№ 22903
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110132244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от СТ. Г. К. искова молба, уточнена с
молба с вх. № 4652/12.01.2021 г., срещу /фирма/. В същите се твърди, че на 17.01.2018
г., около 07:15 ч., в гр. Г., на /адрес/, управляваният от Петър Михайлов Тотев л. а.
„Форд фокус“, рег. № *********, блъснал правомерно движещия се като пешеходец
ищец, вследствие на което последният получил множество телесни увреждания. За така
причинените на С.К. увреждания водачът на автомобила бил признат за виновен с
влязла в сила Присъда № 601/19.12.2019 г., постановена по НОХД № 1268/2019 г. по
описа на РС – Г.. Обезщетение за претърпените неимуществени вреди ищецът
претендирал в хода на гр. д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд – Г., решението по
което било влязло в сила. В резултат на инцидента, обаче, С.К. претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение и медикаменти, подробно
описани в молба с вх. № 4652/12.01.2022 г., чиято обща стойност възлизала на сумата
от 3905,34 лева. Тъй като към датата на процесното ПТП за л. а. „Форд фокус“, рег. №
*********, имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество, ищецът отправил претенция до същото за
заплащане на обезщетение за причинените му от застрахования при дружеството водач
имуществени вреди. Поканата била получена на 22.04.2020 г., но до датата на подаване
на исковата молба застрахователят не заплатил претендираното обезщетение. С.К.
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което такава била издадена
на 23.02.2021 г. по ч. гр. д. № 5682/2021 г по описа на СРС, 47-ми състав. Предвид
постъпило възражение от ответника по чл. 414 ГПК, ищецът предявил настоящия
установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 3905,34
лева и моли същият да бъде уважен изцяло.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
неоснователна. /фирма/ твърди, че по делото липсвали доказателства, от които да се
установявала необходимостта от проведената плазмотерапия за оздравителния процес
на ищеца, разходите за която възлизали на сумата от 2560,00 лева. Дружеството не
оспорва твърденията относно останалите разходи, сторени от ищеца във връзка с
процесното ПТП, описани в молба с вх. № 4652/12.01.2022 г. Ответникът оспорва
претенцията на ищеца за лихви, тъй като дружеството поставило ищеца в забава
поради непредставяне от негова страна на оригиналите на платежните документи,
приложени към изпратената до застрахователя претенция, за необходимостта от което
С.К. бил уведомен със съобщение от 06.08.2020 г. Направено е искане за отхвърляне на
исковете в оспорените части и за присъждане на разноски по делото.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи.
Съдът констатира, че е налице нередовност на исковата молба в частта относно
претенцията за лихва, съгласно която ищецът претендира лихва от датата на
получаването от застрахователя на покана за доброволно заплащане на процесната
главница до окончателното изплащане на обезщетението. В така заявената претенция
липсва разграничение между законната лихва, дължима от датата на предявяване на
иска (в случая – датата на подаване за заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното
изплащане на вземанията, и лихвата за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съответно – чл. 429, ал. 3 КЗ. Отделно от посоченото, ищецът следва да съобрази, че
така заявената претенция за лихва не съответства на издадена по ч. гр. д. № 5682/2021 г
по описа на СРС, 47-ми състав, заповед за изпълнение, установяването дължимостта на
вземанията по която е предмет на настоящото производство, образувано по реда на чл.
422 ГПК. Предвид горното, на ищцовата страна следва да се предостави възможност да
отстрани така допуснатите нередовности.
Съдът, след като констатира, че предявеният главен иск е редовен и допустим,
на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение производството по делото в частта по предявения иск
за установяване дължимостта на лихва за забава.
УКАЗВА на ищеца, в случай че поддържа предявения иск за установяване
2
дължимостта на лихва за забава, в едноседмичен срок от съобщението:
да посочи размера и крайната датата на лихвата за забава, претендирана от
22.04.2020 г., като съобрази издадената по ч. гр. д. № 5682/2021 г по описа на
СРС, 47-ми състав, заповед за изпълнение;
да формулира надлежен петитум на предявената претенция за установяване
дължимостта на лихва за забава;
да заяви изрично претендира ли заплащането на лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземанията, като съобрази издадената по ч. гр. д. № 5682/2021 г по описа на СРС,
47-ми състав, заповед за изпълнение
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба в частта по
предявения акцесорен иск за лихва за забава ще бъде върната.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за признаване за установено между страните, че
ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, дължи на ищеца сумата от 3905,34 лева, представляваща
дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение и
закупуване на лекарствени медикаменти, вследствие увреждания, получени в резултат
от ПТП, настъпило на 17.01.2018 г. в гр. Г., на /адрес/, за която на 23.02.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5682/2021 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
В тежест на ищеца е да докаже:
наличието на действително сторени от него разходи за лечение в общ размер на
3905,34 лева;
наличието на причинна връзка между процесните разходи за лечение и
причинените на ищеца телесни увреждания от настъпилото на 17.01.2018 г. ПТП,
включително необходимостта от провеждането на лечение с плазмотерапия;
обстоятелството, че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие – деянието,
причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между ПТП и
причинените вреди;
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
виновния водач и ответното дружество;
3
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи и не представя доказателства за необходимостта от
провеждането на лечение с плазмотерапия, във връзка с причинените му телесни
увреждания от настъпилото на 17.01.2018 г. ПТП.
В тежест на ответника е да докаже:
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване обстоятелствата
относно: 1/ настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм; 2/ наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между виновния водач и ответното дружество; 3/
признаването на последния за виновен с Присъда № 601/19.12.2019 г., постановена по
НОХД № 1268/2019 г. по описа на РС – Г., за причиняване на телесни увреждания на
ищеца в резултат на процесното ПТП; 4/ изпращането от ищеца на покана до ответника
за заплащане на процесното обезщетение, получена от дружеството на 22.04.2020 г.; 5/
реалното заплащане от ищеца на разходи за лечение, във връзка с причинените му от
произшествието телесни увреждания, изразяващи се в закупуване на лекарствен
препарат „Ксарелто“ на 08.02.2018 г. за сумата от 46,13 лева и на 30.01.2018 г. за
сумата от 52,21 лева, за закупуване на подмишечни патерици на стойност 36,00 лева на
18.01.2018 г., за закупване на медицинско изделие – ортопедия ДHS – остеосинтезен
материал – на стойност 1200,00 лева на 18.01.2018 г., и за закупуване на постнепрол
гел на 21.01.2018 г на стойност 11,00 лева.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора, като
им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от
страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и
че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2022
4
г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад и по дадените със същия
указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца –
ведно с препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5