Присъда по НОХД №1497/2025 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 92 |
| Дата: | 25 ноември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20255220201497 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 12 ноември 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП
Пазарджик.
Обвинението е против И. С. К. ЕГН **********, за това, че :
1.На 08.04.2025г. в гр.Пазарджик причинил на полицейски орган- И. Д.
Т., старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор
„Охранителна полиция“ на РУ-МВР Пазарджик на ОД-МВР Пазарджик лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по десен горен
крайник и представляваща причинени болка и страдание, като деянието е
извършено при изпълнение на службата му по охрана на задържани лица-
престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК.
2. На 08.04.2025г. в гр.Пазарджик в помещение за задържане на РУ-
МВР Пазарджик противозаконно унищожил чужди движими вещи- легло на
стойност 280.00 лева и две метални тръби на решетъчна врата на стойност
140.00 лева, общо на стойност 420.00 лева, собственост на ОД- МВР
Пазарджик, представлявано от директора - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК , в
хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП
Пазарджик с искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказание за всяко престъпление при условията на чл. 55 от НК и присъждане
на разноските.
Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението и настоява за
снизходителност при определяне на полагащите се наказания.
Подсъдимият не се признава за виновен и депозира обяснения, съответни
на отречената на вината. Иска да бъде оправдан.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно
убеждение и ръководейки се от закона, установи:
Пострадалият И. Д. Т. е полицейски служител в група „Патрулно-постова
дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ на РУ-МВР Пазарджик на ОД-
МВР Пазарджик. Той е назначен на длъжност „Старши полицай“ на
06.10.2023г. Съгласно длъжностната му характеристика, Т. изпълнявал
дейност по осигуряване на обществения ред, охрана и конвой на задържани
лица и други.
На 08.04.2025г. Т. бил на работа и бил разстанован в помещение за
предварително задържане на лица, находя що се на подземния етаж на
сградата на РУ-МВР Пазарджик на площад „Съединение“№2 в
гр.Пазарджик.Там работата му се изразявала в охрана на арестантите и
наблюдение на камерите за видеонаблюдение, монтирани в килиите.
1
Около 09.00 часа полицейски служители от РУ-МВР Пазарджик довели
подсъдимият И. К.. Той бил настанен сам в килия №5 в помещението за
предварително задържане.
Около 11.00 часа на 08.04.2025г. Т. чул шум от блъскане, а на
охранителната камера видял, че подс. К. рита вратата на килията. Вратата
била тип „решетъчна“, изградена от метални тръби. Т. отишъл при килия №5 и
казал на К. да престане, но той продължил да рита, крещейки. В арестното
помещение дошъл полицейският служител Я. П., който бил чул шума от
ритането. Полицейските служители Т. и П. влезли в килията, а подсъдимият
изкъртил две от металните решетки на вратата, причинявайки така
имуществени вреди на ОД МВР Пазарджик в размер на 420.00 лева. По този
начин в решетъчната врата се получил отвор, позволяващ К. да излезе от
килията. Затова Т. и П. завързали ръката на К. с белезници за вратата. П. си
тръгнал, а Т. се върнал на работното си място и продължил да наблюдава
камерите.
К. започнал да рита с крак дървената странична част на леглото в килията
и го счупил. Стойността на същото била 280.00 лева. В арестното помещение
на полицейското управление дошъл св. полицай Б. М.. Двамата с Т. започнали
поставянето на белезници и на двете ръце на подсъдимия, като Т. държал
ръцете му, а М. се опитвал да му постави белезници. Тогава К. навел глава към
Т. и го захапал в областта на дясната предмишница, причинявайки му така
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в
кръвонасядания и охлузвания по десен горен крайник, довели до болка и
страдание. Подсъдимият се опитал да захапе и М., но не успял. Двамата
полицейски служители успели да завържат и двете ръце на К. с белезници за
решетките на врата на килията. След около час К. бил отведен в ДПБ
Пазарджик.
Т. потърсил медицинска помощ като му била поставена инжекция против
тетанус, а раната му от ухапване била промита.
В арестното помещение на полицейското управление бил извършен оглед
и било образувано настоящото досъдебно производство.
За описаните си горе действия, насочени против личността на посочения
полицейски служител и имуществото на ОД МВР Пазарджик, подсъдимият К.
бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130
ал.2 от НК и чл.216 ал.1 от НК, за които е предаден и на съд с настоящия
обвинителен акт.
Фактите , с които в ОА се описва извършването на тези две
престъпления, се признават изцяло от подсъдимия в хипотезата на чл. 371, т.2
от НПК , а това самопризнание е напълно потвърдено от събраните в ДСП
доказателства. Последните, представени от протокола за оглед на
местопрестъплението , показанията на свидетел и пострадал Т., тези на М.,
заключенията по медицинското, психиатричното и икономическото
изследване, акта и протокола за встъпване на пострадалия Т. за заеманата от
2
него към датата на деянието длъжност и дл. характеристика за нея,
позволяват изводи, относно обективната и субективната съставомерност на
двете престъпни деяния, инкриминирани с обвинението и потвърждават
направеното от подсъдимия признание по фактите.
Липсват досежно тях противоречиви доказателства, а посочените в
своята консолидация доказват в обективен план, че на 08.04.2025г. в
гр.Пазарджик подсъдимият е причинил на полицейски орган - И. Д. Т. и при
изпълнение на службата му по охрана на задържани лица, лека телесна
повреда по чл. 130, ал.2 от НК , изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания
по десен горен крайник, довело до болка и страдание и на същата дата и място
в помещение за задържане на РУ-МВР Пазарджик противозаконно унищожил
чужди движими вещи- легло на стойност 280.00 лева и две метални тръби на
решетъчна врата на стойност 140.00 лева, общо на стойност 420.00 лева,
собственост на ОД-МВР Пазарджик, представлявано от директора.
От субективна страна престъпленията са извършени виновно, при пряк
умисъл. Подсъдимият е предвиждал и целял настъпването на обществено-
опасните последици, като по отношение на леката телесна повреда това
следва и от последвалия , макар и неуспял, опит да захапе след пострадалия Т.
и колегата му св. М..
Като взе предвид твърде ниската стойност на предмета на
престъплението по чл. 216 от НК - 420 лева , която е три пъти под размера на
установената за страна минимална работна заплата , Съдът прие, че се касае до
маловажен случай, въпреки мястото и причината за извършване на това
посегателство . Предметът на това престъпление против собствеността е с
толкова ниска равностойност, че покрива хипотезата по чл. 93, т. 9 от НК -
незначително вредни последици, обуславящи по-ниската степен на засягане на
обществените отношения в сравнение с типичните случаи на престъпление от
този вид.
Затова и подсъдимият бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 131, ал.2 т.4 вр. чл. 130, ал.2 и по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от
НК.
При определяне на наказанията на първо място се отчете
невъзможността за приложение на чл. 78а, ал.1 НК с оглед забраната по
седмата алинея.
Като се има предвид експертното заключение от медико-психиатричната
експертиза за психологическа обусловеност на процесната агресия на
подсъдимия, обективирана в престъплението по чл. 131, ал.2 т.4 вр. чл. 130,
ал.2 от НК , се прецени като основателно искането на прокурора за
приложение на чл. 55 от НК , тъй като тази обусловеност сама по себе си се
възприе като изключително смекчаващо обстоятелство, което занижава
степента на засягане на обществените отношения при съпоставка с типичните
престъпления от този вид. Затова,в хипотезата на чл. 58а, ал.4 вр. 55, ал.1т.2
б.Б от НК за това престъпление Съдът наложи наказание, заменяйки
3
предвиденото лишаване от свобода без минимум с пробация: при двете
основни мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и
подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, всяка за срок от една година; както и мярката по чл.
42, ал.2 т.4 , пр.І от НК - включване в курсове за професионална квалификация
за срок от една година и шест месеца. Прие се, че този вид и продължителност
за марките за въздействие и контрол , е достатъчен за постигане на целите по
чл. 36 от НК, а именно поправяне и превъзпитание на дееца и
предупредително-възпиращо въздействие както в личен, така и в обществен
аспект.
За престъплението по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от НК обаче не можа да се
заключи, че и най-лекото , предвидено наказание би се оказало несъразмерно
тежко , тъй като за него най-лекото предвидено наказание е глоба от 100 лева,
което се прецени като съответно на тежестта на престъплението и
справедливо, а и обезпечаващо постигане на посочените горе цели по чл. 36
от НК.
На основание чл. 23, ал.1 от НК и доколкото двете престъпни деяния са
извършени в условията на реална съвкупност , се определи и наложи общо
най-тежко наказание пробация - при двете основни мерки за въздействие и
контрол по чл. 42а, ал.2 т.1, т. 2 и т.4от НК - задължителна регистрация
по настоящ адрес с честота за явяване и подписване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, всяка от тях за
срок от една година; както и включване в курсове за професионална
квалификация за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 1969.46 лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................
4