Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………….Седми граждански състав
На………двадесет
и шести юни….....………….……………..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д...……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4023……по описа за……….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 198о от Закона за водите за
сумата от 469,34 лв., представляваща неплатена главница по задължение за доставена, отведена и пречистена вода по
издадени квитанции за периода от 04.12.2017 г. до 07.02.2019 г. и 2/ по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,22 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД гр. Стара
Загора твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към А.Т.Х., в размер на 469,34 лв. главница
и 23,22 лв. лихва за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., В
резултат на това било образувано ч. гр. д. № 2283/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение, като била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на заповедта е било извършено
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжницата не била открита на нейния
постоянен и настоящ адрес, не е установен нейн работодател. Поради това бил
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът сочи, че на
името на починалата майка на ответницата имало открита партида с абонатен №
058043 за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „А“,
ет. 7, ап. 43. Задълженията на ответницата за посочения обект възлизали на
469,34 лв., представляващо задължение за доставена, отведена и пречистена вода
по издадени квитанции за периода от 04.12.2017 г. до 07.02.2019 г. и с отчетен
период по квитанциите от 04.12.2017 г. до 07.02.2019 г.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 469,34 лв., представляваща стойността на
доставената, отведена и пречистена вода за обекта на потребителя за периода
04.12.2017 г. до 07.02.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.04.2019 г./,
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата
молба, в който заема позиция за неоснователност на иска, тъй като с исковата
молба не били представени доказателства за задължения на ответницата и не били
представени Общите условия на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил
сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Не е спорно между страните по делото, а и от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че е налице партида с номер 058043 на името на майката на ответницата
за процесния обект с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „А“,
ет. 7, ап. 43 От същото заключение, което не е оспорено от страните се
установява, че по партида № 058043 с адрес гр.
Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „А“, ет. 7, ап. 43 е установено
задължение по всички квитанции, описани и приложени към исковата молба в общ
размер 469,34 лв. с ДДС; задължението е правилно служебно изчислено като за
повреден водомер, като задължението не е платено. Вещото лице дава заключение,
че лихвата за забава в плащането на посочените задължения е в общ размер 23,22 лв.,
подробно посочена по размер и период в заключението. В с.з. вещото лице
уточнява, че изчисленията на дължимата сума са направени от ищеца по
математически метод за повреден водомер са възможно в най-нисък размер за
ответницата. Реално при наличие на прецизно изчисление по реда на Наредба № 4
дължимата сума би се получила в по-голям размер от претендирания.
По делото е представено удостоверение за наследници
/л. от делото/, от което се установява, че ответницата е единствен наследник на
Цанка Х. починала през 2005 г., както и че ответницата има постоянния адрес на
ответницата съвпада с административния адрес на процесния имот.
Освен това от справка за имот /л. 67 от делото/ се
установява, че ответницата е предявила иск за собственост по чл. 108 ЗС срещу
трето неучастващо по делото лице относно процесния имот, т.е. тя недвусмислено
е предявила воля за приемане на наследството, като това приемане поражда
действие от датата на откриване на наследството през 2005 г. Представени са по
делото и ОУ на ищеца.
От приложеното частно гражданско дело № 2283/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение № 1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата 469,34 лева за главница за доставка на питейна вода и отведена
канална вода, по издадени квитанции за
периода 04.12.2017 г. до 07.02.2019 г., с 23,22 лева лихва за периода от 01.02.2018
г. – 12.04.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 325,00 лева
разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от
правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на пресъдено нещо като се
признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при общи условия; 2. реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през
посочения в исковата молба период; 3. стойността на доставените ВиК услуги в
претендирания в исковата молба размер.
Съгласно § 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „Потребители“ са: юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Понятието потребител на ВиК услуги се съдържа и в чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
съгласно който потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът,
начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът
на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от същата наредба. Съгласно
нормата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на услугите от ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или
от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. В нормата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /обн. ДВ бр.18 от 25.02.2005
г./, всички ВиК оператори са длъжни да публикуват одобрени от ДКЕВР общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най - малко в един
централен и един местен ежедневник и те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е
възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение
установените в чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския закон последици, а именно: общите
условия на ВиК оператора стават задължителни за потребителя с последователното
изтичане на посочените два периода. При положение, че по делото не е представен
и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяните от ответницата услуги /на основание чл.
71, ал. 2 от Общите условия/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат
Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Стара Загора. Приложимостта на общите условия в отношенията между
потребителите и ВиК операторите е регламентирана и в чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По аргумент от чл.
155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са достъпни в интернет
сайта на ищеца, така и решение № ОУ-09/11.08.2014 г., с които са одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, съставляват общоизвестни факти като такива същите не
се нуждаят от доказване. Въпреки това ОУ са представени по делото и
възражението в отговора на исковата молба в тази връзка се явява неоснователно.
Предвид обстоятелството, че ответницата не се е възползвала от нормативно
установената възможност да внесе в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложи различни от общите условия, с последователното
изтичане на посочените по - горе два периода, общите условия на ищеца са
станали задължителни за ответника по исковата молба. С оглед на това следва да
се приеме, че страните в производството са били обвързани от облигационна
връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /решение № 129/07.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 683/2011
г., І т.о./.
Отделно от това съгласно чл. 59, ал. 2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът
открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление
от същия. В случая от представените по делото доказателства, вкл. заключението
на съдебно счетоводната експертиза се установява, че такава партида с номер
058043 е открита на името на майката на ответницата. Ответницата е единствен
наследник на починалата си майка и води дело за собственост на имота, т.е. тя
без съмнение е приела наследството. Постоянният и настоящият адрес на ответницата
също са на процесния имот. Следователно съдът приема за установено възникналото
правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и
ответницата, което не се оспорва и от особения представител на ответницата,
т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно чл. 32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от
Общите условия. В представените писмени доказателства по делото /квитанции/ са
отразени потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да
са едностранно съставени от ищеца документи, при условие че не са оспорени от
ответника и при условие, че не са събрани други доказателства, които да
поставят под съмнение отразените в тях количества доставена питейна и отведена
канална вода, съдът приема за доказано по делото предоставянето на ВиК услуги
за процесния период. Още повече, че ищецът изясни в с.з., че е налице повреден водомер.
Отделно от това експертното заключение по делото не е установило нередовност на
счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника
суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 04.12.2017 г.
до 07.02.2019 г., поради което на основание чл. 182 ГПК тези записвания могат
да се ползват като доказателство в полза на съставителя. Дори вещото лице
посочи в о.с.з., че при по-прецизно изчисление дължимата сума би била в
по-висок размер от претендирания по делото. Отделно от това както
постоянният, така и настоящият адрес на ответницата съвпадат с адреса на
водоснабдения имот, т.е. не е налице дори индиция, че ответницата е възможно да
има друго местоживеене.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от
Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура е в размер на
23,22 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено
задължение на ответницата към ищеца за заплащане на лихва за забава в
установения от експертизата размер.
Други възражения относно дължимостта на сумата в
отговора на исковата молба освен, че не са представени ОУ /представени по
делото – л. 55-61/ и, че не било ясно дали счетоводството на ищеца било водено
редовно т.е. дали квитанциите са правилно осчетоводени /заключението на
съдебно-счетоводната експертиза установи, че те са правилно изчислени и
осчетоводени/ не са направени от особения представител на ответницата. Всъщност това са възраженията в отговора на исковата
молба – единствено досежно представянето на доказателства от страна на ищеца за
задълженията на ответницата. Насрещни фактически твърдения, които да бъдат
проверени не бяха изнесени в отговора на исковата молба.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о ЗВ е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 469,34 лв. и искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 86, ал.
1 ЗЗД бъде уважен за сумата от 23,22 лв.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса - 25,00
лв. /ДТ над 25,00 лв. до 75,00 лв. се явява надвнесена и няма как
ответницата да бъде осъдена да я заплати ищеца/, възнаграждение за вещо
лице – 150,00 лв., адвокатско възнаграждение – 360 лв. и възнаграждение за
особен представител 150,00 лв. и за заповедното производство адвокатско възнаграждение
– 300,00 лв. и държавна такса – 25,00 лв., съобразно представения от ищеца
списък, които да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
198о ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.Т.Х., ЕГН:
********** и адрес: *** съществуването на вземането на „ВиК“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. „Христо
Ботев“ № 62, за сумата от 469,34 лв. /четиристотин
шестдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща главница за
потребени ВиК услуги по квитанции с номера: **********/01.02.2018 г.,
**********/01.03.2018 г., **********/01.04.2018 г., **********/28.04.2018 г.,
**********/28.05.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/28.07.2018 г.,
**********/28.08.2018 г., **********/28.09.2018 г., **********/28.10.2018 г.,
**********/15.11.2018 г., **********/15.12.2018 г., **********/15.01.2019 г.,
**********/15.02.2019 г. за имот находящ се в
Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „А“,
ет. 7, ап. 43 партида № 058043 и за сумата от 23,22 лв. /двадесет и три лева и двадесет
и две стотинки/ представляваща обезщетение
за забава за периода 01.02.2018 г. – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
1227/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Т.Х., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на „ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, сума в размер на 685,00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски и сума в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/,
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2283/2019 г. по описа на Старозагорски районен
съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: