Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.05.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІV А
въззивен състав, в публичното заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
СТЕЛА
КАЦАРОВА
Членове:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гр. д. №
14430 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.Б.Б.“
АД срещу решението на СРС, 34 ти състав от 31.07.2013г. по гр.д. № 25457/2012г.,
с което са отхвърлени предявените по
реда на чл. 415, ал.1 ГПК установителни искове срещу Д.П.Г. и Д.Д.Г. за признаване на солидарните им задълженията
от 7000 евро, предсрочно изискуема
главница по договор за банков кредит № 36923/31.01.2011г., 324, 58 евро
–възнаградителна лихва по кредита за периода 03.08.2011г.- 01.09.2011г., 98,95
евро –неустойка за периода 03.08.2011г.-01.09.2011г. и са присъдени на ответниците разноски.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно. Съдът подходил формално и
без да отчете , че е налице грешка в номера и датата на договора за кредит,
посочен в извлечението от сметка, което послужило като документ по чл. 417 ГПК,
отхвърлил иска като приел, че договор с такъв номер и от тази дата страните не
са сключвали. В действителност номерът на договора за банков кредит бил
37798/09.02.2011г. и от неговото неизпълнение възникнали претендираните
вземания срещу длъжниците. Иска се това обстоятелство да бъде съобразено от
въззивния съд, който като приеме, че са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на вземанията по договор
37798/09.02.2011г., да признае задълженията на ответниците по него.
Въззиваемите Д.П.Г. и Д.Д.Г. оспорват жалбата, като сочат, че като
основание на задълженията им в заповедта за изпълнение се сочи договор за банков кредит №
26923/31.01.2011г., такъв те не са сключвали, а по договор №37798/09.02.2011г.
не била обявена предсрочната изискуемост на вземанията.
Софийският градски съд, в изпълнение
на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и недопустимо. Съображенията на съда са
следните:
Исковото производство се е развило
след заповедно по гр.д. № 37719/2011г.
по описа на СРС, 34 ти състав, по което на 15.09.2011г. е била издадена заповед
за изпълнение, с която е разпоредено Д.П.Г.
и Д.Д.Г. да заплатят солидарно на „А.Б.Б.“
АД сумите 7000 евро – главница, 324, 58
евро –възнаградителна лихва по кредита за периода 03.08.2011г.- 01.09.2011г.,
98,95 евро – неустойка за периода 03.08.2011г.-01.09.2011г., всички произтичащи
от „извлечение от счетоводна книга по договор за потребителски кредит №
36923/31.01.2011г.“.
С постановено на 09.10.2015г. по реда
на чл. 247 ГПК определение на СГС, ІІЕ ВС по ч.гр.д.№ 20531/2014г. е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение от 15.09.2011г.
като навсякъде в заповедта за изпълнение
след израза “ договор за потребителски кредит“ се чете „№
37798/09.02.2011г.“ вместо „№36923/31.01.2011г.“
Заповедта за изпълнение е поправена
след като исковото производство пред първоинстанционния съд е приключило с
обжалваното понастоящем решение. С него съдът се е произнесъл относно вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит № 36923/31.01.2011г. и като е приел, че такъв страните не
са сключвали, без да обсъжда договор № 37798/09.02.2011г., счетен за неотносим,
е отхвърлил претенциите за установяване на задължения на ответниците, породени
от неизпълнение на договор за потребителски кредит № 36923 / 31.01.2011г. Така
постановено решението е в нарушение на диспозитивното начало и по непредявен
иск, поради което – недопустимо. В предявената по реда на чл. 415, ал.1 ГПК
искова молба ищецът изрично е посочил, че е налице грешка в номера на договора,
цитиран в извлечението от сметка и
съответно в заповедта за изпълнение и е заявил, че признатите със заповедта
негови права произтичат от договор № 37798/09.02.2011г. т.е. поискал е
установяване на вземания, чието основание е различно от това по заповедта за
изпълнение. Така заявен установителния иск
по чл. 415, ал.1 ГПК би бил недопустим, без да бъде поправена заповедта за
изпълнение по реда на чл. 247 ГПК. Първоинстанционният
съд не е инициирал производство по чл.247 ГПК досежно заповедта за изпълнение и
така е разгледал иск, с който не е бил сезиран, тъй като в исковата молба като
основание на вземанията не се сочи цитирания в заповедта за изпълнение от
15.09.2011г. договор за потребителски кредит № 36923 / 31.01.2011г. От друга
страна, понастоящем, след като е налице поправка на заповедта за изпълнение,
съгласно която вземанията на банката произтичат от неизпълнението на договор №37798
/ 09.02.2011г., първоинстанционното решение се явява постановено по непредявен
иск. След поправката на заповедта основанието на вземанията по нея съвпада със
соченото в исковата молба и то е неизпълнение на договор за банков кредит №
37798/09.02.2011г. и породена от него предсрочна изискуемост на задълженията на
длъжниците по него. По така допустимо индивидуализираните установителни искови претенции
първоинстанционният съд не се е произнесъл. Разгледал е и съответно отхвърлил
установителни искове за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 36923 /
31.01.2011г.., какъвто страните не са сключвали, за какъвто заповед за
изпълнение не е издадена (издадената е поправена) и какъвто не е посочен като
източник на вземанията в исковата молба по чл. 415, ал.1 ГПК. Ето защо е налице
произнасяне по непредявен иск, което налага обезсилване на първоинстанционното
решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск. Въззивната инстанция не може да първи път да се произнесе по него,
тъй като първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и
не е обсъдил и съответно разгледал заявените от ищеца факти, а не се касае за
неправилна правна квалификация.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 270, ал.3 ГПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението
на СРС, 34 ти състав от 31.07.2013г. по гр.д. № 25457/2012г. И ВРЪЩА
делото на друг състав на СРС за
разглеждане на предявените искове, а именно за
установяване на вземанията на „А.б.Б.“ АД срещу Д.П.Г. и Д.Д.Г. за 7000 евро - предсрочно изискуема главница по
договор за банков кредит №
37798/09.02.2011г., 324, 58 евро –възнаградителна лихва по кредита за периода
03.08.2011г.- 01.09.2011г. и 98,95 евро
–неустойка за периода 03.08.2011г.-01.09.2011г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 15.09.2011г. по ч. гр.д. № 37719/2011г. по описа на СРС, 34 ти
състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 09.10.2015г. на СГС,
ІІЕ ВС по ч.гр.д.№ 20531/2014г.
Решението
подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.