Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр. Плевен, 20.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №8231 по описа за 2016година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред
ПлРС е подадена е ИМ от М* С.М. против Прокуратура
на РБългария за причинени вреди по ЗОДОВ. В молбата се твърди, че срещу ищеца е
било образувано досъдебно производство№138/16г. по описа на РП-Плевен, като с
постановление е било повдигнато обвинение за това, че на *., в с.*, държал 50 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие
калибър */, без да има надлежно разрешение за това,съгласно ЗОБВВПИ-
престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Твърди се, че с това обвинение спрямо него е бил внесен и обвинителен акт в Районен съд - Плевен, по който е било образувано съдебно производство
под номер –НОХД №1089/16 г.Твърди се, че с присъда№145/21.06.16г.
по същото дело, потвърдена с решение по ВНОХД№538/16г. на ПОС, влязла в законна сила на 13.10.14г., ищецът е бил оправдан.Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение е претърпяли имуществени вреди в размер на 1400 лв. - заплатен адвокатски възнаграждения по
защитата му в по НОХД№1089/16г.- 800лв. и по
ВНОХД№538/16г. на ПОС-600лв.
Предвид на всички тези обстоятелства, счита че са налице
основания за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по отношение на Държавата, чрез
органа извършил незаконните действия - Прокуратурата на Република България, за
обезщетяване на причинените на от повдигнатото спрямо него незаконно обвинение
имуществени вреди.Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ да
ОСЪДИ Прокуратурата на Република България да ЗАПЛАТИ М.М. сумата о 1400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконното обвинение в престъпление, считана от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда - 13.10.2016г. до окончателното и изплащане.Претендира направените деловодни разноски.
За
ответника-Прокуратура на РБ-представителят взема становище, че предявения иск е
неоснователен и недоказани и следва да се отхвърли като такъв.Направено е
възражение за редукция.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото,
взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е,
видно от приложеното НОХД№1089/2016г. на ПлРС, е че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство ДП№138/16г. на РП-Плевен, като е ищецът е
привлечен като обвиняем с постановление от 03.05.2016г., внесен е ОА и
образувано НОХД№1089/2016г. на ПлРС, затова че на 27.04.16г., в с.Беглеж, държал 50 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие
калибър */*/, без да има надлежно разрешение за това,съгласно ЗОБВВПИ-
престъпление по чл.339, ал.1 от НК.Безспорно е, че с присъда присъда№145/21.06.16г. по същото дело, потвърдена с решение по ВНОХД№538/16г. на ПОС, влязла в законна сила на 13.10.14г., ищецът е бил оправдан.
Спорен
по делото е въпроса относно причинените имуществени вреди и техния размер.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря за вредите
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата,
съда и особените юрисдикции от незаконно
обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано.От изложеното по-горе,
съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на държавата, заради
действия на нейни органи- в случая Прокуратура на РБ.Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностно лице.Отговорността по този закон е обективна.
Съдът приема, че в резултат на незаконните
действия на Плевенска районна прокуратура изразяващи се в образуване на
досъдебно производство против ищеца за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, внасяне на обвинителен
акт срещу същия в Плевенски районен съд, привличането му като обвиняем и
подсъдим в наказателно производство, ищецът
е претърпял имуществени вреди, за които има право да претендира обезщетение по
реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Претенцията за имуществените вреди, съдът счита,
че същата основателна и доказана. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща и
имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая,
това е заплатения адв. хонарар по повод защитата му по образуваното срещу него
наказателно производство пред органите на досъдебното производство и съда.
Налице е причинно-следствена връзка между вредата и незаконното обвинение в
престъпление от общ характер. Съгласно чл.187
- 190, вр. чл.301, т.12 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнато обвинение в извършено
престъпление от общ характер /каквато е настоящата хипотеза/, направените
разноски от бюджетните средства за съда остават за държавата. Не съществуват
разпоредби в НПК, уреждащи въпроса за отговорността за разноските направени от
подсъдимия в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда и
пораждащи право за оправдания подсъдим да претендира присъждането им от Прокуратура
на РБ, като правораздавателен орган, оправомощен да повдига и поддържа
обвинение за престъпления от общ характер, респ. правомощие и задължение за
съда, постановил оправдателната присъда да присъжда такива. Единствената
възможност за подсъдимия, признат за невинен по повдигнато срещу него обвинение
за престъпление от общ характер, да бъде обезщетен за претърпените от незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение имуществени вреди, представляващи разходи
за адвокатско възнаграждение, направени в наказателното производство, е чрез
предявяване на иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ. В този смисъл е разрешен
въпросът в постановеното по реда на чл. 290 ГПК
и имащо задължителен характер решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008
г. на ВКС, IV г. о. Същият отговор на въпроса е даден и в
решения № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г., № 433/23.06.2010
г. по гр. д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, IV г. о.,
както и Решение № 355 от 3.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК.
От
приложеното като доказателство НОХД№10897/2016г. по описа на Плевенски районен
съд е видно, че ищецът е бил защитаван
от адвокат и е заплатен адвокатски хонорар, по
защитата му в НОХД №1089/16г. на ПлРС в размер на 800лв. и по защитата му по ВНОХД № 538/16г. на ПлОС в размер на 600лв.На първо място е посочено, че сумата е изплатена изцяло в брой.На
следващо място, посочените адв. възнаграждения, са съобразени с разпоредбата на
чл.12 и чл.13 от Наредба№1/2004г., предвид тежестта на повдигнатото обвинения и
явявания на процесуалния представител в съдебно заседание.При това положение
следва да се уважи предявения иск за сумата 1400лв., ведно със законната лихва,
считано от 13.10.2016г. , в съответствие с възприетото в т.4 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 360,97лв., представляваща
направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРА на Република България, да ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН**********, сумата
общо 1400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
заплатен адвокатски хонорар, във връзка от незаконно обвинение по ДП№138/2016г.
на ПлРП и воденото наказателно дело№1089/2016г. по описа на ПлРС, по обвинението по чл.339, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2016г.- влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРА на Република България, да ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН**********,
сумата 360,97лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: