Решение по КНАХД №623/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 252 от 23.05.2023 г., постановено по НАХД № 862 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата на „Евротранс 2007“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано от Г. Г. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Със същото решение „Евротранс 2007“ ООД е осъдено да заплати на Агенция Пътно инфраструктура сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Евротранс 2007“ ООД гр.Гълъбово, чрез адв.И. Ц. от БАК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд не е мотивирал своя акт, а именно защо счита, че ЕФ съдържа всички предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, като в същия не е посочено точното място на извършване на нарушението. В тази връзка се счита, че посоченото за място на нарушение е неясно и не позволява дружеството да разбере къде точно се е случило твърдяното нарушение, съответно да упражни правото си на защита пълноценно. Посочва се още, че в ЕФ не е отразено с какво е установено нарушението, като марка и модел на устройството, а само номера на техническото средство. Твърди се, че наказващият орган не е ангажирал доказателства за техническата годност на устройството, а районният съд не е изложил мотиви в тази насока. Счита се още, че нарушението не е описано достатъчно ясно и по начин, по който наказаното лице да може да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Твърди се също, че не са налице доказателства колко тона е влекачът, както и не е описана мерната единица. Сочи се, че ЕФ е незаконосъобразен и поради факта, че на мястото на извършване на твърдяното нарушение, а и непосредствено преди него е липсвал пътен знак Д25.1 и Д25.2, който да е поставен към датата на нарушението. Посочва се, че районният съд не е обсъдил възражението, че неподаването на данни се дължи на техническа неизправност в системата на АПИ. В заключение се моли за отмяна на решението на районният съд и отмяна на ЕФ, като се претендират разноски.

От ответника, чрез процесуален представител е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана молба от адв.Ц., в която се поддържа касационната жалба, моли се за отмяна на решението и се претендират разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на „Евротранс 2007“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 24.02.2021г. в 12:15часа е установено нарушение №BC7ABBOB5CAB271CE053031F160A0AB9, с ППС Влекач Волво ФХ, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като същият е издаден от компетентен орган. Посочил е, че не е спорно по делото, че собственик на процесното ППС е дружеството-жалбоподател, както и че ППС, според доказателствата по делото, е с обща техническа допустима маса 40000, т.е. над 3,5тона, поради което за движението му по платената пътна мрежа се дължи тол такса. Счел е, че конкретния участък път I-3 км 100+471 е част от републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура. Приел е, че в ЕФ е изписано изрично, че процесното място на нарушението е път I-3 км 100+471, община Долни Дъбник, поради което описанието на мястото съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци и дружеството-жалбоподател по никакъв начин не е затруднено да разбере за кое точно място му се вменява извършване на нарушение. В тази връзка е посочил, че е неоснователно възражението, че на мястото на нарушението липсва знак Д25.1, като е обосновал това с факта, че поставянето на тези пътни знаци има указваща функция, но задължението на гражданите да заплащат съответна такса е регламентирано от закона и не е обусловено от това дали има или не знаци от съответната група. На база на събраните по делото доказателства и въз основа на правните норми е мотивирал извод, че безспорно е доказано, че при преминаване на процесното ППС през контролното устройство №40222 е регистрирано, че за ППС няма получена тол декларация или маршрутна карта. Приел е, че не са налице предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН. По тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с възражението за противоречие с материалния закон в касационната жалба съдът е спрял производството по КАД №623/2023г. до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване отправено от АС-Хасково относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, по което преюдициално запитване е образувано дело С-61/2023г. на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

Независимо от изхода на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъдени, предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 252 от 23.05.2023 г., постановено по НАХД № 862 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата на „Евротранс 2007“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, представлявано от Г. Г. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.