Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом , 26.10.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в открито съдебно заседание от 24.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията А. гражданско дело №1892 по описа за 2017 година на Районен съд Лом, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127 ал. 2 и чл.143 от СК
Ищцата А.И.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния И.Е.П. и ищцата В.Е.П., със съгласието на своята Майка А.А., представлявани от адв.Е.О.-***, твърдят, че ответника Е.В.П. живели на съпружески начала с първата ищца по делото. От съвместното им съжителство имат родени две деца: И. и В.. Твърдят още, че преди около пет години родителите на децата се разделили, а децата живеят при майката, която се грижи за тях и ги възпитава. Твърди също,че след раздялата ищцата и децата заживели в дома на родителите на първата ищца в с.Горни Цибър. Първата ищца навежда доводи и представя доказателства, че работи във „Вимдеск”ЕООД в гр.Козлодуй и получава чист месечен доход в размер на около 360 лв. Представят доказателства, че двете деца учат в гр.Лом, като твърдят, че дядото на децата по майчина линия ежедневно ги транспортира със собствения си лек автомобил до с.Златия, а от там пък те пътуват със ученически автобус до гр.лом. Първата ищца твърди още,че откакто са разделени с ответника той ги е вземал на няколко пъти за да се грижи за тях за известно време , а след това ги е връщал отново при майката. Твърди още,че не плащал и издръжка за децата.
Молят съда да постанови решение, с което се предостави за упражняване родителските права по отношение на двете деца И. и В. на майката, а на бащата се определи режим на контакти с тях, претендират и издръжка и такава за минало време, подробно аргументирайки се за това в ИМ.
Ответника в срока, предвиден от закона за отговор и вземане становище, представя такъв. Счита иска за частично неоснователен. Моли съда да намали размера на претендираната издръжка,както претендира за миналия период, обосновавайки се с това, че до м.март тази година децата са били при него и той се е грижил за тях. Явява в съдебно заседание лично и с пълномощника си по делото адв.П.. Ангажира писмени доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни такива.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не се спори, че от съвместното съжителство на страните са родени децата в. и И.2, не се спори също, че отношенията между родителите не са добри, не се спори също, че и майката и бащата работят и получават доходи в размер на МРЗ за страната. Не се спори и за това, че претендираната от ищците издръжка за минал период е от 1 януари 2017г. до 24.07.2017г. Спора между страните се свежда единствено до размера на издръжката за всяко едно от децата.
Няма спор между страните за това кой да упражнява родителските права, нито за режима на контакти.
От приетия социален доклад изготвен и защитен от св.Ц.Й.се установи, че същата е посетила и дома на майката и мястото където са се установили и живеят с нея двете й деца. Според защитеният от соц.работник соц.доклад условията в които живеят децата при майката са добри. пак от соц.доклад става ясно,че майката работи и получава доходи в размер на МРЗ за страната, подпомагана е и от своите родители. Според соц.доклад бащата работи и живее в гр.Пловдив.Видно е от доклада,че детето В. е ученичка в ПГПТ Лом, а детето И. ученик в І ОУ Лом. Установява се още, че социалния работник е осъществил контакт и разговарял и с двете деца, които са заявили, че циклично се виждат със своя баща, както и ,че той не участва в тяхната издръжка.
От ангажираните доказателства е видно, че ответника живее в гр.Пловдив и там работи, няма данни за доходите му.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
педявени са обективно съединени
искове с правно основание
чл.143и чл.150 СК, както и такъв по чл.127 СК. Същите са допустим.
Разгледани по същество исковете за издръжка се явяват частично основателни.
По делото са установени всички кумулативно
изискуеми се елементи от визирания в чл.
143 ал.ІІ от СК, във вр. с чл. 149 от СК,
фактически състав за възникване на задължение за ответникът да заплаща
издръжка за малолетният си син, както за в бъдеще, считано от датата на
завеждане на делото, така и за една година назад преди предявяване на исковите
претенции.Ответникът е родител - вписан в актовете за раждане като баща, видно от представените удостоверения за
раждане. По делото беше установено по безспорен и категоричен начин, че
родителите са във фактическа раздяла повече 5 години преди предявяване на
исковите претенции за присъждане на издръжка, като майката се грижи и издържа двете
си деца от януари 2017г. те живеят при нея. Преди това са отглеждани периодично
при бащата, след това при майката . Имайки предвид възрастта на двете деца,
факта че са ученици, имат нужда от средства за храна, учебни помагала , дрехи,
обувки и др., съдът намира,че предявените искове са основателни, като
съображенията за това са следните:
Издръжката
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейно правният характер на издръжката е съпътствана
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а
чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т.
2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условия за живот, необходими за развитието
на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават.
Съдът при направения анализ на всички доказателства по делото, а именно : възрастта на децата и нормалния факт ,че са ученици, физиологичният им растеж, икономическата обстановка в България, бележеща сериозен ръст на цените на стоките и услугите, от значение е и променящата се пазарна конюктура в страната, всички тези обстоятелства аргументират извода, че ответника/който е работоспособен/ при разумно управление на своите доходи, може да заделя средства, с които пълноценно да участва в издръжката на двете си деца.Нещо повече, същият е заявил в телефонен разговор със социалния работник,че живее и работи в гр.Пловдив, което предполага, че получава приличноза страната ни възнаграждение, тъй той не ангажира доказателства за това какъв е дохода му, на колко места работи, в собствено жилище ли живее или е под наем и др. факти, необходими за правилно изясняване на социалният му статус. От друга страна пък с отговора на ИМ ответника е представил трудов договор, от който е видно,че същият работи в пловдивска фирма с работно място с.Златия,обл.Монтана, нает е на робата на 31.05.2017г. с изпитателен срок от 6 месеца. От друга страна от показанията на социалният работни се установява,че същата е провела телефонен разговор с него и такъв с неговата майка, където са й заявили,че ответника живее и работи в гр.Пловдив, но не са споменали какви доходи получава. Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че ответника получава прилични доходи и има възможност да плаща исканата издръжка.
Разбира се с активното участие и на майката, която също има задължението да участва в издръжката на своите деца, а така също и безвъзмездното от нейна страна : пране, готвене, чистене и др.т. Не бива да се подценява и игнорира и факта, за участието на дядото по майчина линия в превозването да децата със собствения си лек автомобил : от с.Г.Цибър до с.Златия, всеки работен ден сутрин и връщането им обратно до дома, също е свързано с парични разходи.
Установените и неоспорени факти по делото дават основание за извод, че сума в размер на 130 лв. за детето му И. и 150 лв. за непълнолетната В., би могло да се приеме за месечно необходима и оптимална за издръжка двете деца. Съдът отчете и факта, че майката е тази която полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Ето защо в посочения месечен размер следва да бъде уважена исковата претенция по чл.143 СК като основателна, а в останалата част над уважения размер отхвърлена като недоказана и неоснователна
Издръжка за минало време ответника също дължи , но не в претендирания размер , а в размер на 115 лв. да всяка дете/което е ¼ от МРЗ за страната за този период/ , като в останалата част над уважения размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Определянето на този размер на издръжката наред с останалите правнорелевантни факти по делото и събраните доказателства съдът взе предвид и изразената от пълномощника на ответника готовност да заплаща издръжка по 130 лева на месец за детето В. и 120 лв. за детето И. като в тази връзка съдът счита, че в конкретния случай ответникът би могъл да се справи и с едно умерено завишение от на 150 лева месечна издръжка за В. и 120 за И., която той да заплаща на децата си.
В останалата му част, над
горепосочения размер от ищцата, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ по настоящото производство. Ето защо, съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса върху уважената част на иска - в размер на 403 лева, вносими по сметка на Районен съд – Лом, както и 187,00лв. за издръжката за минало време.
Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания и навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, фактът, че те живеят понастоящем с майка си, привързаността им , а така също и не се възпрепятстват контакти с бащата, намира, че в интерес на двете деца е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Страните и не спорят по отношение на упражняването на родителските права и режима на контакти.
За пълнота на изложението, а с оглед и изискванията на закона, трябва да се отбележи, че съдът дължи отделно произнасяне с диспозитив относно това, при кого от двамата родители следва да живее детето.
Във връзка с предоставянето упражняването на родителските права на майката, съдът следва да определи и режим на лични отношения между бащата и децата и следва да има осигурена възможност за редовни контакти с него като съдът намира за най-уместно и справедливо те да се осъществяват поне два пъти месечно, през уикенда от 9.00 часа в събота до 18 часа в неделния ден, с преспиване при бащата и един месец през лятото, който не съвпада с платеният отпуск на майката.
И двете страни претендират за направени от тях разноски, но имайки предвид факта,че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делото съдът намира, че такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата : И.Е.П. ЕГН ********** и В.Е.П. ЕГН ********** на майката А.И.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Е.В.П., ЕГН ********** децата В.Е.П. и И.Е.П. два пъти в месеца, ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ от месеца с преспиване при бащата от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделния ден, и един месец през лятото, който не съвпада с разрешения отпуск на майката.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, да заплаща на А.И.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето И.Е.П. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на: 130 лв., считано от 27.07.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска съобразно падежа , до настъпване на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде изменявяна или прекратявана, като в останалата част над уважения размер до 150 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и на В.Е.П. с ЕГН ********** , със съгласието на своята майка А.И.А. ежемесечна издръжка в размер на: 150 лв., считано от 24.07.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска съобразно падежа , до настъпване на причини и обстоятелства, при които същата може да бъде изменявяна или прекратявана, като в останалата част над уважения размер до 200 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и на В.Е.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, да заплати на А.И.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето И.Е.П. ЕГН ********** издръжка за минало време от 1.01.2017г. до 23.07.2017г. в размер на 800 лв., като в останалата част над уважения размер – 1800 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като ,недоказан и да заплати на В.Е.П. ЕГН **********, със съгласието на своята майка А.И.А. издръжка за минало време от 1.01.2017г. до 23.07.2017г. в размер на 800 лв., като в останалата част над уважения размер – 2400 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като ,недоказан
ОСЪЖДА Е.В.П. да заплати:
1. държавна такса върху определения размер на издръжката, в размер на 216.00 лв. и издръжка за мин.време в размер на 187,00 по сметка на Районен съд Лом и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
2. Разноски направени от А.И.А. в размер на 350,00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
днес от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: