията, то от какво се състои процесния имот и защо на 13.11.2007 г. Община К. издава скица № 1729 / находяща се на л. 21 от гр. д. 633 / 2007 г. по описа на КРС – делбеното дело /, от която се установява, че процесният имот е собственост на н – ците на П.Й.М., въз основа на Решение на ПК № 22.4 / 15.09.2000 г.

В цитираното по – горе гр. д. № 633 / 2007 г. по описа на КРС е изготвена съдебно – техническа експертиза / л. 179 – 186 / от заключението на която се установява, че процесният имот е част от наследствената маса на н – ците на П.Й.М.. В приключилата делба са разпределени в дялове имотите на П.М. между неговите наследници, една от които е ответницата С. С.. Съществува сила на присъдено нещо между участниците в това гражданско производство по отношение на наследствените имоти. Всички наследници черпят правото си на собственост именно от този съдебен актза извършената между тях делба.

          

         От приложеното по делото удостоверение за наследници № 395 / 12.04.2016 г. издадено от община К. се установява, че Т. С.М. е починал на 18.01.1974 г., акт за смърт № 07 / 18.01.1974 г. и е оставил посочените наследници.

         При гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна :

         Ищците по делото са предявили отрицателен установителен иск, но   съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Правен интерес от установяването, че ответниците не са собственици на определена вещ, или от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост имат само правни субекти които не претендират ,че са собственици на веща, а твърдят, че са носители на други права с предмет тази вещ или са неини владелци, нормалното упражняване на които  права е смутено от претенциите за собственост на трето лице. В случай, че правните субекти твърдят, че са собственици на спорната вещ, и това им право се оспорва те имат правен интерес само от предявяване на положителен установителен иск за собственост. След като ищците претендират, че са носители на правото на собственост на основание  реституция по ЗСПЗЗ, като това им право се оспорва от ответниците, то те имат правен интерес само от установяване спрямо ответниците, че са носители на правото на собственост, т.е от предявяването на положителен установителен иск.

Вярно е, че правната доктрина приема, че от волята на ищеца, чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип следва съдът да прецени и изискването на чл.124 от ГПК, за наличие на правен интерес от предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на присъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е.  като краен резултат отрицателният установителен иск дава по - ограничена защита от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска е един и същ - ищците следва да докажат притежанието на правата, с които в исковата молба са обосновали правния си интерес, с което ще установят материалната си легитимация да се намесят в чужда правна сфера, отричайки  правата на ответника и само ако установят наличието на тези права, съдът пристъпва към разрешаването на спора притежава ли ответника претендираните права и противопоставими ли са те на ищците, след което в съответствие с петитума спорът ще се разреши, чрез признаване правата на ищците или отричане правата на ответника. Следователно правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, както  когато отричането на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално  значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права от ищците, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника настоящ спор, ищците, които владеят имотите и разполагат с документи легитимиращи правата им, избират защита в по - ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права.

         В исковата молба ищците са описали процесния имот по крайно различен начин от имота описан по – горе в нотариалния акт, представен като доказателство от самите ищци по делото. Съгласно представения нотариален акт № 80, том I, рег. № 1928, дело 242 / 2000 г. на нотариус Ч. имотът по т. II е с площ 1 031 кв. м. , като отделните негови части попадат в различни парцели : ХХIV – 3318 и ХХIII - 3318, а имотът описан в исковата молба е с площ от 905 кв. м., като са заявени части с площ 595 кв. м. и 310 кв. м., които попадат в един и същи парцел, а именно : УПИ  ХХIV – 3318. Ищците не доказаха идентичност между тези два имота.

         От страна на ответниците бяха представени писмени доказателства, от които по несъмнен начин се установи, че с влязло в сила Решение № 231 / 05.04.2011 г. постановено по гр. д. № 633 / 2007 г. по описа на КРС на ответницата С. С. са разпределени в дял земеделски земи и УПИ ХХIV – 3318 от кв. 76Г по плана на гр. К., с площ 1 088 кв. м., като за уравнение на дяловете по отношение на земите в регулация същата е осъдена да заплати на другите съделители различни парични суми. Решението, заедно с две допълнителни решения от 13.07.2011 г. и от 03.08.2011 г. за поправка на допуснати ЯФГ са надлежно вписани от съдията по вписванията към РС – гр. К..

         Видно от приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 44, том II, рег. № 1640, дело № 218 / 2016 г. на нотариус Ц., С. С.С. е прехвърлила своите имоти на сина си Г.К.С., като в пункт първи от договора е описан : Поземлен имот с идентификатор № 38978.900.3318, с адрес на ПИ по скица на АГКК : гр. К., ул. „Н. Д. П., с площ по скица на АГКК 1 006 кв. м., идентичен с описания в решение от 05.04.2011 г. на КРС по гр. д. № 633 / 2007 г. / вписано /, както и Решение № 525 от 08.10.2015 г. на КРС / вписано /, поземлен имот, представляващ предишен УПИ ХХIV – 3318, от кв. 76Г, целият с площ от 1 088 кв. м.

Съдът напълно споделя доводите на упълномощения защитник на ответниците, че недоказано остана твърдението на ищците в исковата им молба, че процесният имот е включен в делбеното производство, без същият да бъде собственост на ответниците, че извършената делба е недействителна и е изцяло нищожна, и не следва да засяга правата на неучаствалите в делбеното производство, действителни собственици на имота.

         Предвид изложеното и в съответствие с правомощията си, съдът счита за правилно да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.     

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се уважи направеното искане за присъждане на съдебни разноски от страна на ответника / не е представен списък по чл. 80 от ГПК /, поради което ищците  следва да заплатят на ответниците направените съдебни разноски в общ размер на 500.00 / петстотин / лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Районен съд – гр. К., II – ри състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.Ц., ЕГН ********** ***, Е.М.Х., ЕГН ********** ***, В.Я.Т., ЕГН ********** ***, Р.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5, В.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5, Р.М.В., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5 и Д.Н.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5, представлявани от адв. Н. – САК за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците С. С.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „В.”, бл. *, вх. „*“,  ет. *, ап. * и Г.К.С., ЕГН ********** *** не са собственици на процесния имот УПИ  ХХIV – 3318 от кв. 76, находящ се в землището на гр. К., като неоснователен и недоказан.  

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците Е.Г.М., ЕГН ********** ***, С.Г.Ц., ЕГН ********** ***, Е.М.Х., ЕГН ********** ***, В.Я.Т., ЕГН ********** ***, Р.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5, В.М.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5, Р.М.В., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5 и Д.Н.Т., ЕГН ********** ***, ж. к. „С. Т.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. 5 да заплатят на ответниците С. С.С., ЕГН ********** ***, ж. к. „В.”, бл. *, вх. „*“,  ет. *, ап. * и Г.К.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 500.00 / петстотин / лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                              

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :