Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.04.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд
граждански състав
на двадесет
и седми февруари
две хиляди и деветнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива
Гогова
секретар: Катя
Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №246 по
описа на РС-Харманли за 2016г. и за да се произнесе, взе впредвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и вр. чл.92 от ЗЗД.
Подадена е ИСКОВА
МОЛБА от М.И.Т., ЕГН: **********
*** против ответника ЕИК:….., със
седалище и адрес на управление: обл. Х., общ. Х., с.Сл., ул. „Д. Г.” №…..,
представлявано от управителя Д.К.И., в която се твърди , че на 04.ІІІ.2015г. между страните
по делото бил сключен договор с нотариална заверка на подписите peг. № 459/04.ІІІ.2015г.
на нотариус Н.Т., peг. № 078 на НК, наименован Договор за наем на земеделска
земя. По силата на този договор ответното дружество се задължило да предостави
на ищцата за временно и възмездно ползване описаните в договора земеделски земи
в землището на с. Славяново общ. Харманли и землището на с.Болярски извор общ.
Харманли, наричани в договора общо „наеман имот”. Процесуалният представител на
ищцата счита, че посоченият по-горе договор за наем имал характер и по същността
си бил договор за аренда по смисъла на Закона за арендата в земеделието със
срок на действие 5 години, за което излага подробни съображения.
Твърди се, че още в началото на действието на
договора, ответникът не изпълнил разписаните му в чл.8 и чл.18 задължения за
част от земеделските земи, а именно: 7
земеделски имота, находящи се в землището на с.Славяново - имот №171011, с площ
3.000 дка; Имот №143003. с площ 2.800 дка; Имот №144206, с площ 2.300 дка; Имот
№12 2011, с площ 15.710 дка; Имот
№129029 - 2.600 дка; Имот №054002, с
площ 2.300 дка; и Имот №147008, с площ
3.600 дка; както и 1 земеделски имот в
землището на с.Б. из.: имот с №029028, с площ 2.700 дка. От една страна, тези
имоти не били в надлежното състояние и не можели да бъдат използвани съобразно
предназначението по договора /за едногодишни зърнени и технически култури/.
Една част от площта на тези имоти била предназначена за пасища, а друга част
била необработваема и неизползваема, тъй като била залесена с дървета и храсти.
От друга страна, тези имоти били предоставени за ползване от ответното
дружество на трети лица. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си
да осигури спокойното и безпрепятствено ползване и на друга част от земеделски
земи, които ищцата имала правното основание да ползва по силата на
горепосочения договор за наем и по силата на Споразумение Вх. №16 от 30.VІІІ.2015г.
на масиви за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2015/2016г. за землище на с. Сл., ЕКАТТЕ 67101, община Х., област Х.
/по което „ответното дружество също било страна/, а именно: земеделски имоти с обща
площ 48.900 дка, находящи се в землището на с. Славяново (подробно описани под номера
и площ в исковата молба) .
Макар тези земи да не били заявени и
регистрирани за ползване на правно основание от други трети лица и да били
регистрирани от М.И.Т. в ОСЗ - Харманли, фактически били обработвани и
използвани от пълномощника на ответника - Радко Г. Кьосев, който събирал и получавал
добивите от земеделска продукция от тези земи, като ищцата нямала информация
дали в случая той действал от свое име или от името и за сметка на дружеството.
Поведението на Кьосев възпрепятствало ищцата да ползва, обработва и получава
добиви от описаните земеделски земи в пълна степен.
Процесуалният представител на ищцата с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства счита, че ответното дружество от
самото начало на действието на процесния договор било в неизпълнение на
задълженията си по него, което, макар и частично, било съществено, тъй като
предмет на договора не били отделните описани имоти, а всички като съвкупност -
наречени „наемания имот” и „целия наеман имот”.
Сочи се , че на основание чл.90 ал.1 от ЗЗД
ищцата имала и има правото да задържи изпълнението на своето насрещно
задължение, а именно: плащането на уговоре-ната „наемна цена”, докато ответникът
не изпълни точно и в пълна степен своето задълже-ние да предостави всички
имоти, предмет на договора, в надлежно състояние и да осигу-ри спокойното и
безпрепятствено ползване на тези имоти. Наред с това ищцата имала право да развали
договора, както и право да иска обезщетение за причинените вреди във всички
случаи.
Твърди се , че до 11.ІІ.2016г. ищцата не
предявявала изрично претенции въз основа на така описаните съществени
неизпълнения на горепосочения договор от страна на ответника, тъй като имала
намерение отношенията между страните да бъдат уреждани по приятелски начин. Твърди
се , че на 11.ІІ.2016г. пълномощникът на М.И.Т. – Цв. Т.П., получил писмо от Д.К.И.,
изпратено по електронна поща, в което Д.И. уведомила Цв. П., че към това писмо
прилагала в прикачен файл (във формат pdf) „покана, която ще ти бъде връчена
нотариално”. В документа се съдържала покана на ответното дружество с претенции, че ищцата Т. била в забава на
дължимата годишна наемна цена по договора в размер 23 647.86лв., като освен
тази сума ответното дружество претендирало и неустойка за забава в размер 0.5%
за всеки ден забава от 11.ІІ.2016г. В поканата се съдържало и изявление ищцата
да върне държането върху имотите предмет на договора, не по - късно от 17.ІІ.2016г.
Твърди се , че на 18.ІІ.2016г., чрез
пълномощниците си ищцата отправила нотариална покана до ответника, с която
изразила становище за неоснователност на претенциите на дружеството и отправила
предупреждение, че ще счита договора за развален, ако дружеството не
преустанови описаните по-горе нарушения на договора в посочен в поканата срок,
както и че ще предяви по съдебен ред правото си на обезщетение за вреди,
включително и такива поради предприемането на неоснователни действия по съдебен
ред. Нотариалната покана от 18.ІІ.2016г. с peг. №304. том I, №11 на нотариус
Нели Тончева, била връчена на пълномощника на дружеството - Радко Г. Кьосев на
19.ІІ.2016г.
На 18.ІІ.2016г. на Т. била връчена Нотариална
покана peг. №249, том I, №8 на нотариус Н. Т., от „БИ ЕЙ ПИ ЕФ" ЕООД,
чието съдържание преповтаряло получената като прикачен файл към електронно
писмо покана от 11.ІІ.2016г., но в нотариалната покана претендираната сума за
плащане била посочена в размер 22 597.86лв. и отново освен тази сума ответното
дружество претендирало и неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава
от 11.ІІ.2016г.
На 25.ІІ.2016г. ответното дружество подало до
Районен съд - Хасково Заявле-ние за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на горепосочения договор с нотариална заверка на подписите peг. Номер
459/04.03.2015г. на нотариус Нели Тончева, peг. № 078 на НК, с което поискало
осъждането на ищцата Т. за плащането на сумата 22 597.86лв. - „наемна
цена", неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава от 11.ІІ. 2016г.
до 24.ІІ.2016г., в общ размер за този период 1 581.86лв., както и разноски.
Предявеното заявление с вх. №4586/25.ІІ.2016г.
на Районен съд – Хасково за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК обосновавало правния
интерес на ищцата от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
недължимост на претендираната сума.
Представителят на ищцата счита, че
претендраната сума не се дължала и с оглед развалянето на договора, настъпило
след изтичането на предоставения с Нотариалната покана с peг. №304, том I, №11
на нотариус Нели Тончева срок за преустановяване на нарушенията на „БИ ЕЙ ПИ
ЕФ" ЕООД. Не се дължала и неустойка за забава, тъй като до развалянето на
договора, ищцата не била в забава по силата на чл.90 ал.1 от ЗЗД, а след
развалянето му отпаднало главното задължение за плащане на „наемна цена”. Счита
, че претендираната неустойка била недължима поради нищожността на клаузата за
неустойка по чл.19 от процесния договор, тъй като уговореният размер на
неустойка противоречал на добрите нрави и на чл.86 от ЗЗД поради прекомерния си
размер надвишаващ 18 пъти размера на законната лихва. При условията на евентуалност,
уговорената неустойка следвало да бъде намалена до законната лихва на основание
чл.92 ал.2 от ЗЗД поради прекомерността на размера й.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата М.И.Т., ЕГН: ********** ***, не дължи на „Б. Е. ПИ. ЕФ” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: обл. Х. общ. Харманли с. Сла. ул. „Д. Гинеджиков” №21,
представлявано от Д.К.И., сумата 24 179.72лв., от които: 22 597.86лв.- претендирана
от ответника като „наемна цена” и 1 581.86лв.- претендирана като неустойка за
периода 11.ІІ. - 24.ІІ.2016г., по договор с нотариална заверка на подписите peг.
459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Н. Т., peг. №078 на НК, наименован Договор за
наем на земеделска земя.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В законоустановения срок е депозиран ОТГОВОР от ответника „Б. Е. П. Е.”
ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. М.Г., с който се оспорва изцяло
исковата претенция като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Оспорени са изложените в исковата молба твърдения, като са заявени насрещни
твърдения. С отговора е взето становище по отношение на представените с
исковата молба писмени доказателства , като се сочи , че представеното по
делото споразумението от 30.VІІІ.2015г. на масиви за ползване на зем. земи по
чл. 37в ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. било ирелевантно за спора, тъй
като ищецът бил вписан в него въз основа на заявени площи на ползвана
земеделска земя, без тя да му била предоставена от ответника на правно
основание / чл. 37 б от ЗСПЗЗ/. Ответникът заявява, че началото на договора е
01.10.2014г., като сключването му в писмена форма станало по-късно – на
15.03.2015г. и касаел периода от
01.10.2014г. до 30.09.2015г. По отношение на приложените съгласно т.1.3 от опис
на доказателствата в исковата молба „извадки” е взето становище, че те не представлявали
писмени доказателства по смисъла на ГПК, нито друг вид годни доказателства или
доказателствени средства и не следвало да бъдат приемани от съда и приобщавани
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Между
ищеца М.Т., като наемател, и ответника „Б. Е. П.Еф” ЕООД, като наемодател, е сключен договор за наем на земеделска земя от 04.03.2015г. по силата на който
на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване общо 73 броя
земеделска земя – ниви, находящи се в землището на с.Сл., общ.Х., в размер на
общо 782.162 дка, както и 2 бр. ниви, находящи се в землището на с.Б. из.,
общ.Харманли, в размер на общо 6.100 дка, подробно описани в догорова. Съгл. 3
от договора, същият е сключен за срок от 1 година, считано от подписването му,
като е посочено още – до 30.09.2015г. Годишната наемна цена е уговорена на
сумата от общо 23 647.86 лв., дължима в срок до 10.02.2016г. (чл.5), а в
чл.8 е предвидено задължение на наемодателя да осигури спокойното и
безпрепятсвено ползване на обекта за целия срок на договора.
От страна на ищцата Т.
е подадено заявление в ОСЗ-Харманли по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015г. за имоти в землището на с.Славяно, общ.Харманли, описани в
приложението към заявлението, подадено въз основа на договор за наем на
земеделска земя от 07.02.2014г., приложен по делото.
От страна на ищцата Т.
е подадено заявление в ОСЗ-Харманли по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската
2015/2016г. за имоти в землището на с.Славяно, общ.Харманли, описани в
приложението към заявлението, подадено въз основа на два договора за наем от
01.10.2015г. и от 04.03.2015г., приложени по делото.
Видно от писмо от
ОСЗ-Харманли от 31.10.2016г., ищцата Т. няма деклрарирани и заявени имоти за
стопанската 2016/2017г.
Представено по делото е и споразумение на масиви
за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ
за стопанската 2015/2016г., подписано и от страните по делото, одобрено със
Заповед №552/01.10.2015г. на Д-ра на ОД „З”-Хасково.
Съгласно писмо от ДФЗ от
28.10.2016г. ищцата Т. е получила парични субсидии за кампании 2014 и 2015г.,
като е приложено и писмо от ДФЗ, съдържащо справка в табличен вид за заявните
от ищцата Т. площи - парцели за кампания 2015г.
На 18.ІІ.2016г. на ищцата
Т. чрез пълномощника й била
връчена Нотариална покана peг. №249, том I, №8 на нотариус Нели Тончева от отв.„БИ
Е.
П.
ЕФ" ЕООД, чието съдържание преповтаряло получена
преди това като
прикачен файл към електронно писмо покана от 11.ІІ.2016г., но в нотариалната
покана се претендирала сума
за плащане в размер 22 597.86лв., представляваща
просрочената
дължима годишна наемна цена по договора (с падеж
10.02.2016г.) и
неустойка за забава в размер 0.5% за всеки ден забава от 11.ІІ.2016г. В
поканата се съдържало и изявление ищцата да върне държането върху имотите
предмет на договора не по - късно от 17.ІІ.2016г., поради липсата на намерения
за продължаване на договора за наем.
На 18.ІІ.2016г. чрез пълномощниците си ищцата
отправила нотариална покана до ответника, с която изразила становище за
неоснователност на претенциите на дружеството и отправила предупреждение, че ще
счита договора за развален, ако дружеството не преустанови описаните в поканата
нарушения на договора в посочен в поканата 5-дневен срок, както и че ще предяви
по съдебен ред правото си на обезщетение за вреди. Нотариалната покана от
18.ІІ.2016г. с peг. №304. том I, №11 на нотариус Н. Т.е връчена на пълномощника
на дружеството – Р. Г. К.на 19.ІІ.2016г.
По ч.гр.д. №378/2016г.
по описа на РС-Хасково е издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК от 29.02.2016г. в полза на ответника „Би Ей Пи Еф” ЕООД
срещу ищецата М.Т. за сумата от 22 597.86 лв.- главница по договор за наем
на земделска земя от 04.03.2015г. и 1581.86 лв. – неустойка за периода от
11.02.2016г. до 24.02.2016г.
От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че земеделските земи,
предмет на Договора за наем подписан и нотариално заверен на 04.03.2015 год.,
които са декларирани в Общинска служба земеделие лично или чрез пълномощник,
със заявление по чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ, за ползване за стопанската
2014/2015 г. с обща площ 237,029 дка. Останалите заявени имоти с обща площ
551,734 дка не са включени в цитирания договор. От тях имоти с обща площ 535,234
дка са по споразумение от 30.08.2015г., а останалите имоти с обща площ 16,500
дка са заявени на основание други договори за наем.
Вещото лице е посочило, че за стопанската 2014/2015 г. не е представено споразумение за
разпределяне ползването на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за
землището на с.Славяново, община Харманли между ползватели. Установено е още,
че ищцата М.И.Т. е бенефициент по схемите и мерките за директни плащания за
кампании 2012-2016 с уникален регистрационен номер 573520. Очертанието на
заявените земеделски земи се извършва не по кадастрални номера на имотите, а
върху цифрова ортофотокарта в общинските служби по местонахождение на земите и
те представляват блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели (БЗС и
ЗП). Заявяването се извършва пред общинските служби по местонахождение на
имотите всяка година за съответната кампания.
Съгласно експертизата за кампания 2014г. в ДФ Земеделие в землището на с.Славяново са заявени имоти с обща площ 644,67671 дка, за подпомагане - 49,73 ха, от общо 100,20 ха. От тях предмет на договора от 04.03.2015 г. са имоти с обща площ 143,690 дка. Оторизираните субсидии на бенефициента М.И.Т. за кампания 2014 са, както следва: - по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 25 963,63 лв. Стойността на субсидията е 300,96 лв/ха; - по Схемата за преразпределително плащане (СПП) - 3 987 лв. Стойността на субсидията е 132,90 лв/ха; -по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 6 683,59 лв. Стойността на субсидията е 136,18 лв/ха.
Според експертизата със заявление №793/31.07.2015 г. по чл.70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б от ЗСПЗЗ М.И.Т. пред „Общинска служба по
земеделие'' Харманли е заявила ползването за стопанската 2015/2016 г. на
земеделски земи по опис в землището на с.Славяново, община Харманли на
основание споразумение с вх.№16/30.08.2015г. за срок от 1 година.Общият размер
на заявените за ползване земеделски земи в землището на с.Славяново е 852,996
дка.
Вещото лице е установило още, че земеделските земи, предмет на Договора
за наем подписан и нотариално заверен на 04.03.2015 год., които са декларирани
в Общинска служба земеделие лично или чрез пълномощник, със заявление по чл.37в
от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ, за ползване за стопанската 2015/2016 г. са с обща
площ 619,230 дка. Останалите заявени имоти с обща площ 233,766 дка не са
включени в цитирания договор. От тях имоти с обща площ 9,200 дка са по
споразумението от 30.08.2015г. Останалите имоти с обща площ 224,566 дка са
заявени на основание други договори за наем.
Съгласно
експертизата споразумението, с което е разпределено ползването на земеделски
земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. за землището на
с.Славяново, община Харманли между ползвателите е от 30.08.2015г. Ответницата М.И.Т.
е участвала в споразумението и срещу името й има подпис. Размерът на приетата
арендувана/наета земя, собственост на ответника: „Б. Е. ПИ ЕФ" ЕООД, с
оглед на която на М.И.Т. е разпределена площта на земеделските земи, за които
няма сключени договори е 22,301 дка.
По споразумение -
имоти, собственост на: „Б. Е. П. ЕФ" ЕООД, разпределени за ползване на М.И.Т.
са общо 39 имота с обща площ по спразумението 178.735 дка и с обща площ по
договора 156.434 дка.
За кампания 2015 в ДФ Земеделие за
заявени имоти с обща площ 786,54429 дка, за подпомагане - 75,71 ха. От тях
предмет на договора от 04.03.2015 г. са имоти с обща площ 235,873 дка. Оторизираните
субсидии на бенефициента М.И.Т. за кампания 2015 са, както следва: по Схемата
за единно плащане на площ (СЕПП) - 12 408,57 лв. Стойността на субсидията е
163,89 лв/ха; по Схемата за преразпределително плащане (СПП) - 4 524,30 лв.
Стойността на субсидията е 150,81 лв/ха.; по Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП) - 9 630,71 лв. Стойността на субсидията е 127,21 лв/ха; по Мярка
10, направление „Контрол на почвената ерозия" - 46 643,19 лв. Стойността
на субсидията е 616,08 лв/ха.
Съгласно заключението за стопанската 2016/2017 год. няма постъпило заявление по чл.37в от
ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ в Общинска служба "Земеделие" Харманли от М.И.Т..
Няма сключвано споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ за определяне
на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2016/2017г.
За кампания 2016 в ДФ Земеделие за заявени имоти с обща площ 965,55692 дка, за подпомагане - 84,12 ха. От тях предмет на договора от 04.03.2015 г. са имоти с обща площ 217,91 дка. Оторизираните субсидии на бенефициента М.И.Т. за кампания 2016 са. както следва: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 16 482,02 лв. Стойността на субсидията е 201,11 лв/ха.; по Схемата за преразпределително плащане (СПП) - 4 412,46 лв. Стойността на субсидията е 147,31 лв/ха.; по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 10 342,62 лв. Стойността на субсидията е 124 лв/ха.; по Мярка 10, направление „Контрол на почвената ерозия" - 43 359,50 лв. Стойността на субсидията е 616,08 лв/ха.
Събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Цветан Петков, Янка Минова, Валентин Генев и Радко Кьосев
потвърждават наличната между страните по делото облигационна връзка, възникла
по повод на сключвани помежду им договори за наем на земеделска земя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува
правен интерес от предявяване на иска, доколкото е предявен в двуседмичния срок
за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК и доколкото същестува спор за вземането
между страните.
Доколкото
предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, то в
тежест на ответника по делото „Б. Е. П. Е.” ЕООД е да докаже съществуването на вземането си спрямо ищеца М.Т., основанието,
изискуемостта и размера на същото, а в тежест на ищеца Т. е да докаже своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
В случая ответникът „БИ ЕЙ ПИ ЕФ” ЕООД, като наемодател, се позовава на Договор за наем на земеделска земя, подписан и нотариално заверен
на 04.03.2015 год., сключен с ищцата М.Т., като
наемател и твърди, че договорът урежда наемни правоотношения от по-ранен момент
– възникнали, считано от 01.10.2014г., със срок от 1 година, т.е. до
30.09.2015г. Претендира дължима по чл.5 от договора годишна наемна цена в размер на 22 597.86
лв., с падеж 10.02.2016г. От страна на ищеца Т. се прави
възражение за неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на
ответника, изразяващо се неизпълнение на задължението му по чл.8 да осигури спокойното и безпрепятствено
ползване на обекта за целия срок на договора. Ищцата счита също, че
договорът имал
характер и по същността си бил договор за аренда по смисъла на Закона за
арендата в земеделието.
Изхождайки от разпоредбите на
процесния договор от 04.03.2015г. и съобразно установените по делото
обстоятелства, съдът намира, че вземането на ответника „БИ ЕЙ ПИ ЕФ” ЕООД произтича именно от договор за наем на земеделска земя, а не от договор за
аренда по ЗАЗ, каквито съображения излага ищцата. Няма пречка за това,
доколкото и съгласно ТР 2/2015г. на ВКС договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и
начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от
специалния ЗАЗ. Предвид това приложима са разпоредбите на ЗЗД, а не на
специалния закон –ЗАЗ.
Що се касае до срока на договора
съдът намира, че същият следва да се счита за сключен за една година – до
30.09.2015г., така както е посочено и в самия договор (чл.3). В този смисъл
съдът намира за основателни и доказани твърденията на ответника, че договорът
урежда вече възникнали, считано от 01.10.2014г. наемни отношения, уредени
договорно впоследствие със сключването на договора за наем от 04.03.2015г.
Представянето на този договор към заявлението, подадено в ОСЗ-Харманли по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г.
не води до изводи в обратна насока.
От събраните по делото
доказателства се установи не само основанието на вземането на ответника „БИ ЕЙ
ПИ ЕФ” ЕООД – договор за наем от 04.03.2015г., но и дължимостта и изискуемостта
на същото. Съдът намира за безспорно доказано ползването от страна на ищцата Т.
като наемател на земеделските земи - общо
73 броя ниви, находящи се в землището на с.Славяново, общ.Харманли, в размер на
общо 782.162 дка, както и 2 бр. ниви, находящи се в землището на с.Болярски
извор, общ.Харманли, в размер на общо 6.100 дка, подробно описани в договора,
което се потвърди от всички събрани по делото доказателства – договор за наем
от 03.04.2015г., заявления в ОСЗ-Харманли
по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за имоти в землището на с.Славяно, общ.Харманли, писмо
от ДФЗ от 28.10.2016г. за получени от ищцата Т. парични субсидии за кампании
2014 и 2015г., както и от заключението по съдебно-техническата експертиза, от
което също се потвърждава, че земеделските земи, предмет на Договора за наем от 04.03.2015 год.,
декларирани в Общинска служба земеделие със заявление по чл.37в от ЗСПЗЗ и
чл.70 от ППЗСПЗЗ за ползване за стопанската 2014/2015 г. са с обща площ 237,029
дка, както и че за кампания 2014г. в ДФ Земеделие в землището на с.Славяново са
заявени имоти с обща площ 644,67671 дка, като от тях предмет на договора от
04.03.2015 г. са имоти с обща площ 143,690 дка. В този смисъл са и гласните
доказателства – показанията на свидетелите Я.Минова и Р.г..
По никакъв начин не се доказаха възраженията на ищцата Т. за неизпълнение на задълженията на ответника „БИ ЕЙ ПИ ЕФ” ЕООД по чл.8, чл.6 и чл.18 от договора за наем, касаещи част от земеделските земи, подробно описани в исковата молба. Не се събраха категорични доказателства, че тези имоти не са били в надлежното състояние и че не са могли да бъдат използвани съобразно предназначението по договора, както не се доказа и тези имоти да са били предоставени за ползване от ответното дружество на трети лица. В този смисъл показанията на св.Ц.Петков останха изолирани и неподкрепени от други доказателства. Предвид това съдът намира, че наемодателят – ответникът „БИ ЕЙ ПИ ЕФ” ЕООД има качеството на изправна страна. Това от своя страна обуславя и неоснователност на твърденията за разваляне на договора от страна на ищцата Т., поради неизпълнение задълженията на ответника по него, като отделно от това към посочения момент – връчване на нотариална покана за разваляне на договора от 18.02.2016г. страните не са били вече в договорни отношения, поради което и договорът не би могъл да се развали.
Падежът на задължението за заплащане на годишната наемна цена (чл.5 от договора) е настъпил на 10.02.2016г., поради което изискуемостта на вземането е настъпила, считано от тази дата, като доказателства за заплащане на дължимата сума не се събраха по делото. С оглед на изложеното следва да се приеме за дължима процесната сума от 22 597.86 лв. – годишна наемна цена по договор за наем от 04.03.2015г. съгл. чл.232 ал.2 от ЗЗД, което обосновава отхвърляне на отрицателния установителен иск за тази сума като неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск за недължимост
на сумата от 1 581.86лв.- претендирана като неустойка за периода 11.ІІ. -
24.ІІ.2016г. Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В чл.19 от договора страните са предвидили, че в
случай на забава на плащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка в
размер на 0,5 % на ден за всеки ден забава.
Не е налице нищожност на
неустоечната клауза по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави.
Съгласно ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърнавяне
на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
Следователно нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща
условия за неоснователно обогатяване, е договорната клауза за неустойка, когато
заплащането й би създало неравностойност на насрещните задължения по договора
или би надхвърлило присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции.
Сам
по себе си фактът, че размерът на неустойката надвишава размера на законната
лихва, не обуславя извод при уговарянето й тя прекомерно да надвишава
очакваните от неизпълнението вреди.
Претендираната неустойка не надвишава и размера на неплатената в срок главница,
нито пък са налице други обстоятелства, от които да се направи извод за
нищожност на същата. При това положение липсват основания да се приеме, че така
определената при сключване на договора неустойка е уговорена с цел, излизаща
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции.
Изложеното позволява да се обобщи, че договорената в чл.19 от сключения между
страните договор за наем неустойка съответства на основния принцип за
добросъвестност и справедливост и не накърнява добрите нрави, поради което и не
е нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Затова възражението за нищожност на
неустоечната клауза съдът приема за неоснователно.
Валидността на неустоечната клауза дава право на
ответника да му бъде присъдено вземането за неустойка в размер на
претендираната сума от 1 581.86лв. за периода 11.ІІ. -
24.ІІ.2016г.,
предвид установеното забавено изпълнение на задължението на ищеца да
заплати на ответника в срок дължимите по договора за наем плащания на годишната наемна цена. Предвид изложените съображения отрицателеният
установителен иск
за неустойка по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД също
следва да
се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото в полза на ответника съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски в размер на общо 2350 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице съгласно представения списък на разноските
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца М.И.Т., ЕГН:**********
*** против ответника „Б. Е.ПИ ЕФ” ЕООД, ЕИК:2………..2, със седалище и адрес на
управление: обл. Ха., общ. Х., с.Сл., ул. „Д.Г.” №21, представлявано от
управителя Д.К.И., кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника „Б.Е. П. ЕФ” ЕООД, че ищеца М.И.Т. не дължи сумата от 22 597.86 лв., представляваща дължима годишна
наемна цена и сумата от 1 581.86лв., представляваща неустойка за периода
11.ІІ.2016г. - 24.ІІ.2016г., дължими по договор за наем на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите peг. №459/04.ІІІ.2015г. на нотариус Нели
Тончева, peг. №078 на НК, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ищеца М.И.Т., ЕГН:********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на
ответника „БИ ЕЙ ПИ ЕФ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: обл. Хасково, общ. Х., с.Сл., ул. „Д. Г.” №…, представлявано от
управителя Д.К.И., разноските по делото в размер на общо 2 350 лв. за
адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|