Решение по к. адм. дело №1428/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С. С. М., с [ЕГН], чрез адвокат Д. Х., против Решение № 5202/10.06.2025г. от на Административен съд – Пловдив, ХIІІ с., постановено по адм. д. № 592 по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 8 лева до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. за периодите от 05.12.2022 г. до 01.02.2023 г., от 03.02.2023 г. до 02.09.2024 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 960 лв. до пълния предявен размер от 5 000.00 лв. за периодите от 20.09.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл., за 05.11.2024г., от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., 30.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл. и от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено/изменено, като се присъди обезщетение за разликата от 8 лв. до 10 000 лв. и от 960 лв. до 5000 лв. , и да бъде изцяло уважена исковата претенция.

Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател от сбраните гласни и писмени доказателства се установява безспорно описаната в исковата молба фактическа обстановка. Счита, че следва да се кредитират напълно свидетелските показания, тъй като свидетелят има преки и непосредствени впечатления от условията, при които С. С. М. е живял.

Твърди се, че изцяло са игнорирани като неимуществени вреди невъзможността от ползване на пералня в затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни лица от заразни болести, наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, преминаването на лишените от свобода през двора, за да стигнат до банята.

Сочи се, че са претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето на С. С. М. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода" през процесния период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, лишаване от право да ползва престой на открито, тъй като М. е работил, неудобство за преминаване през двора, за да достигне до общата баня, липса на място за простиране навън, поради което се е наложило да живее в стая, в която се простира и има наличие на влага и мухъл.

Според касационния жалбоподател, от събраните по делото доказателства се установява, че са били налице посочените в исковата молба нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

3. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба от С. С. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик, предявена чрез адв. Д. Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], [улица], с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 10 000.00 лева за за престоя му в Затвора [населено място] в период 05.12.2022г. до 02.09.2024г., и сумата в размер на 5 000.00 лева за престоя му в Затвора [населено място] за период 20.09.2024г. до 18.03.2025г., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за посочените периоди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) -; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели „каре“ за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние; невъзможност да иззползва правото си на престой на открито; липса на предоставени работни дрехи;липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

7. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на С. С. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик сумата от 8.00 /осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода на 02.02.2023 г. вкл, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 1 ден ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. за периодите от 05.12.2022 г. до 01.02.2023 г., от 03.02.2023 г. до 02.09.2024 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и е ОСЪДИЛ Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на С. С. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик сумата от 960 /деветстотин и шейсет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 01.11.2024 г. до 04.11.2024 г. вкл., от 06.11.2024 г. до 16.12.2024 г. вкл., от 20.12.2024 г. до 29.12.2024 г. вкл., от 03.01.2025 г. до 08.03.2025 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 120 дни в посочените периоди, ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 5 000.00 лв. за периодите от 20.09.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл., за 05.11.2024г., от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., 30.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл. и от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС,

8. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по отношение на първия исков период, касаещ Затвора Пловдив (05.12.2022г. до 02.09.2024г. вкл.) М. е пребивавал само в периода от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл., тъй като на 02.09.2024 г. е освободен. За втория период (20.09.2024 г. до 18.03.2025 г. вкл.) М. е пребивавал реално от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г. вкл., тъй като на 09.03.2025 г. е бил преместен в затвора Пазарджик), поради което в останалата част, а именно за периодите от 05.12.2022 г. до 30.01.2023 г. вкл., от 20.09.2024 г. до 27.10.2024 г. вкл. и от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г., искът е недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка съдът е приел, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Така по отношение на исковите претенции, съдът е приел за категорично установено от приетите писмени доказателства, че ищецът М. реално е пребивавал от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. и от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г., вкл. в Затвора Пловдив. От представените писмени доказателства за посочените периоди е констатирана пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал М. /за първия период от 31.01.2023 г. до 01.09.2024 г. вкл. за 1 ден - 02.02.2023 г.; за втория период от 28.10.2024 г. до 08.03.2025 г., вкл. 120 дни, като 65 от тях за времето от 01.11.2024 г. до 12.01.2025 г. /с изключение на дните 05.11.2024г., от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., 30.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл./ и 55 дни за периода от 13.01.2025 г. до 08.03.2025 г., поради което на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е приел, че също не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Посочено е, че по делото е разпитан като свидетел О. А. М., като за същия на съда е служебно известно, че е водил дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което е прието, че за него е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна според съда, по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Останалите претенции съдът e приел за неоснователни, поради липса на установено бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС от страна на ответната администрация.

Крайният извод на съда е, че наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) обосновава настъпването на презумираните неимуществени вреди като е налице причинно-следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

При това положение, съобразявайки чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и доколкото претенцията на ищеца е приета за частично основателна – за времето, през което е констатирано нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липсата на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на общо 968 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. В останалата част претенциите са приети за неоснователни.

V. За правото:

9. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

11. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искови претенции за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца в част от периодите на пребиваването му в Затвора Пловдив.

Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, което съответно обуславя и постановения от съда резултат. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани, съответно за недоказани, твърдените в исковата молба факти.

12. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно единствено оплакването за недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които М. е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода през част от периодите на пребиваване в Затвора – Пловдив. Същото обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Изводите на съда в тази насока почиват на събраните писмени и гласни доказателства и върху процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.

13. Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за частична основателност на исковата молба и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретният размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно сумата от 8.00 /осем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода на 02.02.2023 г. ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 960 /деветстотин и шейсет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 01.11.2024 г. до 04.11.2024 г. вкл., от 06.11.2024 г. до 16.12.2024 г. вкл., от 20.12.2024 г. до 29.12.2024 г. вкл., от 03.01.2025 г. до 08.03.2025 г., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, с която е сезиран съда.

VI.За разноските :

15. Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5202/10.06.2025г. от на Административен съд – Пловдив, ХIІІ с., постановено по адм. д. № 592 по описа на съда за 2025 г., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 8 лева до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. за периодите от 05.12.2022 г. до 01.02.2023 г., от 03.02.2023 г. до 02.09.2024 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 960 лв. до пълния предявен размер от 5 000.00 лв. за периодите от 20.09.2024 г. до 31.10.2024 г. вкл., за 05.11.2024г., от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл., 30.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл. и от 09.03.2025 г. до 18.03.2025 г. вкл., както и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.