Р Е Ш Е Н И Е
№260672
гр. П., 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06098 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено,
че Р.П.С. дължи сума в размер на 414 лева, представляваща ½ от стойността
на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***,
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата от 103,33 лева, представляваща
½ от лихвата
за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на
исковата, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи. Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна
енергия, както и се въвежда възражение за давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява
се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата Д.П.П., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Посочената
заповед е издадена и срещу Д.П.П., но същата е
влезнала в сила спрямо нея.
В
тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 03489 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.
Приложен е нотариален акт от 16.07.2008 г., от който е видно, че Д.П.П. и Р.П.С. са собственици на имот с адрес: гр. П., ул. «***. В документа не са посочени дяловете, поради което на основание чл. 30, ал. 2 ЗС се считат за равни, т. е. ответницата притежава ½ ид. ча от жилището.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е
отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за
БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване на годишния
отчет.
Експертът пояснява, че е начислявана
стойност на топлинна енергия от радиатор и щранг – лира.
След провеждане на задължителния годишен отчет, начисленият разход е бил
преизчислен.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
От заключението на
експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 828 лева
за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответницата е един от собствениците на имота, тъй като притежава ½ идеална част. Това води до извод, че страните по делото се намират в договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна
енергия на стойност 828 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец
става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
намира, че обезщетението за забава е в размер на 103,33 лева за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020
г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответната
страна за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права
върху имота, който е ½ идеална част. В този смисъл същият дължи 414 лева
– главница и 51,67 лева – лихва за забава.
Наличието
на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане
на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по
давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай за процесните вземания се погасяват
с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно
чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В
чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
С
оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от исковия период – май 2018 г. е
настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.07.2018 г. , а
тригодишният давностен срок изтича на 01.07.2021 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
15.07.2020 г., т. е. преди изтичане на давностния
срок, което води до извод за неоснователност на възражението за погасяване по
давност на процесните вземания.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 25 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице, 160 лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 485 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. общо 75 лева. Това производство се е развило срещу двама длъжници, които отговарят в условията на разделност, поради което ответницата следва да заплати половината сума за разноски, а имено 37,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.С., ЕГН **********, с с
постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 414 лева, представляваща
½ от стойността на ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., както и сумата
от 103,33 лева, представляваща ½
от лихвата за
забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2018 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03489 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Р.П.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 385 лева – разноски в
исковото производство и 37,50 лева –
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03489 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.