Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 22.04.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 13 567/2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 239 392,
04 лв.
Ищецът Е.Д.М. излага в исковата си молба и последваща
уточнителна такава на назначения му особен
представител адв. П., че на 01.11.2016 г.
информационният сайт „Ф..бг“ публикувал материал със
заглавие „Цирк в съда: К.ът обвини полицаи, че са от
ИДИЛ“ с автор С.Т.. Твърди се, че с този материал му били нанесени обиди и бил
оклеветен. В материала бил наречен с прозвището „К.“ 11 пъти, което било обида
за него, тъй като приравнявали личността му към нелицеприятно влечуго и било
унизително за честта, достойнството и доброто му име. Твърди се, че в материала
му били преписани редица престъпления и грабежа, с които нямал нищо общо.
Твърдяло се, че е организатор на банда, която „всява ужас в средата на 90-те
години на миналия век по пътищата край София, където са нападнати и ограбени
десетки чужденци“, „поради което пътищата на България са обозначени с черепи и
кости в много пътни карти в чужбина. Твърди се, че не бил осъждан до момента,
поради което твърденията в материала били обидни и клеветнически и криминализирали личността му като затвърждавали
в обществото идеята, че е опасен закоравял престъпник – рецидивист. С тези
действия му били нанесени тежки неимуществени вреди, като бил упражнен
психически тормоз върху него, с който се съсипало здравето му и получил стрес,
високо кръвно налягане, страдал от депресия и панически страх, безпокойство и
безсъние. Предвид което е мотивиран правен интерес и ищецът е заявил искане съдът
да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците,
в условията на солидарност, да му заплатят сумата от 200 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, както и сумата от 39 392, 04 лв. – обезщетение за
забава в периода 01.11.2016 г. – 20.10.2017 г. Претендира се законна лихва
върху главницата.
Ответникът С.Б.Т., оспорва исковете в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно
заседание, възраженията се поддържат чрез адв. Л..
Ответникът „Ф.Н.“ ЕООД, оспорва
исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. В открито
съдебно заседание, възраженията се поддържат от адв. Й..
Ответниците претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 и ал. 3 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За да се ангажира тази отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното.
Видно от ангажираните по делото писмени
доказателства, ищецът е известен в обществото с прозвището „К.”. Ищецът е
медийно известен с това прозвище отпреди 10-12 години, съобразно взето интервю
от дъщеря му, предвид представената статия от печатно издание по делото,
съдържанието на която не е оспорена от ищцовата
страна заявява, че „в Кремиковското училище, където баща ми е учил – Е. се
римува с К.”/стр. 60 в делото, изявленията са от 18.12.2009 г. т.е. посоченият прякор е със значителна
давност, което предполага не само знанието на ищеца, че е наричан със същия, но
и търпенето на този прякор през значителен период от време.
На следващо място, следва да се има предвид, че при
добронамерено използване прякорът се определя като вид псевдоним, използван на
добра воля от приятели и роднини, които го употребяват, за да изразят близост.
Възможно е да е налице и зловредно използване на прякора като същия да носи
обидни за адресата характеристики и се използва, за да покаже липса на уважение към човека,
да наруши неговото достойнство, или да накара другите да придобият негативно
отношение към назовавания. По делото няма данни същият в конкретната ситуация
да е използван с оглед уязвяването на ищеца.
Относно
твърденията в статията, че ищецът бил обвинил полицаите, че са от ИДИЛ от
представения по делото съдебен протокол от 01.11.2016 г. на СПНС по нохд 646/2015 г. е видно, че е отклонен въпрос на ищеца досежно Ислямска държава са индиция
за достоверност на изнесеното в процесната статия.
Относно
твърдението, че бил оклеветен като му се приписвали престъпления, а същият бил
оправдан по тях, с оглед ангажираните по делото писмени доказателства,
настоящият съдебен състав не може да сподели тези изложени от ищеца твърдения.
Видно е, че по отношение на същия е отменена оправдателната му присъда по нохд 646/2015 г. по описа на СпНС.
От приложените по делото справки на МВР същият е осъждан като първата присъда
датира от 15.02.1995 г. респ. срещу същият се водят множество наказателни
производство в досъдебна респ. съдебна фаза и е неколкократно
е обявяван за общодържавно издирване /5 пъти/. При тези данни по делото,
настоящият съдебен състав не може да сподели твърдения на ищеца за факта на
неговото оклеветяване.
Няма данни по делото, дори да се приеме изцяло хипотетично, че са налице
някакви увреждащи ищеца действия, предприети от сочения служител на ответника респ.
ответника – физическо лице, същите да са довели до претърпените от ищеца
неимуществени вреди. От представената по делото медицинска справка се
установява, че ищецът е в стабилно здравословно състояние. Причинна връзка
между актуалното му състояние с действия/бездействие на служител на ответника или
ответника – физическо лице от събраните по делото доказателства не се
установява, нито може да бъде изведена по косвен път чрез индиции.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира заявеният иск за
неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск на отхвърляне подлежи и заявеният акцесорен такъв за обезщетение за забава.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника – физическо лице се следва сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение. На ответника – юридическо лице също се следват разноски за
адвокатско възнаграждение като по отношение на неговия размер /7 600 лв./ е
заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. Съдът като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия, цената на двата заявени иска, съпоставени с размера на минималните
адвокатски възнаграждения по Наредба 1/2004 г. намира, че посоченият по-горе
размер е равен на минималния такъв по цитираната наредба, поради което
възражението се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав.
Водим от горното, СГС, I-19 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Д.М., ЕГН **********,*** – адв. П.
искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу „Ф.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. С.Й. и С.Б.Т., със съдебен адрес:***7 – адв. Д.Л. за солидарно заплащане на сумата от 200 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от статия със заглавие „Цирк в съда: К.ът обвини полицаи, че са от ИДИЛ“, публикувана на
01.11.2016 г. във „Ф. Н..бг“, както и исковете с
правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от
39 392, 04 лв. – обезщетение за забава в периода 01.11.2016 г. –
20.10.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Ф.Н.“
ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. С.Й.
сумата от 7 600 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.Б.Т., със съдебен адрес:***7 – адв. Д.Л. сумата от 1 000 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: