№ 3440
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.3 вр. чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 25473/16.08.2021г. на АНГ. Н. ИВ., ЕГН
********** и ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН ********** и двамата чрез адв. И.А.-ВАК против
Определение № 3818/30.07.2021г. по ч.гр. дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св., с
което е оставена без уважение молба вх. № 22565/29.07.2021г. на въззивниците с правно
основание чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по ИД №
20207170400534 на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, с район на действие ВОС.
Жалбоподателите са изложили доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт с аргумент,че по делото са налице убедителни писмени
доказателства, както за недължимост на сумата по издадената заповед, така и за достатъчно
и надлежно обезпечаване вземането на кредитора. Претендират въззивния съд да отмени
атакуваното определение и да спре постановеното незабавно изпълнение по издадената
Заповед за изпълнение/изпълнително дело № 20207170400534 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, рег. № 717, с район на действие ВОС, в частта в която се счита висящо, предвид
Заповед № 2380/10.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св.,въз основа на
която е издаден изпълнителен лист № 961/10.06.2021г. Към жалбата са приложени писмени
доказателства: Заповед за изпълнение на парично задължение на стойност 20 000 евро по
ч.гр.дело № 15689/2020г. по описа на ВРС,17 св.;писмо изх.№ 6452/30.07.2021г. по описа на
ЧСИ Р.Тодорова под № 717 в КЧСИ;извлечение от СВ-Варна за наложени обезпечителни
мерки върху имоти на длъжниците.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „АПМ Варна“ ЕООД, чрез процесуален представител е
депозирало отговор, в който е изразено становище за недопустимост, респективно
неоснователност на жалбата. Твърди се, че доколкото след подадено от длъжниците
възражение по чл.414 от ГПК са завели иск по чл.422 от ГПК и по него е образувано
търговско дело № 589 по описа на ВОС за 2021г. , то на основание чл.420 ал.5 от ГПК
исковия съд е компетентен да се произнесе по направеното искане за спиране. Изложени са
аргументи, че водените между страните производства не се приключили с окончателен
1
съдебен акт, поради което и не са налице доказателства за недължимост на сумата по
издадената в полза на въззиваемия заповед за незабавно изпълнение. По делото не са
представени и доказателства за надлежно обезпечение, поради което не са налице
основанията на чл.420 ал.1 от ГПК. Претендира се връщане на жалбата като недопустима , в
условията на евентуалност отхвърлянето й като неоснователна. Приложени са писмени
доказателства: Решение № 235/19.07.2021г. по т.д. № 7/2021г. по описа на
ВОС;Определение № 943/29.07.2021г. по ТД № 7/2021г. по описа на ВОС.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Доколкото молбата по
чл.420 от ГПК е депозирана преди предявяване на установителния иск по чл.415 и сл. от
ГПК, компетентен да се произнесе по нея е именно заповедния съд, респективно въззивен
състав по депозираната частна жалба, а не исковия съд пред когото в последствие е
образувано търговско дело № 589 по описа на ВОС за 2021г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По заявление на „АПМ Варна“ ЕООД в негова полза и срещу солидарните
длъжници АНГ. Н. ИВ., ЕГН ********** и ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН ********** е издадена Заповед
№ 2380/10.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св. за сумата от
20000,00 евро, представляваща неустойка уговорена в чл. 10, ал.2 от Предварителен договор
за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и
предаване на самостоятелни обекти в сградата от 04.12.2018г., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 424/04.12.2018г. на нотариус Стилиян Чернев, сключени между АНГ. Н.
ИВ. и ЮЛ. Б. ИВ. в качеството си на собственици и възложители и ,,АПМ Варна“ ЕООД в
качеството си на строител и изпълнител, за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал.8 от
договора да освободят имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 1783,00 лв., представляваща сторените в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На 29.06.2021г., в срока по чл. 414 от ГПК - длъжниците са депозирали възражение
срещу заповедта, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от
ГПК в едномесечен срок .
С молба от 29.07.2021г. длъжниците са поискали спиране на изпълнението на
Заповед № 2380/10.06.2021г. за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 419, във връзка с чл. 415 и чл. 420 ГПК, този длъжник,
срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение
срещу заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза
длъжникът има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл. 420, ал. 2
ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или представи
надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
С атакуваното Определение от 30.07.2021 г. ВРС е приел, че молбата е допустима, но
искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК е неоснователно, доколкото не били представени
убедителни писмени доказателства, че присъдената със заповедта сума не се дължи от
длъжниците. Пред съда не били представени надлежни обезпечения по чл. 180 и чл. 181
ЗЗД, които да обезпечат спирането на принудителното изпълнение, съответно не била
налице и хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК.
2
Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с фактите по делото.
Въззивния съд приема, че представените доказателства в двете съдебни инстанции не
могат да обосноват положителен извод/не са достатъчно убедителни/за липсата на
изпълняемо право в полза на ,,АПМ Варна“ ЕООД. Видно от представените и от двете
страни писмени доказателства, към момента на произнасяне няма влязъл в сила съдебен акт,
който да отрича правата на въззиваемия-кредитор по вземането.
По делото не е представено надлежно обезпечение / залог на парична сума или на
държавни ценни книжа или ипотека/ за кредитора по реда на чл. 180 или 181 ЗЗД, нито е
изразена готовност такова да бъде представено. Ипотеката, която има функция на
обезпечение по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗЗД, се учредява чрез вписване на нотариално
завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Не се твърди да
е учредена такава. Наличието на възбрана в хода на изпълнението на вземането - предмет на
заповедта за изпълнение, е ирелевантно в случая, доколкото тя не представлява
обезпечение пред съд, по смисъла на чл. 180 - 181 ЗЗД.
В случая няма й договор, сключен с потребител, нито са налице останалите
предпоставки по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението, поради което същото
правилно е отхвърлено.
По изложените аргументи и предвид съвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, частната жалба е неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3818/30.07.2021г. по ч.гр. дело № 7954/2021г. по
описа на ВРС, 20св.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3