№ 108
гр.****, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Светла Р. Д.а
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500437 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Н. Г.
В. с ЕГН ********** от гр.****, чрез процесуалния си представител адв. М. Ж. от АК-
Ямбол, назначен по реда на ЗПрПом против Решение № 635/15.11.2024 г., постановено по
гр.дело № 1393/2024 г. по описа на ЯРС, с което съдът е постановил следното: РАЗРЕШАВА
на детето К.Н.В., ЕГН: ********** да бъде издаден задграничен паспорт , със съгласието на
неговата майка и законен представител И. Г. И., ЕГН: **********, без за това да е
необходимо съгласие на бащата Н. Г. В., ЕГН: **********.
РАЗРЕШАВА на детето К.Н.В., ЕГН: ********** да пътува до държави членки на ЕС,
Република Турция, Обединено Кралство Великобритания, Република Сърбия и Република
Македония , с цел екскурзии и семейни почивки, за срок от 5 години , със съгласието на
неговата майка и законен представител И. Г. И., ЕГН: ********** , без за това да е
необходимо съгласие на бащата Н. Г. В., ЕГН: **********.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за
незаконосъобразност и неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Направено е оплакване, че на жалбоподателя са нарушени правата, тъй като поради
административните процедури за назначаване на служебен защитник и не спрения
процесуален срок от съда за отговор, въззивникът е лишен от възможността за отговор в
посочения срок, като последният не е бил уведомен дали му е назначена служебна защита.
Направено е възражение, че ЯРС е нарушил приложението на основни принципи на исковия
процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл.
8 и 9 ГПК. Жалбоподателят твърди, че по искане на ответника непремахването на
белезниците се протоколира, но съдът не е взел никакво отношение по това искане, като
изтъква, че непремахването на белезници в гражданско дело е нарушение на правата на
страната. Направено е оплакване, че не е ясно с какви мотиви първоинстанционния съд
приема за меродавни показанията на единствения свидетел по делото, като въззивникът
1
твърди, че съдът неоснователно е кредитирал последните. В жалбата се изтъква, че
твърдението, както е споменато в исковата молба и в изложението на съдебното решение, че
„Между ищцата и ответника не може да бъде постигнато съгласие за пътуване на детето
извън територията на Р. България", /изречение трето на стр. първа от съдебното решение/ не
отговаря на истината и в подкрепа на това обстоятелство ищцовата страна не е предоставила
никакви доказателства. Въззивникът изразява несъгласие с твърдението на съда, че дете на
седем години може да се запознава с различни култури. По направените оплаквания са
изложени подробни съображения.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и вместо него да
постанови съдебен акт, с който да отхвърли исковата претенция на майката, като на
последната бъде указано спазването на договорения режим между страните в приложеното
споразумение между тях. Алтернативно моли съда да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционен съд на друг съдебен състав.
По повод жалбата на Н. Г. В. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен
отговор от И. Г. И. от гр.****, чрез процесуален представител адв. М. Х. от ЯАК, в който е
заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени подробни аргументи за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че правилно и
законосъобразно ЯРС е приел, че предявеният иск е основателен с оглед конкретно
събраните доказателства, отчитайки най-добрия интерес на детето. Изложени са подробни
аргументи в тази насока.
Моли ЯОС да потвърди изцяло атакуваното решение с присъждане на направените
пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, редовно призовани не се
явяват лично, а чрез пълномощниците си поддържат становищата по въззивната жалба и
отговора по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявеният пред ЯРС иск е с правно основание чл.127а от СК. Ищцата И. Г. И.
претендира от съда да бъде постановено заместващо съгласие на ответника Н. Г. В. за
пътуване на детето К.Н.В. извън границите на Р. България в пределите на ЕС, Р.Турция,
Обединено кралство Великобритания, Р Сърбия и Р Македония, придружавано от майка си
или от упълномощено от нея лице, както и за снабдяване със задграничен паспорт до
навършване на 18 г. възраст. Ищцата е предявила иска поради това, че като родител, на
когото са предоставени родителските права по отношение на детето, иска да го заведе на
почивка или екскурзия в чужбина заедно с новото си семейство – мъж, с когото живее на
съпружески начала и роденото от тази връзка дете.
От ответника Н. Г. В. действително не е депозиран отговор на иска поради
2
процесуално нарушение на съда – срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл по време на процеса по
предоставяне на поисканата от нето правна помощ, а след предоставянето й не е дадена
възможност за отговор на исковата молба. Независимо от това, въззивният съд приема, че не
са нарушени правата на ответника за защита в настоящия процес, тъй като същият е
присъствал в съдебно заседание, изразил е становището си по иска, бил е изслушан от съда,
представил е писмена защита, т.е. ответникът не е бил лишен от възможността да вземе
отношение по предявения срещу него иск. Освен представените в съдебно заседание
писмени доказателства, които са приети от съда, ответникът не е искал събиране на други,
което да му е отказано поради преклузията на чл.131 от ГПК. Такива оплаквания не са
наведени и с въззивната жалба, поради което недаването на срок за отговор по чл.131 от
ГПК не е порок, водещ до опорочаване на обжалваното решение. Въззивният съд счита за
неоснователно и оплакването на въззивника за това, че съдът не е разрешил премахването
на белезниците на ответника в проведеното съдебно заседание. Подобно действие на съда
дори да се приеме, че представлява нарушение няма отношение към разгледания казус и
постановеното по делото решение.
Не е спорно по делото, а и от представените пред първата инстанция доказателства е
установено, че страните са родители на детето К.Н.В., роден на ******** г., както и че
родителските права са предоставени за упражняване на майката И. Г. И., а на бащата Н. Г. В.
е определен режим на лични контакти с детето.
Съгласно разпоредбата на чл.127а ал.1 и ал.2 от СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В производството по чл. 127а,
ал. 2 СК съдът изследва дали е налице спор между родителите по въпрос, свързан с
пътуването му в чужбина и какво е решението, което гарантира най-добрия интерес на
детето. Доколкото интересът се преценя конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да вземе решението си след като
подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен преглед на конкретната семейна
ситуация - решение № 295/04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
В настоящия случай въззивният съд намира, че с постановеното решение районният
съд правилно е преценил интереса на детето и нуждата му да излиза извън пределите на
родната се страна като е разрешил детето да бъде снабдено със задграничен паспорт, както и
е постановено заместващо съгласие на бащата за пътуване в чужбина. Основното
възражение на ответника В. поддържано и с въззивната жалба е, че не отговаря на истината
обстоятелството, че между родителите съществува спор по въпроса за пътуване на детето в
чужбина. Не е предвидена в закона процедура, която следва извънсъдебно да бъде проведена
във връзка с поискване на разрешение за пътуване и евентуален отговор и едва тогава да
бъде заведен иск за това, а фактът на завеждане на иск с настоящия предмет е достатъчен, за
да се счете, че ответникът е родителя, който не е съгласен детето му да бъде снабдено с
паспорт и да пътува в чужбина и не дава такова съгласие в процеса, включително и пред
настоящата инстанция. Това възражение се опровергава и от поведението на В., който е
изразил своето несъгласие със становището си, както пред районния съд, така и пред
въззивния за това, че предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като по този начин майката
цели да отчужди детето от баща си, уврежда психиката на детето и не е в негов интерес да
пътува в чужбина. Във връзка с тези свои твърдения В. нито е представил, нито е поискал да
бъдат събрани доказателства. Представените от В. писмени доказателства – жалба от
29.04.2022 г. до ДАЗД, ОЗД Сливен и Омбудсманът на РБ за това, че майката препятства
контактите му с детето и наложената й на 13.06.2022 г. глоба от ДСИ за неизпълнение на
задължението й за личен контакт на бащата с детето, са неотносими към настоящия спор, в
който следва да бъда извършена преценка относно интереса на детето да пътува в чужбина.
3
По тези съображения съдът не обсъжда и обстоятелството, че понастоящем В. е в затвора,
където е призоваван по делото.
Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката освен за това кой да
упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му, но и при заместването на съгласието на единия
родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. В настоящия случай
от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.П. - леля на ищцата се установява, че
майката многократно е искала да заведе детето К. в *** на гости на сестра си, но ответникът
не разрешавал. На почивка в *** също не разрешавал, винаги отказвал да даде разрешение
за това. Това са единствените гласни доказателства по делото, за които неясно по какви
причини ответникът счита, че не следва да бъдат кредитирани. Няма данни за
заинтересованост на свидетелката, нито че са налице основания за недопускането им по
смисъла на чл.164 от ГПК.
Ответникът не е изложил конкретни причини, поради които счита, че пътуването в
чужбина е във вреда на детето и не е в негов интерес или зад искането на майката се крият
користни подбуди и какви са те. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
придвижване, която включва както възможността да се премества и установява в различни
места на територията на страната, в която то живее, така и свободното да напуска и се
завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл.35 от КРБ, както
от чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е
страна. Т.е. след като ответникът не е изложил конкретно какви са пречките, за да даде
съгласието си детето му да пътува в чужбина, а от друга страна това негово право е
гарантирано от посочените нормативни актове, въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, че искът по чл.127а от СК е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата направените по делото разноски в размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 635/15.11.2024 г., постановено по гр.дело № 1393/2024 г.
по описа на ЯРС в обжалваната част, в която съдът: РАЗРЕШАВА на детето К.Н.В., ЕГН:
********** да бъде издаден задграничен паспорт , със съгласието на неговата майка и
законен представител И. Г. И., ЕГН: **********, без за това да е необходимо съгласие на
бащата Н. Г. В., ЕГН: **********; РАЗРЕШАВА на детето К.Н.В., ЕГН: ********** да
пътува до държави членки на ЕС, Република Турция, Обединено Кралство Великобритания,
Република Сърбия и Република Македония , с цел екскурзии и семейни почивки, за срок от
5 години , със съгласието на неговата майка и законен представител И. Г. И., ЕГН:
********** , без за това да е необходимо съгласие на бащата Н. Г. В., ЕГН: **********.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Г. В. с ЕГН ********** от гр.**** да заплати на основание чл.78 ал.3
вр.чл.81 от ГПК на И. Г. И., ЕГН: ********** от гр.Ямбол направените пред въззивния съд
разноски в размер 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5