№ 430
гр. Перник, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720100008 по описа за 2023 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от С. К. Г., ЕГН ********** от с. ***, общ.
Перник против „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11,
представлявано от управителя Б.И..
Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на И.Л.И., починал на
31.08.2018 г., тъй като останалите наследници по закон – В.К.И., Б. Г. А. и Н.
Г.а П., са се отказали от наследството на общия наследодател.
Сочи, че срещу наследодателя и е издаден изпълнителен лист на 18.07.2012
г. по частно гражданско дело № 2617/2012 г. по описа на ПРС, с който същият
е осъден да заплати на ответника сумата от 371.52 лв., представляваща
главница за доставка на питейна вода и отвеждане на и пречистване на
отпадни води за периода от 05.11.2018 г. до 01.12.2011 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 72.41 лв. за периода от 04.01.2009 г. до
31.12.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
08.06.2012 г. до окончателното плащане, както и 25.00 лв. – разноски.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. №
832/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ОС – Перник. Сочи, че
вземането, за принудителното събиране, на което е образувано
изпълнителното дело е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът, в качеството му на наследник по закон на И.Л.И. не му дължи
сумата от 371.52 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода и
отвеждане на и пречистване на отпадни води за периода от 05.11.2008 г. до
01.12.2011 г., за което вземане на 18.07.2012 г. е издаден изпълнителен лист
1
по гражданско дело № 2617/2012 г. по описа на Пернишки районен съд и е
образувано изпълнително дело № 832/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника 17.01.2023 г. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че
изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане е
прекратено по силата на закона и от визскателя не са предприемани действа
за образуване на ново такова. Затова счита, че не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и не дължи разноски. Оспорва размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Ц.,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован за съдебно заседание,
не е изпратил представител. В подадена от него писмена молба, докладвана в
съдебно заседание, е заявил, че поддържа становището си за недопустимост
на предявения иск, тъй като не е предприемал действия за събиране на
вземането. Искането към съда е, в случай, че уважи иска, да намали размера
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение до минималния размер.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представените
от него писмени доказателства.
С изпълнителен лист, издаден на 18.07.2012 г. по ЧГД № 2617/2012 г. по
описа на ПРС И.Л.И. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД сумата от 371.52 лв., представляваща главница за доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.11.2008 г. до
01.12.2011 г., сумата от 72.41 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 04.01.2009 г. – 31.12.2011 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.06.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 25.00 лв. - държавна такса.
От удостоверение за наследници изх. № 495/22.07.2020 г. издаден от общ.
Перник е видно, че длъжникът по изпълнителния лист – И.Л.И. е починал на
31.08.2018 г. в гр. Перник, за което е съставен акт за смърт № 908/31.08.2018
г. Оставил е за свои наследници, както следва: К.И.К. – чичо, починал на
10.05.2020 г. и оставил за свои наследници по закон децата си В.К.И. и С. К.
Г. и Л.П.К. – майка, починала на 15.02.1991 г. и оставила за свой наследник
Г.П.А. – брат, починал и оставил за свои наследници децата си – Б. Г. А. и Н.
Г.а П..
Видно от извършените справки в книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при
Районен съд – Перник, наследниците Н. Г.а П., В.К.И. и Б. Г. А. са заявили
отказите си от наследството, оставено от И.Л.И., които са вписани, както
следва: по ЧГД № 7631/2018 г., по ЧГД № 6163/2022 г. и по ЧГД № 7632/2018
2
г., всички по описа на Районен съд – Перник. Следователно, ищцата е
единствен наследник по закон на длъжника по изпълнителния лист. По силата
на чл. 60, ал. 1 от ЗН тя отговаря за задължението на своя наследодател
И.Л.И. и на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист
срещу наследодателя и има сила и по отношение на нея.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищцата да предяви
настоящия иск за установяване, че вземането на ответника срещу
наследодателя и, обективирано в процесния изпълнителен лист не
съществува, тъй като е погасено по давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
От представения изпълнителен лист от 18.07.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2324/08.06.2012 г. по ЧГД № 2617/2012 г. по описа на ПРС се установява, че
И.Л.И. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата
от 371.52 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 05.11.2008 г. до
01.12.2011 г., сумата от 72.41 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 04.01.2009 г. – 31.12.2011 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 08.06.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски в размер на 25.00 лв. - държавна такса.
От представената молба вх. № 10755/30.08.2012 г. се установява, че на
посочената дата ответникът е поискал образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на вземането му по изпълнителния лист.
Видно от покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 832/2012 г. по
описа на ЧСИ С.Б., въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №
832/2012 г. и ПДИ е изпратена на длъжника на 13.09.2012 г.
От приложеното постановление на ЧСИ от 13.09.2012 г. е видно, че изп. д.
№ 832/2012 г. е присъединено към изп. д. № 47/2011 г., двете по описа на ЧСИ
С.Б..
Отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист са неясни, поради
което от тях не могат да се направят изводи за осъществени правно-
релевантни факти.
При доказателствена тежест на ответника, указана му с доклада по делото,
той не е ангажирал доказателства, от които да се установя извършването на
други действия, които имат за последица спиране или прекъсване на
давността за вземането.
На ответника изрично е разяснено, че не сочи доказателства за тези факти.
Той не е предприел действия за установяването им, поради което съдът
приема, че след издаване на изпълнителния лист на 30.08.2012 г. е образувано
изпълнително дело № 832/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. и то е било висящо
към момента на присъединяването му към изпълнително дело № 47/2011 г., а
именно 13.09.2012 г.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност за длъжника по
изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради
факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
3
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане
на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет
години. /в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по
т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други
/.
Предмет на доказване по делото е изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене, предвиденият в чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава възраженията си
на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 18.07.2012 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата
на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
4
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 832/2012 г. по описа на ЧСИ
С.Б. не са извършвани действия, които се ползват с последиците по чл. 116, б.
"в" от ГПК.
Изпълнителното дело е било висящо в периода от 30.08.2012 г. до
13.09.2012 г. По време на висящността му, до 26.06.2015 г. са били
приложими разясненията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд/обявено за загубило силата
си Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г.ВКС. /, според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Затова настоящият състав приема, че по отношение на ищеца
погасителна давност за вземането не е текла за времето от 30.08.2012 г. до
13.09.2012 г. След тази посочената датата /13.09.2012 г. /е започнала да тече
нова петгодишна давност за вземането, по което ищецът е длъжник съгласно
наследствените правоотношения и чл. 60, ал. 1 от ЗН.
След тази дата не са извършвани действия, които да спират или прекъсват
давността. Затова съдът приема, че тя е изтекла на 13.09.2017 г. и съответно
вземането е погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по съдебно-деловодни разноски
в размер на 50.00 лв. – държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр.
5
с чл. 110 от ЗЗД, че С. К. Г., ЕГН ********** от с. ***, в качеството и на
наследник по закон на И.Л.И., починал на 31.08.2018 г. в гр. Перник, за което
е съставен акт за смърт № 908/31.08.2018 г., не дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б.И. поради
погасяване по давност, сумата от 371.52 лв., представляваща главница за
доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 05.11.2008 г. до 01.12.2011 г., за което вземане на 18.07.2012 г. е
издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 2617/2012 г. по описа на
Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 832/2012 г. по
описа на ЧСИ С.Б.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 11 да заплати на С. К. Г., ЕГН ********** от с. ***
сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща заплатена държавна такса и
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6