Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин,15.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 572 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот- УПИ…………. - за
магазини /първи, отреден „за магазини"/ от квартал 80 /осемдесет/ по
действащия РКП /ПУП/ на гр. Е. П., утвърден със Заповед № АБ-164 от 1985 год.,
целият с площ от 723 кв.м., при граници: от две страни - улици, площад и
УПИ-парцел ХХ-362 и УПИ-парцел ……,
заедно с построените
в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с тераса със застроена площ от 119,32 кв.м. и
метален НАВЕС с площ от 49 кв.м..
Ищецът твърди, че предходен собственик на
имота е била Община Елин Пелин, а ищецът придобил собствеността върху процесния
имот по силата на проведен на
04.09.2003г. търг с явно наддаване. Ищецът бил обявен за спечелил търга с
нарочна заповед от 2003 година на кмета на Община Елин Пелин
и сключен договор за продажба, който надлежно вписан в Агенция по вписванията.
Твърди се още, че вече 15 години едноличният
търговец владее имота явно, непрекъснато и необезпокоявано, като присъединява
владението на своя праводател към
упражняваното свое владение.
Твърди
се, че Община Елин Пелин е
отчуждила процесния имот, като против
заповедта за отчуждаване е била
депозирана жалба от наследници
на В. Х., но жалбата е била отхвърлена.
Твърди
се още, че през 2015 година ответникът,
като наследник на В. Х.а е предявил
против Общината установителен иск за
собственост по чл.124 ГПК и бил признат
за собственик по отношение на 1/3 ид.ч. от имота. В тази връзка се твърди, че е
възникнал между страните спор за право на собственост по отношение на процесния
имот, обосноваващо и правен интерес у ищеца от водене на настоящото
производство.
Иска
се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ищеца, че ответникът не е собственик на процесния имот .
Претендират
се разноските по настоящото
производство.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е спрямо ответника отрицателен
установителен иск, конкретизиран
с петитума на исковата молба .
Налице
е правен интерес от предявяване на иска, тъй като е възникнал спор за собственост между ищеца, който се позовава на придобиване
собствеността върху процесния имот по силата
на търг с явно наддаване, както и
на изтекла в негова полза придобивна давност с упражнявано владение върху имота продължило 15 години и ответника по делото, в чията
полза, в друго исково производство приключило с решение по реда на чл.238 ГПК,
е било прието за установено правото на
собственост на Х. Ил.Т. върху 1/3 ид.ч.
от УПИ І-1299 за магазин и градина,
кв. 80, с площ от 660 кв.м., при граници:от две страни- улици, УПИ-ХХ-362, УПИ
ІІ-362.
В показанията си св. П. твърди, че знае Д., като
собственик на имота още от 2003 година,
когато тя го била придобила. Знае, че общинския съвет продал имота.Д. ползвала имота за нуждите на
фирмата си. Само тя имала ключ от магазина и можела да отключи. Сега в магазина
държала имущество на фирмата си. Другото
било почупено. Предполага, че от съседа, но след като имота му бил отчужден,
съвета му платил някаква цена.
Св.Георгиев сочи, че Д. е закупила процесния имот, който до преди 5-6- години
ползвала като магази , а
понастоящем използвала за склад.Само тя
имала ключ за склада. Цялото място било с площ около 700-800 кв.м. и в
него има
изградени две постройки-два магазина заключващи се и си ги стопанисва Д..
Имота се намира на две улици до детската
градина в гр. Е. П. и сред местните
хора бил известен, като „Б….“. Знае , че Д. е закупила имота в качеството й на едноличен търговец.Свидетелят
не е чувал някой да е имал
претенции за имота магазина и/или
земята.
В настоящото производство ответникът по делото е легитимиран,
като наследник на В. Х. Т., бивш жител *** , починала на 18.01.1988 година /вж. Удостоверени за
наследници изх. №
ГСР-04-18008/08.08.2014 година, л.19 от делото/
С Решение № 195 от
08.10.1992 година на кмета на Община Елин Пелин на наследници на В. Х.
Т. , в т.ч. и ответника по настоящото дело
Х.И.Т., е отказано да бъде отменено отчуждаването на парцел ….., кв.80
по плана на гр. Е. П..
С нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот по давност № 35, том V, дело № 846/1968г. на съдия при Елинпелинки съд В.
Хр. Т.- наследодателка на ответника, се е
легитимирала като собственик на парце ІІ-1299 и парцел ІІІ-1299 , кв. 80 по
плана на гр. Е. П., а други 660 кв.м. / от цялото
празно дворно място от 1626 кв.м./ се отчуждават за магазин и градина /вж. цитирания констативен нотариален акт/.
Във връзка с отказа на кмета за отмяна на направеното отчуждаване, наследници на В.Т. ,
в т.ч. и ответника по настоящото дело , са поискали пред Софийски окръжен съд отмяна на отказа на кмета материализиран в Решение № 195/08.10.1992
година цитирано по- горе в настоящото. С решение от 12.11.1993г. по гр.д. № 1093/1993г. по описа на Софийски окръжен
съд е отхвърлена жалбата на наследниците
на В. Хр.Т. с подробни мотиви изложени в решението. Със същото се сочи, че съдът не може да прецени налице ли са
основанията по чл.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано.
В последна връзка по делото не се съдържат
доказателства за последвали други отчуждавания, респективно по отношение
на останалите образувани от имота /празно дворно място цялото от 1626 щв.м. съгласно
цитирания нотариален акт/ на наследодателката парце ІІ-1299 и парцел
ІІІ-1299 , кв. 80 по плана на гр. Е. П..
С нарочна
молба от наследодателката на ответника до Софийски народен съвет, чрез Градски народен съвет /ТС/ Елин Пелин е
поискано „спешно изплащане на
обезщетяването й, поради започнат строжен на жилище за децата й“ /л.51 от делото , искане вх. № 4637/
месец юни 1970 година/.
От писмо изх. №
VІІ-721/18.02.1971г. на Софийски
окръжен народен съвет е видно, че в
полза на обезщетяваното лице е била депозирана при ДСК сумата от 1320.00 лева, която сума представляваща
обезщетение за отчуждената част от 660 кв.м. от имота на наследодателката
В.Тодорова / съгласно Нотариален акт №
35, том V, дело № 846/1968г. на съдия при Елинпелинки съд / за магазин и градина /л.49, л.18 от
делото/. В подкрепа на този факт е и писмо изх. №
М-02-10530(1)/27.06.2019г. на Община
Елин Пелин във връзка с издаденото
от 29.09.2019г. от съда удостоверение /л.114 от делото/.
Към 29.06.1995г. в процесния имот, който вече
държавна собственост, има построени 2 броя магазини и трафопост /л.58 от
делото/.
През 2003 година, черз търг с явно наддаване Община Елин Пелин е продала процесния
имот с реализираните в същия мероприятия / в т.ч. магазини / , на ЕТ“КДМ-Т..-Д.
К.“, гр. Е. П., съгласно Заповед № 535/12.09.2003 година на кмета на Община
Елин Пелин /л.10 от делото/.
На основание
Договор от 16.09.2003 година, /вписан в СВ/ и на основание чл.587, ал.1 ГПК
ищецът се е снабдил са Нотариален акт № 129, том І, рег. № 1629, дело №
110/28.03.2011г. на нотариус Л.Х. с
район на действие РС Елин Пелин.
По делото е
допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно- техническа експертиза от
01.04.2019г. , изготвена от в.л. К.Н.. От заключението по експертизата е видно,
че имот пл. № 1299 е нанесен в плана на
гр. Е. П. от 1957 година и за него са
били преотредени три парцела , а процесния парел І-1299 с площ от 660 кв.м. /л.85 от делото/ преотреден за
магазини.Това преотреждане е намерило място в коминирана скица на вещото лице, където последното се е
позовало на плана от 1985 година, но за
процесния парцел вече с плана е обособен нов имот, който вече с площ от 723
кв.м., поради придаваеми към имота площи от север и изток по силата на регулацията. Към
заключението е приложен и Акт за държавна собственост № 2945/27.02.1992 година,
по която отразени изградените в процесния имот
2 броя магазини /л.90 от делото/.
Със Заповед № 06-00-016 от 29.12.1995 година
на МФ е разпоредено отписване от актовите книги за държавни имоти на
процесния и същия се актува за общински,
заедно с построените в имота 2 броя магазини.
При така
предявения отрицателен установителен иск за собственост предмет на изследване в
процеса е правото на собственост на ответника и в тежест на последния е да
докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на спорния имот. На наведените с исковата молба
твърдения ответникът не е противопоставил
възражения или насрещни свои
твърдения, с каквато възможност е
разполагал и му е била разяснена същата съгласно чл.131, ал.1 от ГПК.
На следващо място от приетата
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния парел І-1299 с
площ от 660 кв.м. преотреден за
магазини, с плана от 1985г. е обособен нов имот, чията площ поради придаваеми
към имота площи от север и изток по
силата на регулацията, вече е 723 кв.м..
Изложеното по- горе дава основание да се приеме
още, че от 2003 година до 2015 година процесният имот е владян от ищеца явно, необезпокоявано и
непрекъснато, както и към настоящия момен едноличният търговец упражнява
безпрепятствено и необезпокоявано владението си
върху имота / вж.
показанията на свидетелите Г . и П./.
По
изложеното съображения настоящият състав намира, че предявения отрицателен
установителен иск следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, в т.ч. държавна такса - 57.52 лв., депозит за вещо лице - 250.00 и адвокатско възнаграждение. Тъй като настоящият състав намира адвокатското възнаграждение за прекалено завишено счита, че посочената сума от 2400.00 лева следва да се редуцира и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждени за един адвокат в размер на 800.00 лева. В този смисъл общия размер на разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца са в размер на 1 107.52/ хиляда сто и седем лева и 52 стотинтки/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от ЕТ“КДМ – Т.-Д. К.“, гр. Е. П., с ЕИК …., представляван от Д. П. К. с ЕГН **********, против Х.И.Т. *** , с ЕГН **********, че ответникът Х.И.Т. *** НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния имот: недвижим имот – УПИ…..- за магазини /първи, отреден „за магазини"/ от квартал 80 /осемдесет/ по действащия РКП /ПУП/ на гр. Е. П., целият с площ от 723 кв.м., при граници: от две страни - улици, площад и УПИ-парцел ХХ-362 и УПИ-парцел ….., заедно с построени в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с тераса със застроена площ от 119,32 кв.м. и метален НАВЕС с площ от 49 кв.м..
ОСЪЖДА Х.И.Т. *** , с ЕГН **********, да заплати на ЕТ “КДМ – Т. - Д. К. “, гр. Е.П., с ЕИК ……., представляван от Д. П. К., с ЕГН **********, деловодни разноски в общ размер на 1 107.52/ хиляда сто и седем лева и 52 стотинтки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: