Решение по адм. дело №1731/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, представлявано от управителя Д. Е. М., против Ревизионен акт № Р-16001623005860-091-001 от 22.04.2024 г., издаден от Р. М. – началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и Б. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 325 от 22.07.2024 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при Ц. У. на Национална агенция по приходите, относно допълнително начислен ДДС в размер на 6 546,45 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 32 622,95 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 732,94 лв. и лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62,20 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. По отношение определените задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит се посочва, че мотивите и вижданията на ревизиращия екип не намират подкрепа в законовите разпоредби. Твърди се, че са налице всички необходими документи, установяващи реалността на доставките, като в този смисъл се излагат доводи, че не може да се твърди, че е налице привидност на сделките без събрани за това доказателства. Сочи се практика на СЕС по множество дела, като се излагат подробни доводи в тази насока. Претендира се отмяната на оспорената част от РА и присъждане на направените по делото разноски. Представят се подробни писмени съображения по съществото на спора.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я., е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623005860-020-001 от 06.10.2023 г., издадена от Р. М. - началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на дружеството - жалбоподател, с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2022 г. – 31.07.2023 г. и за корпоративен данък за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., като е определен срок за извършване на ревизията - до три месеца, считано от датата на връчването й, което е сторено на 09.10.2023 г. по електронен път. Със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №№ Р-16001623005860-020-002/05.01.2024 г. и Р-16001623005860-020-003/07.02.2024 г. на същия орган по приходите, крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 08.03.2024 г. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001623005860-020-004/12.02.2024 г. е променен обхвата на проверяваните данъчни задължения, като същите остават само с обхват за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2022 г. – 31.07.2023 г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623005860-092-001 от 22.03.2024 г. (л. 116 - 143, т.1), против който, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 70-00-3171/10.04.2024 г., без приложени към него писмени доказателства. Въз основа на така изготвения РД, възложилият ревизията и ръководителят на същата, са издали Ревизионен акт № Р-16001623005860-091-001 от 22.04.2024 г. (л. 56 - 61, т. 1).

По жалба на „Петролатум“ ЕООД е издадено Решение № 325 от 22.07.2024 г. (л. 28 – 58 гръб, т. 1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 622,95 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 6 546,45 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 732,94 лв. и лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62,20 лв.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени заповеди №№ РД-09-1979/29.11.2021 г., РД-09-789/13.05.2022 г.; РД-09-2202/07.12.2022 г. и РД-09-2277/30.11.2023 г., всички издадени от директора на ТД на НАП – [населено място].

Към административната преписка е приложен още оптичен носител – CD, съдържащ самите актове, както и копия на сертификати за валиден електронен подпис на членовете на ревизиращия екип.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2, във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По отношение непризнатия данъчен кредит

Извършената на „Петролатум“ ЕООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.08.2022 г. до 31.07.2023 г.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 9 от с.з., с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

-10бр. фактури, издадени от през данъчни периоди м. 08.2022 г. и м. 12.2022 г. от доставчика „Фил 2018“ ЕООД, с предмет на доставката различни видове и количества СМР. Фактурите, изчерпателно изброени в таблица на стр. 21 от РД (л. 126, т. 1), са на стойност 57 990 лв., с начислен ДДС в размер на 11 598 лв. Разплащането по доставките е извършено в брой. Съгласно представените договори, сключени между посочения доставчик и жалбоподателя СМР ще се изпълняват на строителни обекти, находящи се в [населено място], [улица]; [населено място], [улица]и [населено място], [улица], а възнаграждението е определено в размер на 120 лв. и 150 лв. без ДДС за всеки отработен ден трудова дейност, престиран от всеки служител поотделно.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ относно „Фил 2018“ ЕООД, от РЛ са представени: - договори за СМР /от 01.08.2022 г. и от 01.12.2022 г. за обект [населено място], [улица]; от 08.08.2022 г. и от 07.12.2022 г. за обект [населено място], [улица]и от 15.08.2022 г. за обект [населено място], [улица]/; фактури; протоколи за отчитане на отработените дни трудова дейност от служители на доставчика; фискални бонове; извлечения от вторични счетоводни регистри.

При извършена насрещна проверка на доставчика „Фил 2018“ ЕООД искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От прекия доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения за наличие на ресурсна обезпеченост – наети лица по трудови и извънтрудови правоотношения. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП от органите по приходите е констатирано, че доставчикът е подал декларации за сключени трудови договори със 7 лица за периода м. 08.2022 г. /декларацията е подадена на 01.05.2023г./ и за 33 лица за периода м. 12.2022 г., като с 26 лица от тях договорите са сключени на 29.12.2022 г.

При проверка на декларираните данни за наетите лица от доставчика е установено, че за периода м. 08.2022 г. назначените по трудови правоотношения 7 лица са осигурени на 4-часов работен ден, като 6 от тях са отработили през месеца само един ден. По отношение на наетите лица за периода м. 12.2022 г. е установено, че 6 лица са осигурени на 4-часов работен ден и 30 лица – на 2-часов работен ден. При съпоставяне с декларираните трудови договори е установено, че за 4 лица са подадени данни, без с тях да са сключени трудови договори. За 12 лица е деклариран като отработен по един ден по граждански договор, с дати на възникване на осигуряване 01.12.2022 г. и 02.12.2022 г.

При анализ на данните в съпътстващите доставките документи – протоколи за отчитане на отработените дни трудова дейност и книги за проведен ежедневен инструктаж ревизиращият екип е направил констатация, че се съдържат данни само за присъствие на обекта на определен брой лица, но не са посочени техни индивидуализиращи данни. При съпоставката им с декларираните данни за сключени трудови договори и осигуряване на лицата при доставчика са констатирани противоречиви обстоятелства относно отработените дни, подробно описани в РД.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е установено по несъмнен начин, че посоченият изпълнител на доставките на услуги – различни видове СМР на обекти на жалбоподателя, не притежава персонал, който фактически да ги изпълни. Направен е извод, че липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради липсата на доказателства, които биха установили този факт, при което е прието, че посочените в процесните фактури услуги не са обект на реални доставки и фактурите са издадени без основание от процесния доставчик; не отразяват реални стопански операции и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие, т.е. без основание.

-4бр. фактури, издадени от през данъчен период м. 07.2023 г. от доставчика „ВиВ мобайл“ ЕООД, с предмет на доставката „градинарски услуги“. Фактурите, изчерпателно изброени в таблица на стр. 26 от РД (л. 128 гръб, т. 1), са на стойност 25 000 лв., с начислен ДДС в размер на 5 000 лв. Разплащането по доставките е извършено в брой. Съгласно представените договори, сключени между посочения доставчик и жалбоподателя услугите се състоят в почистване на тревни площи, подрязване на клони на дървета в тях и отстраняване на храсти и ще се изпълняват на обект, находящ се в [населено място], [улица] /бензиностанция/ и обект, находящ се в [населено място], [улица].

В отговор на ИПДПОЗЛ доставчикът е представил договори за почистващи дейности от дати 03.07.2023 г., 10.07.2023 г., 17.07.2023 г. и 24.07.2023 г., сключени между жалбоподателя и „ВиВ мобайл“ ЕООД; протоколи за приемане на работата; договори за извършване на услуга с личен труд, сключени от „Вив мобайл“ ЕООД с лицата Р. Г., А. П., М. М., А. И. и А. А.; сметки за изплатени суми на посочените лица; вторични счетоводни регистри. Депозирани са писмени обяснения от дружеството - доставчик със съдържание, че предоставя разнородни по вид услуги на своите клиенти, еднократно или на абонаментен принцип, съобразно изискванията им.

При извършена служебна проверка в ИС на НАП ревизиращите органи по приходите са установили, че дружеството не е подало информация за изплатени доходи и удържан данък и осигурителни вноски на ФЛ, посочени като сключили договори с личен труд, отчели извършена работа и получили възнаграждения за извършената работа. Извършена е и проверка в модул Национален регистър на българските лични документи на ФЛ и са присъединени документи, съдържащи личните подписи на лицата. При сравнението им с подписите, положени на договорите, приключвателните протоколи, сметките за изплатени суми и депозираните обяснения, е установено видимо различие.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е установено по несъмнен начин, че посоченият изпълнител на доставките на услуги – различни видове градинарски услуги на обекти на жалбоподателя, не е ангажирал посочените в договорите ФЛ, които фактически да ги изпълнят. Направен е извод, че липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради липсата на доказателства, които биха установили този факт, при което е прието, че посочените в процесните фактури услуги не са обект на реални доставки и фактурите са издадени без основание от процесния доставчик; не отразяват реални стопански операции и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие, т.е. без основание.

-6бр. фактури, издадени от през данъчни периоди м. 03.2023 г. и м. 04.2023 г. от доставчика „Интерия“ ЕООД, с предмет на доставката различни количества и видове СМР /поставяне на външна подова мазилка, подмяна на подземни кабели, претърсване на покрив, подмяна на ламарини на покрив/ на обекти на жалбоподателя. Фактурите, изчерпателно изброени в таблица на стр. 29 от РД (л. 130, т. 1), са на стойност 44 550 лв., с начислен ДДС в размер на 8 910 лв. Разплащането по доставките е извършено в брой. Съгласно представените договори, сключени между посочения доставчик и жалбоподателя услугите и ще се изпълняват на обект, находящ се в [населено място], [улица] /бензиностанция/ и обект, находящ се в [населено място], [улица].

В отговор на ИПДПОЗЛ доставчикът е представил договори за СМР от дати 20.03.2023 г., 23.03.2023 г., 26.03.2023 г., 29.03.2023 г., 11.04.2023 г. и 21.04.2023 г., сключени между жалбоподателя и „Интерия“ ЕООД; протоколи за приемане на работата; договори за извършване на услуга с личен труд, сключени от „Интерия“ ЕООД с лицата С. К., М. Б., М. Ч., В. М., М. А. и Й. Т.; сметки за изплатени суми на посочените лица; писмени обяснения от посочените лица с еднотипно съдържание; вторични счетоводни регистри. Депозирани са писмени обяснения от дружеството – доставчик със съдържание, че разплащанията по доставките са извършени в брой и са налице трудови досиета на работниците, с които са сключени договорите.

При извършена служебна проверка в ИС на НАП ревизиращите органи по приходите са установили, че дружеството не е подало информация за изплатени доходи и удържан данък и осигурителни вноски на ФЛ, посочени като сключили договори с личен труд, отчели извършена работа и получили възнаграждения за извършената работа. Извършена е и проверка в модул Национален регистър на българските лични документи на ФЛ и са присъединени документи, съдържащи личните подписи на лицата. При сравнението им с подписите, положени на договорите, приключвателните протоколи, сметките за изплатени суми и депозираните обяснения, е установено видимо различие.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е установено по несъмнен начин, че посоченият изпълнител на доставките на услуги – СМР на обекти на жалбоподателя, не е ангажирал посочените в договорите ФЛ, които фактически да ги изпълнят. Направен е извод, че липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради липсата на доказателства, които биха установили този факт, при което е прието, че посочените в процесните фактури услуги не са обект на реални доставки и фактурите са издадени без основание от процесния доставчик; не отразяват реални стопански операции и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие, т.е. без основание.

-5бр. фактури, издадени от през данъчни периоди м. 03.2023 г. и м. 04.2023 г. от доставчика „Дизайн строй 23“ ЕООД, с предмет на доставката различни количества и видове СМР /претърсване на покрив, подмяна на ламарини на покрив и полагане на боя/ на обекти на жалбоподателя. Фактурите, изчерпателно изброени в таблица на стр. 34 от РД (л. 132 гръб, т. 1), са на стойност 35 400 лв., с начислен ДДС в размер на 7 080 лв. Разплащането по доставките е извършено в брой. Съгласно представените договори, сключени между посочения доставчик и жалбоподателя услугите и ще се изпълняват на обект, находящ се в [населено място], [улица] /бензиностанция/ и обект, находящ се в [населено място], [улица].

В отговор на ИПДПОЗЛ доставчикът е представил договори за СМР от дати 26.02.2023 г., 12.03.2023 г., 19.03.2023 г., 04.04.2023 г. и 19.04.2023 г., сключени между жалбоподателя и „Дизайн строй 23“ ЕООД; протоколи за приемане на работата; договори за извършване на услуга с личен труд, сключени от „Дизайн строй 23“ ЕООД с лицата С. К., М. Б., М. Ч., В. М., М. А. и Й. Т. /същите лица, с които са сключени договори и от друго дружество – доставчик „Интерия“ ЕООД/, както и с лицата Д. О. и И. П.; сметки за изплатени суми на посочените лица; писмени обяснения от посочените лица с еднотипно съдържание; вторични счетоводни регистри.

При извършена служебна проверка в ИС на НАП ревизиращите органи по приходите са установили, че дружеството не е подало информация за изплатени доходи и удържан данък и осигурителни вноски на ФЛ, посочени като сключили договори с личен труд, отчели извършена работа и получили възнаграждения за извършената работа. Извършена е и проверка в модул Национален регистър на българските лични документи на ФЛ и са присъединени документи, съдържащи личните подписи на лицата. При сравнението им с подписите, положени на договорите, приключвателните протоколи, сметките за изплатени суми и депозираните обяснения, е установено видимо различие.

От данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е установено по несъмнен начин, че посоченият изпълнител на доставките на услуги – различни видове градинарски услуги на обекти на жалбоподателя, не е ангажирал посочените в договорите ФЛ, които фактически да ги изпълнят. Направен е извод, че липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради липсата на доказателства, които биха установили този факт, при което е прието, че посочените в процесните фактури услуги не са обект на реални доставки и фактурите са издадени без основание от процесния доставчик; не отразяват реални стопански операции и е начислен данък, без да е възникнало данъчно събитие, т.е. без основание.

На следващо място, в РД е направена констатация, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за данъчен период м. 12.2022 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34,94 лв. по ф-ра № **********/08.12.2022 г., издадена от „Нотино“ ООД. Предмет на доставката е козметика – крем, [Марка]. Посочено е, че данъчният кредит не се признава на РЛ, тъй като покупката не е свързана с осъществяваната от него икономическа дейност.

На следващо място, в РД е направена констатация, че при извършена съпоставка на данните в първичните счетоводни документи – фактури и отчетните регистри по ЗДДС – дневници за покупки е установено, че дружеството – жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2023 г. по фактури, с различни от него получатели. В последствие, през данъчен период м. 03.2023 г., в дневника за покупки са отразени протоколи /със знак „-„ на данъчната основа и ДДС/ на същите фактури, като по този начин е начален размера на ДДС за приспадане за периода. За неправомерно упражненото право на приспадане на данъчен кредит по така отразените в дневника за покупки данъчни документи, са начислени лихви в общ размер на 62,20 лв. за периода от 15.02.2023 г. до 14.03.2023 г.

По отношение допълнително начисления ДДС

В хода на ревизията е установено, че дружеството – жалбоподател осъществява икономическата си дейност търговия на дребно с течни горива като краен разпространител в наети обекти – бензиностанции, находящи с в [населено място], [улица], [населено място], [улица], [населено място], [улица] [населено място], общ. Марица, [улица]/последният обект не се използва към момента на извършване на ревизията/. При сравнение на количествата гориво, получено от доставчици и отчетеното като продадено гориво от жалбоподателя чрез ЕСФП с дистанционна връзка със сървър на НАП и техните нивомерни системи, са констатирани разлики и липси по отношение различните видове горива, като информацията е обобщена в справка на стр. 7 – 12 от РД /л. 119 – 121 гръб, т. 1/. С ИПДПОЗЛ от РЛ е изискано представяне на документи и писмени обяснения за следните факти и обстоятелства:

-за количествата гориво, за които е отбелязано, че няма данни по нивомер или постъпилото количество по нивомер е по-малко от количеството по е-АДД;

-документи за постъпване на горивото в резервоарите и/или тяхната доставка до клиенти /ЕДД, товарителници, приемо – предавателни протоколи, фактури и др./, както и за отчетените количества от нивомер, без въведени данни за произход или в въведен грешен документ, по който горивото вече е отчетено от нивомера, или отчетеното количество е повече от количеството по еАДД;

-документи за произхода на постъпилото гориво /еАДД, ЕДД, товарителници, приемо – предавателни протоколи, фактури и др./, както и документи за количество гориво, въведени с вътрешен документ – протокол за прехвърляне от един обект в друг обект /документи за проточените количества от ЕСФП от изпращащия обект/;

От страна на жалбоподателя са представени част от изисканите документи и са депозирани писмени обяснения със съдържание, че разликите в количествата по доставките и в нивомерната система се дължат на обстоятелството, че горивото е разтоварено на друг обект, както и че е имало проблем в нивомерната система на обекта в [населено място] за периода от 04.08.2022 г. до 25.01.2023 г. Ревизиращите органи по приходите са подложили на анализ декларираните в писмените обяснения от дружеството факти и са направили констатация, че същите не се подкрепят с документи, като не са представени документи до кой конкретно обект е разтоварено горивото и такива за транспорта му от един до друг обект. Не са представени и доказателства за възникнал проблем с нивомерната система в единия обект, включително съставен нарочен протокол от обслужващата организация. Във връзка с твърденията в писмените обяснения е извършен допълнителен анализ на данните за постъпили и изведени от резервоарите горива, включително постъпили по нивомерните системи на други търговци, вследствие на който органите по приходите са направили констатация, че в резервоарите на обектите на жалбоподателя са постъпили по-малко горива и за тези количества не се представят документи за извършени продажби към клиенти, както и документи за трансфер на гориво от един в друг обект. Направен е извод, че са налице укрити приходи от продажби на горива, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

При извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК са направени изводи, че се констатират количества горива /бензин, дизелово гориво, газ пропан – бутан/, които по еАДД/ЕДД са въведени по вид, количество и номер на резервоар на постъпване в ЕСФП на дружеството – жалбоподател като получени, но липсват данни за постъпването им в резервоарите с нивомерна система в обектите. Наред с това, от вторичните счетоводни регистри на РЛ се установява, че към въведените в ЕСФП еАДД има издадени фактури от преките доставчици и тези покупни фактури са намерили отражение по дебита на сметка 304 Стоки. Същевременно, при проследяване на продажбите на тези горива ревизиращите органи по приходите не са установили отчетени по ЕСФП продажби или издадени фактури, които да са намерили отражение в сметките от гр. 70 /т.е. не се отчетени приходи/. Изписването на горивата от материална сметка 304 не е обвързано с конкретно издадена фактура за продажба, а само с фискален бон от ЕСФП, и се извършва веднъж в края на годината само стойностно. За извършената счетоводна операция са съставяни мемориални ордери /МО/, чиято стойност е отразена по кредита на сметка 304 срещу дебитиране на сметка 702 Приходи от продажба на стоки. Поради възприетия от дружеството начин на изписване на стоките ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не може да се проследи и установи какви количества гориво са отчетени в счетоводните регистри като продадени само срещу фискален бон от ЕСФП, без издадена фактура.

При така установеното, установените неотчетени като постъпили горива по нивомерните системи в резервоарите на РЛ следва да се третират като продажби на стоки, за които не е издаден данъчен документ, съответно приходът е укрит. Извършена е допълнителна справка в ИС на НАП за издадени дневни финансови отчети от съответното ЕСФП за датите, на които са установени неотчетени продажби на горива, които горива са получени с въведен документ в ЕСФП. За продажна цена на горивото е приета цената, която е актуална за съответния ден на конкретния обект или ако за деня няма продажби на такъв вид гориво – цената на следващия ден с продажби. По този начин е изчислен неотчетен оборот от продажби на гориво в резултат на невъвеждането им в системата в общ размер на 39 278,69 лв., в т.ч. недеклариран ДДС в общ размер на 6 546,45 лв., изчислен по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС /информацията е посочена по конкретни данъчни периоди в таблица на стр. 17 – 18 от РД, л. 124 – 124 гръб , т. 1/. Допълнително начисленият ДДС е посочен за конкретен вид гориво и данъчен период в таблица на стр. 18 – 19 от РД /л. 124 гръб – 125, т. 1/.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени следните писмени доказателства, в хронологичен ред: удостоверения за валидност на КЕП на органите по приходите, подписали електронно ЗВР и ЗИЗВР, ведно с данни за връчването им /л. 3435 – 3450/; доказателства за връчване по електронен път на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 3453 – 3458/.

В съдебното заседание на 12.06.2025 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвено от вещото лице И. С., частично оспорено като необосновано от процесуалния представител на ответника по отношение представената в табличен вид обобщена информация на л. 3491 - 3494. След преглед на представените по делото доказателства и допълнително анализирани такива – фактури, АДД и съпътстващи документи, посочени в колона 10 на таблица 1 от заключението, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

По отношение непризнатия данъчен кредит – към процесните фактури от доставчиците „Фил 2018“ ЕООД, „Вив мобайл“ ЕООД, „Интерия“ ЕООД и „Дизайн строй 22“ ЕООД са представени договори, приемо – предавателни протоколи, протоколи за отчитане на отработени дни, както и такива за извършени разплащания по доставките и вторични счетоводни документи. При анализ на данните в представените документи, вещото лице е направило експертен извод за отработени дни трудова дейност от работници на доставчика „Фил 2018“ ЕООД по обекти на жалбоподателя, както следва:

-на обект в [населено място], [улица]за периода от 01.08.2022 г. до 05.08.2022 г. са отработени общо 40 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и за периода от 22.08.2022 г. до 26.08.2022 г. – общо 41 дни и 1/3 дни от служители назначени на 8-часов работен ден и на 3-часов работен ден; за периода от 01.12.2022 г. до 06.12.2022 г. – общо 43 дни и 2/3 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и 6 часов работен ден и за периода от 19.12.2022 г. до 22.12.2022 г. – общо 44 дни и 1/3 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и 6-часов работен ден;

-на обект в [населено място], [улица], за периода от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. – общо 42 дни и 2/3 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и на 6-часов работен ден и за периода от 27.08.2022 г. до 31.08.2022 г. 40 дни и 2/3 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и 6-часов работен ден; за периода от 07.12.2022 г. до 12.12.2022 г. – общо 45 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и за периода от 23.12.2022 г. до 30.12.2022 г. – общо 43 дни и 2/3 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден и 3-часов работен ден;

-на обект в [населено място], [улица], за периода от 15.08.2022 г. до 19.08.2022 г. – общо 44 дни от служители, назначени на 8-часов работен ден;

При анализ на данните в представените документи вещото лице е направило експертен извод за отчетена от жалбоподателя като извършена услуга от доставчика „Вив мобайл“ ЕООД за почистване на прилежащи площи към обектите на жалбоподателя за периода от 03.07.2023 г. до 31.07.2023 г. по договори за извършване на услуги с личен труд и приключвателни протоколи към договори с лицата Р. Г., А. П., А. И., М. М. и А. А.. Идентични експертни изводи са направени по отношение изпълнени СМР от доставчика „Интерия“ ЕООД за полагане на външна подова настилка, подмяна на подземни кабели, претърсване на покрив и подмяна на ламарини, всички с материали на възложителя за периода от 20.03.2023 г. до 18.04.2023 г. на същите обекти на жалбоподателя и от доставчика „Дизайн строй 22“ ЕООД за периода от 28.02.2023 г. до 11.04.2023 г. Лицата, с които доставчиците са сключили договори за изпълнение на СМР с личен труд и приключвателните протоколи към договорите са обобщени в таблици на л. 3498 – 3498 гръб за доставчика „Интерия“ ЕООД и на л. 3499 – 3499 гръб за доставчика „Дизайн строй 22“ ЕООД. В заключението е представена обобщена информация за подадени декларации обр. 1 и 6 от доставчиците за осигуряване на лица по периоди, както следва:

-за „Интерия“ ЕООД данни за осигурени 28 работници за м. 03.2023 г. и 48 работници за м. 04.2023 г. /таблици на л. 3500 – 3501/;

-за „Фил 2018“ ЕООД справка за актуалното състояние на трудовите договори за периода от 01.05.2022 г. до 29.12.2022 г. и данни за осигурени 8 работници за м. 08.2022 г. и 37 работници за м. 12.2022 г. /таблици на л. 3501 – 3502/;

-за „Дизайн строй 22“ ЕООД справка за актуалното състояние на трудовите договори за дата 01.06.2022 г. /таблица на л. 3502/;

-за „ВиВ мобайл“ ЕООД справка за актуалното състояние на трудовите договори /таблица на л. 3502 – 3502 гръб/.

По отношение на всички доставчици е направен експертен извод за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с деклариран КИД Строителство на други съоръжения и Строителство на жилищни и нежилищни сгради, регистрация по ЗДДС към момента на издаване на процесните фактури. Същевременно изрично е посочено, че счетоводствата са нередовно водени, подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО са с данни различни от тези по оборотните ведомости и няма отразени разплащания по фактурите.

По отношение допълнително начисления ДДС вещото лице е изготвило таблица, идентична с тази, изготвена от ревизиращия екип, като е обосновало разликите с представени служебни бонове, издадени от нивомерната система в момента на зареждане на горивото /колона 8 от таблицата/. Въз основа на данните се изчисляват разликите в колона 9 от таблицата, в случай, че се констатират такива. За доставките, за които няма приложени служебни бонове, се възприемат данните от ревизионния доклад. Направен е експертен извод, че счетоводна сметка 304 Стоки при жалбоподателя е заведена с аналитичност по видове горива – бензин, дизел и газ. Сметката не е заведена по аналитичен признак обекти, т.е. няма счетоводни записи в кой обект какво количество гориво е заведено. Поради този начин на завеждане не може счетоводно да се проследи дали горивото е постъпвало и в друг обект, различен от посочения в АДД. Същият експертен извод е валиден и по отношение извършените последващи продажби на горива, по-конкретно изписването към крайни клиенти – лица, за които няма издадени фактури за продажба, се извършва еднократно в края на годината с общ счетоводен запис. Това обстоятелство, от своя страна, води до некоректни данни по отношение на наличностите на гориво в края на всеки един месец.

При извършена от вещото лице съпоставка, аналогична с тази, извършена от ревизиращите органи по приходите, е констатирано следното несъответствие на количеството гориво: за м. 01.2023 г. разлики в количеството пропан – бутан в размер на 2 647,27 л.; за м. 08.2022 г. разлики в количеството бензин – 442,71 л и в количеството дизел – 1 764 л. По отношение на констатираните разлики е изчислен дължим ДДС в размер на 692,70 лв. за данъчен период м. 01.2023 г. и в размер на 1 208,10 лв. за данъчен период м. 08.2023 г.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило следните уточнения: по отношение допълнително начисления ДДС, в таблицата на стр. 3 – 8, съдържаща обобщена информация за количествата гориво и съпътстващите документи, е установила различия въз основа на данните в документи от счетоводството на жалбоподателя, които не са представени по делото. По-конкретно, документите представляват АДД и съпътстващи документи, описани в колона 10 от таблицата, които са предмет на анализ в РД, но не са представени по делото. На следващо място, на ред 3 от таблицата е посочено количество гориво пропан – бутан 796 кг, но няма служебен бон. Описано е в колона 8, тъй като има разпечатка от терминала на цистерната, която е разтоварвала, а в колона 10 е посочено, че има такава разпечатка.

По отношение непризнатия данъчен кредит е посочено, че изводът за нередовност на воденото от доставчиците счетоводство се основава на факта, че нямат необходимите счетоводни записи във всички счетоводни регистри. По делото не са приложени като доказателство подадените от тях ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като тези декларации са проверени „на място“. При проверката на място са установени идентични данни за сключени трудови договори спрямо тези в РД. Представената справка за актуалното състояние на трудовите договори е генерирана с електронен подпис на дружеството към момента на изготвяне на експертизата.

След съдебното заседание по приемане на заключението, с молба вх. № 11154/03.07.2025 г. са приети писмени доказателства от жалбоподателя, без опис, отнасящи се до доставките на услуги от доставчиците „Фил 2018“ ЕООД, „ВиВ мобайл“ ЕООД, „Интерия“ ЕООД и „Дизайн строй 22“ ЕООД, представляващи копия от процесните фактури и съпътстващите ги документи – договори и протоколи за приемане на работата и вторични счетоводни документи, наименовани „Аналитичен регистър на Петролатум ЕООД от 01.01.2023 до 31.12.2023“. При преглед на представените писмени доказателства настоящият съдебен състав констатира, че жалбоподателят не е представил всички съпътстващи документи, посочени в заключението на вещото лице в колона 10 на таблицата от стр. 3 до стр. 8 включително, както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО на доставчиците, за които е задължен изрично с определение от съдебното заседание на 12.06.2025 г. /л. 3506/.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По основателността на жалбата в частта на непризнат данъчен кредит

В хода на съдебното производство са ангажирани доказателства единствено за опровергаване на констатациите на ревизиращите органи по приходите по отношение непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За опровергаване на констатациите за непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и за начислени лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит не са направени конкретни възражения и не са ангажирани доказателства.

По отношение констатациите за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по доставките от доставчиците „Фил 2018“ ЕООД, „ВиВ мобайл“ ЕООД, „Интерия“ ЕООД и „Дизайн строй 23“ ЕООД следва да се направи уточнението, че се касае за твърдени от жалбоподателя като фактически осъществени от издателите на фактурите доставки на услуги, свързани с ползваните от него под наем обекти – бензиностанции в [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Марица. При анализ на данните в съпътстващите доставките документи може да се направи извод за тяхното естество – СМР дейности и дейности по почистване пространството около обектите, които предполагат наличието на персонал при съответния доставчик. По отношение доставките от доставчиците „Интерия“ ЕООД и „Дизайн строй 23“ ЕООД може да се направи извод, че същите предполагат и използване на материали за изпълнението им /в договорите е посочено, че се изпълняват с материали, предоставени от възложителя/. Това означава, че жалбоподателят следва да представи доказателства за закупуването на материали за изпълнението на доставките от работници на двамата доставчици към момента на твърдяното им фактическо изпълнение.

По делото не са спорни обстоятелствата, че изпълнението на всички процесни доставки е документирано с двустранно подписани от възложителя и изпълнителя протоколи за приемане на работата. Спецификата при изпълнението на доставката от доставчика „Фил 2018“ ЕООД се състои в това, че съгласно клаузите на договора е уговорена в отработени човекодни и фактически изпълнена от пребиваващи на съответния ден определен брой работници на обекти на жалбоподателя. По отношение на останалите трима доставчици фактическото изпълнение на услугите се твърди да е извършено с личен труд от конкретно наети за това лица. В този смисъл, по делото е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира по отношение експертните изводи за съпътстващи доставките на услуги документи и начин на документиране на резултатите от извършените услуги. В тази му част заключението изцяло потвърждава констатациите на ревизиращия екип в ревизионния доклад.

Защитната теза на жалбоподателя се обосновава изцяло с практика на СЕС и ВАС, съгласно която не е основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките на стоки и услуги, дори когато съответният доставчик не разполага със съответния капацитет за изпълнението им, след като е установена тяхната наличност или последващо използване за облагаеми доставки.

По тези направени твърдения, настоящият съдебен състав намира следното: за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и, едва след това, да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Т. е. във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т.37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това, член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на ДДС, вследствие правомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде фактически е изпълнил доставките /ФЛ/, как същите са предадени от фактическия изпълнител на дружеството – доставчик, как са предадени от дружеството – доставчик на дружеството – получател /възложител/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите. По своя характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Тъй като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност, а не прехвърляне на собственост или друго вещно право. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма пречка, то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Т.е., за да се установи наличието на процесните доставки на услуги, като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В настоящия случай, предаването и приемането на изпълнените работи от доставчика към получателя е извършено с протоколи с еднотипно съдържание, в които е посочен обектът, на който са извършвани СМР, времевият период на извършване на СМР и начинът, по който са извършвани /от определен брой работници за изпълнени човекочасове или от конкретни работници, с които са сключени договори за извършване на услуги с личен труд/. В тази връзка следва да бъде посочено, че доставките от доставчика „Фил 2018“ ЕООД са отчетени под формата на отработени човекодни, който факт не се оспорва от ревизиращия екип. При ревизията е направена констатация, че липсват индивидуализиращи данни на работниците на доставчика, които са пребивавали на съответния обект на жалбоподателя, за да бъде извършена допълнителна проверка дали в този времеви период лицата са били наети по трудови правоотношения от дружеството – доставчик. Именно тази непълнота в предоставената информация от доставчика и получателя по доставките е обосновала извършване на допълнителна проверка в ИС на НАП относно декларирани трудови договори и декларирано осигуряване на наетите лица. В РД и заключението по ССЕ се съдържат изрични констатации, че към месец 08.2022 г. в дружеството – доставчик „Фил 2018“ ЕООД са наети 7 лица по трудови правоотношения, на 4-часов работен ден, 6 лица от които са отработили само 1 ден през месеца. Така декларираните данни от доставчика не кореспондират с данните в протоколите за приемане на работата, съгласно които за периода от 01.08.2022 г. до 05.08.2022 г. на обекта на жалбоподателя в [населено място], [улица]са работили 8 лица на 8-часов работен ден. Същите обстоятелства се констатират и по отношение несъответствие на данните за отчитане на работата, извършена от работници на доставчика на същия обект, но за времевия период от 23.08.2022 г. до 26.08.2022 г. и на обекта в [населено място] за времевия интервал от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. и от 27.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Дори да се предположи, че всички наети от доставчика лица през м. 08.2022 г. са извършвали СМР последователно във времето на двата обекта на жалбоподателя, отново се констатират несъответствия в посочените в протоколите като отработени 8-часови работни дни от работници, които са наети на непълно работно време от 4-часа и от които само един е отработил всички работни дни през месеца. Идентични са и несъответствията в данните в протоколите за приемане на работа. В заключението на вещото лице по ССЕ са възпроизведени единствено данните за отработени човекодни и човекочасове, без да е направен допълнителен анализ на данните за сключените трудови договори и данните за осигуряване на лицата.

Аналогична е ситуацията за м. 12.2022 г., като отново в заключението на вещото лице единствено са възпроизведени данните за отработени човекодни и човекочасове. Отново не е направен допълнителен анализ на несъответствията в протоколите за приемане на работата от доставчика, съпоставени с данните за това, че голямата част от работниците са наети на дата 29.12.2022 г., което предполага да са работили само на 29.12.2022 г. и 30.12.2022 г., както и данните, че има сключени договори за непълно работно време на 4-часов и 2-часов работен ден с част от лицата, отработени от тях са само по един ден.

Наред с това, в заключението на вещото лице са изложени изрични експертни констатации относно нередовност на воденото от доставчика „Фил 2018“ ЕООД счетоводство, състоящо се в това, че данните в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО не кореспондират с данните в представените по делото оборотни ведомости, съответно няма отразени разплащания по фактурите при доставчика. В тази връзка, жалбоподателят е задължен да представи по делото заверено копие на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, което задължение не е изпълнено. Това обстоятелство, от своя страна, води до извод, че не са ангажирани несъмнени доказателства за фактическо изпълнение на доставката. Фактът на коректно отразяване на счетоводни операции във връзка с процесните доставки само в счетоводството на жалбоподателя не означава непременно, че те са изпълнени от издателя на фактурите.

На следващо място, неяснота възниква и относно начина на отчитане на работата, доколкото липсва конкретизация на стопанската операция – не е посочено съответните вид и количество извършено СМР, за да бъде издадена съответната фактура. Представените договори и протоколи за извършване на работите са формални – без да са посочени в тях мярка, количество единична цена, а са посочени единствено отработените човекодни и човекочасове. Съществува неяснота и относно начина за формиране на стойността на фактурите, доколкото уговореното възнаграждение от 120 и 150 лв. без ДДС е различно от стойността, посочена в процесните фактури. Това означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не може да бъде извлечена и от представените приемо - предавателните протоколи.

В този смисъл намира приложение разрешението в горецитираното решение на СЕС по дело С-271/12, доколкото са налице непълни фактури, а и при липсата на допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки от страна на РЛ, тези документи не определят точните параметри на стопанската операция /съответните идентични услуги, извършени от всяко едно от трите дружества, подробно посочени по-горе/.

В този смисъл неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Освен това не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно приспадане.

По отношение доставките на услуги от останалите преки доставчици „ВиВ мобайл“ ЕООД, „Интерия“ ЕООД и „Дизайн строй“ ЕООД следва да бъдат изложени допълнителни аргументи, предвид спецификата на твърдяното изпълнение на доставките – от наети от доставчика лица по договори за изпълнение с личен труд.

В тази връзка следва да бъде посочено, че независимо, че са представени договори, същите са с еднотипно съдържание и не може да се приемат за възникнали реални облигационни отношения с посочените доставчици. Липсват каквито и да е данни, за да бъде индивидуализиран предметът на услугата по всеки един договор, като за част от тях, които следва да бъдат изпълнени с материали на възложителя не са представени доказателства за закупени материали и предоставянето им на дружеството – доставчик и от него на фактическите изпълнители физически лица. В така представените протоколи за приемане на работата липсва конкретика, като единствено се възпроизвеждат вида на работите, посочени в договорите и обекта, на който се изпълняват. Липсват и конкретни данни за транспортирането на работниците до обектите на жалбоподателя, които се намират в различни населени места. Данни за това се съдържат единствено в писмените обяснения на физическите лица, по отношение на които ревизиращите органи по приходите са установили, че са с еднотипно съдържание и подписите на лицата, от които се твърди да изхождат, видимо се различават от подписите им, положени на заявления за издаване на лични документи и самите лични документи.

По отношение на трите дружества – доставчици отново се съдържат изрични експертни констатации в заключението по ССЕ за нередовност на воденото от тях счетоводство и липса на отразени плащания по доставките. В тази връзка, жалбоподателят е задължен да представи като доказателство по делото подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО от посочените по-горе дружества, което той не е изпълнил. При анализ на всички представени по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че не са опровергани от жалбоподателя чрез ангажиране на доказателства и констатациите в РД, че липсват подадени декларации за изплатени възнаграждения на лица, наети по извънтрудови правоотношения. В този смисъл, доказването на извършени работи на обекти на жалбоподателя, в определен период, неконкретизирани по обем и количество и неопределяеми по други критерии, се осъществява чрез частни документи, които се ползват единствено с формална доказателствена сила и данните в тях не кореспондират с други представени по делото доказателства. Както беше посочено по-горе в настоящото решение, фактът на коректно отразяване на счетоводни операции във връзка с процесните доставки само в счетоводството на жалбоподателя не означава непременно, че те са изпълнени от съответния издател на фактурите.

В обобщение по всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение следва да се посочи, че, макар и документално оформени в счетоводството, не пораждат права за данъчно задълженото лице по от­но­шение на косвен данък. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всич­ки случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, за на­чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни до­кументи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка.

При липса на основната предпоставка - реално извършване на доставка на услугата, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това по счетоводните записвания. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС.

Тук следва да се има в предвид и общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно, жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдели от него.

Жалбоподателят следваше да докаже, че процесните фактури удостоверяват реални доставки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършени доставки).

Както и Съдът на европейските общности е имал възможност да се произнесе още в Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV) упражняването на правото на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сделка /в този смисъл е постановено и Решение по дело Genius/.

Приема се, че правото на приспадане е свързано, винаги и само, с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай, не бе успешно доказан от жалбоподателя.

В този смисъл се произнесе Съда в Люксембург и в Решенията си от 31.01. 2013 г., по дело С – 643/11 и дело С – 642/11, по отправени преюдициални запитвания на Административен съд – Варна.

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, или, че администрацията е прехвърлила върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени реално, то, както доставчикът, така и самият получател, следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче приема, че това не е така само, ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на изпълнението на материалноправните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обективни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщност, в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, респ., че услугата е извършена, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи, казусът следва да намери своето разрешение съобразно Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Извършените от приходния орган действия следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Нарушения в хипотеза на извършването им в периода на ревизионното производство не се установява. По делото, каза се, са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални действия и насрещни проверки. Видно от същите, процесуалните действия на органите по приходите по отношение на третите лица, при насрещните проверки, и от други проверки по установяване на факти и обстоятелства, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съдът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл. 29 от ДОПК, като следва да се посочи, че по отношение на протоколите от насрещните проверки и присъединяване на доказателства, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установени факти и обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и наличието на практика на СЕС, насочена към борбата срещу данъчните измами с ДДС. Избягването на заплащането на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, като в тежест на националния съд е да прецени дали от представените доказателства се установява безспорно изпълнението на условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така например в Решение на СЕС от 09 декември 2021г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., ECLI:EU:C:2021:989, т. 24 Съдът напомня, че „правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 26 и цитираната съдебна практика).

Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т. 33 ясно е казано, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно, данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“.

Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.

Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486., т. 37).

В т. 25 от мотивите на Решението на СЕС по дело С-145/20, Съдът разяснява, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. В замяна на това, качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C‑281/20, EU:C:2021:910, т. 27). По нататък в тези мотиви Съдът приема (т. 37), че макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква — в контекста на борбата с измамите с ДДС - да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане.

Както беше посочено по-горе в настоящото решение, фактически спорът е относно това дали посочените като доставчици дружества - издатели на процесните фактури са действителните доставчици на услугите. Предвид констатираните редица несъответствия между представените от жалбоподателя частни документи и декларираните данни за осигуряването на лицата, наети по трудови и извънтрудови правоотношения от доставчиците не може да се приеме за несъмнено доказан факта, че лицата са работили на дните, посочени в приемо – предавателните протоколи на обектите на жалбоподателя. С решението по цитираното дело С-145/20 на СЕС, в главното производство по което също е било спорно дали доставките са извършени от посочените във фактурите доставчици, Съдът на ЕС постановява : „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) трябва да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество.“

Последователна е съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата по ДДС, че от получател по облагаема доставка може да се изисква да вземе само онези мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама и от които да докаже наличието на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит.

Непосочването и недоказването по безспорен начин на съществени елементи от претендираните доставки (както е в процесния случай) води до обоснованото предположение, че такива не са извършени и то именно от дружествата – доставчици, издали фактурите. Фактът, че жалбоподателят упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчици с рисков профил, в настоящия момент дерегистрирани по ЗДДС лица и с нередовно водено счетоводство, установено от вещото лице по ССЕ, води до извод, че правото е упражнено с цел злоупотреба.

При това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчни фактури, съобразени с изискванията на ЗДДС, при съвкупната преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тези фактури не са издадени във връзка с действителни доставки на услуги, тоест, че не документират действителни стопански операции, извършени точно от издателя на фактурите. Липсва данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен.

По изложените съображения, обжалваният административен акт в се явява обоснован и законосъобразен, в частта на непризнатия данъчен кредит. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна, в тази си част.

По основателността на жалбата в частта на допълнително начислен ДДС

Възраженията в жалбата се състоят в обстоятелството, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията не е извършена експертиза на фискалното устройство, съгласно Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. Изложени са твърдения, че при всяко зареждане на някой от резервоарите, постъпващото количество гориво се отчита и от доставчика посредством нивомерната система на цистерната, което означава, че няма как в резервоара да постъпи гориво, което не е отчетено и данни за него не са постъпили в ТД на НАП. На следващо място, изцяло е игнорирано обстоятелството, че единственото място, от което може да се запълни резервоара, е неговият люк, който е затворен и пломбиран и няма събрани доказателства за нарушаване целостта на пломбите. В подкрепа на защитната теза, в хода на съдебното обжалване е ангажирано изготвяне на заключение по ССЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че заключението по ССЕ не следва да бъде кредитирано, в частта му на неналичие на разлики на разлики между закупеното гориво по първични документи и постъпилото такова в резервоарите с нивомер, поради необоснованост. Експертните констатации на вещото лице преразказват защитната теза на жалбоподателя за разтоварено количество гориво от един обект на друг обект и възникнали проблеми с нивомерната система на обекта в [населено място]. Според вещото лице, при преноса /трансфера/ на количествата гориво от един обект до друг обект са издадени служебни бонове, съдържащи данни за трансферираното количество гориво. В тази връзка, жалбоподателят е задължен да представи като доказателство по делото тези служебни бонове, както и всички други доказателства, посочени в заключението на вещото лице в колона 10 от таблицата на стр. 3 – стр. 8 включително, но посочените доказателства не са представени. Тук следва да бъде направено уточнението, че ревизиращият екип е подложил на проверка твърденията на жалбоподателя, каквато проверка не е извършена от вещото лице, а е изграден експертен извод, основан единствено на данните в частни документи „служебни бонове“, които не са представени като доказателство по делото. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за опровергаване констатациите в РД за проблем с нивомерната система на обекта в [населено място], времетраенето на който е значително във времето – от 04.08.2022 г. до 25.01.2023 г., но не е съставен протокол от сервизната организация със съответното съдържание. Не са ангажирани доказателства за превоз на горивото от един обект на друг, както и такива на кой от обектите е разтоварено. В тази връзка, съставените служебни бонове за трансфер на гориво са с данни, подкрепящи защитната теза на дружеството, но тези данни са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства от ревизиращия екип.

В жалбата са изложени твърдения за нарушение на процесуални правила при ревизията, състоящи се в неназначаване на експертиза за установяване на техническа годност на броячите на бензиноколонките и на съответствие на ЕСФП на обектите с изискванията на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. Независимо от изложените твърдения, в хода на съдебното производство не е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – техническа експертиза с такива задачи.

Независимо от частичното некредитиране на заключението на вещото лице в посочената му част, настоящият съдебен състав намира, че то потвърждава констатациите на ревизиращия екип за разлики между закупеното гориво по първични документи и постъпилото такова в резервоарите с нивомер за данъчните периоди м. 08.2022 г. и м. 01. 2023 г. Действително, количествата гориво, изчислени от вещото лице са в по-малък размер от тези, изчислени от ревизиращия екип, но както беше посочено по-горе в настоящото решение, експертният извод е обоснован с начина, по който е поставена задачата от дружеството – жалбоподател и приспадането от общото количество непостъпило гориво на количеството, посочено в частни документи, наименовани „служебни бонове“. Следва да се акцентира и на експертния извод на вещото лице за начина на завеждане на закупеното гориво по материална сметка 304 на ниво аналитичност „видове гориво“, не и на ниво аналитичност „обекти“, поради което не може да се проследи счетоводно дали горивото е постъпвало в обект на дружеството, различен от посочения в АДД. Посредством заключението е потвърдена и констатацията на ревизиращия екип за начина на изписване на горивото към крайни клиенти, за които не са издавани фактури за продажба, а именно еднократно в края на годината, с общ счетоводен запис, което води и до некоректни данни по отношение наличностите на гориво в края на всеки месец.

При така установеното, Съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Не се констатираха и допуснати процесуални нарушения от ревизиращия екип, доколкото на РЛ е връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК и уведомление по чл. 17, ал. 2 от ДОПК. Ревизиращият екип е направил подробен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и подробно е посочил начина на изчисление на данъчната основа за облагане с косвен данък и размера на дължимия ДДС.

Горното налага извод за неоснователност на жалбата и в частта на допълнително начисления ДДС.

Съдът намира за неоснователна жалбата и в частта й непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на начислени лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит. От страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения против тези констатации, не са и ангажирани доказателства за опровергаването им.

При този изход на спора и предвид своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на основание чл. 161 от ДОПК. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /в приложимата й редакция/ възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 4 247,16 лв. /четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, трети състав,

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, представлявано от управителя Д. Е. М., против Ревизионен акт № Р-16001623005860-091-001 от 22.04.2024 г., издаден от Р. М. – началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и Б. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 325 от 22.07.2024 г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - [населено място], при Ц. У. на Национална агенция по приходите, относно допълнително начислен ДДС в размер на 6 546,45 лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 32 622,95 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 732,94 лв. и лихви за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62,20 лв.

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ***, представлявано от управителя Д. Е. М. да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място], сумата от 4 247,16 лв. /четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.