№ 758
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110109958 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу П. Я. Н..
„Т. е предявила против П. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните
суми, свързани с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,жк. „Б. /абонатен № ./, а
имено: сумата от 1704,00 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 273,07 лева, представляваща мораторн
лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г.; сумата от 17,40 лева - цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
18.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 2,87 лева мораторна лихва, включваща
лихва за периода от 03.03.2020г. до 26.11.2020г. върху платена главница за месец юни 2019г.
и лихва за периода от 31.08.2019г. до 04.11.2021г. върху главницата за периода от месец м.
07.2019г. до м. 04.2020г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответникът бил неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период за услугата дялово
разпределение, като дължал и обезщетение за забавено изпълнение.
Услугата дялово разпределение в сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът на потребителя, било извършвано от „Т..
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Н. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание. Не оспорва доставката на ТЕ в процесния период в
претендирания обем и размер. Оспорва наличието на облигационни отношения между
страните - не бил ползвател на ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото Нотариален акт № 11, том Х, нот.дело № 1811/1980г. от
дата 23.06.1980г. /л. 16-17 от делото/ се установява, че Л. Н.а е придобила собствеността
върху процесния имот – апартамент № 5, находящ се в гр. С., жк. „Б., като това жилище й е
било предоставено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ.
Видно от удостоверение за наследници на Л. Н.а, последната е починала на
17.07.2002г., като е оставила за свои наследници синовете си – П. Я. Н. – ответник по делото
и К. Я. Н..
Видно от приобщената по делото искова молба, предявена от К. Н. срещу П. Н., с
която е предявен иск за делба, както и от протокол от открито съдебно заседание на
16.01.2013г. по гр.д. № 5867/2005г. на СРС, 59 състав /л. 21-27 от делото/, в производството
по съдебна делба за теглене на жребий по реда на чл. 291 ГПК /отм/, в съдебното заседание е
проведена посочената процедура. Видно от съдържанието на протокола, на жребий са
теглени два обособени дяла, единият от които /дял 1/ е включвал именно процесния
апартамент № 5, находящ се в гр. С., жк. „Б.. Именно този дял се е паднал на ответника П.
Н., доколкото ищецът по делбеното производство К. Н. е изтеглил за себе си дял 2,
включвал друг имот.
Видно от отбелязването върху протокола определението за прекратяване на
производството след тегленето на жребий е влязло в сила на 24.01.2013г.
Коментираните до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Така събраните доказателства мотивират извод, че собственик на процесния имот в
релевантния период е ответникът П. Н..
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
17.09.2002г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
адрес: гр. С.,жк. „Б. с приложени списъци на етажните собственици с отбелязани брой
радиатори, ИРРО и Т.ВЕНТ. /л. 30-33 от делото/; Договор № 4634 от 02.10.2022г., сключен
2
между ЕС на горния адрес и „Т., съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение
от сметка за аб. № 00., представени от ищеца, както и от представените от третото лице
помагач документи за дялово разпределение за релевантните отчетни периоди, се
установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Съдът кредитира и приобщения по делото Договор от 03.06.2020г., при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Т.
С.” ЕАД и „Т., по силата на който ФДР е приела да извършва услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в
гр. С..
С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот през процесния период е
бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания
по-горе законов текст ответникът, като ползвател на топлоснабдения имот в качеството си
на собственик, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество
досежно доставяната до ползваната от него имот топлинна енергия, без да е необходимо
нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т.
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът чрез своя попечител да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ, поради което между страните за процесния период бил сключен действителен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Размерът на дължимата ТЕ и дялово разпределение съгласно общите фактури за
двата отчетни периода по принцип не се оспорва от ответника, именно поради което и по
делото не бяха допуснати исканите от ищеца СТЕ и ССЕ. Поради изрично посоченото от
ответника, че не оспорва доставената ТЕ в обема и размера, в който се претендира, това
обстоятелство беше прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
В тази насока съдът кредитира приобщените по делото съобщения към фактури за
процесните отчетни периоди и справка от абонатната сметка, видно от която общата
начислена сума за процесния период за ТЕ е в размер на 1721,49 лева, от които 1704,09 лева
– за доставена и потребена ТЕ и 17,40 лева - за услуга дялово разпределение.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
3
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер,
договор за топлинно счетоводство между ЕС и „Т., които не са оспорени от ответната
страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за
което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, че в процесния период, по
отношение на процесната етажна собственост е извършвана услугата дялово разпределение,
като ФДР е била „Те. С.сис” ., като по делото не са ангажирани доказателства за заплащане
на дължимата сума в претендирания размер от 17,40 лева, начислена съгласно извлечението
от сметка.
С оглед на всичко изложено искът, предявен срещу ответника по чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за главницата за дялово разпределение се явява принципно основателен за
пълния размер.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение в посочените по-горе размери, следва да бъде
разгледано своевременно въведеното от ответника чрез особения представител възражение
по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
4
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 18.11.2021г. Така, обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
18.11.2018г.
Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г., одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила от 11.08.2016г., предвижда задължение на клиентите
да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който
се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
С оглед на това, за частта, обхващаща периода от 01.05.2018г. до 30.09.2018г.
давността за прогнозни месечни вноски, по принцип е изтекла преди датата 18.11.2018г.
Видно от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г. издадените
прогнозни фактури касаят период /м.11.2018г. – м. 04.2019г./, като в периода 01.05.2018г. –
30.09.2018г. липсват прогнозни фактури, за които да е изтекла давността.
Издадените изравнителни фактури са от дати след датата 18.11.2018г., поради което
за тях не е изтекла давността.
Поради това искът за главница за дължима ТЕ следва да бъде уважен за изцяло за
сумата от 1704 лева.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема,
5
че давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
Видно от извлечението по сметка /л. 41 от делото/ всички фактури за дялово
разпределение са издадени през 2019г. и 2020г. и за сумите по тях давността не е изтекла.
С оглед на това претенцията за главница за дялово разпределение следва да бъде
уважена изцяло за сумата от 17,40 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по изравнителна фактура № ********** от
31.07.2019г. ответникът е изпаднал в забава считано от 15.09.2019г.
За задължението си по изравнителна фактура № ********** от 31.07.2020г.
ответникът е изпаднал в забава от 15.09.2020г.
С оглед на това мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г. върху
главницата от 1271,73 лева по фактура № ********** от 31.07.2019г., изчислена с лихвен
калкулатор, възлиза на 266,70 лева.
При изчислението на тази мораторна лихва, съдът изключи периода на извънредното
положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6
от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2021г. върху главницата от
415,84 лева /по фактура № **********, касаеща втория отчетен период/, изчислена с лихвен
калкулатор, възлиза на 48,06 лева.
Или, общата мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г. върху цялата
дължима сума за двата отчетни периода за ТЕ, възлиза на 314,76 лева.
Ищецът претендира мораторна лихва в по-малък размер - 273,07 лева, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение дължимата мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
6
изпадането на ответника в забава.
Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването,
като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищеца, и ответника с оглед
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в исковото производство, както следва: 39,94 лева –
държавна такса.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски на ищеца в исковото производство са 139,94 лева.
Разноските, направени от ищеца в заповедното производство са, както следва: 39,95
лева – държавна такса, като му е присъдено и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Общите разноски на ищеца в заповедното производство са 89,95 лева.
При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в исковото производство с оглед уважената част на иска, в размер на 139,74 лева, както и
разноски в заповедното производство с оглед уважената част на исковете размер на 89,82
лева.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство, доколкото
по отношение на него е осъществена безплатна правна помощ съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие.
По делото от страна на неговия пълномощник се претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за настоящото производство в
размер на 400 лева за исковото производство и 400 лева за заповедното производство.
Съгласно специалния текст на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА в полза на адвоката,
осъществяващ безплатна правна помощ, съдът не може да присъди възнаграждение в по-
нисък размер от минималните размери съобразно Наредба№ 1 от 9 юли 2004 г. за
минимални размери на адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
/ред. ДВ 68/2020г., действаща в периода на разглеждане на делото/ - за правен спор с цена
на иска с правен интерес от 1000 до 5000 лева на адвоката по делото се дължи минимално
възнаграждение в размер на по 300 лв. плюс 7 % върху горницата над 1000 лева.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
При съобразяване на това правило минималното адвокатско възнаграждение възлиза в
размер на 369,81 лева, поради което претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева не се явява прекомерно.
7
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. – в производство по издаване на заповед за
изпълнение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на ал. 2 на база
половината от претендираните суми. При това правило адвокатското възнаграждение за
заповедното производство следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата – при правен интерес до 1000 лева и възлиза в размер на 300 лева.
Именно спрямо този размер следва да се изчисли дължимото на адв. К. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство предвид неговия формален характер.
При така изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. К. с оглед
отхвърлената част на иска, както следва: сумата от 0,57 лева – адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред СРС и сумата от 0,43 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. срещу П. Я. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Н., че П. Я. Н. дължи на „Т. сумата
от 1704,00 лева – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., предоставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С.,жк. „Б. /абонатен № ./, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 17,40 лева - главница, представляваща незаплатена сума за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.,
против П. Я. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „Н., че П. Я. Н. дължи на „Т. сумата от
273,07 лева - мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019г.
до 04.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 2,87 лева, включваща лихва за периода от 03.03.2020г. до
26.11.2020г. върху платена главница за месец юни 2019г. и лихва за периода от 31.08.2019г.
до 04.11.2021г. върху главницата за периода от месец м. 07.2019г. до м. 04.2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Я. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.
С., жк. „Н. да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 139,74 лева - разноски в исковото
производство, както и сумата от 89,82 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 66002/2021г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
8
управление: гр.С., ул. „Я., да заплати да заплати на адв. Н. К. от САК с личен номер ., с
адрес: гр. С., ул. „Т., офис 2 сумата от 0,57 лева - адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в исковото производство пред СРС и сумата от
0,43 лева – за осъществено процесуално представителство в заповедното производство
ч.гр.д. № 66002/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9