Решение по дело №15922/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2452
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20211110215922
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2452
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110215922 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. СТ. Т. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К
№ 4676223, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
лева на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли електронния фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1-M със срок на валидност до
24.02.2020 г. Към 31.03.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с
радар TR4D № 619 била преминала последваща периодична проверка за
1
техническа изправност на 08.07.2020 г., за което бил съставен и протокол от
проверка № 2-39-20.
На 31.03.2021 г. в 13:30 часа по Автомагистрала „Т.“, с посока на
движение от с. Р. П. към гр. София, се движело моторно превозно средство -
лек автомобил с ДК ..........., собственост на „Агротексим“ ЕООД, с ЕИК:
............. представлявано от Й. СТ. Т. с ЕГН: **********. До бензиностанция
„Петрол“ (1-ви км.) горепосочената мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 109 км/ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен
знак B-26, в извън населено място. Системата за видеоконтрол била
монтирана в МПС с ДК № СА 6419 ММ, за което бил съставен протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик -
„А.“ ЕООД. Въз основа на извършената от съда служебна проверка в
Търговския регистър се установило, че жалбоподателят Й. СТ. Т. е била
управител на дружеството към момента на извършване на нарушението. С
оглед на това бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4676223, с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената
скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на автомобила -
106 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 26 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща
проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, заповед за одобряване образец на електронен фиш,
ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, както и вещественото
доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че
2
процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване,
същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км.
/час при измерена скорост до 100 км. /час. Вещественото доказателство по
делото - фотоматериал, приложен по делото установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил с ДК СВ 3113 АХ се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол, се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил
собственост на "А." ЕООД, а от справка в ТР е видно, че управител на
дружеството към процесната дата е бил жалбоподателят Т..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
3
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният
човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизираният
процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
4
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, с радар TR4D № 619, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
5
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение
на автомобила е била 109 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 106 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 106 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 26 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя
и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - TFR1-M, с радар TR4D № 619 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 109 км/ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км/час) при ограничение от 80 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 в извън населено място, с което съдът намира, че от
обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е 26 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Видно от справката за
собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението, е
собственост на юридическо лице - "Агротексим" ЕООД. По делото се
установи посредством служебна справка в Търговския регистър, че
жалбоподателят Й. СТ. Т. е била управител на дружество, поради което и
законосъобразно е санкционирана именно тя. Административно-
наказателната отговорност е лична (аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗАНН) и
съобразно с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП в хипотезата на юридическо
лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
отговорността е за неговия законен представител или за посоченото от
6
последния лице. В конкретния случай управителят на по-горе описаното
дружество Й.Т. не е посочил лице, на което да е предоставял управлението на
процесното моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП е реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС
знае задължението си по ЗДвП, че при наличие на знак за ограничение на
скоростта той следва да се движи спрямо установеното ограничение на
скоростта, което в случая е от 80 км/час, както и че щом е измерена скорост
от 106 км/ч. значи е съзнавал общественоопасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № .............., издаден от
СДВР, с който на Й. СТ. Т., за нарушение на
чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева на
основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. СТ. Т. срещу електронен фиш (ЕФ), серия
К № 4676223, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
лева на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли електронния фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1-M със срок на валидност до
24.02.2020 г. Към 31.03.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с
радар TR4D № 619 била преминала последваща периодична проверка за
техническа изправност на 08.07.2020 г., за което бил съставен и протокол от
проверка № 2-39-20.
На 31.03.2021 г. в 13:30 часа по Автомагистрала „Тракия“, с посока на
движение от с. Равно Поле към гр. София, се движело моторно превозно
средство - лек автомобил с ДК .............., собственост на „А.“ ЕООД, с ЕИК:
...................., представлявано от Й. СТ. Т. с ЕГН: **********. До
бензиностанция „Петрол“ (1-ви км.) горепосочената мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата заснела
цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на
същото, а именно 109 км/ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
въведено с пътен знак B-26, в извън населено място. Системата за
видеоконтрол била монтирана в МПС с ДК № ....................., за което бил
съставен протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик -
„Агротексим“ ЕООД. Въз основа на извършената от съда служебна проверка
в Търговския регистър се установило, че жалбоподателят Й. СТ. Т. е била
управител на дружеството към момента на извършване на нарушението. С
оглед на това бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4676223, с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената
1
скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на автомобила -
106 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 26 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща
проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, заповед за одобряване образец на електронен фиш,
ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, както и вещественото
доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че
процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване,
същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км.
/час при измерена скорост до 100 км. /час. Вещественото доказателство по
делото - фотоматериал, приложен по делото установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил с ДК СВ 3113 АХ се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол, се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил
собственост на "Агротексим" ЕООД, а от справка в ТР е видно, че управител
на дружеството към процесната дата е бил жалбоподателят Т..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
2
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният
човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизираният
процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
3
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
4
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, с радар TR4D № 619, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение
на автомобила е била 109 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 106 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 106 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 26 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя
и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - TFR1-M, с радар TR4D № 619 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 109 км/ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км/час) при ограничение от 80 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 в извън населено място, с което съдът намира, че от
обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е 26 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Видно от справката за
собственост автомобилът, с който е било извършено нарушението, е
собственост на юридическо лице - "Агротексим" ЕООД. По делото се
установи посредством служебна справка в Търговския регистър, че
жалбоподателят Й. СТ. Т. е била управител на дружество, поради което и
законосъобразно е санкционирана именно тя. Административно-
5
наказателната отговорност е лична (аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗАНН) и
съобразно с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП в хипотезата на юридическо
лице – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
отговорността е за неговия законен представител или за посоченото от
последния лице. В конкретния случай управителят на по-горе описаното
дружество Й.Т. не е посочил лице, на което да е предоставял управлението на
процесното моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП е реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС
знае задължението си по ЗДвП, че при наличие на знак за ограничение на
скоростта той следва да се движи спрямо установеното ограничение на
скоростта, което в случая е от 80 км/час, както и че щом е измерена скорост
от 106 км/ч. значи е съзнавал общественоопасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд

6