№ 1281
гр. В., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №
20243110100350 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно
основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, от З. Ю. М., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „М. к.“ № ** и Н. Р. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул.
„М. к.“ № ** срещу О. В., адрес: град В., бул. „О. пр. п.“ № ** с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че З. Ю. М. и Н. Р. М.
са собственици на ПИ **********, находящ се в град В., район А., ул. „М. к.“,
вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване: средно /от 10 до 15
метра/, с площ 312 кв.м., стар номер 557, при съседи: ********, *********,
**********, *********, ********, **********, **********, ********** и ул.
„М. к.“ –********** на основание осъществено от тях давностно владение за
периода от 04.11.1973 г. до 12.01.2024 г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищците са в брак от 1973 година като от тази дата и съпругата
живее и владее процесния имот, представляващ ПИ **********, находящ се в
град В., район А., ул. „М. к.“. Твърдят, че в имота има изградена жилищна
сграда като на 12.07.2002 г. Р. М. и майка му са признати за собственици на
сградата. На същата дата майката на ищеца е продала на него и съпругата му
притежаваната от нея идеална част от сградата. Твърди, че са станали
собственици на земята, на основание осъществено от тях давностно владение.
Ответникът се е противопоставил на издаването на скица относно земята,
поради което е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция.
Твърдят, че осъщественото от тях владение е добросъвестно, евентуално
недобросъвестно. Владението е било, трайно, явно и необезпокоявано.
Уточняват, че владението по отношение на имота им е предадено от страна на
родителите на съпруга още след сключването на брака им на 04.11.1973 г. С
1
уточнителна молба от 06.02.2024 г. заявява, че са упражнявали
недобросъвестно владение за периода от 04.11.1973 г. до 12.01.2024 г. Молят за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на
ответника, с който заявява, че оспорва предявената искова претенция.
Твърди, че общината е станала собственик на земята по силата на закона.
Издаден е акт за частна общинска собственост. Твърди, че имотът не може да
бъде придобит по давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски
От събраните по делото доказателства, съдът установява следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от О. В., от 15.07.2024 г., въз основа на акт
за граждански брак № ****/03.11.1973 г., от който е видно, че на 03.11.1973 г.
Н. Р. М. и З. Ю. Х. са сключили граждански брак.
От удостоверение за раждане от 21.02.2002 г., издадено въз основа на акт
за раждане № ***/27.08.1951 г., издаден от община Долни чифлик се
установява, че родители на Н. Р. М. са Ф. Р.Ю. и Р. Ю. М..
Приет като писмено доказателство е нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност от 12.07.2002 г., от който се установява,
че Н. Р. М. и Ф. И. М. са признати за собственици, при равни квоти, на
жилищна сграда, находяща се в град В., кв. А., ул. „М. к.“ № **, състояща се
от изба, входно антре, четири стаи, тоалет – баня, построена върху поземлен
имот № ***, включен в парцели Х – **** и XI – **** в кв. ** * по плана на 28-
ми микрорайон на В., при граници – поземлени имоти №№ ***, ***, ***, ***,
*** и ***. От нотариален акт от 12.07.2002 г. е видно, че Ф. И. М. е продала на
съсобственика си своята идеална част от гореописания имот. Отправено е
искане до нотариус с район на действие Районен съд – град В., чрез
депозирана молба – декларация от З. Ю. М. и Н. Р. М. за признаването им за
собственици на поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в
землището на град В. – ул. „М. к.“, за който нямат документ за собственост.
Представени са писмени доказателства за входиране на документи за издаване
на скица за процесния имот и писмо от О. В., от 07.11.2023 г., от което е видно,
че се възразява срещу издаването на скица, предвид обстоятелството, че
общината е в процес на обследване и проучване на действащите устройствени
планове и изясняване на собствеността на същия.
Приет по делото е протокол за трасиране, означаване и координиране на
поземлен имот с идентификатор ********** от 27.08.2021 г., извършено по
молба на Н. Р. М..
Като писмени доказателства по делото са приети приходни квитанции от
05.10.2023 г., 11.09.2019 г., 22.04.2015 г., 10.07.2014 г., 25.06.2014 г., 13.05.1999
г., 17.09.1998 г., 20.09.2000 г., от които е видно извършено заплащане на
2
дължимия данък от страна на Н. Р. М. относно недвижимия имот, находящ се в
град В., ул. „М. к.“ № **.
От уведомление от 06.06.2008 г., изпратено до Н. М. от директор
дирекция „Общинска собственост“ при О. В. се установява, че по отношение
на имот № *** има съставен Акт за общинска собственост и предвид факта, че
не притежава акт за признато или отстъпено право на строеж, не може да
придобие собствеността върху земята.
От Акт № **** за частна общинска собственост от 15.05.2008 г. е видно,
че същият се отнася относно поземлен имот № *** с площ 298,07 кв.м.,
находящ се в град В., ул. „М. к.“ № **-А при граници на имота ПИ №№ ***,
***, ***,***. Отразено е, че правното основание е § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
От уведомление от 18.04.2008 г. на областния управител на град В. е
видно, че за имот с площ 298,07 кв.м. съставляващ поземлен имот № *** по
КП на 28 м.р. на град В., ул. „М. к.“ № **а, одобрен със заповед № РД –
*******/2000 г. към настоящия момент няма съставен акт за държавна
собственост.
От показанията на К. М. С. се установява, че живее на ул. „М. к.“ № **
като З. живеят отсреща. Познава Н. /Т./ и З. от 1972 г. и знае, че в имота им,
преди са живеели бай Р. и баба Р.ка, а заедно с тях са живеели и Н. и З., който
са се грижили за тях. След смъртта на бай Р. и баба Р.ка, в имота са останали
Н. и З.. Твърди, че никой освен тях не влиза в имота. След големия порой
къщата им е била съборена и нищо не се е запазило, освен една стаичка. След
това не са изграждали нова къща и живеят в един гараж в близост. В имота си
сеят домати и отглеждат сливи и череши. От показанията й се установява, че
имотът е ограден и Н. и З. твърдят, че е техен като няма на кого другиго да е.
Уточнява, че оградата е с мрежа и има пътека, през която се излиза на
улицата, а вратата им е дървена и се заключва като ключ имат Н. и З.. Твърди,
че Н. и З. обработват имота и всеки ден ходят до имота, по няколко пъти на
ден.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Мара Г. Х., от които се установява, че същата живее на ул. „М.
к.“ № ** * и познава З. и Н.. Заявява, че са съседи от 1970 г. като адреса им е
„М. к.“ № **А. В имота им е имало изградена къща, като след голямото
наводнение същата е съборена и сега в имота е останала една стаичка, баня и
тоалет. Имотът го знае като имот на Н. и З., тъй като баба Фатма и дядо Р. са
казвали, че който ги гледа за него ще остане имота. Заявява, че поддържат
имота като сеят домати, краставици и отглеждат дръвчета. От 1970 г. имотът
винаги е поддържан и никой друг не е живял в него като не е чувала някой да
ги притеснява и да твърди, че имотът е негов. Посочва, че имотът е ограден и
е заключен като ключ имат Н. и З.. Не е виждала друг освен Н. и З. да
отключва имота. Всеки ден ги вижда да обработват имота като в него има
засадени праскова, череша, сливи, ябълка. От 1970 г., Н. и З. все са в имота и
никой друг не е казвал, че имотът е негов.
3
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, от която се
установява, че съгласно действащата кадастрална карта и кадастралните
регистри на град В., одобрена със заповед № РД – **-**/23.06.2008 г.,
изменена със заповед № КД – **-**-***/01.04.2010 г. на началника на СГКК –
В., процесният имот ********* е с граници поземлени имоти с
идентификатори: ********, *********, *********, *********, ********,
*********, ***********, ****** и *********. Първият регулационен план е
одобрен със заповед № ***/22.02.1944 г. на кмета на град В. като процесния
имот попада в имот № *** от КП от 1940 г. – записан в разписния лист на И.
Д. и в стар имот 760 – записан на И. И. Х. и стар имот *** – на С. А.. По
регулационния план, одобрен със заповед № ****/13.05.1958 г. на КАБ
процесният имот попада в два имота – в стар имот **** – двор на Н. Хр. И. и
стар имот № **** на П. П. Я.. При съобразяване на този регулационен план,
процесният имот и съседните имоти попадат в дворни места извън
строителните граници на населеното място. Съобразно регулационния план,
одобрен със заповед № ***/24.12.1970 г., изработен върху кадастрален план от
1968 г., процесният имот попада в парцел IX – **** и в парцел Х – ****, ****
и в парцел IX- **** от кв. ** *. В разписните листи имот № **** е записан на
Р. Ю. М.ов, при граници по плана ****, ****, ****, ****, ****. Идентични са
отразяванията на процесния имот – граници, площи и записвания в
разписните листи по регулационния план, одобрен със заповед №
***/07.08.1978 г. на ИК на ГНС, изработен върху кадастралния план от 1968 г.
По кадастралния план от 1984 г., процесния имот с идентификатор *********
съответства на имот № **** при граници – имоти №№ ****, ****, ****, ****,
****, улица „М. к., ****, ****. Разликата се дължи на заснемането и
отразяване на границите. В разписния лист към КП от 1984 г. имот **** е
записан на Р. Ю. М.ов. По кадастралния план, одобрен със заповед № РД –
*******/16.02.2000 на МРРБ процесния имот с идентификатор *********
съответства на имот *** при граници по плана имот ***, ***, ***,***, ***, ул.
„М. к.“, ***, 563 като същият е записан в разписния лист на Р. Ю. М.. По
кадастралния план, одобрен със заповед № РД – **-**/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК процесния имот ********** попада в имот ***** с площ от 312 кв.м., в
имот ******* с площ от 100 кв.м., в имот с идентификатор ***** с площ от 10
кв.м. и в имот с идентификатор ******** с площ от 1 кв.м. като в регистъра
към КК – 2008 г. имот ***** е записан на Х. Г. Д., без вписан документ за
собственост. Съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед № РД – **-
**/23.06.2008 г., изменена със заповед № КД – 14.03-***/01.04.2010 г. на
началника на СГКК – В. процесният имот с идентификатор ********** е при
граници – *********; ********; *******, *********; **********;
***********; **********;*********; и ********* като е без вписан
собственик. От 24.12.1970 г. процесният имот е в строителните граници на кв.
А.. До 1996 г. няма съставен акт за държавна собственост като не е бил
включен в ТКЗС, ДЗС и други земеделски образувания. Налице е издаден Акт
за частна общинска собственост № ****/15.05.2008 г., на основани §42 ПЗР на
4
ЗИД на ЗОС. Няма постъпило заявление за възстановяване на имота по
ЗСПЗЗ, както и не попада в територия определена за възстановяване по § 4 на
ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът не е предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, няма процедура за закупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно
няма издадена заповед. Няма дА. за отчуждаване и съответно няма постъпило
заявление за възстановяване по ЗВСВНОИ. Налице са материализирани на
място граници на имота – източната граница към имот 445 и 446 е стръмен
скат с частично запазена ограда от мрежа и колове; западната граница с имот
454 – представлява бетонова подпорна стена, върху която е изградена ограда
от мрежа и бетонови колове и част от ограда и е с основа необработен камък и
мрежа с бетонни колове; северната граница на имота е подпорна стена с
поставени метални колове върху нея и от юг и част от изток към имот **** –
мрежа с бетонни колове, а южната ограда към имот *** е от метални пана и
метални колове и част от бетонова стена. В процесния имот има два броя
череши, слива, ябълка, смокиня, един храст розмарин и седем броя рози. В
имота има водомерна шахта, складово помещение и тоалет.
От гореизложеното фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:
Придобивната давност е един от регламентираните, в чл.77 ЗС, способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на
чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако
владението е недобросъвестно, а ако е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална
дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът
акцентира върху две обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта,
че вещта се държи като своя. Презумцията относно субективният елемент на
владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/ е въведена в полза
на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта
за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по реда
на пълно и главно доказване. За да е основание за придобиване на един имот
по давност, владението следва да бъде поС.но, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната
теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие.
Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 376/12 г. по
гр. д. № 260/2012 г. на ВКС; решение № решение № 262/ 01.11.2012 г. по гр.д.
№ 439/2012 г. на ВКС и решение № 88/27.07. 2016 год. по гр. д. № 661/2016
година на 2-ро г.о. на ВКС.
Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивната давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в
настоящото производство. При позоваване на придобивна давност следва да
5
се посочи от кого и от кога е установена фактическата власт върху имота, до
кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Ищците
основават своите твърдения за придобиване на материални права върху
процесния имот въз основа на оригинерно придобивно основание, а именно
изтекла в тяхна полза придобивна давност, в следствие на упражнявано върху
имота владение, което е продължило в рамките на установения от закона срок.
Спорно между страните, в настоящото производство, е дали процесният
имот с идентификатор **********, находящ се в град В., район А., ул. „М. к.“
№ ** – А може да бъде обект на придобиване на основание изтекъл в полза на
лицето, упражняващо фактическа власт, период от време. Съдебната практика
безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото
на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на чл. ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ до приключване на административната процедурата по
възстановяване на собствеността върху земеделската земя. В този смисъл са
постановките на Тълкувателно решение № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС. В
случая процесната имот не подлежи на възстановяване по реда на
горепосочените нормативни актове, който факт се установява от приетата по
делото СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на
останалия събран по делото доказателствен материал.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че по
отношение на процесния имот е издаден АЧОС № ****/15.05.2008 г. Според
чл.5, ал.2 ЗОбС актът за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се
констатира правото на общинска собственост. Като официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и
ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от
длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните
дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и
съС.ието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на
правото на собственост. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може
да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права
и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
общината – титуляр на правото на собственост не е собственик. В този смисъл
решение № 149/12.06.2013 г. по гр. дело № 647/2012 г. на четвърто гражданско
отделение на ВКС. Представеният, в настоящото производство акт за
общинска собственост, не може да легитимира О. В. по безспорен начин като
собственик на процесния имот, тъй като същият не създава право на
собственост, а декларира придобиването вече на такава. Разпоредбата на чл. 2
от ЗДИ /в сила от 1948 г. и отменен 1951 г./ прогласява за държавни имотите,
6
придобити от държавата по силата на законите в страната, както и имотите,
които не принадлежат на кооперации, физически или юридически лица.
Съответна е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /редакция от 1951 г./. Видно, че
разпоредбата визира две хипотези на собственост на държавата. Първата
изисква имотът да е придобит от държавата по ред, установен в закон, т.е. чрез
осъществяване фактическия състав на конкретен придобивен способ. Втората
хипотеза се отнася до имотите, които нямат друг собственик, т.е. при
съставяне на различни карти, регистри и друга документация относно имотите
и при отреждането им чрез съответен кадастрален, регулационен или друг
план, имотът няма известен собственик. Съгласно чл. 5 от ЗДИ /отм./ правото
на собственост върху държавните недвижими имоти се установява с
удостоверения, издадени въз основа на актовите книги на недвижимите
имоти. Съответна е разпоредбата на чл. 19 от ЗС в първоначалната редакция
на закона. Събраните, по настоящето дело, доказателства не установяват по
категоричен начин, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е придобит от
държавата по силата на чл. 2 от ЗДИ /отм./. Липсват доказателства държавата
да се е позовала на свои права върху имота и да е съставила актове за
констатиране на тези права по предвидения в закона ред. Първият съставен акт
за имота е АЧОС № ****/15.05.2008 г., в които като правно основание за
придобиване на собствеността е посочен пар. 42 от ПЗР на ЗИД на от ЗОС.
Цитирана е разпоредбата без да е конкретизирано дали общината е придобила
собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон, в последния случай - по силата на коя законова разпоредба, нито са
посочени правопораждащите собствеността факти. Тази норма предвижда
трансформиране на определени имоти от частна държавна в общинска
собственост, т.е. предпоставка е преди това имотите да са били държавна
собственост, да са придобити от държавата на конкретно правно основание.
Такива доказателства, за придобиване на спорния имот от държавата чрез
настъпване на факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ, липсват. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи
състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за
частна държавна собственост не е в съС.ие да легитимира общината като
собственик на процесния имот. В този смисъл решение № 271 от 30.10.2012 г.
по гр. д. № 477/12 г. на II г. о., решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г.
на ВКС, I г. о., решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I г. о.
и решение № 559/02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г. на първо г. о. на ВКС. С
оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че съставеният акт за частна
общинска собственост не легитимира О. В. като собственик на процесния
имот.
От приетото по делото заключение по назначената СТЕ, което съдът
цени като компетентно изготвено не се установява причисляването на
процесния имот към фонда на обработваемата земя по реда на ПМС 216/61 г.
или на ЗПИНМ, поради което не може да се приеме, че за него се е прилагала
7
забраната на чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, доколкото действащата
след 1944 г. нормативна уредба е предвиждала освен наличие на държавна
собственост и наличие на собственост, притежавана от физически лица. От
приетото експертно заключение не се установява имотът да е бил част от блок
на ТКЗС/ДЗС или друга кооперативна организация. Видно от приложения по
делото разписен лист към ЗРП на 28-ми район на гр. В., одобрен със Заповед
№ ***/24.12.1970 г. на Председателя на ИК на ГНС – В., имот № ****, част от
който е процесният представлява нива с вписан собственик именно Р. Ю.
М.ов, а не ТКЗС/ДЗС/АПК или Държавата.
Към 1968 г. не съществува общинска собственост, тъй като
собствеността в Република България към онзи момент е била само държавна,
кооперативна или частна. По силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС
членовете на ТКЗС са имали задължение да внесат в стопанството своята
собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, както и земята,
придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата им. Внесената
от членовете на стопанствата земя за общо ползуване остава съгласно чл. 11 от
Примерния устав на ТКЗС собственост на лицата, които са я притежавали до
включването й в стопанство, но не в реалните й граници, а в границите на
кооперативните блокове. Върху тези земи ТКЗС е придобивало право на
кооперативно земеползуване. По делото няма доказателства физическо лице,
легитимирало се като собственик на процесния имот към момента на
обобществяването на земята да е член на ТКЗС, поради което не може да се
направи извод, че процесният имот се е считал внесен в кооперативното
стопанство, за да бъде третиран като социалистическа собственост, попадаща
в приложното поле на чл. 86 от ЗС. В този смисъл е решение по в.гр.д. №
2254/2022 г. на Окръжен съд – град В., недопустано до касационно обжалване,
видно от постановеното определение по касационно дело № 1465/2023 г. по
описа на ВКС, които настоящия състав на Районен съд – град В. изцяло
споделя.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно
техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че няма дА.
имотът да е включван в ТКЗС или ДЗС и няма дА. да е бил одържавяван и за
него да е издаван АДС. Същият не попада в територия по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и не е предоставян за ползване и съответно не провеждана процедура
по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ. Не е установено имотът да е бил отчужден и
причислен към ДПФ по реда на ЗТПС от 1946 г., отм., ДВ, бр. 98/28.10.1997 г.
На отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд са
подлежали притежаваните в повече от този размер земи - чл. 14 от ЗТПС
/отм./. Друга категория земи на частни стопани, подлежащи на включване към
ДПФ, са били пустеещите земи, чиито собственици се откажат или не успеят
да проведат в срок подобренията, предвидени в Закона за подобрение и
увеличение на работната земя /чл. 21, т. 6 от ЗТПС – отм./. Няма доказателства
процесният имот да е причислен към ДПФ като отговарящ на тези критерии,
поради което и на това основание не може да се приеме, че е станал държавна
8
собственост и като такъв е бил изключен от действието на придобивната
давност по силата на чл. 86 от ЗС. С оглед на изложеното и при липса на
доказателства от ответната страна Държавата да е придобила имота на друго
правно основание или същият да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва да се
направи извод, че процесният имот е запазил статута си на частна собственост
и е могъл да бъде обект на придобивна давност.
От показанията на разпитаните свидетели К. М. С. и М. Г. Х., които
съдът кредитира, предвид липсата им на заинтересованост от крайния изход
на делото и предвид тяхната взаимосвързаност, последователност и
съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява, че процесният имот е заграден и заключен като ключ имат само
ищците в производството. Доказва се, че същите упражняват фактическа власт
по отношение на него още от 70-те години на 19 век като поддържат имота.
Установява се както от приетите писмени доказателства, така и от приетите
гласни такива, че в имота е имало изградена къща, която е погинала. Доказва
се наличието на овощни дръвчета, по отношение на които ищците полагат
грижи. От показанията и на двете свидетелки се доказва, че единствено З. и Н.
упражняват фактическа власт по отношение на имота като в него не са
виждали други лица. Свидетелите са преки очевидци на изложените
твърдения, доколкото са непосредствени съседи на ищците.
С оглед гореизложените мотиви и предвид съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, следва изводът, че за периода от 1973 г. до
12.01.2024 г. – датата на предяваване на иска в съда, е налице изтекъл
десетгодишен давностен срок, поради което ищците са станали собственици
на ПИ **********, находящ се в град В., район А., ул. „М. к.“, вид територия –
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно /от 10 до 15 метра/, с площ
312 кв.м., стар номер 557, при съседи: ********, *********, **********,
*********, ********, **********, **********, ********** и ул. „М. к.“ –
********** по давност, на основание на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
С оглед гореизложените мотиви, предявеният иск се явява основателен и
доказан, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са претендирали присъждането на
разноски, но с оглед изхода на спора такива се следват само на ищцовата
страна, която претендира следните, сторени от нея разноски - 60 лева –
заплатена държавна такса; 81,35 лева – доплатена държавна такса, с оглед
цената на исковата претенция; 27 лева – държавна такса за изготвяне на
преписи за вписване на исковата молба; 40 лева – държавна такса за
снабдяване със скица на процесния имот; 40 лева – държавна такса за
снабдяване с данъчна оценка на процесния имот; 13,14 лева – държавна такса
за вписване на исковата претенция и 350 лева - заплатен депозит за изготвяне
на съдебно техническата експертиза и 100 лева – довнасяне, относно
9
определеното окончателно възнаграждение на вещото лице. С оглед
уважаване на исковата претенция, в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищците разноски, които възлизат в общ размер на 711.49 лева, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК във връзка
с чл. 79 ЗС, в отношенията между З. Ю. М., ЕГН **********, адрес: град В.,
ул. „М. к.“ № **, Н. Р. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М. к.“ № ** и
О. В., адрес: град В., бул. „О. пр. п.“ № **, представлявана от кмета на О. В.,
че З. Ю. М., ЕГН ********** и Н. Р. М., ЕГН ********** са собственици на
ПИ **********, находящ се в град В., район А., ул. „М. к.“, вид територия –
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно /от 10 до 15 метра/, с площ
312 кв.м., при съседи: ********, *********, **********, *********,
********, **********, **********, ********** и ул. „М. к.“ –********** на
основание осъществено от тях давностно владение за периода от 04.11.1973 г.
до 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА О. В., адрес: град В., бул. „О. пр. п.“ № **, представлявана от
кмета на О. В. да заплати на З. Ю. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М.
к.“ № **, Н. Р. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М. к.“ № ** сумата от
711.49 лева, представляващи сторени от последните разноски, в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок то връчването
му на страните пред Окръжен съд – град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10