Р Е Ш Е Н И Е
220/23.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На шестнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД №835 по описа на
ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В – 0050574/16.01.2020год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към КЗП, с което на
основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева,
за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения – непосочване мястото на извършване на нарушението, неправилно
посочване на датата на извършване, липса на извършено нарушение, не било налице
изрично изявление за разваляне на
договора, адресирано до дружеството.При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената
имуществена санкция. В съдебно заседание не се явява процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се
явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се
излагат подробни доводи по същество на спора, както и относно
законосъобразността на издаденото НП. Прави се искане за пхрисъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на
потребителите на мобилни телефони,
аксесоари и телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин
„Теленор“, находящ се в гр.Шумен, бул. “Велики Преслав“ №46Б.
На 30.03.2018г. В.И. К.закупил от дружеството
– жалбоподател мобилен апарат марка “HUAWEI P9 Lite
mini Black, сериен № 865549034085092, който се ползвал от Д.Б.К..
На 25.10.2019г. Д.К. депозирала
жалба в КЗП - Шумен във връзка с предявени рекламации на мобилния апарат. На 11.11.2019г.
свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. ***, извършили проверка в обекта - магазин
„Теленор“. Било установено, че мобилният апарат
бил рекламиран четири пъти, а
именно:
– на 23.01.2019г. с посочен от
потребителя проблем с камерата, не запаметява снимките, които са направени и изтрита информация от мемори картата като е
върнат на 30.01.2019г. от сервиза с преинсталиран софтуер и тест; обърнато е
внимание, че евентуалната причина за проблема
е приложение извън стандартния софтуерен пакет;
– на 13.02.2019г. с посочени от потребителя проблем с прочитане на карта, снимките не се запаметяват в Micro
SD карта като е върнат на 15.02.2019г. от сервиза, след обновяване
на софтуер и успешно преминат тест; обърнато е внимание, че проблемът може да се дължи на дефектирала карта памет и е отправена
препоръка да се форматира или да се закупи нова;
– на 27.06.2019г. с посочен от потребителя проблем с ON/OFF„изключва се сам“, проблем с камерата „много често
не запаметява снимките“ като е върнат на
04.07.2019г. от сервиза, след почистване на контакти, обновяване на софтуер и
успешно преминат тест; обърнато е внимание, че проблемът най – вероятно се
дължи на приложение извън стандартния софтуерен пакет;
– на 02.10.2019г. с посочен от
потребителя проблем с ON/OFF„рестартира се сам“, аудио проблем „по време на разговор пръщи“, проблем с
дисплея „ много често екрана потъмнява сам“, проблем с камерата „ не запаметява
снимките в картата и телефона“, проблем с комуникацията „сам се изключва по
време на разговор“ като е върнат на 08.10.2019г. от сервиза, след смяна на
дисплей и успешно проведен софтуерен тест;
На 30.10.2019г. К.депозирала искане
до дружеството на основание чл.114 ал.3 от ЗЗП за прекратяване на договора за
продажба и възстановяване на заплатената сума. С писмо изх. №GB-2GAZMMO от 04.11.2019г. К.била уведомена от дружеството,
че само при една от рекламациите е
извършен ремонт, също така при предсрочно прекратяване на договора за услуги
били дължими неустойки за услуга и
неустойка за част от отстъпката за
устройството, което било получено на преференциална цена.
Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол №К-2665906 от 11.11.2019
год. С КП представител на търговеца бил
поканен да се яви КЗП - Шумен за представяне на становище по жалбата на
потребителя, в което да е посочена причината, поради която не е уважено подаденото искането за разваляне
на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума, както и представяне
на и документи касаещи предявените ракламации на апарата. На 14.11.2016г. в офиса
на КЗП – Шумен било депозирано становище,
в което е изложена позицията, че дружеството
не е в договорни отношения с жалбоподателката Д.К.. От КЗП отново са
изискали от дружеството представяне на
документи и по – конкретно пълномощно, с което Д.К. е била упълномощена от В.И. К. На 20.11.2019г. от страна на
дружеството е депозирано ново становище, че претенциите на потребителя са
неоснователни, доколкото само при две от рекламациите бил установен проблем, който бил отстранен. Извършените
обновявания на софтуера не представлявали
ремонт, а имали за цел максимално
оптимизиране работата на мобилното устройство. Също така е посочено, че
г-жа К.била поканена да посети търговския обект, за да бъде извършена
замяна на устройството с ново.
Представени са и копие на протоколи за ремонт.
Актосъставителят Н.Й. приел, че търговецът нарушил изискванията на чл.114
ал.3 от ЗЗП като е отказал да удовлетвори
искане за разваляне договора за покупко – продажба и да възстанови
заплатената от потребителя сума, след като е удовлетворил 3 рекламации на една
и съща стока и е било налице следващо несъответствие, поради което на 03.12.2019г.
съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН №К - 0050574 в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на
когото е и връчен и подписан от него без възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да
депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно
от приложената по делото заповед на
Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от
компетентно лице.В
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото НП е посочена дата на извършване на нарушението – 04.11.2019г. Съдът намира,
че правилно е определена датата на извършване на нарушението, доколкото на тази
дата лицето е уведомено от дружеството, че само при една от
рекламациите е извършен ремонт, също така при предсрочно прекратяване на
договора за услуги били дължими неустойки
за услуга и неустойка за част от
отстъпката за устройството, което било получено на преференциална цена, което
по своето съдържание е отказ да бъде уважено искането на жалбоподателката за
разваляне на договора. Не е посочено изрично място на извършване на нарушението, но
доколкото е посочен конкретният обект,
където е извършена проверката и където на потребителят е депозирал искането си съдът
счита, че съпоставяйки фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на НП и
конкретното нарушението,мястото на извършване на нарушението може да се извлече.
Нарушението е съществено , когато ако не е било допуснато , би могло да се
стигне и до друго решение на въпроса или
когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на
процеса. Съдът намира, че в конкретният случай
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен
акта и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с
издаденото наказателно постановление е
вменено на дружеството нарушение по чл.114 ал.3 от ЗЗП. Посочената норма
регламентира задължение на търговеца да удовлетвори искане за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115,
е налице следваща поява на несъответствие. Т.е. освен наличието на три
рекламации, следва да е налице и нова поява на несъответствие. Съгласно чл.115
ал.1 от ЗЗП потребителят може да упражни правото си в срок до две години,
считано от доставянето на потребителската стока. От приобщените по делото
доказателства е видно, че мобилният апарат е закупен на 30.03.2018г. Не е
спорно между страните по делото, а това се установява и от доказателствата, че
мобилният апарат бил рекламиран четири пъти за период от около 10 месеца При предявяване и на четирите рекламации
потребителят е посочил едни и същи повреди на апарата. В случая при рекламацията от 23.01.2019г. е преинсталиран софтуер, при рекламацията от 13.02.2019г. е
обновен софтуер, при рекламацията от 27.06.2019г. са почистени контакти и обновен
софтуера, а при последната рекламация от 02.10.2019г. е сменен дисплея. Основният въпрос е дали е налице
несъответствието на закупената стока с договора, съобразно определеното в тази
насока с чл. 106 ЗЗП
и на какво се дължи същото. Тъй като потребителят не е имал специални
изисквания, то следва закупеният мобилен телефонен апарат да е годен за
обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; да
отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец;
да притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които
потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на
потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики,
направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат
в рекламата или в етикета на потребителската стока
От приложените по делото протоколи за
ремонт и от записаните в тях изявления на потребителя при приемане, съдът
намира, че рекламациите са били предявявани по повод сходни проблеми – проблем с ON/OFF, аудио проблем, проблем с дисплея, проблем с камерата, не запаметява
снимките в картата и телефона, проблем с комуникацията.
При такива проблеми основните функции,
които стоката е предназначена да изпълнява, не са могли да бъдат осъществявани.
Поради това, в полза на потребителя възникват правата по чл. 114 ал. 1 от
ЗЗП, дадени алтернативно - да развали договора за продажба и да иска
връщане на заплатената цена, или да иска намаляване на цената. Правото на
преценка принадлежи на потребителя. Законът не поставя изискване за вида на
ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко
отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството, след предявена
рекламация, представлява "ремонт" по смисъла на чл.
114 ал. 3 ЗЗП. В този смисъл възраженията на дружеството, че в
повечето случаи на апарата са извършвани тестове и обновяване на софтуера,
което по своята същност е актуализацията на съвкупността от цялата информация
от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство, чрез
свързване към електронните системи на производителя и това не следва да се
приема като "ремонт" на стоката, както и, че не е налице несъответствие
на стоката с договора за продажба, настоящият състав намира за неоснователни. След
като се е наложило " софтуерът" да бъде преинсталиран и обновяван, а
накрая се е наложило да бъде сменен и дисплея то безспорно устройството не
съответства на договора за продажба, поради което съдът намира, че дружеството
е нарушило административното си задължение по чл.
114, ал.3 от ЗЗП, поради което законосъобразно с обжалваното НП е
ангажирана административно наказателната му отговорност по чл. 222а от същия закон.
Съдът намира за неоснователен доводът на
дружеството, че състава на вмененото нарушение не бил осъществен от обективна
страна, доколкото не било налице изрично изявление за разваляне на договора,
адресирано до дружеството. В административно – наказателната преписка се
съдържа изрично искане от Д.К. от
30.10.2019г., адресирано до ТЕЛЕНОР за
прекратяване на договора и възстановяване на заплатената сума в размер на 289.99лв.
Върху искането е направена отметка, че същото е прието от И.М. /управител/
Предвид
гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му
отговорност. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена
отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка
дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма.
Съгласно чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.114 ал.3 от ЗЗП на виновните лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в
размер от 500 до 3000 лева. На „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. При определяне размера на наказанието
АНО го е наложил в максимален размер като се е обосновал с
обстоятелството, че срещу дружеството за
същото по вид нарушение има влезли в
законна сила други НП, както и, че липсват смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът също не констатира смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Ето защо, поради изложеното съдът намира, че
правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото
писменото становище е изготвено от Венета Подбалканска – ст. юрисконсулт, се
явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80
до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – не е осъществил процесуално
представителство в открито съдебно заседание, а единствено е изготвил и
депозирал писменото становище, поради
което съдът намира, че следва да
бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В
– 0050574/16.01.2020год. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.114 ал.3 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.София, да заплати на Комисия за защита на потребителите
гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: