РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивните
жалби на Д. Д. К. и М. Л. К., двамата от гр.Б., и на Р. И. Й. от с.К., Община Д., против
Решение № 63 от 22.08.2021 г. по гр.д.595 /2021 г. по описа на Районен съд Царево.
Въззивниците-ищци Д. Д. К. и М. Л. К. обжалват решението на ЦРС в частта, с
която на основание чл,76 от Закона за наследството е обявена за относително
недействителна, по отношение на Р. И. Й., сключената между Д. Д. К. и Ж. П. Й. сделка за
замяна на 14/36 ид.ч. от поземлен имот идентификатор 44094.501253 по КККР на с.Л.,
Община Ц.
Твърди се, че решението, в обжалваната от ищците част, е неправилно, поради
което се иска то да бъде отменено. По-конкретно се твърди, че е неправилен и необоснован
е изводът на съда, че по отношение на делбения имот - поземлен имот с идентификатор
44094.501253, П. Й. Д. с ЕГН ********** е общ наследодател за Ж. П. Й. с ЕГН **********
(праводателя на ищците Д. Д. К. и М. Л. К.) и Р. И. Й.. Излагат се твърдения, че общ
наследодател на Ж. П. Й. и Р. И. Й. е единствено братът на първия и починал съпруг на
втората - Й. П. Й., починал на ** г., но не и бащата на починалия брат и съпруг - П. Й. Д., от
който свой баща заменителят Ж. П. Й. на самостоятелно основание е придобил своите
ид.части и права в делбения имот. В този смисъл се твърди, че само това, което Ж. е
придобил по наследство от брат си - починалия Й., съвместно с Р. и майка си, би могло да е
обща наследствена за Ж. и Р. маса, която да бъде предмет на делба между тях двамата,
т.е.частта от имуществото, която заменителят Ж. наследява на самостоятелно основание от
своите родители, не може да бъде атакувана като недействителна на основание чл.76 от ЗН.
На следващо място се твърди, че по делото не са събрани доказателства за
1
съсобственост между Р. И. Й. и Ж. П. Й. на други имоти - придобити по наследство от един
общ наследодател (починалия брат и съпруг Й.). Сочи се, че по делото, съотв.в решението,
въобще не е разглеждан въпросът и не е установявано, дали е налице съсобственост между
Ж. и Р. в друг имот, оставен от общия им наследодател - братът Й..
Твърди се, че ако се иска прилагане на чл.76 ЗН, то би трябвало да се проведе
делба с друг имот (оттам да се претендира, в чий дял ще попадне този, за който се иска
обявяване на относителна недействителност), а такъв друг имот няма. И тъй като предметът
на делба е един единствен имот, който безспорно не може да бъде поставен в дял на нито
един от съделителите, то прилагането на чл.76 от ЗН е неправилно.
Твърди се, че съгласно съдебната практика, целта на приложението на чп.76 3H е
„връщане на имота в наследствената маса и при делба с друг наследствен имот от
наследниците с наследството от общия им наследодател, имотът реално да бъде получен от
един от наследниците“. И ако наследството, респективно деления процес, се изчерпва само с
един имот, то тази разпоредба е неприложима.
Претендира се решението на ЦРС да бъде отменено в обжалваната от ищците
част. Няма искания по доказателствата.
Въззивницата-ответник Р. И. Й. обжалва решението на първоинстанционния съд,
в частта, с което се приема за установено, че ответницата Й., е придобила по наследство от
съпруга си Й. П. Й. не 1/9 ид.ч., както счита тя, а 1/12 ид.ч. от процесния имот с
идентификатор № 44094.501.253, както и в частта, с която е отхвърлен искът за обявяване на
относителна недействителност на основание чл.76 от ЗН, между Д. Д. К. и Ж. П. Й., на
договора за продажба на 1/36 ид.ч. от същия имот, обективиран в нот.акт №*, том *I, per. №
*, дело № */11.11.2021 г. на нотариус М. Василева..
По отношение на приетата от съда квота на ответницата Р.Й. се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че след смъртта си на 30.11.2015 г., Й. П. Й.
е оставил както възходящи наследници, така и братя/сестри, а именно: майка К. Ж. Д. и брат
Ж. П. Й. (наследник от III- ри ред), както и съпруга, с която имат повече от 10 години брак
(от 12.05.1990 г.).
Сочи се, че първоинстанционният съд тълкува разпоредбата на чл.9, ал.2, изр.2 от
ЗН разширително, а не стеснително, като не се взема предвид чл.8, ал.4, изр.второ от ЗН и
наложеният принцип, а именно: всеки ред наследници изключва следващия ред при
наследяването, следователно, наследниците от II ред (майка и баща на наследодателя)
изключват наследниците от III ред (братя и сестри).
Твърди се, че съгласно дългогодишната съдебна практика по прилагане на чл.9,
ал.2 ЗН, когато преживелият съпруг наследява с наследници от втори наследствен ред, той
получава една втора от наследството, ако бракът е продължил по-малко от 10 г. и 2/3 от
наследството, ако бракът е продължил повече от 10 г.
Твърди се, че в представеното удостоверение за наследници с изх.№
18/11.01.2021 г. на Община Царево, правилно като наследник на Й. П. Й. са посочени
съпругата му - т.З.1. и майката му 3.2. - К. Ж. Д., която е починала и оставя за наследник
сина си по т.З.2.1 - Ж. П. Д..
Излагат се съображения, че в случая, след като няма наследници от първи ред,
преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от втори ред, т.е.родителите на
починалия или който е жив от тях (в случая - К. Ж. Д.). Твърди се, че съдебната практика е
категорична, че когато преживелият съпруг наследява заедно с родителите на починалия при
условията на чл.9, ал.2, изр.първо от ЗН - братята и сестрите на наследодателя изобщо не се
призовават.
Сочи се, че в настоящия случай ответницата Р. Й. има повече от 10 години брак
със съпруга си, поради което тя получава 2/3 от наследството, което е 1/6 ид.ч. от процесния
2
имот в с. Л., а другата 1/3 от наследството остава за майка му, или 2/3 от 1/6 = 2/18 или 1/9 за
съпругата и 1/18 - за майката.
По отношение на отхвърлянето на иска по чл.76 ЗН за обявяване на относително
недействителен на договора за продажба на 1/36 ид.част от имота се твърди, че
първоинстанционният съд правилно е обявил за относително недействителна на основание
чл.76 от ЗН, по отношение на Р. И. Й., сключената между Д. Д. К. и Ж. П. Й., сделка за
замяна на 14/36 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 44094.501.253, обективирана в
Нотариален акт № *, т. *, per.№ *, дело № */18.01.2021 г., но неправилно е отхвърлил иска за
обявяване на относителна недействителност също на основание чл.76 от ЗН, между същите
страни, договор за продажба на 1/36 ид.ч. от същия имот, обективиран в НА № *, том *,
per.№ *, дело № */11.11.2021 г. Излагат се съображения, че съгласно чл.76 от ЗН,
Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 187/20.04.2012 г. по гр.д.696/2011 г. на ВКС, относително недействителни
спрямо наследниците на основание чл.76 от ЗН са всички актове на разпореждане със
сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с
които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по
смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им
дялове или разпореждания между самите сънаследници. Като за недействителността е без
значение дали сделката е безвъзмездна или възмездна и вида сделката (продажба, замяна и
др.).
Сочи се, че с обявяване на относителна недействителност спрямо Р. Й. на
сделката за замяна на 14/36 ид.ч., сключена между Д. Д. К. и Ж. П. Й., за въззивницата Й. Д.
К. не е собственик на процесния имот и същият се явява трето лице, поради което и втората
сделка следва да се обяви за относително недействителна по чл.76 от ЗН спрямо Р. Й..
Претендира се съдът да отмени решението на ЦРС в обжалваните от ответницата
части, и вместо него да постанови решение, с което: да се приеме за установено между
страните, че Р. И. Й., е собственик по наследство от съпруга си на 1/9 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 44094.501.253 по КККР на гр.Бургас; и да се обяви относителна
недействителност на основание чл.76 от ЗН, по отношение на Р. И. Й., на сключената между
Д. Д. К. и Ж. П. Й., сделка за продажба на 1/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253,
обективирана в НА № *, том *, per. № 8756, дело № 1281/11.11.2021 г. на нотариус М.
Василева.
Също няма искания по доказателствата.
В законовия срок всяка от въззивните страни е подала писмен отговор против
въззивната жалба на другата страна.
Въззивниците-ищци Д. Д. К. и М. Л. К. оспорват въззивната жалба на
ответницата Р. И. Й.. Твърди се, че решението, в оспорените от ответницата части, е
правилно и не страда от изброените в жалбата пороци. Твърди се, че съдът правилно е
определил квотите на съсобственост, а въззивницата неправилно и превратно тълкува
разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗН. Сочи се, че чл.9 се прилага когато има преживял съпруг,
както правилно е приложена в случая, а чл.8, ал.4, изр.второ ЗН се прилага само когато
останалите на починалото наследници са от четвърта и по-горна степен, като настоящият
случай не е такъв.
На второ място се твърди, че в случая е неприложим чл.76 ЗН, тъй като
съсобствеността в процесния имот между страните праводатели на ищците и ответницата по
делбата не възникват на едно единствено основание - наследяване от общ наследодател.
Нито пък с насрещната искова молба за прогласяване на относителната недействителност се
доказа наличие на друг съсобствен между страните имот.
Претендира се съдът да остави без уважение въззивната жалба на ответницата Р.
3
Й..
Въззивницата-ответник Р. И. Й. оспорва въззивната жалба на ищците Д. Д. К. и
М. Л. К. като неоснователна. Твърди се, че е правилен и обоснован изводът на
първоинстанционния съд, че общият наследодател на процесия имот е П. Й. Д. с ЕГН
********** - бащата на Ж. П. Й. и Й. П. Й., който умира на *** г., като освен двамата си
сина, остава и наследник - съпругата си К. Ж. Д..
Твърди се, че след извършена съдебна делба, за която има представен протокол от
съдебно заседание от 22.10.1990 г. по гр.д.3041/1989 г. на БРС, в общ дял на П. Й. Д. и
сестра му К. Й. И., е поставен процесният имот при еднакви квоти от 1/2 ид.ч. за всеки, като
след смъртта на П. Д., наследниците му получават по равни части от имота, а именно
съпругата му К. Ж. Д. - 1/6 ид.ч., синът му Ж. П. Й. - 1/6 ид.ч. и синът му Й. П. Й. - 1/6 ид.ч.
Сочи се, че след смъртта на Й. П. Й. през 2015 г., на основание чл.9, ал.2 ЗН,
наследниците му: съпругата му Р. И. Й. и майката му - К. Ж. Д., получават от оставеното от
него наследство, както следва: 2/3 от наследството получава съпругата, поради брак
продължил повече от 10 години, и 1/3 от наследството получава преживялата му майка, като
конкретно за процесният имот ответницата Р. Й. е получила 2/18 (1/9) ид.ч. от имота, а
майката на Й. Й. - 1/18 ид.ч.
Твърди се, че след смъртта на К. Ж. Д. на 15.08.2020 г., наследникът й (синът й)
Ж. П. Й., е придобил по наследство и притежаваните от нея 2/9 ид.ч. (1/6 ид.ч. наследени от
съпруга й и 1/18 ид.ч. наследена от сина й - Й. Й.).
Твърди се, че неправилно ищците твърдят, че общият наследодател на ПИ с
идентификатор № 44094.501.253 по КККР на с.Л., е съпругът на Р. Й. - Й. П. Й., т.к. Ж. Й.
не е наследник на брат си, а единствено наследява ид.части от процесния имот от двамата си
родителите.
Оспорва се и твърдението на ищците, че по делото не са представени
доказателства, че освен процесия имот, общият наследодател П. Й. Д. е притежавал и други
имоти. Сочи се, че още с отговора срещу исковата молба са представени доказателства за
притежаван от П. Й. Д. и друг недвижим имот - нот.акт № *, том *, дело № */11.08.1972 г. на
Нотариус Тодор Томов при БРС; удостоверение за търпимост № */21.08.2019 г., издадено от
Община Царево на наследници на Н. Ж. Н. и наследници на П. Й. Д.; скица на поземлен
имот № 15-99250/01.02.2022 г., издадена от СГКК-rp. Бургас. Сочи се, че от представените с
отговора на исковата молба доказателства се установява, че наследствената маса на общият
наследодател П. Й. Д. не се изчерпва с процесния имот, а в наследство остават още и
посочения по-горе недвижим имот, както и движими вещи, макар, че същите не са
включени в настоящата делба. С оглед наличието на повече от един имот в наследствената
маса на общия наследодател и на основание чл.76 от ЗН и ТР № 1/19.05.2004 г. по гр.дело №
1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, се твърди, че правилно първоинстанционният съд е обявил за
относително недействителни спрямо наследницата - Р. Й., акта на разпореждане със
сънаследствения имот или със сънаследствен дял от имота, а именно договор за замяна на
14/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на гр.Бургас, находящ се в с.Л.,
ул.“Л.“, с площ от 573 кв.м, сключен между Д. Д. К. и Ж. П. Й..
Претендира се съдът да отхвърли въззивна жалба на ищците Д. Д. К. и М. Л. К..
Останалите страни по делото – въззиваемите Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П. Й. не са
представили писмен отговор на подадените въззивни жалби.
И двете въззивни жалби са подадени в законовия срок, от легитимирано лице,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за допустими.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
4
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от Д. Д. К. и М. Л. К. против Р. И. Й., за делба на недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., общ.Царево, с площ от 573
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 158, кв.27., парцел XVI, за който
имот ищците твърдят, че е съсобствен на страните. Твърдят, че те самите са собственици на
общо 33/36 ид.ч. от имота, които са придобили от Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П. Й., по силата на
договор за замяна на идеални части от недвижим имот, обективиран в нот.акт № *, т.*, рег.
№*, дело № */18.01.2021 г., и на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №*,
том * ,рег.№ *, дело № */11.11.2021 г. Твърдят, че ответницата Й. е собственик на 1/12 ид.ч.
от имота по наследство от съпруга си Й. П. Й., поч.на 30.11.2015 г., доколкото същата
получила половината от наследството на мъжа си, при условията на чл.9, ал.2, изр.2 от ЗН,
тъй като бракът е продължил повече от 10 години, както и, че е наследила съпруга си
съвместно с неговите майка и брат.
Претендира се съдът да допусне извършването на делба на процесния имот
между страните при квоти 33/36 ид.ч. общо за ищците и 3/36 ид.ч. за ответницата Р.Й..
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р.Й. е депозирала писмен отговор, с който
заявява, че поради извършването с нот.акт № *, т.*, рег.№*, дело № */18.01.2021 г., и с
нот.акт №*, том * ,рег.№ *, дело № */11.11.2021 г. разпореждане от праводателите на
ищците – сънаследници на ответницата, с притежаваните от тях идеални части от процесния
недвижим имот в полза на трети на съсобствеността лица, съгласно чл.76 ЗН тези
разпореждания са относително недействителни спрямо нея. Предявен е инцидентен
установителен иск против ищците като приобретатели по посочените сделки и
праводателите на ищците Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П. Й. – тримата – сънаследници с
ответницата Р. Й. по отношение на процесния имот, за прогласяване спрямо нея на
относителната недействителност на Договора за замяна на идеални части от недвижим имот,
обективиран в нот.акт № *, т.*, рег.№*, дело № */18.01.2021 г., и на Договора за покупко-
продажба, обективиран в нот.акт №*, том * ,рег.№ *, дело № */11.11.2021 г.
Изложени са твърдения, че през 1990 г. П. Й. Д. (наследодател на съпруга на
ответницата Р.Й. – Й. П. Й., и на праводателите на ответниците - Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П.
Й.) и сестра му К. Й. И. са придобили процесния имот в с.Л. по наследство от баща им Й. П.
Й.. Сочи се, че след смъртта си през 2013 г. П. Й. Д. оставил на законните си наследници К.
Ж. Д. (съпруга), Ж. П. Й. (син) и Й. П. Й. (син и съпруг на ответницата) освен
притежаваната от него 1/2 ид.ч. от процесния имот в с.Л., и друго имущество,
представляващо идеална част от дворно място и триетажна къща в гр.Ц., на ул.“Б. и ул.“Ш.“
№ *, ведно с лятна кухня и навес, както и пълното обзавеждане на това жилище, което
представлява покъщнина, състояща се от готварски печки, хладилници, телевизори, легла,
секции, съдове, прибори за хранене и др. Твърди, че след смъртта на съпруга си Й. П. Й.,
поради обстоятелството, че бракът им е продължил повече от 10 години, ответницата е
наследила 2/3 ид.части от наследството, оставено от него, а неговата майка К. Д.а е
наследила 1/3 ид.ч., поради което твърди, че ответницата притежавала 1/9 ид.ч. от процесния
имот в с.Л. и 1/9 ид.ч. от дворното място и къщата в гр.Ц.. Поради изложеното твърди, че с
цитираните в исковата молба нотариални актове, Ж. П. Й. се е разпоредил чрез замяна и
продажба с 1/18 ид.ч. от процесния имот в с.Л., която не е притежавал и не е могъл да
прехвърли. Също с оглед изложеното по-горе, твърди, че неправилно е посочена квотата й в
съсобствеността на делбения имот, предвид обстоятелството, че бракът й с Й. П. Й. е
продължил повече от 10 години, и тя наследява заедно с неговата майка.
С оглед изложените твърдения, и след уважаване на инцидентния установителен
иск по чл.76 ЗН, се претендира допускане на делба между ответницата и първоначалните
собственици на останалите идеални части от имота – Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П. Й., които да
5
бъдат конституирани като съделители по делото, като по отношение на квотата на
ответницата в съсобствеността се твърди, че тя е 1/9 ид.част (а не 1/12 ид.част, както е
посочено в исковата молба), квотите на останалите съделители не се посочват.
Заявени са и искания „в делбата да бъдат включени и другите посочени имоти и
движими вещи от наследството на П. Й. Д.“, както и „в производството по сметки да бъдат
осъдени ищците да заплащат на ответницата обезщетение от по 200 лв ежемесечно, считано
от датата на подаване на отговора на исковата молба занапред, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска…за това, че Р. Й. е лишена от възможността да
ползва полагащата й се 1/9 ид.част от собствеността“.
С Допълнение към писмен отговор ответницата Р.Й. е оттеглила искането си в
делбата да бъдат включени имотът в гр.Ц. и движимите вещи.
С оглед на предявения от ответницата Р.Й. иск по чл.76 от ЗН и искането делбата
на процесния имот да бъде извършена между нея и първоначалните собственици на имота, в
първоинстанционното производство са конституирани като ответници Н. И. А., Д. И. Д. и
Ж. П. Й..
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н. И. А., Д. И. Д. и Ж. П. Й. не са
депозирали писмен отговор по предявените от Р.Й. искови претенции, не са изразили
становище и не са ангажирали доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ищците Д. Д. К. и М. Л. К. са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявения от ответницата Р.Й. иск по чл.76 от ЗН. Изложени са
твърдения, че Н. А. и Д. Д. са придобили своите идеални части от имота по наследство от
своята майка К., поради което не са наследници на свекъра на ответницата Й., съотв.нямат
качеството на сънаследници на нейния съпруг Й. П. Й. и на Ж. П.. Ето защо се твърди, че
разпореждането от Н. А. и Д. Д. с притежаваните от тях идеални части от процесния
недвижим имот не са недействителни по смисъла на чл.76 ЗН по отношение на ответницата
Й.. По отношение на Ж. П. Й. се твърди, че доколкото той е придобил своите идеални части
от имота по наследство както от баща си П., така и от майка си К., той има качеството на
сънаследник по отношение на ответницата само за наследените от баща му идеални части,
но не и за наследените от майка му идеални части, поради което разпореждането от него с
идеалните части, получени като наследство от майка му К. също не е недействително на
основание чл.76 ЗН спрямо ответницата Й.. Твърдят, че доколкото имотът в гр.Ц. е
придобит от П. Й. Д. в съсобственост с трето лице – Н. Ж. Н., съотв.няма идентичност
между съсобствениците на имота в с.Л. и тези – на имота в гр.Ц., делбата на този имот би
била недопустима, делбата се ограничава само с процесния имот.
Оспорва се твърдението на ответницата Р.Й., че притежава по наследство от
съпруга си П. 1/9 ид.ч. от имота, като се твърди, че съгласно чл.9, ал.2 изр.2 от ЗН, в случая
ответницата Й. наследява заедно с „възходящи и с братя и сестри“, т.е. с майката на съпруга
си К. и с брата на съпруга си – Ж. Й..
Предявени са искове с правно основание чл.34 ЗС и насрещни искове по чл.76
ЗН.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за относително
недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на ответницата Р. Й., извършената
между ищеца Д. Д. К. и ответника Ж. П. Й. замяна на 14/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор
44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт № *, т.*, рег.№ *, дело №
*/18.01.2021 г., като е отхвърлил иска на Р. И. Й. по чл.76 от ЗН за обявяване на
относителната недействителност спрямо нея на извършената между Д. Д. К., и Н. И. А. и Д.
И. Д. замяна на 18/36 ид.части от ПИ с идентификатор 44094.501.253, както и на сключения
между Д. Д. К. и Ж. П. Й. договор за продажба на 1/36 ид.ч. от същия ПИ, обективирана в
нот.акт №*, том *I, рег.№ *, дело № */11.11.2021 г. Със същото решение е допусната делба
6
на имота между Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К.; Ж. П. Й. и Р. И. Й., при квоти както
следва: 19/36 ид.части за Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К.; 14/36 ид.части за Ж. П. Й. и 3/36
ид.части за Р. И. Й.. Искът за делба е отхвърлен по отношение на Н. И. А. и Д. И. Д..
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ищците – в частта, с която
е обявена за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на
ответницата Р. Й., извършената между ищеца Д. Д. К. и ответника Ж. П. Й. замяна на 14/36
ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт № 22,
т.I, рег.№ 159, дело № */18.01.2021 г.; и от ответницата Й. – в частта, с която е отхвърлен
сключеният между Д. Д. К. и Ж. П. Й. договор за продажба на 1/36 ид.ч. от същия ПИ,
обективирана в нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело № */11.11.2021 г., и в частта, с която при
допуснатата делба на имота, съдът е постановил, че квотата на ответницата Р. И. Й. е 3/36
ид.части (1/12 ид.част), а не 1/9 ид.част. Ето защо пред настоящата инстанция са висящи
искът за обявяване за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение
на ответницата Р. Й., на извършената замяна между Д. Д. К. и Ж. П. Й. на 14/36 ид.ч. от
процесния ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт № *,
т.*, рег.№ *, дело № */18.01.2021 г.; и на договора за продажба между Д. Д. К. и Ж. П. Й. на
1/36 ид.ч. от същия ПИ, обективиран в нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело № */11.11.2021 г.,
както и в частта на квотите, при които е допусната делбата между Д. Д. К. и съпругата му
М. Л. К.; Ж. П. Й. и Р. И. Й..
В частта, с която е отхвърлен искът на Р. И. Й. по чл.76 от ЗН за обявяване на
относителната недействителност спрямо нея на извършената между Д. Д. К., и Н. И. А. и Д.
И. Д. замяна на 18/36 ид.части от ПИ с идентификатор 44094.501.253, обективирана в
нот.акт № *, т.*, рег.№ *, дело № */18.01.2021 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът
за делба на имота по отношение на Н. И. А. и Д. И. Д., решението на първоинстанционния
съд не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и спорът не е висящ пред
настоящата инстанция в тези си части.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Видно от представения нот.акт за собственост на недвижими имоти, дадени или
взети за жилище на бездомници, № *, том *, дело № */1963 г. на нотариус при Бургаски
народен съд, Й. Д. Й. от с.Л., Бургаски окръг, е придобил като бездомник правото на
собственост върху дворно място от 1240 кв.м., представляващо парцел Х в кв.16 по плана на
с.Л., при описани в нот.акт граници и съседи, ведно с построената в дворното място
полумасивна жилищна сграда.
Видно от представения Протокол от съдебно заседание на 22.10.1990 г. по
гр.д.3041/1989 г. по описа на Бургаски районен съд, съдът е одобрил съдебна спогодба по
дело за делба, при която в дял на Д. Й. Д. е поставен имот – дворно място, представляващо
имот с пл.№ ХIV-158 в кв.27 по плана на с.Л., съдържащ 587 кв.м., а в дял на П. Й. Д. и К.
Й. И. е поставен парцел ХVII-158 в кв.27 по плана на с.Л., урегулиран съдържащ 588 кв.м.
Доколкото в одобрената съдебна спогодба не е посочено друго, следва да се приеме, че П. Й.
Д. и К. Й. И. са станали собственици на по ½ ид.част от парцел ХVII-158 в кв.27 по плана на
с.Л., урегулиран съдържащ 588 кв.м.
Процесният имот – ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., видно от
представената по делото скица на имота, е с номер по предходен план 158, кв.27, парцел
ХVII на с.Л..
Видно от представените удостоверения за наследници, след смъртта си на
30.03.2019 г., К. Й. И. е оставила за свои наследници по закон децата си Н. И. А. и Д. И. Д..
7
П. Й. Д. с ЕГН **********, починал на *** г., е оставил за свои наследници по
закон съпругата си К. Ж. Д., и синовете си Ж. П. Й. и Й. П. Й. (съпруг на ответницата Р.Й.).
Съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството, наследниците на П. Й. Д. -
съпругата му К. Ж. Д., и синовете му Ж. П. Й. и Й. П. Й., са придобили по наследство по 1/3
ид.част от притежаваната от него ½ ид.част от имота, или по 1/6 ид.част от целия имот.
След смъртта си на 30.11.2015 г., Й. П. Й. е оставил за свои наследници по закон
съпругата си - ответницата Р.Й. и майка си К. Ж. Д..
Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че след смъртта на Й. П.
Й., той е бил наследен освен от съпругата си Р. И. Й., която е наследила половината от
неговата 1/6 ид.ч. и е станала собственик на 1/12 ид.ч. от процесния имот, и майка си К. Ж.
Д., и от брат си Ж. П. Й., които (майка и брат) били наследили по равни части другата
половината от тези 1/6 ид.ч., съотв.всеки един от тях двамата е получил по 1/24 ид.ч. от
процесния имот по наследство от Й. П. Й..
В Глава II от чл.5 до чл.9 от ЗН са очертани наследствените редове в тяхната
последователност. На основание чл.6 от ЗН, родителите попадат във втория ред наследници
след низходящите по чл.5 от ЗН. При тълкуване на разпоредбата на чл.6 от ЗН се налага
изводът, че когато наследодателят не е оставил низходящи, наследяват единствено
родителите или този от тях, който е жив. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗН, приложима в
настоящия случай, урежда хипотезата, когато от брака няма родени деца и съпругът
наследява заедно с възходящи, заедно с братя и сестри или техни низходящи. Според
настоящия състав, с оглед разликата в размера на правата на съпруга като наследник, в
цитираната правна норма законът разграничава хипотезите, в които съпругът наследява
само с родители, от тези, в които наследява редом с възходящи и братя и сестри. В
последния случай обаче, тълкувайки чл.9, ал.2, изр.2 от ЗН в съпоставка с чл.8, ал.2 от ЗН,
според настоящия състав се налага изводът, че тези възходящи са от втора и по-горна
степен, тъй като единствено те участват в наследяването заедно с братя и сестри или техни
низходящи. Когато възходящите са от първа степен, по силата на чл.6 от ЗН те наследяват
сами. Настоящият състав споделя съдебната практика в този смисъл (Решение № 397 от
12.II.1981 г. по гр.д.№ 88/81 г., I г.о. на ВС), съгласно която братята и сестрите на починало
лице не го наследяват, ако наследодателят е оставил съпруг и родители. Ето защо съдът
намира, че в случая – Ж. П. Й. не е призован да наследява брат си Й. П. Й.
Тъй като продължителността на брака между Й. П. Й. и ответницата Р. Й., видно
от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, е бил сключен на 12.05.1990
г., съотв.е продължил повече от 10 години, съгласно чл.9, ал.2, изр.второ от ЗН, ответницата
Р.Й. е наследила 2/3 ид.части от притежаваната от съпруга й 1/6 ид.част от имота, или е
наследила 2/18 ид.части от целия имот, а майката на Й. П. Й. – К. Ж. Д. е наследила 1/3
ид.част от притежаваната от сина й 1/6 ид.част от имота, или е наследила 1/18 ид.част от
целия имот. По този начин след смъртта на сина си Й. Й., К. Ж. е станала собственик на
общо 4/18 ид.части от имота (1/6 ид.част по наследство от съпруга си П. Й. Д. и 1/18 ид.част
– по наследство от сина си Й. П. Й.).
След смъртта на К. Ж. Д. на 15.08.2020 г., единственият й наследник по закон –
синът й Ж. П. Й. е наследил притежаваните от майка му 4/18 ид.части от имота и заедно с
неговата 1/6 ид.част (получена по наследство от баща му П. Й. Д.) ответникът Ж. Й. е станал
8
собственик на общо 7/18 ид.части от имота.
Така към момента на извършване на процесните замяна на идеални части от
делбения имот – 18.01.2021 г., собственици на ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР
на с.Л. са били: Н. И. А. и Д. И. Д., притежаващи общо ½ ид.част от имота по наследство от
своята майка К. Й. И.; Ж. Й. - собственик на общо 7/18 ид.части от имота; и Р. Й. –
собственик на 1/9 ид.част от имота.
На 18.01.2021 г. с нот.акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу
движими вещи № * том *, рег.№ *, дело № * от 2021 г., Н. А. като собственик на 9/36
ид.части, Д. Д. като собственик на 9/36 ид.части и Ж. П. Й. като собственик на 14/36
ид.части са прехвърлили на Д. К. общо 32/36 ид.части от ПИ 44094.501.253 срещу златни
накити. Към момента на изповядване на сделката страните не спорят, че Д. К. е в брак с
ищцата М. К., т.е.тези ид.части от имота са придобити от двамата ищци при условията на
семейна имуществена общност.
На 11.11.2021 г. с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег.* *, дело № * от 2021 г., Ж. П. Й. е продал на ищеца Д. К. още 1/36 ид.част от ПИ
44094.501.253.
Решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е отхвърлен искът по
чл.76 ЗН за обявяване за относително недействителна по отношение на ответницата Й. на
извършената между наследниците на К. Й. И. - Н. И. А. и Д. И. Д. от една страна, и от друга
страна - ищеца Д. К., замяна на собствените им идеалните части от имота, е влязло в сила.
По отношение на предявените искове за обявяване за относително
недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на Р. Й., на сключената между Д.
Д. К. и Ж. П. Й., сделка за замяна на 14/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253,
обективирана в нот.акт № *, т.*, per.№ *, дело № */18.01.2021 г. и за обявяване на
относително недействителна на договора между същите страни за продажба на 1/36 ид.ч. от
същия имот, обективиран в нот.акт №*, том *, per.№ *, дело № */11.11.2021 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл.76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при
делбата.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС
по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК, ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето
на наследствения дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би
представлявало продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, поради което тази разпоредителна
сделка би била напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, т.е.
искът по чл.76 ЗН в този случай би бил неоснователен.
Съдът споделя твърдението на въззивницата-ответник, че с обявяване на
относителна недействителност спрямо Р. Й. на сделката за замяна на 14/36 ид.ч., сключена
между Д. Д. К. и Ж. П. Й., за въззивницата Р.Й. Д. К. се явява трето лице на наследството
лице по смисъла на чл.76 от ЗН.
Съдът не споделя твърденията на въззивниците-ищци във въззивната им жалба,
че „по делото няма доказателства за съсобственост между Р. Й. и Ж. Й. на други имоти,
придобити от тях по наследство от един общ наследодател (починалия брат и съпруг Й.)“.
Както се посочи по-горе, съдът приема, че наследници на Й. П. Й. са съпругата
му Р. Й. и майка му К. Ж. Д., но не и брат му Ж. Й., който е придобил съответната част от
идеалните части на своя брат, наследявайки впоследствие своята майка. Ето защо съдът
приема, че в случая общият на страните наследодател се явява бащата на съпруга на Р.Й. и
на Ж. Й. - П. Й. Д., а не Й. П. Д. - съпруг на Р.Й. и брат на Ж. Й..
9
Видно от представените по делото нот.акт № *, том *, дело № */1972 г. на
нотариуса при БРС и Скица № 15-285875-18.03.2021 г. на поземлен имот, наследодателят на
страните П. Й. Д. е имал и друг имот – ПИ с идентификатор 48619.503.259 в гр.Ц.,
съсобствен с трето лице – Н. Ж. Н.. При представените доказателства, че П. Д. е придобил
посочения по-горе недвижим имот в гр.Ц., и при липсата на доказателства, че се е
разпоредил с този имот преди смъртта си, следва извод, че наследството на П. Д. не се
изчерпва само с процесния имот в с.Л.. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в
Скицата на ПИ с идентификатор 48619.503.259, като собственици на имота все още са
отразени П. Й. Д. и Н. Ж. Н..
Съдът не споделя твърденията на въззивниците-ищци във въззивната им жалба,
че поради обстоятелството, че имотът в гр.Ц. е съсобствен с трето лице и не е предмет на
настоящата делба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.76 ЗН е неприложима, тъй
като „наследството, респ.делбеният процес се изчерпва само с един имот“. След като в
наследството на П. Й. Д. има повече от един имот, без значение, че вторият имот не е
предмет на настоящата делба, съдът приема, че разпоредбата на чл.76 ЗН е приложима.
Предвид обстоятелството, че наследството на П. Й. Д. не се изчерпва само с
процесния имот в с.Л., а с нот.акт № *, т.*, per.№ *, дело № */18.01.2021 г. и нот.акт №*, том
*, peг.№ *, дело № */11.11.2021 г., един от наследниците на П. Й. Д. – Ж. П. Й. се е
разпоредил с притежаваните от него по наследство идеални части от имота в полза на трето
на лице, което не е измежду наследниците на П. Д., настоящият състав приема, че искът по
чл.76 ЗН, предявен от съделителката Р.Й. е основателен както по отношение на замяната на
14/36 ид.части от имота срещу златни накити, така и по отношение на продажбата на 1/36
ид.част от имота. Само за пълнота, тъй като по делото няма предявен такъв иск от
ответницата Р.Й., по отношение на продажбата на 1/36 ид.част от имота, извършена с
нот.акт №*, том *, peг.№ *, дело № */11.11.2021 г., следва да се отбележи, че тя не е
произвела действие, тъй като с нот.акт № *, т.*, per.№ *, дело № */18.01.2021 г., продавачът
Ж. Й. вече се е бил разпоредил с всички притежавани от него идеални части от имота (14/36
ид.части) и не би могъл да прехвърли на ищеца собствеността върху нещо, което не
притежава.
По изложените съображения съдът намира, че искове за обявяване за относително
недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на Р. Й., на сключените между Д.
Д. К. и Ж. П. Й., договор за замяна на 14/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253,
обективирана в нот.акт № *, т.*, per.№ *, дело № */18.01.2021 г. и договор между същите
страни за продажба на 1/36 ид.ч. от същия имот, обективиран в нот.акт №*, том *, per.№ *,
дело № */11.11.2021 г., са основателни и доказани.
Тъй като, съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г.,
ОСГК, между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права,
ако искът по чл.76 ЗН се уважи, а последиците на акта на разпореждане не се зачитат в
отношенията на сънаследниците, не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части
от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата
следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата,
разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията
между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може
да прехвърли права.
С оглед изложеното, делбата на ПИ 44094.501.253 по КККР на с.Л. следва да
бъде допусната между Д. К. и М. К., Ж. П. Й., и Р. Й., при следните квоти: 18/36 ид.части
общо за Д. К. и М. К. (при условията на СИО), 14/36 ид.части за Ж. Й. и 4/36 ид.части за Р.
Й..
10
Поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Р.
И. Й. по чл.76 от ЗН за обявяване за относително недействителна спрямо нея на
извършената между Д. Д. К. и Ж. П. Й. продажба на 1/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор
44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело №
*/11.11.2021 г., както и в частта, с която делбата на имота между Д. Д. К. и съпругата му М.
Л. К., Ж. П. Й. и Р. И. Й. , е допусната при квоти както следва: 19/36 ид.части за Д. Д. К. и
съпругата му М. Л. К.; 14/36 ид.части за Ж. П. Й. и 3/36 ид.части за Р. И. Й.. Вместо това
следва да се постанови обявяване за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН,
по отношение на ответницата Р. Й., на извършената между Д. Д. К. и ответника Ж. П. Й.
продажба на 1/36 ид.част от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л.,
обективирана в нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело № */11.11.2021 г., и делбата на имота
между Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К., Ж. П. Й. и Р. И. Й. , следва да се допусне при квоти
както следва: 9/18 ид.части за Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К.; 7/18 ид.части за Ж. П. Й. и
2/18 ид.части за Р. И. Й..
Поради съвпадане на крайните изводи на съда, в останалата част, с която е
обявена за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на
ответницата Р. Й., извършената между ищеца Д. Д. К. и ответника Ж. П. Й. замяна на 14/36
ид.части от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт №
22, т.I, рег.№ 159, дело № */18.01.2021 г., решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
При така постановения резултат въззивниците-ищци К.и следва да заплатят на
въззивницата-ответник Р.Й. съдебни разноски за въззивното производство в размер на общо
900 лв (850 лв за заплатено адв.възнаграждение, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие – л.94; и 50 лв за заплатена държавна такса за въззивната жалба). За
първоинстанционното производство на въззивницата-ответник не се дължат разноски, тъй
като не е представила своевременно (до приключване на устните състезания в
първоинстанционното производство) доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 63 от 22.08.2021 г. по гр.д.595 /2021 г. по описа на
Районен съд Царево, в частта, с която е отхвърлен искът на Р. И. Й. по чл.76 от ЗН за
обявяване за относително недействителна спрямо нея на извършената между Д. Д. К. и Ж.
П. Й. продажба на 1/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л.,
обективирана в нот.акт №*, том *, рег.№ *, дело № */11.11.2021 г., както и в частта, с която
делбата на ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л. между Д. Д. К. и съпругата
му М. Л. К., Ж. П. Й. и Р. И. Й., е допусната при квоти: 19/36 ид.части за Д. Д. К. и
съпругата му М. Л. К.; 14/36 ид.части за Ж. П. Й. и 3/36 ид.части за Р. И. Й., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН, по
отношение на Р. И. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.К., Община Д., област К., ул.„М.“ № *,
извършената между Д. Д. К. с ЕГН ********** и адрес: гр.Б., ул.“О.” №*, ет.*, ап.* и Ж. П.
Й. с ЕГН **********, с адрес: гр.Ц., ул.“Ш.“ № *, продажба на 1/36 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 44094.501.253 по КККР на с.Л., обективирана в нот.акт №*, том *, рег.№ *,
дело № */11.11.2021 г.
ДОПУСКА извършването на делба на ПИ с идентификатор 44094.501.253 по
КККР на с.Л., между Д. Д. К. с ЕГН ********** и съпругата му М. Л. К. с ЕГН **********,
11
Ж. П. Й. с ЕГН ********** и Р. И. Й. с ЕГН **********, при следните квоти: 9/18 (девет
осемнадесети) ид.части за Д. Д. К. и съпругата му М. Л. К.; 7/18 (седем осемнадесети)
ид.части за Ж. П. Й. и 2/18 (две осемнадесети) ид.части за Р. И. Й..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 22.08.2021 г. по гр.д.595 /2021 г. по описа на
Районен съд Царево, в останалата обжалвана част, с която е обявена за относително
недействителна на основание чл.76 от ЗН, по отношение на Р. И. Й., извършената между Д.
Д. К. и Ж. П. Й. замяна на 14/36 ид.ч. от ПИ с идентификатор 44094.501.253 по КККР на
с.Л., обективирана в нот.акт № *, т.*, рег.№ *, дело № */18.01.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Д. К. с ЕГН ********** и съпругата му М. Л. К. с ЕГН **********,
да заплатят на Р. И. Й. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивното производство в
размер на общо 900 лв (деветстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12