Решение по дело №500/2016 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  28.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 500 по описа за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

С решение №613 от 15.04.2016 г.  по гр.д. №4401/2015 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявените от „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 99, ал. 1, във вр. с чл. 79 и чл 86 от ЗЗД за признаване за установено, че З.А.Ч. с ЕГН: ********** дължи солидарно с кредитополучателя следните суми: 6 878.50 лв. - главница по договор за поръчителство от 07.02.2008 г., 697.03 лв. - лихва, начислена за периода 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. и 321.63 лв. - санкционираща лихва за периода 25.01.2012 г. - 28.08.2012 г., предмет на  заповед за изпълнение на парично задължение № 243 по ч.гр.д. 386/2012 г. по описа на Никополски Районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛИЛ предявените от „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 във вр. с чл. 99 от ЗЗД срещу З.А.Ч. с ЕГН: ********** за заплащане на следните суми: 6 878.50 лв. - главница по договор за поръчителство от 07.02.2008 г., ведно със законната лихва от 697.03 лв.  за периода 25.01.2012 г. – 28.08.2012 г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

         Недоволно от решението е останало „*************” ЕАД-гр. София и е подало въззивна жалба срещу него, в която се сочи, че неправилно Плевенски Районен съд, позовавайки се на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г.  по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е отхвърлил иска по чл.422 от ГПК, като е приел, че процесните вземания не са били изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като към този момент кредитополучателя Ц.Д.К. и солидарния длъжник З.А.Ч. не са били уведомени от банката за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Въззивникът моли ако и Плевенски Окръжен съд счете установителния иск за неоснователен, да уважи осъдителния иск, като определи размера на падежиралите вноски въз основа на извлечението от счетоводните книги на банката, представено в заповедното производство. *************”ЕАД-гр. София претендира направените в двете инстанции разноски.

         Препис от въззивната жалба е връчен на 03.06.2016 г. на З.А.Ч.. На 17.06.2016 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№386/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд, на 29.08.2012 г. „******”ЕАД е подала до Плевенски Районен съд заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК срещу Ц.Д.К. и З.А.Ч. като солидарни длъжници за изпълнение на следните вземания: за главница в размер на 6 878.50 лв.; за лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 697.03 лв. и за санкционираща лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 321.63 лв.

Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката към 29.08.2012 г. и по-конкретно препис от сметка №********* по договор за кредит от 07.02.2008 г., по който Ц.Д.К. е кредитополучател, а З.А.Ч.-поръчител. Според извлечението, към 29.08.2012 г. се дължат: главница в размер на 6 878.50 лв.; лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 697.03 лв. и наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 321.63 лв.

В полза на банката е била издадена заповед №243 от 29.08.2012 г. за изпълнение на следните нейни вземания от Ц.Д.К. и З.А.Ч. като солидарни длъжници: главница в размер на 6 878.50 лв.; лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 697.03 лв.; наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 321.63 лв.; законната лихва, начислена от 29.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата и за сумата от 534.90 лв., явяваща се разноски за ДТ и юриск. възнаграждение, направени по посоченото ч.гр.д.

Видно от приложената към ч.гр.д.№693/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20157550400128 по описа на ЧСИ П.Д., тя е получена от З.А.Ч. на 07.07.2015 г. и на 17.07.2015 г. тя е депозирала писмено възражение по чл.414 от ГПК. В него се е позовала та изтеклия 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. За това възражение на 05.08.2015 г. е била уведомена „******”ЕАД и на 04.09.2015 г. „*************”ЕООД е предявило иска по чл.422 от ГПК. В исковата молба като основания за претендираните лихви са посочени т.19.1 и т.19.2 от ОУ, при които е сключен договора за кредит за текущо потребление.

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск по смисъла на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК. Предявеният иск в частта му относно вземанията за главница в размер на 6 878.50 лв.; лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 697.03 лв.; наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 321.63 лв. и за законната лихва, начислена от 29.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, е допустим, доколкото е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Видно от  договор от 10.12.2012 г. и приемо-предавателен протокол към него, вземанията, за които е била издадена заповедта по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№386/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд, са били цедирани от „******”ЕАД на „*************” ЕООД. Съдът намира, че макар и заповедта по чл.417 от ГПК да е била издадена в полза на „******”ЕАД, активно легитимирано да предяви иска по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК се явява „*************”ЕООД като цесионер по договора от 10.12.2012 г., тъй като този договор е сключен преди подаване на възражението по чл.414 от ГПК от З.А.Ч. /виж определение №329 от 31.05.2011 г. по ч.гр.д.№226/ 2011г. на ІV гр. отд. на ВКС/.

         Видно от договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г., „******”ЕАД е предоставила на Ц.Д.К. кредит в размер на 9 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца. Размерът и падежът на месечните вноски са фиксирани в погасителен план към договора.

         Видно от договор за поръчителство от 07.02.2008 г., З.А.Ч. се е съгласила като поръчител да отговаря солидарно с Ц.Д.К. за задълженията и като кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г.

Съгласно т.19.1  от ОУ, при които е сключен договора за кредит за текущо потребление, при забава на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Съгласно т.19.2  от ОУ, при които е сключен договора за кредит за текущо потребление, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Видно от заключението на ВЛ Теодора Илиева, вноската с падеж 25.11.2011 г. е платена на 08.12.2011 г., а вноската с падеж 25.12.2011 г. е платена на 27.12.2011 г., след което други плащания за погасяване на кредита не са извършвани. Дефакто първата непогасена изобщо вноска е с падеж 25.01.2012 г., поради което 90 дни забава са налице след 24.04.2012 г. ВЛ е посочило, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 03.05.2012  г., с оглед на което към 29.08.2012 г. дължимите суми по процесния договор са: главница - 6 878.50 лв.; редовна договорна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. - 697.03 лв.; наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. - 321.63 лв. ВЛ не е правило собствени изчисления. То е изготвило заключението си на база кредитното досие на Ц.Д.К.. Иначе казано-представеното по ч.гр.д.№386/2012 г. по описа на Плевенски Районен съд извлечение от сметка отразява същите данни за задълженията на Ц.Д.К. като тези по счетоводните книги на банката. Доколкото З.А.Ч. не е възразила срещу констатациите и изводите на ВЛ и не е оспорила извлечението от сметка като документ, съдът намира, че то надлежно удостоверява вида и размера на отразените в него задължения към „******”ЕАД, респ. към „*************”ЕООД.

         Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, за да има то действие спрямо него. Съобщаването на цесията има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Видно от пълномощно на стр.42 от делото, „******”ЕАД е упълномощила „*************”ЕООД да уведоми от нейно име по чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници по цедираните с договора от 10.12.2012 г. вземания. По делото е представено уведомителното писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД от 18.12.2012 г., изходящо от „*************”ЕООД и адресирано до З.А.Ч., както и известие за доставяне, от което е видно, че това писмо е връчено на 16.01.2013 г. Не е спорно, че цесията е съобщена надлежно и на кредитополучателя Ц.Д.К. – на 18.01.2013 г. С оглед изложеното, следва да се приеме, че процесната цесия има действие за З.А.Ч. и че „*************” ЕООД като цесионер се явява носител на цедираните вземания, доколкото З.А.Ч. не твърди тя или Ц.Д.К. да са ги погасили.

         На въпроса изискуеми ли са цедираните вземания към 29.08.2012 г., т.е. обявена ли е на длъжника предсрочната им изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, Плевенски Районен съд е отговорил отрицателно. Въззивната инстанция споделя този извод, предвид обстоятелството, че „******”ЕАД не е уведомило преди 29.08.2012 г. нито кредитополучателя, нито поръчителя за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г. При това положение е безпредметно да се обсъжда възражението на З.А.Ч. по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

         Плевенски Районен съд обаче не е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в Решение №139 от 05.11.2014 г. на ТК, I т.о. по т.д. №57/2012 г. на ВКС, съгласно която „Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство“.

Съобразявайки горната съдебна практика и въз основа на погасителния план към договора, въззивната инстанция намира, че към 29.08.2012 г. са падежирали редовни вноски с общ размер 1 062.32 лв., в т.ч. 516.65 лв. – главница и 545.67 лв. – договорна лихва. За тези суми следва да бъде уважен иска по чл.422, ал.1 от ГПК. В останалата му част относно установяване съществуването на вземанията за: разликата от 516.65 лв. до 6 878.50 лв., претендирана като главница; за разликата от 545.67 лв. до 697.03 лв., претендирана като договорна лихва и за сумата от 321.63 лв., претендирана като санкционираща /наказателна/ лихва, иска по чл.422, ал.1 от ГПК правилно е отхвърлен като неоснователен.

Както бе посочено по-горе, за събиране на вноските, които не са падежирали към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 от ГПК. В случая „*************”ЕООД се е възползвало от тази възможност, като при условията на евентуалност е предявило срещу З.А.Ч. и осъдителен иск с петитум: ако бъде отхвърлен установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 6 878.50 лв. и лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. в размер на 697.03 лв. Доколкото иска по чл.422, ал.1 от ГПК е уважен, респ. отхвърлен частично, при условията на евентуалност е допустим осъдителния иск за сумата от 6 361.85 лв. /явяваща се разликата от 516.65 лв. до 6 878.50 лв./, претендирана като главница и за сумата от 151.36 лв. /явяваща се разликата от 545.67 лв. до 697.03 лв./, претендирана като договорна лихва.

Според въззивната инстанция, предвид погасителния план към договора, осъдителния иск е принципно основателен за падежиралите след 29.08.2012 г. /когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ и до 04.09.2015 г. /когато е предявен осъдителния иск/ вноски в общ размер на 4 780.44 лв., в т.ч. 2 947.56 лв. главница и 1 832.88 лв. лихва. Според конкретно заявените претенции обаче, осъдителния иск е основателен за общо 3 098.92 лв., в т.ч. 2 947.56 лв. главница и 151.36 лв. лихва. За разликата от 2 947.56 лв. до 6 361.85 лв., претендирана като главница, осъдителния иск следва да бъде отхвърлен.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

 В случая в заповедното производство по ч.гр.д. №386/2012 г. по описа на Никополски Районен съд са направени разноски в размер на 543.94 лв. за ДТ и за юриск. възнаграждение.

В първата инстанция на настоящото исково производство „*************”ЕООД е направило разноски в размер на 1 142.24 лв. за ДТ, юриск. възнаграждение и депозит за ВЛ, а З.А.Ч. не е направила разноски.

Във въззивната инстанция на настоящото исково производство „*************”ЕООД е направило разноски в размер на 462.50 лв. за ДТ и юриск. възнаграждение, а З.А.Ч. не е направила разноски.

При този изход на спора по същество, З.А.Ч. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „*************”ЕООД сумата от 71.96 лв., явяваща се съответна част от разноските, направени в заповедното производство; сумата от 153.65 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на настоящото исково производство и сумата от 62.22 лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция на настоящото исково производство.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО  решение №613 от 15.04.2016 г.  по гр.д. №4401/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* срещу  З.А.Ч. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответницата за следните суми: 516.65 лв. - главница и 545.67 лв. - лихва, начислена за периода 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г., за които е била издадена  заповед за изпълнение № 243 от 29.08.2012 г. по ч.гр.д. 386/2012 г. по описа на Никополски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че съществува вземане на „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* от  З.А.Ч. с ЕГН: ********** за следните суми: 516.65 лв. - главница и 545.67 лв. - лихва, начислена за периода 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г., за които е била издадена  заповед за изпълнение № 243 от 29.08.2012 г. по ч.гр.д. 386/2012 г. по описа на Никополски Районен съд.

 ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО  решение №613 от 15.04.2016 г.  по гр.д. №4401/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* срещу  З.А.Ч. с ЕГН: ********** при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД с петитум: да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на ищеца  следните суми: 2 947.56 лв., претендирана като главница по договор за поръчителство и 151.36 лв., претендирана като лихва за периода от 25.01.2012 г. до 28.08.2012 г. и вместо него ПОСТАНОВИ следното:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД З.А.Ч. с ЕГН: ********** да заплати в полза на „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* следните суми: 2 947.56 лв., явяваща се сбор неизплатените редовни вноски за главница, падежирали в периода след 29.08.2012 г. и до 04.09.2015 г., дължими по договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2008 г., сключен между „******”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* и Ц.Д.К. с ЕГН: **********, обезпечен с договор за поръчителство от 07.02.2008 г., сключен между „******”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* и З.А.Ч. с ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2015 г. до окончателното и заплащане и 151.36 лв., претендирана като неизплатени редовни вноски за лихва, падежирали в периода след 29.08.2012 г. и до 04.09.2015 г., дължими по горепосочените договор за кредит за текущо потребление и договор за поръчителство.

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №613 от 15.04.2016 г.  по гр.д. №4401/2015 г. по описа на Плевенски Районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК З.А.Ч. с ЕГН: ********** да заплати в полза на „*************”ЕАД-гр. София с ЕИК: ******* сумата от 71.96 лв., явяваща се съответна част от разноските, направени в заповедното производство; сумата от 153.65 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на настоящото исково производство и сумата от 62.22 лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция на настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: