Решение по гр. дело №514/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 347
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20243630100514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Шумен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20243630100514 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша",
ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен
директор на „Юробанк България" АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на
„Юробанк България" АД, чрез адв. М. И. Ц., САК, от Адвокатско съдружие
„Д. и съдружници", съдебен адрес: гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий”
№ 84, ет. 4 против М. Б. Р., ЕГН ********** с адрес: *** - с обща цена на иска:
1463,33 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
Отв. М. Б. Р. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД - Договор за кредит № ВС МС САSН. На 01.06.2021 г.
преустановила плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като
изпаднала в забава на 11.06.2021г. С оглед формираното просрочие, ищецът е
направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на 27.07.2023г. с редовно
връчена покана, с която е дадена възможност на длъжника за доброволно
изпълнение на задължението по кредита. Посочва, че към датата на
депозирането на процесното заявление, размерът на задължението на
ответницата е 760,81 лева, дължима главница за периода от 11.06.2021 до
18.09.2023; възнаградителна лихва в размер 266,64 лева, дължима за периода
от 11.06.2021 до 27.07.2023 и мораторна лихва в размер на 435,88 лева,
дължима за периода от 11.06.2021 до 18.09.2023г.
Предвид неизпълнение на поетите от ответницата задължения, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на
1
ищеца е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.
417 от ГПК. След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 20208760400696 по описа на ЧСИ
Д.Златева, рег. № 876 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Шумен.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена с уведомление. На ищеца е
указано и за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита.
В писмено становище преди последното по делото заседание, ищецът
писмено поддържа исковата си претенция. Твърди, че от депозираната по
делото счетоводна експертиза несъмнено се установява дължимото вземане,
като същата е обоснована и компетентно дадена.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез
назначен особен представител депозира отговор на исковата молба в която
заявява, че искът е допустим.
В съдебно заседание посочва, че предявените искове по същество са
допустими, но частично основателни. Като основание за това сочи, че след
18.09.2023 г., датата на издаване на извлечението от счетоводните книги което
е извършено от ищцовата страна след датата на предсрочна изискуемост,
което е 27.07.2023 г. са извършени погасявания от М. Б., а именно на
15.04.2024 г. в размер на 194.90 лв., на 06.08.2024 г. в размер на 94.72 лв. и на
28.08.2024 г. в размер на 373.22 лв. или общо 662.84 лв. В този смисъл е
налице извършване на плащания от ищцата, с които се погасяват част от
задълженията.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата
молба писмени доказателства: Заявление-договор за идване на EUROLINE
кредитна карта с дата 16.08.2005 г. ведно с Общи условия; допълнително
споразумение към заявление-договор за издаване на кредитна карта №
С05228375919 от 07.09.2017 г.; придружително писмо от ЧСИ Д. Златева, рег.
№ 876 Район на действие Шумен до Юробанк България АД; уведомление на
ЧСИ Златева рег. № 876 до М. Б. с дата 13.07.2023 г.; покана за изпълнение от
ищеца до ответника – 3 бр. справка от НБД Население от 09.05.2023; справка
за актуално състояние на действащите трудови договори към 09.05.2023 г.;
извлечение от счетоводните книги на Юробанк България АД по кредитна
сделка № 4652182; фактура № **********/27.02.2024 г.; пълномощно – 2бр.
Съдът е приел като доказателство по делото служебно изисканото ЧГД
№ 2206/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата
е дала заключение, че след 18.09.2023 г. са извършени погасявания по
кредита, във вид на вноски на каса. Ответницата е платила на три пъти: на
15.04.2024 г., на 06.08.2024 г. и на 23.08.2024 г. обща сума в размер на 662,84
лв. Експертизата сочи, че с тях банката е погасявала направени от нея
разноски. В тези разноски е включено извършено плащане след 15.04.2024г. за
депозит за адвокатски хонорар, за особен представител и за вещо лице, които
се претендират и в настоящото производство.
2
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
По делото не се спори, че ищцата е ползвала банков кредит, съгласно
сключен с „Юробанк България" АД - Договор за кредит № ВС МС САSН. На
01.06.2021 г. преустановила плащане на дължимите вноски за главница и за
лихва, като изпаднала в забава на 11.06.2021г. С оглед формираното
просрочие, ищецът е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на
27.07.2023г. с редовно връчена покана до ответницата, с която е дадена
възможност за доброволно изпълнение на задължението по кредита.
Размерът на задължението на ответницата, за което е подадена исковата
молба е общо 1463,33 лева, от които: 760,81 лева, дължима главница за
периода от 11.06.2021 до 18.09.2023; възнаградителна лихва в размер 266,64
лева, дължима за периода от 11.06.2021 до 27.07.2023 и мораторна лихва в
размер на 435,88 лева, дължима за периода от 11.06.2021 до 18.09.2023г.
От назначената и приета по делото експертиза се установява, че
длъжникът е заплатил в хода на делото, след подаване на исковата молба обща
сума в размер на 662,84 лв. на 15.04.2024 г., на 06.08.2024 г. и на 23.08.2024 г.
Експертизата дава заключение, че съгласно представената от банката
информация, с посочените три вноски са погасявани единствено извършени
разноски от банката, без да се погасяват задълженията по претендираните
суми. В представеното от експерта приложение във вид на таблица е видно,
че като задължения на ответницата са осчетоводени адвокатски разноски,
които съвпадат със сумите по заповедното производство; държавна такса,
депозит за особен представител и депозит за в.лице, всички по настоящото
гр.д.№514/2023г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
редовно и възразена от длъжника. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията,
длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така,
налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане. За да се уважи
предявения иск, дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание – наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на
сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест
3
на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възраженията му за липса на основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и недействителност на
договора за кредит.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно,
че отпуснатият кредит е бил усвоен изцяло от кредитополучателя. Предвид
свободата на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни
условия. Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде
уважен, като се вземе предвид направеното плащане от ответника в хода на
процеса.
Съдът кредитира изцяло назначената и приета по делото съдебно-
счетоводната експертиза, приета от страните.
Основанието на предявения иск е предсрочна изискуемост, настъпваща
с отправяне на известие от кредитора до длъжника. Съдът намира, че
посоченото е във връзка с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В т.18, ВКС приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова
обявяване е направено преди завеждане на заповедното производство на
27.07.2023г. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е извършено на 03.10.2023г.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове са
допустими, а разгледани по същество за основателни. По отношение на
разноските, претенцията е частично основателна.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Ето защо следва да вземе отношение по направените плащания от страна на
ответника.
В тази връзка, съдът взема предвид извършеното от ответника плащане
в хода на делото. С направеното плащане, ответникът по същество признава
исковата претенция.
Както е посочено по-горе, което е безспорно установено от приетата
експертиза, размерът на задължението на ответницата, за което е подадена
исковата молба е общо 1463,33 лева, от които: 760,81 лева, дължима главница
за периода от 11.06.2021 до 18.09.2023; възнаградителна лихва в размер 266,64
лева, дължима за периода от 11.06.2021 до 27.07.2023 и мораторна лихва в
размер на 435,88 лева, дължима за периода от 11.06.2021 до 18.09.2023г.
По отношение на главница, възнаградителната лихва и мораторна лихва,
заключението на вещото лице по приетата ССЕ дава становище, че същите са
4
дължими и всички суми посочени от ищеца са правилно изчислени.
Предвид посоченото, както и установеното по-горе, съдът приема, че
процесните суми са дължими, но не са платени на ищеца.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските.
Относно исканията от страните за разноски по настоящото дело, съдът
намира, че са своевременно предявени. Направено е съответно искане,
представени са и доказателства за сторени такива.
В случая ищеца претендира сумата в размер на 1356,30 лв., от които
120,71 лв. - държ. такса, 535,59 лв. - адв. хонорар, депозит за особен
представител-400,00 лв., депозит за в.лице в размер на 300,00 лева.
Посочената сума е дължима, тъй като са представени доказателства за
плащането й.
От назначената и приета по делото експертиза се установява, че
длъжникът е заплатил в хода на делото, след подаване на исковата молба обща
сума в размер на 662,84 лв. на 15.04.2024 г., на 06.08.2024 г. и на 23.08.2024 г.
Както е посочено по-горе, експертизата дава заключение, че с
посочените три вноски са погасявани единствено извършени разноски от
банката, без да се погасяват задълженията по претендираните суми. В
представеното от експерта приложение във вид на таблица е видно, че като
задължения на ответницата са осчетоводени адвокатски разноски, които
съвпадат със сумите по заповедното производство; държавна такса, депозит за
особен представител и депозит за в.лице, всички по настоящото гр.д.
№514/2023г.
Ето защо посочената сума от 662,84 лв. следва да бъде приспадната от
дължимата сума по настоящото производство, т.е остават да се дължат 693,46
лева
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. Р., ЕГН ********** с адрес:
***;
дължи на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК на
кредитора ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор на „Юробанк България"
АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез адв.
М. И. Ц., САК, от Адвокатско съдружие „Д. и съдружници", съдебен адрес:
гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 84, ет. 4;
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК №989/06.10.2023г., постановена по
5
ч.гр.д.№2206/2023г. по описа на РС-Шумен: общо сумата от 1463,33 лева, от
които 760,81 лева, дължима главница за периода от 11.06.2021 до 18.09.2023;
възнаградителна лихва в размер 266,64 лева, дължима за периода от 11.06.2021
до 27.07.2023 и мораторна лихва в размер на 435,88 лева, дължима за периода
от 11.06.2021 до 18.09.2023г.
ОСЪЖДА М. Б. Р., ЕГН ********** с адрес: *** да плати на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор на „Юробанк България"
АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез адв.
М. И. Ц., САК, от Адвокатско съдружие „Д. и съдружници", съдебен адрес:
гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 84, ет. 4, сума в общ размер на
693,46 лева, разноски по производството, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски до претендирата сума от 1356,30 лв
- поради изплащане на задължението, след предявяване на иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д.№2433/2021г. по описа на РС-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6